Всеки ще се съгласи, че храмовете са едни от най-красивите сгради в нашия град. Мнозина ще добавят, че храмовете са не само архитектурни паметници, но и важни обекти от историята на Пловдив и целия регион, привличащи стотици поклонници и туристи. И тези оценки са напълно справедливи. За вярващия човек обаче православният храм е нещо много повече от просто обект на културно-историческото наследство.
За нас храмът преди всичко е свещеното място, където се изпълнява заветът на нашия Господ Иисус Христос към вярващите да принасят безкръвната жертва. Това е Тайнството, в което осезаемият и видим физически свят се съединява с Небесния свят, който все още остава извън границите на нашето ограничено човешко възприятие. И това е велико чудо! Възлагайки върху Светата трапеза в Дома Господен – храма, нашата безкръвна жертва – хляба и виното, ние с вяра в думите, завещани ни от Спасителя, приемаме вече пресъщественото Негово драгоценно Тяло и Кръв. Светата Божествена Литургия е фундаментът на живота за вярващите християни и това прави храмовете център на съвместния живот във всяка християнска общност.
С края на преследването на християните с обявяването на Миланския едикт през 325 г. тайните молитвени събрания се преместили от катакомбите и частните домове на публични и общодостъпни места. Така много скоро храмовете придобили различен вид и значение от останалите обществени сгради. Раждането на особената църковна архитектура дало тласък за развитието на християнската иконопис и музика, които се превърнали в инструмент за проповядване на Евангелието. Храмовете станали тези духовни средища, около които по-нататък се изграждал целият живот на християните – от кръщението до смъртта.
Затова днес храмовете ни помагат не само да се докоснем до църковната история, но и нещо повече – да бъдем съпричастни към нея. На този принцип се основава и яркото явление в християнския живот – поклонничеството. За някои хора е достатъчно просто да посещават своята енорийска църква, но други, водени от желание да черпят от укрепващия и назидателен опит на предишните поколения и да се докоснат до монашеската мистика, посещават редица манастири, свети обители и храмове, обогатявайки се от безценната духовна съкровищница на Православната църква.
Пловдив, по-стар от мъдрата Атина, императорския Рим и багренородния Константинопол, е арена на редица важни исторически събития и средоточие, в което културите на Изтока и Запада се срещат и съжителстват и до днес. За нас, християните, обаче много по-важен факт е това, че нашият град е един от малкото в Европа, в които е звучала апостолската проповед за живота, делото и възкресението на нашия Господ и Спасител Иисус Христос и където се е проливала кръвта на мъченици. Двухилядолетният живот на Христовата църква по тези земи е богат и многостранен. За съжаление, нелеките години на завоевания и чуждо господство са нанесли разрушителни щети на градската и църковната архитектура. И въпреки това, изпод пластовете се откриват най-древни свидетелства за християнския живот. В по-ново време именно градските храмове са онези огнища на духовността, онези средоточия на паметта, благодарение на които можем не само да се докоснем до историята на християнството, но и да се поучим от нашите предшественици да следваме Спасителя в най-различни обстоятелства и изпитания.
Скъпи читатели, надяваме се, че първият брой на нашето списание „Духовен път“ ще стане ваш полезен спътник при поклонничеството из храмовете на Пловдив – катедра и седалище на нашата света митрополия. И заедно да се изкачим по стъпалата на неговата история – от Филипопол, Тримонциум и Филибе до събитията от богатия и наситен църковен живот на съвременния Пловдив.
