За пътя към вярата, за християнското служение и за мисията на Църквата в съвременния свят бе разговорът с Негово Високопреосвещенство † Пловдивския митрополит Николай. В интервю с редакторите на списанието архиереят разказва за мястото на Пловдивската митрополия в живота на Българската православна църква и за трудностите, пред които е изправен християнинът днес, но споделя също и своята надежда и плановете си за развитието на поверената му епархия.
-Ваше Високопреосвещенство, като проповедник и човек, обичащ словото, какво Ви подтикна да създадете „Духовен път“, най-новото издание на Пловдивската света митрополия?
За мен, като архипастир на Пловдивската епархийска църква, е от най-голямо значение просвещението на всички ония, които Бог ми е поверил. Светият апостол Павел в своето първо послание до коринтяните казва: „горко ми, ако не бла- говествувам“ (1 Кор. 9: 16). И ако тези думи за себе си изрича първовърховният апостол, който е положил неимоверни трудове за обръщането към вярата на хиляди човеци, то колко по-усърдни трябва да бъдем всички ние, приемниците на светите боговдъхновени апостоли, които сме призвани към същото. Затова и сметнах, че издаването на такова списание ще помогне на много човеци, стоящи сега пред портите на храма или далеч от него, да погледнат на Църквата с други очи, да преосмислят мястото на вярата в живота си и да се обърнат към Бога с очистено сърце. Многократно в свои проповеди и публични изказвания съм заявявал, че светата ни Църквата и днес остава най-здравото крепило на истината и народът Божи чувства това във всеки един миг от своя обществен живот. Поради това и всички ние, които в различно време, на различна възраст и по неизследим Божи промисъл сме поели по пътя на вярата, трябва да свидетелстваме пред ближните за Бога и да поведем и други човеци по пътя на духовността.
-Преди 18 години Вие бяхте избран за митрополит на най-голямата епархия в диоцеза на Българската православна църква. Как виждате от дистанцията на времето своя духовен път на човек, християнин и архипастир?
Всеки християнин има своето лично общуване с Бога и всеки един от нас, човеците, е призван да бъде храм Божи, да бъде бог по благодат. Тук трябва да кажем, че това не е гордост човешка, защото ние, като хора немощни, знаем, че без Бога не можем да вършим нищо. Не, това е деен призив към нас да се богоуподобим в своя живот и да изпълним дните си с молитва, с пост, с въздържание, с изпълнение на Божите заповеди по мярата на силите си. Аз възприемам като Божия милост жребия, който ми се падна, и отговорността, която ми бе възложена при ръкоположението ми за свещенослужител, а по-късно и при хиротонията ми за архиерей на родната ни Църква. В сугубата благодат на архипастирското служение винаги съм чувствал силата Божия и със страх, духовен трепет и благодарност пристъпвам към приемането на Светите Дарове по време на светата Литургия. Въпросите, които трябва да се решават в управлението на една толкова голяма епархия, са много, но възлагам упованието си на Бога и на Неговата Пречиста Майка и вярвам, че с Божията помощ трудовете ни един ден ще дадат добри плодове.
-Вашите планове за развитието на Пловдивската епархия занапред? Как виждате епархията след години?
Бог ми е изпратил множество добри сътрудници и съработници и заедно с тях ежедневно полагаме грижи не само да запазим всичко онова, което нашите предшественици са ни завещали, но и да развием и умножим онова, което е добро за Църквата и за верния народ. За нас просветата винаги е била от първостепенно значение, защото знаем от съборното послание на св. ап. Яков, че „вярата без дела е мъртва“ (Иак.2: 20). А какво е вяра, ако ние погрешно, посвоему, вярваме и изповядваме Бога. Затова и дълг на всеки пастир на Христовото стадо е да просвети народа, да го научи на светоотеческа и чиста вяра. Към това са насочени и всички мои трудове още от първите дни на служението ми в богоспасяемата ни епархия, това продължавам да върша и сега. Съкровищницата на Православната църква е отворена за всеки, който иска да черпи от нея.
Разбира се, имаме много работа по поддържането и реставрирането на храмовете, а също и по изграждането на нови църкви или параклиси там, където досега не е имало. Всеки човек трябва да може да намери утеха и пристан в храма Божи.
-Използвахте думата съкровищница. Какви духовни богатства „крие“ Църквата?
За тези, които тепърва влизат в храма, Църквата вероятно се асоциира с някакъв външен блясък, който далеч не е най- важното в нея. Разбира се, не бива да позволяваме храмовете да бъдат предавани на мерзостта на запустението и според силите си се стремим да ги благоукрасим. Но всъщност в съкровищницата на Църквата ще откриете и Свещеното Писание, и Свещеното Предание, творенията на светите отци от първите векове, та чак до наши дни. Част от нея са и всички онези свещени предмети – икони, богослужебна утвар, одежди и др., към които ние трябва да имаме особено отношение и особена почит, тъй като те са осветени от Светия Дух чрез извършването на тайнствата в тях. Такива предмети показахме и на изложба, открита в храма „Свети Димитър“ в Стария град, и интересът на християните и на гостите на града към нея беше голям. Поради тази причина взехме решение да изградим музей в гр. Пловдив, който по най-добрия и съвременен начин да представи не само материалното наследство, на което е носителка Църквата, но преди всичко онова духовното, истинското, което по думите на евангелиста „ни молец, ни ръжда ги яде, и дето крадци не подкопават и не крадат“ (Мат. 6: 20). Това начинание все още е в процес на завършване, но се надявам, че в най-близко време ще се увенчае с благословен успех.
-Пръв епископ на древния Филипопол е бил свети апостол Ерм, автор на едно от първите християнски съчинения –„Пастир“. Епархията има изключително богата и славна история. Какво е мястото на Пловдивската митрополия в живота на Църквата днес?
Епархията наистина заема особено място в историята на Църквата ни както в древността, така и в годините на Българското възраждане. Чест е за нас, че днес вървим по стъпките на св. апостол Ерм, а за мен, като негов наследник по катедра, е голяма отговорност. Както е добре известно, именно тук, във възрожденския Пловдив (тогава Филибе), се разгаря огънят на ббата за независима Българска църква, когато Пловдивският митрополит Паисий за първи път отслужва светата Литургия не на гръцки, а на църковнославянски език, за което плаща прескъпо след това. И следващите архиереи, които Бог из- праща начело на епархията – Високопреосвещените Панарет, Натанаил, Максим, Кирил, Варлаам и Арсений – са все бележити духовници и стожери на духовността в своята епоха. Неслучайно именно Пловдивският митрополит Кирил през 1953 г. е избран и за Светейши патриарх и първойерарх на Светата ни Църква след почти шествековно прекъсване. Вярвам, че с Божия помощ делата на вярата и любовта ще останат във вековете и в горнилото на времето ще бъде очистено всичко онова, което е достойно за забрава.
-Вече имате дългогодишен опит в работата с деца и младежи. Как искате да се развие това в бъдеще?
Господ Иисус Христос не само ни призовава да се обърнем във вярата и да станем като деца, но и ни заповядва да не пречим на децата да дохождат при Него. Тази Господня повеля е особено актуална в наше време, когато много родители виждат в Църквата и духовниците нещо архаично, остаряло, немодерно. И именно към тях се обръща нашият Спасител, призовавайки ги да не възпрепятстват децата си да пристъпят в храма. Но този процес е двустранен и ние, като християни и като хора с мисия, трябва да направим първата крачка към всички ония, които са отрудени и обременени, или към ония, които в забързаността на делника не са отделили време за душата си. Радостен съм, че по Божия милост вече повече от 16 години в училищата в Пловдив и в други градове на епархията се изучава вероучение там, където родителите са пожелали и позволили това. Приемането на вярата в най-ранна възраст е от огромно значение за живота на младия човек и в зряла възраст вярата ще бъде за тях не някаква идеология, а тихо пристанище в бурното житейско море. През годините установихме много добри връзки и с Българския червен кръст и с неговите младежки организации, като се опитваме според силите си да подкрепяме и техните инициативи, които са дела на любов и състрадание към ближния. Не на последно място трябва да се припомни и това, че в много от храмовете има изградени и неделни училища, в които вече израстват поколения християни. Това е нещо много значимо в живота на Църквата ни, защото в храма децата пият жива вода от извор на Христовата църква. Затова и ние не трябва да спираме да благовестим.
-Във връзка с това през 2013 г. беше създадена и Пловдивската духовна академия, нали така?
Да, точно така. На свое заседание през декември 2013 г. Светият Синод на БПЦ под председателството на блаженопочив-шия Български патриарх Неофит реши да се създаде в Пловдив и висше духовно училище, което да даде възможност на дипломиращите се семинаристи да продължат своето богословско образование. Всвоето решение ние бяхме водени преди всичко от желанието да се обърнем към младото поколение и да му дадем една различна перспектива за света и за мястото на всяка отделна личност в света. Нуждата от добре подготвени свещенослужители и църковнослужители в светата ни Църква е осезаемо и именно в Академията те могат да получат най-доброто образование, което ще ги подготви за тяхното бъдещо служение.
-Именно с тази цел – да достигне до повече хора благовестието за Царството Божие, с Ваше благословение беше създаден и първият църковен канал в България – Пловдивската православна телевизия. Каква е мисията на медиите днес?
През февруари 2010 г. бе създадена Пловдивската православна телевизия, която и днес продължава да се развива и усъвършенства. Медиите имат важно място в съвремието ни и това не може да се пренебрегне, напротив – то трябва да се използва активно в делото на светата ни Църква, защото медиите не са заплаха. Църквата е отворена за диалог с всеки един, който търси искрено Бога, и ние правим първата крачка към всеки човек, като превръщаме медиите в амвон, от който народът може да чуе спасителното Слово Божие. Във века на неограничена информация, в който живеем, е особено важно да умеем да отсяваме стойностното от сламата и да не изпълваме душите си с онова, което не е душеполезно. Затова на сайта на Пловдивската митрополия и в официалния канал на епархията ни в YouTube всеки интересуващ се може да открие достоверна информация за живота на Църквата ни, да се запознае с нейното предание и да намери отговори на много от своите житейски питания.
„И тъй, вярата иде от слушане, а слушането – от слово Божие“ – казва първовърховният апостол Павел на християните в Рим. Именно към благовестие на Царството Божие сме призвани ние, духовниците, а християните с добро вътрешно устроение са призвани да слушат своите наставници. Затова и в последните месеци направихме още една стъпка в просветителското дело на епархията ни – създадохме страница в социалната мрежа „Facebook“, където излъчваме на живо богослуженията от най-различни краища на епархията. Така достигаме не само до най-младите хора, но и до всички, които не могат да посетят православен храм поради факта, че няма такъв в близост, или до всички онези, които все още не виждат смисъл да направят това. Затова използвам и възможността да призова свещениците, монасите и монахините в епархията ни да се възползват от добрите възможности, които нашата епоха ни предоставя, за да доведем повече хора до личността на Богочовека Христос.
– Ваше Високопреосвещенство, Вашият архипастирски благослов към читателите и редакционния екип на „Духовен път“?
Всесърдечно благопожелавам на всички Бог да ги дари със здраве, с милостта Си и да ги просвещава в живота и делата им. Да вървим заедно по пътя на вярата, да понасяме един другиму теготите според увещанието на апостола и да се стремим винаги да бъдем достойни за великото призвание на християните! Божието благословение и Неговата милост да бъдат с всички нас! Амин!
