Издание на Пловдивската Света Митрополия

Статии

Негово Високопреосвещенство Пловдивски Митрополит Николай: „ДА ДОВЕДЕМ ПОВЕЧЕ ХОРА ДО ЛИЧНОСТТА НА БОГОЧОВЕКА ХРИСТОС!“

За пътя към вярата, за християнското служение и за мисията на Църквата в съвременния свят бе разговорът с Негово Високопреосвещенство † Пловдивския митрополит Николай. В интервю с редакторите на списанието архиереят разказва за мястото на Пловдивската митрополия в живота на Българската православна църква и за трудностите, пред които е изправен християнинът днес, но споделя също и своята надежда и плановете си за развитието на поверената му епархия. -Ваше Високопреосвещенство, като проповедник и човек, обичащ словото, какво Ви подтикна да създадете „Духовен път“, най-новото издание на Пловдивската света митрополия? За мен, като архипастир на Пловдивската епархийска църква, е от най-голямо значение […]

Християнството в Пловдив и в Пловдивската епархия

Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Емия и другите с тях братя. Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови. ( Рим . 16 : 1 4,16 ) Да се разкаже за историята на древната апостолскa катедра в днешния град Пловдив и за християнизацията по тези земи, е сериозно предизвикателство. Това се дължи не само на факта, че християнството е съществена част от историята на най-стария „жив“ град в Европа, но и на това, че Пловдив винаги е бил център на духовността зaнародите, които населявали тези предели. Въпреки това в следващите редове ще проследим най-същественото от историята

Храмове и параклиси в град Пловдив

Днес в град Пловдив има 42 храма и параклиса.Пловдивската епархия се състои от девет духовни околии: Пловдивска, Асеновградска, Хасковска, Пазарджишка, Смолянска, Панагюрска, Пещерска, Ивайловградска и Карловска. В епархията има над 500 храма и параклиса и 250 свещенослужители. В пределите ѝ има 22 манастира.

Ставрофорен Иконом Тодор Хаджиев: ,,Храмът е мястото за среща на Бога с човека“

– Ставрофорен иконом Тодор Хаджиев В беседа с д-р Делян Тодев Негово Високо благоговейнство ставрофорен иконом Тодор Хаджиев, председател на Катедралния храм „ Успение Богородично“ и протосингел на Пловдивската епархия , споделя своите размисли з а храма като място за среща на хора, които идват, за да изпросят Божията милост и закрила, и духовниците трябва да посрещат всеки с любов и внимание. – Ваше Високоблагоговейнство, Вие сте протосингел на Пловдивския митрополит – длъжност, която Ви прави втори в епархията след митрополита. Какво означава за Вас тази висока отговорност? – Отговорността, която носи Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, е най-тежка, защото

Пресвета Богородица – Закрилница на Пловдив

Разрушаван и съграждан наново през вековете, катедралният храм на Пловдив е свидетел на най-драматичните събития на църковно-националните борби за Освобождението на България пр е з XIX век . И днес той е център на духовния живот на Пловдивската епархия. Красивата базилика в подножието на Таксим тепе примамва поклонника с тихата си романтика. Възкачвайки се по стъпалата, малцина се досещат за буреносните събития, случили се зад стените на храма и увенчали Българското възраждане. Първото споменаване на храма„Успение Богородично“ дължим на византийския книжовник Никита Хониат, който за кратко е и управител на Филипопол. Той се възхищава от благолепието на новопостроения „голям и

Архимандрит Максим Глухчев: ,,Словото Божие е актуално и за човека от XXI век“

Какво е мястото на младите хора в Църквата и какви са съвременните проблеми пред християните – за това можете да прочетете в разговора на Руслан Йорданов с Негово Високопреподобие архимандрит Максим (Глухчев), епархийски духовен надзорник и председател на митрополитския храм „Света великомъченица Марина“, който споделя за своя път към вярата, за решението да приеме монашество и да се посвети на служение на Бога и ближния . – Ваше Високопреподобие, отскоро сте председател на митрополитския храм „Св. великомъченица Марина“. Какво е значението на този храм в живота на епархията днес? – Митрополитският храм е от съществено значение за всяка една епархия

Храмът „Св. Марина“ – от древеността към вечността

Пловдив е живата история на България . Тов а е градът, в който древността се преплита с недавнашното минало. История та на храмовете ни дава най-важните свидетелства за църковния живот и за развитието на града. Историята на Пловдивска епархия започва още през 36 г. от Рождество Христово, когато свети апостол Павел ръкополага своя ученик апостол Ерм за епископ на Филипопол и го изпраща да проповядва Словото Божие в римската провинция Тракия и нейния главен град. Нашествията на хуни, авари и славяни векове по-късно обаче заличават значителна част от античния Пловдив и през Средновековието градът се ограничава в подножията на Трихълмието

Ставрофорен Иконом Георги Славчев: „Пътеките се получават с ходене…“

Весела Станчева разговаря с Негово Високоблагоговейнство Ставрофорен иконом Георги Славчев, председател на храм „Св. Троица“, за проблемите и радостите на миряните в храма и за изграждането на енорията през десетилетията, за предизвикателствата пред свещеника и пред обикновения християнин през ХХI век. – Отец Георги, Вие сте председател на енорията от 1993 г. В предварителния разговор споменахте, че в началото дори сам сте разлепяли съобщения из квартала, за да приканите хората в храма. Било е трудно начало? – Всяко начало е трудно, но плодовете след време носят радост. Така се стигна до днес, когато смятам, че се радваме на добри плодове. Започнах с беседи през 1993 г., като

„На Света Троицa ви оставям – и сега, и навеки!“

Историята на пловдивския храм „Света Троица“ се преплита с неуморната дейност на свещениците, служили в него от далечната 1907 г. досега. Днес храмът е духовен оазис в най-големия жилищен район на Пловдив – район „Южен“ – и приютява в дворите си хора от всякаква възраст. Историята на храма „Св. Троица“ започва преди повече от сто години в махалата, намираща се тогава извън Пловдив и наричана от обитателите ѝ „Ухото“. Именно тук се настаняват и първите преселници през далечната 1903 г., когато след неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание към България тръгват върволици от бежанци, част от които намират спасение в Пловдив. Новите

Иконом Петър Хубенов: „Свещеническото служение е служение на любовта“

За църквата като особено място на Божието присъствие Атанаска Чобанова разговаря с Негово Високоблагоговейнство иконом Петър Хубенов, председател на храма „Св. св . Константин и Е лена “ в гр. Пловдив . Все още се усеща духът на строителите и благоукрасителите, вложили душа и сърце в съграждане на храма. Това много помага на вярващия човек да се съсредоточи в молитвата си към Бога, като не забравя, че мястото е осветено с кръвта на светите тридесет и осем пловдивски мъченици. – Ваше Високоблагоговейнство, известно е, че храмът, посветен на светите равноапостолни Константин и Елена, е един от най-древните в Пловдив. Кои

Църквата „Св. св. Константин и Елена“ – сгушена в Трихълмието

– Ганчо Тодоров студент в Православната духовна академия „Св. св. Кирил и Методий“ Над двадесет апостоли проповядват християнството на Балканите, а пострадалите за вярата още в първите години са хиляди. Начело на християнските общини във Филипопол, Сердика, Сирмиум и Томи още през първото столетие застават епископи от най-тесния кръг на Христовите ученици. Техните трудове принасят „плод стократен“, като за това свидетелства големият брой християни, положили живота си за Христа. Заради своето географско местоположение Балканският полуостров е кръстопът, през който не само минава огромен поток от стоки и хора, но е средоточие и на идеи и светогледи, често съжителстващи непротиворечиво. Като

Християнството в древния Филипополис и подвигът на мъченичеството

– Валери Стоицов преподавател в Православната духовна академия и Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“ Класикът на западната историография Едуард Гибън твърди, че до смъртта на император Константин Велики (337 г.) само пет процента от поданиците на Римската империя, включително и на Балканите, са застанали под знака на Кръста. Но археологическите, епиграфските и историческите извори доказват, че през 304 г. в тракийската митрополия Филипополис – днешния Пловдив – са пострадали 39 (в това число и св. Дионисий Станимашки) воини християни, като досега са открити шест базилики и един мартириум. Това доказва, че още от първите години на разпространение

Scroll to Top