Издание на Пловдивската Света Митрополия
Facebook Instagram Youtube

Статии

Игумения Филотея (Динева): „Бог те обича, скъпо дете, повече от всичко на света!“

/

В разговор с д-р Делян Тодев нейно всепреподобие майка Филотея (Динева), игуменка на Горноводенския манастир „Свети Кирик или Юлита“, споделя своите размишления за пътя към Бога, за мястото на вярата в днешния динамичен свят и за присъствието на децата като пълноценни членове в живота на Църквата. – Ваше Всепреподобие, от няколко години сте игуменка на манастира „Свети свети Кирик и Юлита“ край кв. „Горни Воден“. Разкажете накратко за връщането на обителта, която десетилетия наред беше във владение на Съюза на архитектите в България? – Още с встъпването си в длъжност на Пловдивската катедра нашият архиерей – митрополит Николай – през […]

ГОРНОВОДЕНСКИ МАНАСТИР „СВЕТИ СВЕТИ КИРИК И ЮЛИТА“

/

Духовна светиня, водеща своето начало далеч назад във вековете, претърпял множество превратности на времето, той е съхранил своята идентичност, надживявайки ятагана на поробителя, тежкото бреме на на богоборчеството и ударите на съдбата. Горноводенският манастир „Свети свети Кирик и Юлита“ е обител със съдба, изпълнена с превратности Името на средновековния Воден, днешния квартал на Асеновград – Горни Воден, се споменава още в Типика на Бачковския манастир от ХI век. Недалеч от него се намира и манастирът „Свети свети Кирик и Юлита“. Той е една от обителите, които са повлияни значително в архитектурно, художествено и културно-духовно отношение от Бачковския манастир. Намира се

Архимандрит Йоан (Филипов): „ДА НИ ДАДЕ ГОСПОД И НИЕ ДА СМЕ НОСИТЕЛИ НА СВЕТООТЕЧЕСКИЯ ДУХ!“

/

В разговор с Димитър Кръстанов, ученик в Пловдивската духовна семинария, Негово Високопреподобие Архимандрит Йоан (Филипов) разговаря за пътя на монаха през XXI век и за историята на Белочерковския манастир „Свети свети Петър и Павел“, за мястото на свещеното предание, в църквата и за духовната литература като важен стълб в живота на християнина. – Ваше Високопреподобие, радвам се, че се намираме в дворите на средновековния Белочерковски манастир, който свидетелства за духовния градеж на нашия народ. Каква е неговата история? – За историята на Белочерковския манастир, за съжаление, са запазени малко сведения. Според надпис на западната стена на храма манастирът е основан

БЕЛОЧЕРКОВСКИЯТ МАНАСТИР „СВЕТИ СВЕТИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ“

/

Манастирът в Бяла Черквавръстник на Бачковския, най-високият православен и действащ манастир у нас, на 40 километра от Пловдив. Това е той – позабравеният, непознатият, при все това близък, притегателен и предлагащ духовна благодат на потърсилите го в сърцето на западните Родопи. От южния склон се открива величествена гледка към Хвойненската котловина и село Павелско В скърбите си вярващият човек винаги се е обръщал към Бога като единствен и верен спасител и избавител от всяка трудност. Затова и Псалмопевецът повдига очите си към планината като към небеса (вж. Пс. 120: 1). Родопите и днес за християните от Пловдивската епархия са тази

Игумения Таисия (Вировска): „МАЙКА ВАЛЕНТИНА ПРОПРАВИ ПЪТЯ НА НЕДЕЛНИТЕ УЧИЛИЩА В БЪЛГАРИЯ“

/

Монашеството не се поддава на наблюдение, само Бог може да чете душите ни – казва Нейно Всепреподобие монахиня Таисия, игумения на Калоферския девически манастир „Въведение Богородично“. За смисъла на монашеския подвиг, за светлите примери в живота си и за духовното наследство на игумения Валентина с Майка Таисия разговаря Владислав Севов. – Майко Таисия, хората се възхищават на прекрасния манастир, в който се подвизавате, но как протича ежедневието в обителта? – Хората, които посещават манастира, се интересуват от историята му, търсят духовни съвети. Често питат за чудотворните икони и за мощите на светиите, които имаме най- вече за мощите на свети

КАЛОФЕРСКИЯТ ДЕВИЧЕСКИ МАНАСТИР„ВЪВЕДЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“

/

През XVIII век в подбалканските градчета Калофер и Сопот се полагат основите на женското подвижничество, откъдето и днес непрестанно пламти светилникът на живителната православна вяра. Пренесени през столетията са заветите за любов към Бога и човека и за помнене на всички онези, които са положили душите си за своите ближни. Изглед към Калоферския манастир „Въведение Богородично“ Девическият манастир „Въведение Богородично“ е кацнал на едно възвишение над Калофер, на десния бряг на река Тунджа, срещу пленителна борова гора. Сякаш коленичил пред трите най-могъщи върха на Балкана – Ботев, Мара Гидик и Чафадарица. Зад манастирската му тишина е скрита една от най-съкровените

Игумения Анастасия (Атанасова): „ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА Е ДУХОВНИЯТ ГРАДЕЖ, КРАЙЪГЪЛНИЯТ КАМЪК – ИИСУС ХРИСТОС“

/

В разговор с Иван Халачев, ученик в Пловдивската духовна семинария, Нейно Всепреподобие игумения Анастасия (Атанасова) разказва за мястото на Кукленския манастир в духовния живот на Пловдивска епархия и за призванието на монасите, за Божието творение като свидетелство за битието на Твореца и за радостта от общуването с ближния. – Майко Анастасия, като игумения на един стародавен манастир, изпълнен с история и благодат под застъпничеството на светите безсребреници Козма и Дамян, какво бихте споделили за монашеския живот във Вашата света обител? Светата обител може да се нарече „земно небе“. Няма нещо на Земята, което да се сравни с живота в манастира.

КУКЛЕНСКИ МАНАСТИР „СВЕТИ СВЕТИ КОЗМА И ДАМЯН“

/

Древната обител на преславните лекари и чудотворци и днес привлича търсещите изцеление, а историята ѝ впечатлява със сложния наниз от съдби и събития, случили се през вековете. Загърбвайки Куклен, виещата се пътека потъва в широколистните гори на Чернатица. Само след няколко минути в гънките на живописния дял от Западните Родопи изниква белокаменното здание на манастира „Свети свети Козма и Дамян“. Съобразителният поклонник обаче първо ще кривне наляво – при аязмото с лековита вода. Едва утолил жаждата си, поклонникът насочва погледа си към издялания върху камък старовремски надпис: „Целебен извор на свети Безсребреници. Животворната вода на свети Козма и Дамян дава

Игумения Фотиния (Хубенова): „НУЖДАЕМ СЕ ОТ БОГА, ЗА ДА НАМЕРИМ ЦЕЛТА НА СВОЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ“

/

В разговор с Йорданка Димитрова, студентка в православната духовна академия „Свети свети Кирил и Методий“, Нейно Всепреподобие монахиня Фотиния (Хубенова), игуменка на Белащинския манастир „Свети великомъченик Георги победоносец“, споделя за своя път към Бога и за служението си в обителта. Разкрива, че огледало за духовния живот на човека е неговата молитва и че най-великото дело, което можем да извършим, е да обичаме Бога и да му служим“. Припомня ни, че всеки може да се спаси, всеки е поканен в царството Божие, стига само да се покае и да се смири. – Майко Фотиния, разкажете накратко за своя път към Бога!

СВЕТИ ГЕОРГИ – НЕБЕСНИЯТ ПОКРОВИТЕЛ НА БЕЛАЩИНСКИЯ МАНАСТИР

/

„Зрителю, гледаш ли този хубав храм? Той е издигнат из основи с позволението на Светия Преосвещен Никифор Лезвийски и със средствата на честолюбивите християни от гр. Пловдив в чест на Свети Георги, който и приживе е бил голям, ходатай пред Бога за нас и след смъртта си пак с жар ходатайства за нашето спасение. 1838 октомври 1.“ Пред портите на Белащинския манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ Манастирът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ е разположен на 1 км югоизточно от с. Белащица и на около 12 км южно от гр. Пловдив на красива поляна. Повод за построяване на манастира е ослепяването на

КУКЛЕНСКОТО РЪКОПИСНО НАХОДИЩЕ

/

Малцина знаят, че близкият до Пловдив Кукленски манастир освен духовен център е бил сред най-прочутите книжовни средища по българските земи. Безценните ръкописни паметници от манастирската библиотека имали различна съдба. Разпръснати, заравяни в сандъци под земята и укрити на покрива на манастирската църква от незнайни родолюбиви монаси, днес тези светини са безценен извор за историята на нашия народ и светата ни православна църква. Четириевангелие от третата четвърт на ХVI век Преди сто години, през лятото на 1925 г., Пловдивското археологическо дружество организирало екскурзия до близкия на Пловдив Кукленски манастир. В това събитие взели участие множество български учени, сред които и тогавашният

главният редактор

Какво е един храм на картата на Пловдив?

/

Всеки ще се съгласи, че храмовете са едни от най-красивите сгради в нашия град. Мнозина ще добавят, че храмовете са не само архитектурни паметници, но и важни обекти от историята на Пловдив и целия регион, привличащи стотици поклонници и туристи. И тези оценки са напълно справедливи. За вярващия човек обаче православният храм е нещо много повече от просто обект на културно-историческото наследство. За нас храмът преди всичко е свещеното място, където се изпълнява заветът на нашия Господ Иисус Христос към вярващите да принасят безкръвната жертва. Това е Тайнството, в което осезаемият и видим физически свят се съединява с Небесния свят,

Scroll to Top