ПРЕЗ 1 8 3 7 ГОДИНА ЖИТЕЛИТЕ НА ДНЕШНИЯ ГРАД СЪЕДИНЕНИЕ ИЗДИГНАЛИ ОСНОВИТЕ НА ЦЪРКВА И УЧИЛИЩЕ. ДВЕ ГОДИНИ ПО-КЪСНО ХРАМЪТ
Е ИЗГРАДЕН ОТ БРАЦИГОВСКИ МАЙСТОРИ И Е ОСВЕТЕН ОТ ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКИФОР.
„СВЕТИ АТАНАСИЙ“ Е ПОСТРОЕН СЪС СРЕДСТВАТА И ТРУДА НА ГОЛЯМОКОНАРЦИ, СЪЩО И СЪС
СПОМОЩЕСТВОВАТЕЛСТВОТО НА КОПРИВЩЕНСКИЯ РОД НА ЧАЛЪКОВИ, КЕСЯКОВИ И ТЪРНЕВИ. ТЕЗИ ФАМИЛИИ СТОЯЛИ ЗАД ГРАДЕЖА НА БЪЛГАРСКИ ЦЪРКВИ И УЧИЛИЩА, ПРЕВЪРНАЛИ СЕ В ДВИГАТЕЛЯ НА НАЦИОНАЛНОТО ВЪЗРАЖДАНЕ В СРЕДАТА НА XIX В Е К .
Кръстът на храм „Свети Атанасий“
е украсен с ветропоказател, надупчен от куршуми. „При комунизма
местните партийци така са се забавлявали“, махва с ръка отец Наско Атанасов, енорийският свещеник на град Съединение.
Стрелбата не е първото светотатство срещу историческата църква, в която през 1885 година се е разиграла една от най-вълнуващите сцени на Съединението. На 5 септември протойерей Тодор Райков и свещеник Иван Генов заклеват Голямоконарската чета на Продан Тишков – Чардафон над Кръста и Евангелието, осветяват бойните знамена и поръсват четниците със светена вода. 326 опълченци тръгват към Пловдив, където заедно с военните части под командването на майор Данаил Николаев още през нощта превземат града и обявяват Съединението на Княжество България и Източна Румелия.
Четници от Голямоконарската чета полагат клетва, 5 септември 1885 година
ПОХИЩЕНИЕТО НА КАМБАНАТА
Няколко седмици преди съдбоносните събития румелийската власт се втурнала да преследва бунтовниците в Голямо Конаре. „При всичкото си старание да арестува и откара в Старосел гореспоменатите лица, полицията не можа да успее, защото всичкото мъжко население при издрънкване на църковната камбана (което беше условен знак за събиране) като един човек ставаше на крак, събираше се пред църквата и отиваше гдето се укаже нужно и по тоя начин осуетяваше намеренията на полицията: беззаконно да арестува някого“, разказва Петър Шилев, водачът на съединисткото движение.
Околийският съдия решил да спре
камбанния звън и конфискувал езичето на камбаната. „Разбира се, че тоя гениален план на Фратю Попов не можа да попречи на голямоконарската камбана да изпълнява патриотическата си служба, и след това светотатство, макар топузът ѝ да бе откраднат с подлост от властта чрез кмета, защото топузът ѝ беше заменен с дръжката на един палешник (чресло)“, допълва Шилев.
Малко по-късно под камбанния звън местните патриоти прогонват кмета и секретаря, арестуват полицейския префект и свикват всички мъже с оръжие в ръка да защитят Съединението.
Библия и кръст, пред които се заклеват четниците на Голямоконарската чета
ПАСТИРИТЕ ПОЛАГАТ ДУШИТЕ СИ ЗА ПАСТВОТО
Свещеник Иван Генов оглавява тайния революционен комитет за Съединението в селото и заедно с Петър Шилев, Чардафон Велики, Недялка Шилева,
Стоян Средев, Христо Македонски и
останалите дейци остава в паметта на потомството.
Към този момент двамата с протойерей Тодор Райков са натрупали завидна борческа биография. Още през 1870 година отец Иван влиза в основаната от Васил Левски тайна организация. Начело на местния комитет е учителят Еню Бекирски, в него влиза и учителката монахиня Елисавета. Едно от заседанията се е провело в храма, където дякон Игнатий и двамата свещеници пели
църковни песнопения, след което заклели въстаниците.
Двамата свещеници не стоят със
скръстени ръце и при подготовката на Априлското въстание. Отец Иван отново е член на тайния комитет и преоблечен като пъдар, отива на тайна мисия в Пловдив да купи пушки, барут и саби. Поради неразбирателство с ръководителя на бунта – Георги Бенковски, мъжете от Голямо Конаре не се присъединят към останалите чети през пролетта на 1876 година. Те излизат въоръжени по улиците и издигат барикади край селото. Голямо Конаре е пощадено, но членовете на революционния комитет са жестоко преследвани.
Свещениците са арестувани и захвърлени в пловдивския затвор „Таш капъ“.
Отец Иван е изтезаван, получава смъртна присъда, но при всеобщата амнистия заедно с отец Тодор са освободени.
Членове и сътрудници на Българския таен централен революционен комитет през 1885 година
КОНЕВЪДИТЕ НА СУЛТАНА
Неукротимият народен дух на Голямо Конаре вероятно извира от криволичещата му история, превърнала го в найголямото българско село край Пловдив.
Възниква в началото на XVI век като малко коневъдно стопанство за султанските конюшни. До средата на следващото столетие наброява 15 къщи, след това стремително се разраства.
По време на различните брожения и
кърджалийските размирици тук намирали убежище хора, прогонени от родните си места. Царските коневъди били под закрилата на султана и шайките не смеели да ги закачат. Първоначално дошли бежанци от селата Войсил, Чекъррларе и Аязларе. Около 1791 година свещеник Благой дошъл като водач на преселници от Костурско.
Отецът е запомнен като първият селски учител и поради липса на училище учил децата в собствената си къща.
През 1807 година в селото намерили убежище десет рода от опожарената от кърджалиите Копривщица. Довел ги отец Стоян, който също събрал ученици.
Изглежда дотогава храм в Голямо Конаре не е имало, отците служели на гробищата, по оброчища и в къщите на миряните.
Образ на Съединението – България, обединена във вяра и сила
УЛОВКИТЕ НА ФЕРМАНА
„През 1837 година жителите издигнали основите на църква и училище, но ги засипали, за да им дадат вид на остатъци от стара изгоряла църква, и поискали разрешение от цариградското правителство да възстановят тази стара черква“ – разказва в спомените си Найден Команов. По това време османските власти трудно склонявали за градеж на нови храмове, но поправка на старите църкви разрешавали с по-голяма охота. Официалният султански ферман постановява да се ремонтира старата църква „Свети Георги“ с дължина 27 аршина, височина 15,5 аршина и висока 8 аршина.
Повиканите от Брацигово майстори
обаче издигат изцяло нов храм, посветен на свети Атанасий. На 12 април 1839 година храмът бил осветен от Пловдивския митрополит Никифор. По същото време било построено и училището. В тях служил и преподавал отец Стоян от Копривщица. Две години по-късно е открит и метох на Калоферския девически манастир „Въведение Богородично“. В него се подвизава и монахиня Елисавета, която срещаме и в революционния комитет на Левски.
„Свети Атанасий“ е построен със
средствата и труда на голямоконарци, също и със спомоществователството на копривщенския род на Чалъкови, Кесякови и Търневи. Тези фамилии стояли зад градежа на български църкви и училища, превърнали се в двигателя на националното Възраждане в средата на XIX век.
В спомените си Найден Команов
посочва, че Чалъковци са наели Захарий Зограф да изрисува „Свети Атанасий“ и сред красивите стенописи имало и техен ктиторски портрет.
Свети Атанас Александрийски – пазител на вярата. Иконата е датирана от 1857 година СНИМКА: СВЕЩЕНИК МИРОСЛАВ ГЕОРГИЕВ
ОТЕЦ АНГЕЛ ПОВЕЖДА КОНУШКАТА ЧЕТА
Свещеник е начело и на другата чета, взела решително участие в делото на Съединението в Пловдив на 6 септември 1885 година. Отец Ангел Чолаков е председател на Конушкия комитет и заедно с водача на Станимашкия комитет –
Никола Кръстев, повеждат четниците от Асеновградския край към града на тепетата. В дружината, наброяваща 2000 мъже, е имало още двама свещеници – Васил Найденов от село Червен и Васил Желязков от Горно Арбанаси. Отец Ангел бил в центъра на събитията – в неговото кафене в Садово се събирали съединистите революционери, той поддържа тесни връзки и изпълнява указанията на Тайния революционен комитет.
Остатък от първоначалната стенопис, оцелял през земетресение и забрава
ПРЕМЕЖДИЯ ПРЕЗ ХХ ВЕК
През 1928 година при голямото земетресение е разрушена камбанарията, а самият храм е силно повреден. При последвалия ремонт са заличени оригиналните стенописи и сега стените са изцяло бели. Изящната храмова икона на свети Атанасий е датирана от 1857 година. Останали са още няколко от този период, а първоначалните свети образи се съхраняват в иконохранилището на Пловдивската митрополия.
След земетресението е направен нов иконостас, а зографисването на иконите е поверено на професор Милю Балтов – възпитаник на Рисувалното училище в класа на Ярослав Вешин. Балтов, който изрисувал редица храмове в епархията – както нови, така и пострадали от адския трус, изпъква с яркия си академичен стил. Най-въздействащата икона в „Свети Атанасий“ е тази на Божията Майка.
Прицърковното училище, открито
заедно с храма, също претърпява различни премеждия. На няколко пъти с увеличаването на учениците сградата е събаряна и издигана наново, всеки път по-просторна. През 1985 година в нея е открит Музей на комунистическото движение, а след падането на комунизма – етнографска музейна сбирка. Сега, след мащабния ремонт на храма и прицърковната сграда, настоятелството планира да открие енорийски център.
Освен празника на свети Атанасий
най-важното духовно събитие за храма е благодарственият молебен за Съединението, който се отслужва на 5 септември всяка година от Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай или от неговия викарен епископ.
Някои истории заслужават да бъдат прочетени на хартия. Подкрепете мисията ни, като закупите списанието от тук: линк
