ЧУДОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА БОЖИЯТА МАЙКА – ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА, Е ЛЪЧ СВЕТЛИНА, КЪМ КОЙТО ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРИСТИЯНИ ОБРЪЩАТ ВЗОР С УПОВАНИЕ, ВЯРА И НАДЕЖДА. БЕЗБРОЙ СА ПРИМЕРИТЕ ЗА ПОМОЩТА, КОЯТО ПОЛУЧАВАТ. В АСЕНОВГРАД СЕ ПАЗЯТ ТРИ ЧУДОТВОРНИ ИКОНИ, КОИТО СЕ СЛАВЯТ НЕ САМО В БЪЛГАРИЯ, НО И ПО ЦЯЛ СВЯТ – „ЗЛАТНА ЯБЪЛКА“ ОТ ГОРНИВОДЕНСКИЯ ХРАМ, ИКОНИТЕ ОТ ХРАМА „СВЕТА БОГОРОДИЦА – БЛАГОВЕЩЕНИЕ“ (РИБНАТА ЦЪРКВА) И ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“.
ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА „СВЕТА БОГОРОДИЦА – ЗЛАТНА ЯБЪЛКА“
Сред многобройните богородични светини на Асеновград особено място заема чудотворната икона „Света Богородица – Златна ябълка“, съхранявана в храма „Успение на Света Богородица“ в квартал „Горни Воден“. Този образ не само принадлежи към най-ранно запазените почитани икони в региона, но е и сред малкото, около които през вековете се е формирал устойчив и жив обреден комплекс, съхранен до наши дни.
Иконата е Одигитрия (Пътеводителка) и по стилови и технологични белези се датира от началото на XVII век. Образът съчетава каноничната строгост на православната иконопис с особената мекота в израза, която вероятно е допринесла за силната емоционална връзка между иконата и местната общност. Сребърната ѝ ризница (обков) и прикрепената към нея златна ябълка са материално свидетелство за дългата история на благодарствени дарове, поднасяни от вярващите.
За името „Златна ябълка“ се разказва, че бездетна жена закъсняла за църковната служба, не могла да получи причастие и заплакала от отчаяние. Свещеникът я съжалил и ѝ дал единствено останала ябълка. След време жената се сдобила с рожба. Така личното чудо постепенно се превърнало в общностен разказ, а ябълката – в символ на надеждата за живот и продължение на рода.
Празникът на иконата се отбелязва в съботата преди Лазаровден – подвижна дата, зависеща от Великденския цикъл. Тогава в храма се събират поклонници от цялата страна. С този ден са свързани специфични обредни практики – поднасяне на ябълки, венци и молитви за здраве, плодородие и семейно благополучие. Тези действия не са формализирани в църковния устав, но представляват ценен пример за взаимодействие между официалната литургична традиция и народната религиозност.
ПОКЛОНЕНИЕТО НА БЪЛГАРСКИЯ ЦАР ПРЕД ОБРАЗА НА БОЖИЯТА МАЙКА
Особено място в историята на почитта към иконата заема и царското благочестие. Според запазени свидетелства и устни разкази през първата половина на ХХ век княгиня Евдокия, сестра на цар Борис III, прекарва нощ в храма и се моли пред чудотворната икона. След това посещение тя получава изцеление, което в народната памет е възприето като чудо. В знак на благодарност цар Борис III дарява храма с мраморни плочи за пода, а иконата – със златно енголпие. Този жест не само утвърждава значението на „Златна ябълка“ извън местния контекст, но и я вписва в по-широката история на връзките между българската монархия и Православната църква.
И до днес иконата остава център на живо поклонение. Всяка година на нейния празник пред чудотворния образ Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужва архиерейска света Литургия. Иконата се изнася за богослуженията на архиерея по време на Богородичния пост и акатистните последования през светата Четиридесетница.
Сред най-значимите религиозни прояви, съхранили духовния живот в квартал „Горни Воден“, е литийното шествие на празника Преполовение, което ежегодно свързва храм „Успение на Света Богородица“ с манастира „Свети свети Кирик и Юлита“. Шествието е не само религиозен акт, но и своеобразна форма на историческа и духовна приемственост през вековете.
В ранните часове на деня от храма в квартал „Горни Воден“ потегля лития, в която участват духовници, местни жители и поклонници. Шествието преминава по пътя към манастира. Носенето на икони, кръстове и хоругви, съпроводено от молитви и песнопения, превръща пътя в литургично продължение извън храма. Особено значение в литийното шествие има участието на чудотворната икона, която според народните вярвания благославя земята, през която преминава. В манастира „Свети свети Кирик и Юлита“ литията завършва с тържествен молебен, който затваря символичния кръг на празника.
Чудотворната икона „Света Богородица – Златна ябълка“ е не само художествен паметник от Средновековието. В нея се преплитат канон, народно предание и историческа памет. Чрез личните молитви, благодарствените дарове и ежегодното богослужебно честване образът продължава да събира около себе си общност, за която вярата не е абстрактно понятие, а преживяна и споделена реалност.
Сред другите чудотворни образи на Света Богородица в Асеновград се откроява иконата в храм „Света Богородица – Благовещение“, известен като Рибната църква, около която преданието пази множество разкази за получена помощ и закрила. А чудотворната икона в храм „Успение Богородично“ свидетелства за дълбоката историческа приемственост на богородичния култ в града. И двете са образи на закрила, памет и градска идентичност.
ЧУДОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА ОТ ХРАМ „СВЕТА БОГОРОДИЦА – БЛАГОВЕЩЕНИЕ“
Храмът „Света Богородица – Благовещение“ е едно от най-старите и почитани духовни средища в Асеновград. В него се съхранява чудотворна икона на Пресвета Богородица, която заема особено място в религиозния живот на града. Иконата е датирана от края на XVI – началото на XVII век. Образът е изографисан чрез техниката темпера върху дървена основа, характерна за периода. Иконата е тип Елеуса. Света Богородица е с Младенеца Христос в лявата си ръка, като жестът ѝ насочва към Него като Пътя, Истината и Живота. Иконата е обдарена със златни накити – израз на благодарствена почит от вярващите.
Чудесата, които Света Богородица извършва чрез чудотворния си образ, са безброй. Преданието разказва, че през османския период иконата многократно е спасявала храма от разорение, а вярващите – от бедствия и болести. Явявала се е закрилник в моменти на изпитание и духовна подкрепа при трудни житейски избори.
Тези истории не са фиксирани в писмени извори, но съществуват устойчиво в устната народна традиция, където чудото не е внезапно и зрелищно, а често тихо и дълбоко лично – преживяно като промяна в човешката съдба.
Характерно за тази икона е, че почитта към нея се е развивала не чрез отделен празник, а чрез постоянно, ежедневно поклонение, което я превръща в своеобразен духовен стожер на градската общност.
По дългогодишна установена традиция на празника Преполовение се извършва литийно шествие от храм „Света Богородица – Благовещение“ с нейната чудотворна икона до Бачковската света обител, като иконата престоява цял ден в манастира.
ЧУДОТВОРНИЯТ ОБРАЗ НА БОЖИЯТА МАЙКА ОТ ХРАМ „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“
В храм „Успение Богородично“ в Асеновград се съхранява друга чудотворна икона на Пресвета Богородица, която е обект на дълбока и трайна почит. Според народната памет иконата е проявявала своята чудотворна сила в моменти на обществена криза – епидемии, природни бедствия и исторически изпитания. В тези периоди пред нея са се извършвали общоградски молебени, а храмът се е превръщал в място на колективна молитва и надежда.
Чудотворната икона в храма е изпълнена с темперна живопис върху дърво. Пресвета Богородица е изобразена фронтално, тип Оранта, което подчертава нейния застъпнически характер. Ръцете ѝ са вдигнати и разтворени в жест на молитва – въплъщава образа на Църквата, която се моли за света. Лицето е с ясно очертани черти, високо чело и проникновен поглед – характеристики, които създават усещането за духовна власт, отговаряща на ролята на иконата като градски покровител.
Особено впечатляващ е сребърният обков – богато изработена сребърна ризница, допълнена с венци, обкови и вотивни дарове. Част от тези дарове са датирани и носят надписи, което свидетелства за продължителна традиция на обществена и лична благодарност.
