Поздравете Асинкрита, Флегонта, Ерма, Патрова, Емия и другите с тях братя. Поздравете се един други със свето целуване. Поздравяват ви всички църкви Христови. ( Рим . 16 : 1 4,16 )
Да се разкаже за историята на древната апостолскa катедра в днешния град Пловдив и за християнизацията по тези земи, е сериозно предизвикателство. Това се дължи не само на факта, че християнството е съществена част от историята на най-стария „жив“ град в Европа, но и на това, че Пловдив винаги е бил център на духовността зaнародите, които населявали тези предели. Въпреки това в следващите редове ще проследим най-същественото от историята на Пловдивската (Филипополската) епархия от нейното основание до наши дни.
Пловдивската катедра от I век до Средновековието
Тук трябва да се уточни, че Пловдив като най-стар жив град в Европа през своята 8-хилядолетна история имал няколко наименования. Първото име, което се смята, че е носил градът, е Кендрисия. Когато първото селище е основано от траките, е наречено Евмолпия, през VI хилядолетие пр. Христа, а по-късно, когато Филип II Македонски го завладява, през 342 г. пр. Христа, започва да носи името Филипопол (на гр. Φιλιππούπολη). Друго негово наименование е Пулпудева. По-късно през Римския период градът носи названието Тримонциум (Trimontium – Трихълмие), а в старобългарските източници е наричан Плъвдивъ (Пъпълдин, Пълдин). По време на османския период градът е наименуван Филибе.
Още в първите години след разпрос-транението на Благата вест по цялата земя Пловдив е бил главно средище на културния и духовния живот в източните предели на Римската империя и е бил административен център на провинция Тракия.
Но за да се говори за християнството в този град и по тези земи, е важно да се припомни кои са просветителите, които проправят пътеките на „стадото Христово към познанието на Истината, към Царството Небесно“.
Раннохристиянска гробница във Филипопол от IV век
В онези времена, както и днес, такива са епископите, оглавявали съответната катедра. Утвърждаването на християнската вяра във Филипопол е тясно свързано с името на един от седемдесетте апостоли – св. Ерм. Според Свещеното Предание за пръв епископ на Филипопол е поставен Ерм (един от 70-те апостолски мъже), който е поздравен от св. ап. Павел в посланието му до римляните (Рим. 16: 14). Той е автор и на нравоучителната книга „Пастир“.
За следващите предстоятели на Пловдивската катедра се знае малко, дори имената на всички не са известни. Според най-новите разкопки в Епископската базилика на Филипопол на частично повредения мозаечен под, в южната част на наоса на храма може да се разчете предполагаемото име на Маркиан или Лукиан, смятан за епископ на града. Евтихий пък е епископ на Филипопол, заел страната на арианската ерес и напуснал събора в Сердика, за да организира антисъбор срещу православните в базиликата на Филипопол, състоял се през 343 г. и известен с името „Филипополски събор“. На него те осъдили Александрийския епископ св. Атанасий, който бил всепризнат защитник на православното учение от зловредното влияние на арианската ерес.
Следващ епископ е Силван, прочул се с дара на чудотворството още приживе. Той взел участие във Втория Вселенски събор през 381 г. в Константинопол, като според изворите умира там. Другите свети мъже, които наследили катедрата във Филипопол, са Франкион, Димитър и Валентин. За съжаление, имената на архиереите след това остават неизвестни.
Свидетелство за бързото разпространение на християнството в земите на Тракия е и мъченическият подвиг на светите тридесет и осем пловдивски мъченици, на св. Севериан и Мемнос и на св. Дионисий Станимашки. Най-новите разкрития на археолозите сочат, че лобното място на страдалците Христови е източната порта на града.
Първият храм, намирал се на мястото на днешния пловдивски храм „Св. св. Константин и Елена“, е бил посветен на светите Севериан и Мемнос, но по-късно, по време на управлението на император св. Юстиниан Велики (527 – 565 г.), започва да носи името на равноапостолните царе св. Константин и св. Елена, потрудили се усърдно за равноправието на християнската религия в Римската империя. Паметта на пловдивските мъченици се чества на 20 август.
Друго свидетелство за християнството в Пловдив е откритата през 2012 г. раннохристиянска гробница от IV в., която представлява еднокамерно гробно съоръжение и е ориентирана в посока изток – запад, принадлежала на южния некропол на Филипопол. На нея са изобразени чудесата на Спасителя – Христос изцерява разслабления (Иара) и Христос възкресява четиридневния Лазар. Тя може да бъде видяна в Археологическия музей на Пловдив.
Друг значим фактор за разпространение на християнството са и базиликите в Пловдив и околностите му, което ясно свидетелства, че този град е значим духовен център на Христовата вяра още от първите векове. Именно тук е открита най-голямата базилика в България и една от най-големите на Балканския полуостров, която археолозите датират от IV в., когато се е провел Филипополският събор.
Днес всеки посетител на Пловдив може да види това изключително произведение на християнското изкуство, което отваря вратите си като интерактивен музей. В него са запазени два пласта мозайки (стар и нов), експонирани на две нива.
Баптистерий в Малката базилика на Филипопол (V – VI в.)
Базиликата „Възнесение Господне“ в древната Левкийска епископия (VI в.)
Другата базилика, която се е намирала в покрайнините на античния град, а днес – в централната част на Пловдив, е така наречената Малка базилика, която също е ценна със своята архитектура и с многоцветните си мозайки. В нея може да се види запазен раннохристиянски баптистерий с формата на кръст.
В околностите на днешния Пловдив се намират и някои други значими древнохристиянски храмове. Едни от най-изящните примери са базиликата край гр. Белово (част от Левкийската епископия) и храмът ѝ „Възнесение Господне“, Червената църква край гр. Перущица, базиликата на Джендем тепе (Младежкия хълм) в Пловдив, базиликите край селата Исперихово, Браниполе, Варвара и др.
В своето историческо развитие епархията придобива сравнително бързо ранг на митрополия и първоначално включва пет епископии, а към VII в. броят им нараства на осем. Към Χ в. епископиите стават десет (в митрополията влизат по-голямата част от Тракия и значителна част от Родопите): Пловдивска, Агатоникийска, Лютицка, Скутарска, Левкийска, Влептитска, Драмска, Константийска, Величка и Буковска. Писмените паметници и хронистите споменават и имената на архиереите на Пловдив от Средновековието. Ето и имената на някои от тях: Василий I (XI в.), Константин II, Михаил, Теодор, Василий II, Евфимиан (XII в.), Георги, Герасим (XIII в.), Мануил (XIV в.) и др.
Историята на града е преплетена със съдбата на няколко държави – Източната Римска империя, Българските царства и Османската империя. По време на Византийската империя християнската вяра бележи своя подем и се появяват първите базилики, а християнското изкуство оставя образци, ненадминати и до днес. През Първото българско царство (при хан Маламир) и през Второто българско царство (при Иван Асен II) Пловдив влиза в пределите на българската държава. На мястото на сегашната Джумая джамия Иван Асен Втори издига храм, посветен на преподобна Петка (Епиватска). Смята се също така, че цар Иван Александър построява манастир на мястото на днешния Катедрален храм „Успение Богородично“. Цар Иван Александър има и ктиторски стенопис в северната част на притвора в костницата на Бачковския манастир.
От средновековния период има запазени храмове образци на византийското изкуство и ярък пример са „Св. Димитър Солунски“ в с. Паталеница (Пазарджишка духовна околия), датиран от XI – XIII в., „Св. Йоан Предтеча“ в Кърджали (Хасковска духовна околия), датиран от XIII – XIV в., „Св. Богородица Петричка“ (при Асеновата крепост) от XIII в., „Св. Йоан Предтеча“ в Асеновград от XI в. и манастирът „Св. Теодор Тирон и св. Теодор Стратилат“, известен с името „Св. Теодори“, и др.
Падане на Пловдив под османска власт
През периода, свързан с османското нашествие и превземането на града, са разрушени огромна част от християнските храмове, но тогава особено силно изпъква достойнството на християните, пострадали за православната вяра. Такъв пример е Дамян Пловдивски, за когото Константин Костенечки пише, че е мъченически убит от поробителите по време на богослужение в храма, в сегашната арменска църква „Сурп Кеворк“ („Св. Георги“), която по това време е била православна.
Сред архиереите, които светителстват на пловдивската катедра в периода от падането на Пловдив през XV в. насам, е Филипополският митрополит Дионисий (покъсно Константинополски патриарх).
Той е канонизиран за светец и паметта му се чества на 23 ноември. Негов стенопис има в светия олтар на митрополитския храм „Св. вмчца Марина“ (в южната част на източната стена), както и на неговия учител – св. Марк Ефески (в северната част на източната стена), изписани по инициатива на Пловдивския митрополит Николай.
Фундамент от кулата на ранновизантийската крепостна стена на Филипопол (V – VI в.)
Печален факт е унищожаването на 218 църкви и 33 манастира в епархията, което се случва по времето на Гавриил Филипополски (XVII в.). За териториалния състав на епархията към 1870 г. черпим сведения οт списанието „Летоструй“. В него е описано, че административно епархията образува
един санджак, който е разделен на осем каази: Ески-Заара, Казанлък, Чирпан, Хаскьой, Султан-Иери, Ахъ-Челеби, Татар Пазарджик и Пловдив. Всяка една от тях се разделя на нахии, като Пловдивската се дели на: Рупчос със седалище Чепеларе и 66 села; Конуш със седалище Конуш, без с. Воден, Куклен и Станимака (Асеновград); Куюн-тепе със седалище Аврат-алан (Копривщица) с 60 села; Гюпса нахия с 58 села, между които Клисура, Сопот, Карлово, Хисаря и Калофер; Караджа-Даг нахия със седалище с. Хаджар и 64 села.
Пловдивският санджак включва шест големи града, девет паланки и 940 села с население от приблизително 650 000 души, като самият Пловдив наброява 30 000 жители. В него има 2 джамии: Джумая и Имарет и 8 християнски православни махали с 10 храма.
Портрет на Филипополския митрополит Никифор (1824 – 1850 г.)
Краят на XVIII в. и началото на XIX в. бележат началото на духовния възход в Пловдив. Това дело е започнато от Филипополския митрополит Никифор и фамилията Чалъкови. В града се построяват училища и храмове, сред които най-емблематични са тези в Стария град: „Св. св. Константин и Елена“ и „Св. вмчца Неделя“ (и двете са построени през 1832 г.), „Св. Николай Чудотворец“ (1835 г.), „Св. Параскева“ (т. нар. „Стара“ през 1836 г.), „Св. вмчк Димитър Солунски“ (1838 г.), днешният катедрален храм „Успение Богородично“ (1844 г.).
Едно от най-значимите събития в историята на България отново е свързано с Пловдив – първото честване на 24 май, Денят на славянската писменост и култура. Началото е положено на 24 май 1851 г. (в деня на св. равноапостолни Кирил и Методий по стар стил) по инициатива на Найден Геров в Епархийското училище „Св. св. Кирил и Методий“ (в по-старата му сграда). Този празник започва да се отбелязва по-късно и в някои от останалите славянски страни.
Пловдивският митрополит Паисий, изобразен на мозайка върху фасадата на Синодалната палата заедно с други архиереи основатели на Българската екзархия
Храмовете на Стария град са символ на Българското възраждане
Храмовете на Стария град са символ на Българското възраждане Друг важен празник, който трябва да се спомене, е Денят на народните будители. Честването му за първи път в България става в Пловдив през далечната 1909 г. на 1 ноември, когато по стар стил се празнува паметта на всебългарския светец и покровител – преп. Йоан Рилски Чудотворец. През 1992 г. след дълго прекъсване честването на празника е официално възстановено, а през 2022 г. Пловдивският митрополит Николай благославя да се отслужва и благодарствен молебен с литийно шествие през центъра на града по случай празника.
Пловдив се превръща също така и в един от центровете на Българската екзархия и на борбата за църковна независимост. Един от най-заслужилите пловдивски архиереи – Паисий, застава на страната на българите и подкрепя идеята за богослужение на църковнославянски език в българските храмове. Умира в Цариград и е погребан в двора на желязната църква „Св. Стефан“.
Неговият лик заедно с образите на Иларион Макариополски и Авксентий Велешки може да се видят на мозаечно пано върху фасадата на Синодалната палата в София като израз на признателност от страна на родната ни Църква. Следващите митрополити от периода на Екзархията са Панарет, Натанаил, Максим (който, като наместник-председател на Светия Синод, освещава Патриаршеската катедрала „Св. Александър Невски“ през 1924 г.) и Кирил (по-късно Български патриарх), като всеки един от тях е положил много усилия за съхраняването на българщината и вярата по време на своето светителстване.
В началото на миналия век в Пловдив се премества и Цариградската духовна семинария – едно от местата, където се обучават бъдещите архипастири и пастири на Българската православна църква. Затворена през годините на богоборческия комунизъм, тя е възстановена през учебната 1990/1991 г. По предложение на Пловдивския митрополит Николай и с решение на Светия Синод на БПЦ – БП, прот. № 46 от 18 декември 2013 г., в Пловдив е основана Православна духовна академия „Св. св. Кирил и Методий“.
Посрещане на Българския патриарх Кирил в двора на Катедралния храм „Успение Богородично“
Пловдив, като космополитен град, е притегателен център и убежище за множество бежанци от руски произход през първите десетилетия на бурния ХХ век. На белогвардейци са предоставени храмът „Св. Димитър Солунски“ в Стария град и манастирът „Св. св. Кирик и Юлита“ край Горни Воден, в който под ръководството и организацията на архиепископ Дамян Царицински напусналите Съветския съюз емигранти основават Пастирско-богословско училище. Част от тях стават и клирици на епархията.
Високопреосвещеният Пловдивски митрополит Кирил (избран през 1953 г. за Български патриарх в новата история на БПЦ – БП) заедно с Българския екзарх Стефан I и Негово Величество цар Борис III помагат за спасяването българските евреи от терора на фашизма по времето на Втората световна война. Така България и Пловдив отново показват пред света, че Православието е вярата, съхранила неподправеното Христово учение, защото: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15:13).
Следващите приемници на древната апостолска катедра са митрополитите Варлаам и Арсений. Тяхното служение е белязано от епохата на войнстващия атеизъм, което не им позволява да проповядват свободно Христовото Евангелие. Благодарение на митрополит Варлаам Пловдивски се опазват църковните старини и светини, събират се сведения за храмовете в епархията. По негова инициатива е създадено иконохранилището към Пловдивската митрополия. Митрополит Арсений става свидетел и на годините на разкола, който оставя трайна следа в най-новата история на Българската православна църква. Благодарение на цар Симеон II (по онова време министър-председател на Република България) през 2004 г. е сложен край на разделението в БПЦ.
Съвр еменен състав на Пловдивска епархия
На 11 февруари 2007 г. Знеполският епископ Николай е избран от архиереите от Светия Синод за Пловдивски митрополит. Въдворен е на 17 февруари 2007 г. в престолния за епархията град Пловдив.
Историята на Пловдивската епархия продължава да се пише със златни букви при служението на митрополит Николай, когато всички храмове в Пловдив са обновени и са ремонтирани значителен брой в цялата епархия, например Катедралният храм „Успение Богородично“ в Пазарджик през 2016 г., Катедралният храм „Успение Богородично“ в Хасково през 2019 г., „Св. Николай Чудотворец“ в Асеновград, „Св. св. Петър и Павел“ в Сопот и много други.
Построени са нови, като: „Св. Климент Охридски“ в кв. „Христо Смирненски“ (2008 г.), храм „Св. Преображение Господне“ в кв. „Тракия“ (2011 г.), храм „Св. Николай Чудотворец“ в кв. „Христо Смирненски“ (2015 г.), храм „Събор на св. архистратиг Михаил“, Старият град (2023 г.); издигнати са болнични параклиси в УМБАЛ „Св. Георги“ в Пловдив, „Св. Варвара“ в Клиниката по съдова хирургия, „Св. Мина“ в Клиниката по кардиология, в V ДКЦ „Тракия“ – парак-лисът „Св. архиепископ Лука“, и десетки други извън Пловдив. Пред завършване са храмовете „Св. княз Борис-Михаил Покръстител“ в пловдивския квартал „Тракия“ и „Св. Йоан Рилски“ в хасковския квартал „Орфей“.
Деня на българската просвета и култура и на славянската писменост в Пловдив празнува целият град
Служението на митрополита ще се запомни от всички в БПЦ със създаването на първата православна църковна телевизия в България – Пловдивската православна телевизия – през 2010 г. Значимо събитие в живота на Българската православна църква е и канонизацията на Баташките и Новоселските мъченици. По решение на Светия Синод на БПЦ – БП църковното им прославление бе на 3 април 2011 г., когато след светата Литургия, отслужена от Негово Светейшество Българския патриарх Максим, бяха осветени иконите на страдалците Христови. Химнограф на двете богослужебни последования е протопсалтът на Пловдивска та митрополия иподякон Аргир Малчев († 2019), който също е родом от Пловдив.
През 2015 г. Пловдивската света митрополия успява да си върне манастира „Св. св. Кирик и Юлита“ край кв. „Горни Воден“, който по времето на атеизма е преотстъпен за творческа база на Съюза на архитектите в България. Днес духовната обител заедно с Кукленския и други манастири е духовен оазис, в който ученици от страната и чужбина участват в детски църковни лагери. В пределите на епархията се обучават над 5000 ученици по предмета „Религия – Православие“, като това е най-голямата епархия, в която се обучават деца в Закона Божи.
Не на последно място трябва да се отбележи, че в пределите на Пловдивската епархия са родени някои от съвременните предстоятели на Българската православна църква – Техни Блаженства екзарх Йосиф I (от Калофер) и екзарх Стефан I (от с. Широка лъка), Негово Светейшество патриарх Неофит (от Асеновград по бащина линия) и Негово Светейшество патриарх Даниил (от Смолян).
Виждаме колко е древен нашият град. Виждаме, че мисията на християнската проповед започва още от апостолски времена и това прави Пловдивската епархия значимо духовно средище с висок духовен авторитет от първите векове и сега.
Днес Пловдивската епархия се състои от девет духовни околии: Пловдивска, Асеновградска, Хасковска, Пазарджишка, Смолянска, Панагюрска, Пещерска, Ивайловградска и Карловска. В пределите ѝ има 16 действащи манастира:
1. Манастир „Св. Троица“, Кръстова гора (мъжки); 2. Араповски манастир „Св. вмца Неделя“, край с. Златовръх (мъжки); 3. Мулдавски манастир „Св. Петка“ (девически); 4. Калоферски манастир „Въведение Богородично“ (девически); 5. Калоферски манастир „Рождество Богородично“ (мъжки); 6. Калугеровски манастир „Св. Николай Чудотворец“ (девически); 7. Кричимски манастир „Рождество Богородично“ (мъжки); 8. Белочерковски манастир „Св. апостоли Петър и Павел“ (мъжки); 9. Баткунски манастир „Св. апостоли Петър и Павел“ (мъжки); 10. Пещерски манастир „Възнесение Господне“ (мъжки); 11. Горноводенски манастир „Св. св. Кирик и Юлита“ (девически); 12. Белащински манастир „Св. вмчк Георги Победоносец“ (девически); 13. Кукленски манастир „Св. св. безсребреници Козма и Дамян“ (девически); 14. манастир „Св. Пантелеймон“ – Пампорово (девически); 15. Сопотски манастир „Възнесение Господне“ (девически); 16. Сопотски метох „Въведение Богородично“ (девически); 17. Ивайловградски манастир „Св. св. Константин и Елена“, кв. „Лъджа“ (недействащ); 18. Смолянски (Райковски) манастир „Свети Атанасий“ (недействащ).
В епархията има над 500 храма и параклиса и 250 свещенослужители.
