ХРАМЪТ „СВЕТИ ГЕОРГИ АМБЕЛИНСКИ“ В АСЕНОВГРАД Е ЖИВО СВИДЕТЕЛСТВО ЗА ИЗПИТАНИЕТО НА ВЯРАТА В ПРЕВРАТНОСТИТЕ НА ИСТОРИЯТА – ПРОМЯНА НА ДЪРЖАВНИ ГРАНИЦИ, ИЗСЕЛВАНЕ И ПРЕСЕЛЕНИЕ НА ОБЩНОСТИ, ЕХО ОТ ОТМИНАЛИ РЕЖИМИ И ИДЕОЛОГИИ. ПРЕЗ 2026 ГОДИНА СЕ НАВЪРШВАТ 178 ГОДИНИ ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО МУ В ПАМЕТ НА СВЕТИ ПАИСИЙ ХИЛЕНДАРСКИ, КОЙТО ПО ПРЕДАНИЕ ТУК ПРИКЛЮЧВА ЗЕМНИЯ СИ ПЪТ.
Катедралният храм „Свети Георги“ се намира в югоизточната част на Асеновград, в една от най-старите махали – „Амбелино“, известна като „Жорж махала“. Издигнат е през 1848 година от юговски майстори на мястото на два малки параклиса – „Свети Архангел Михаил“ и „Свети Георги“, опожарени от кърджалиите.
„Свети Георги“ е най-голямата църква в Асеновград. Построена по инициатива и чрез дарения на гръцката общност в Станимака (старото име на града преди 1934 година), и до момента сградата впечатлява с внушителната си архитектура и разположение в подножието на планината. След изселването на гърците от града в началото на ΧΧ век българското население – преселници от Беломорска Тракия и Егейска Македония, поема грижата за „Свети Георги“ след назначаването на първия български свещеник – отец Николай Мандулов, през 1915 година (според летописната книга на храма). Тогава останалите гръцки книги и архиви са унищожени при пожар в църквата и до нас не достигат много сведения за историята на самата сграда и църковната общност от края на XIX век.
През комунистическия период опазването на вярата, а и на самите вярващи от преследване е трудно поради режима на идеологически атеизъм. Дори в Асеновград, който е традиционен център на православието с венеца от църкви, манастири и параклиси, комунизмът нанася поражения, като особено тежко това се понася от вярващите в квартал „Амбелино“.
Според местно предание в близкия параклис „Свети свети Козма и Дамян“ е приключил земния си път свети Паисий Хилендарски. На паметна плоча от външната стена на параклиса е написано на църковнославянски: Лэто гдcне 1773. Пріиде Анfимъt Ампелино по смерти проигумена Паисиіа… Хилендарска кондика. Има сведения, че на това място се е намирал метох на Хилендарския манастир, което дава основание да се твърди, че Паисий е бил тук.
АРХИТЕКТУРА
Храмът е част от цялостен архитектурен ансамбъл, включващ постройка над северозападния вход, жилищна сграда и две камбанарии. Отсреща е параклисът костница „Вси светии“, а до храма се намира старинното училище „Свети Георги“, сега част от Историческия музей – Асеновград. Сегашния си вид ансамбълът придобива след реконструкция по проект на архитект Стою Маронов – възстановяват се малката камбанария при западния вход и сградата на свещеника през 1998 година. По-късно, в рамките на проекта „Родопската Света гора“ (2003 – 2005), се реставрират стенописите в екзонартекса и източната фасада на голямата камбанария. Така храмът става част от културноисторическите маршрути, които обхващат известните манастири в региона, църквите и параклисите в Асеновград и околностите.
Данни за архитектурата на сградата намираме в книгата на Иван Гащилов „Църкви, манастири и параклиси, по Паметната плоча на параклис „Свети свети Козма и Дамян“ с името на Паисий Хилендарски строени от юговските майстори“ (2014). Според разкази на стари асеновградчани, записани от краеведа, майсторът Васил Димов ходил специално до Атонския полуостров, за да се запознае с архитектурата на храма „Свети Георги“ в Зографския манастир и да послужи той за образец на новия храм в Станимака.
Църквата „Свети Георги“ е най-голямата в града: с дължина 35 метра, широчина – 18 метра, а куполът е висок 16 метра. Построен като трикорабна, трикуполна базилика, храмът се отличава с най-добрата акустика в цяла Южна България и Родопите, по подобие на храм „Света Троица“ в Асеновград, пострен през 1850 година от същите майстори. Това се дължи на вградените от вътрешната страна на стените каменинови тръби (гърнета) с дължина от 30 до 60 см. Подобни тръби са разположени равновмерно и в таваните на куполите.
Белият камък за строежа е добит от Корудере, а бигорът – от село Бачково. Сиенитът е извозван от пловдивските тепета. Характерно за строежа е, че външните стени са зидани с льоков разтвор (хоросан, бъркан със зехтин, вместо с вода), за да предпазва от влагата.
Изследването „Асеновград – огнище на строителни традиции“ (1971) на архитект Стоил Стоилов описва храма като една от представителните възрожденски църкви – едноабсидна, с три купола и двуетажна емпория. По план сградата има три основни части: притвор, наос и олтар. В притвора на двата края са разположени двураменни стълби към емпорията. Трите купола на храма имат различни размери.
На масивната кула камбанария е монтиран старинен часовник, сега възстановен според оригинала. Това е първият градски часовник, направен във Виена през 1872 година, според оригиналния надпис. Построената камбанария се оказала ниска за дългите му топузи, затова в основата издълбали дълбок кладенец, където топузите ту се издигали, ту се спускали.
Кулата на храма е съградена заедно със самата храмова сграда. Тя е шедьовър в рамките на целия архитектурен ансамбъл и е считана за една от най-оригиналните кули в цяла България. Правена е със средствата на дружеството „Свети Димитър“, като е изписана през 1847 година.
По-малката дървена камбанария при северозападния вход е строена през 1871 година. След рухването ѝ през 1948 година на нейно място се изгражда нова – през 1998 година, като от оригиналния градеж е запазена само долната част на партера (по данни от „Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България“, 2018).
Училището „Свети Георги“ е построено непосредствено до храма и е служело като гръцко училище до началото на XX век. Според архитект Стоил Стоилов това е първата училищна сграда, направена специално с просветна цел. Строена е като симетричните пловдивски къщи на два етажа. През 2000 – 2001 година сградата е изцяло реновирана и възстановена като галерия и културен център към Историческия музей – Асеновград.
Разположена в озеленен двор, ограден с високи каменни стени, с три входа и две чешми, базиликата „Свети Георги“ хармонира със стръмните склонове на планината близо до речния бряг. Уникална по своята архитектура, тя е считана за шедьовър на юговската строителна школа.
КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО В РИСК
През настоящия век наследството на храма не е пренебрегнато от асеновградчани. Той съхранява старинни икони, създадени от Средновековието до наши дни. Много от тях са реставрирани, но има много други, които се нуждаят от спешна консервация. В тази връзка през лятото на 2021 година местното сдружение „Станимашка фотографчийница“ със съдействието на храма представи пред публика икони, рисувани през XIX век от различни иконописни школи. Това е „скритото“ богатство на храм „Свети Георги“. Изложбата в църквата беше с цел набиране на средства за възстановяването им, тъй като голяма част от сбирката е с повреди от различно естество и дори в тежко състояние.
Сред най-известните почитани икони в храма се откроява чудотворната икона на света Ирина, разположена на проскинитарий на южната стена, подписана и датирана от 1878 година. Тази светица е много почитана от местната общност, като вярващите се молят за здраве, благодат и сдобиване с рожба.
Освен иконите вътрешните стенописи, дело на Мосхос В. Одринчанин, се нуждаят от сериозна реставрация поради повредите, които понасят от опушването на стените при горенето на книги в храмовата сграда. Според „Корпус на стенописите…“ (2018) този одрински зограф е живял известно време в града и е работил както в Бачковския манастир, така и в църквата „Света Богородица – Благовещение“, Асеновград. Изследователите са открили редица сходства в изписването на отделните образи и иконографията на стенописите с тези от църквата „Свети Георги“ в квартал „Амбелино“. Приема се, че в храма са работили много зографи – помощници на Мосхос В. Одринчанин, и този извод се налага поради огромния обем от стенописи, сътворени от зографа за период от две-три години – между 1848 и 1850 година.
С „Държавен вестник“, брой 60, 1940 година, храмът „Свети Георги“ е обявен за народна старина. Получава статут на художествен паметник от национално значение през 1970 година (виж „Държавен вестник“, брой 38, 1970 година). Целият ансамбъл е обявен за архитектурно-строителен паметник на културата от национално значение няколко години по-късно в „Държавен вестник“, брой 20, 1973 година. Националният институт за недвижимо културно наследство обозначава комплекса „Свети Георги“ като архитектурно-художествен паметник от национално значение през 2008 година.
ПАРАКЛИСИТЕ КЪМ ЕНОРИЯТА НА ХРАМ „СВЕТИ ГЕОРГИ“
Всяка година параклис „Свети Трифон“ е център на празника на винарите и лозарите Трифон Зарезан, отбелязван на 1 февруари в Асеновград. Тържествата започват от сутринта, когато се отслужва света Литургия в параклиса. В този ден празничното шествие на винопроизводителите и финалистите в конкурса на община Асеновград „Най-добро домашно вино“ изминава пътя от паметника на Аристи Чорбаджака до местността Свети Трифон. По традиция там се провеждат народни борби (наречени „пехливански“) и се излъчва победител. Свещеникът прави водосвет за здраве на борците и присъстващите. Параклис „Свети Тодор“, разположен близо до изхода на Асеновград край пътя за Кърджали, посреща поклонници на Тодоровден. Там в миналото са се провеждали кушиите в чест на светеца. И до днес параклисът е място на местна почит и се посещава на празника. Към храм „Свети Георги“ има и параклис – „Свети Илия“, наречен още „гръцкият свети Илия“. Намира се на източния край на билото на връх Анатема, над манастира „Света Петка Мулдавска“. Той е посторен върху основите на древнотракийско светилище. Днешният параклис датира от XIX век и благодарение на общността от християни в Асеновград е обновен с основно ремонтиран покрив, нови керемиди и боядисан притвор. Изградени са места за посетителите – пейки, навес, беседки, панорамна площадка. На около 10 метра в източна посока е сложен голям кръст с видеонаблюдение. Към енорията на храма се числят и вече споменатите параклиси „Вси светии“ и „Свети свети Козма и Дамян и Свети Стефан“, като във втория се извършват богослуженията през зимния период. До параклис „Свети Стефан“ от 2023 година с благословението на Пловдивския митрополит Николай след светата Литургия се извършва литийно шествие с иконата на свети Стефан от храм „Свети Георги“ и се отслужва молебен.
