В РАЗГОВОР С РУСЛАН ЙОРДАНОВ НЕГОВО ВИСОКОБЛАГОГОВЕЙНСТВО ОТЕЦ ЙОРДАН ГЕОРГИЕВ РАЗКАЗВА ЗА 40-ГОДИШНИЯ СИ ОПИТ КАТО ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ХРАМ „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ“ В АСЕНОВГРАД И ДОСКОРОШЕН АРХИЕРЕЙСКИ НАМЕСТНИК НА ДУХОВНАТА ОКОЛИЯ, ЗА ПРЕВРЪЩАНЕТО НА ЕНОРИЯТА В ГОЛЯМО И ЗАДРУЖНО СЕМЕЙСТВО И ЗА ТРУДА ПО ОБНОВЯВАНЕТО НА ХРАМА.
– Отец Йордан, откъде започна Вашият път към храма?
– От дете мечтаех да стана свещеник, и то точно в храм „Свети Николай Чудотворец“ в Асеновград. Ранните ми детски спомени са как от другия край на града с дядо ми ходим пеша през зимата, за да идем на служби в църквите „Света Богородица“ и „Свети Николай Чудотворец“.
– Произхождате от свещенически род?
– Братът на дядо ми е свещеник – отец Константин, погребан в Куклен. От кукленския ни род от век и половина на всеки 25 – 30 години има по един свещеник. И моят син Стилиян, председател на храм „Свети Атанасий“ в Асеновград, стана свещеник на 22-годишна възраст. Имаме сребърен свещенически кръст на 250 години, който от поколение на поколение се предава на всеки новоръкоположен свещеник в рода ни. Всеки сам избира пътя си. Аз избрах моя и не съжалявам, че съм станал свещеник. Господ Иисус Христос е казал: „Ако някой иска да върви след мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Мат. 16:24). Който с вяра е приел този път, не може да не стане свещенослужител. Да си свещеник, е призвание. Общуваш с хората и те вярват, че им посочваш верния път.
За да можеш да ги съветваш, обаче трябва не само познание за Бога, но и житейска мъдрост. А тя се трупа през годините. Получава се взаимно допълване, изградено върху голямото доверие между свещеника и вярващия, с вяра в нашия Спасител и Господ Иисус Христос.
– Енорийският живот в „Свети Николай“ е особено активен. На какво се дължи това?
– На самите хора, които идват тук за богослужение, съвет, изповед, общение. Ако я няма потребата на хората, сам свещеникът нищо не може да направи. Няма съвършени хора. Съвършен е само Господ. Аз съм благодарен за дейността на църковното настоятелство, на мъжете и жените от енорията, които са участвали в полагането на всеки камък при ремонта на храма и параклисите, при строенето на църковното училище и трапезарията, на храма, на новия параклис. Храмът се съгражда всеки ден. През тези години ремонтирахме параклисите „Света Неделя“, „Свети Кръст“, „Свети Архангели“ и „Въведение Богородично“, построихме и нов, посветен на светите мъченици Вяра, Надежда и Любов. В последните години наблюдавам как хората тук стават по-задружни. Съседи, които не си говореха дълго време, се сдобриха по време на празниците и сега участват заедно в инициативите на енорията. Ако жените не се бяха обединили, едва ли щеше да работи и трапезарията и всяка неделя да храним хората вече 25 години. Тук вярващите знаят да работят и да славят заедно Бога, да се веселят и да си прощават. Така живее нашата енория. А вратата на храма е винаги отворена, дори да няма богослужение.
На службите в „Свети Николай Чудотворец“ идват доста хора от Пловдив, включително младежи. Всяка неделя причастявам поне по 10 деца. Това се постига с много топлина, вяра, искреност. Хората виждат делата на свещеника, виждат близостта, която той допуска. Обръща се внимание на всеки човек. Както някога апостолите са намирали време с всеки да общуват. В нашия храм възродихме една уникална за града традиция на Еньовден – шествието на калиниците, малки момичета в булчински премени.
– Какво се крие зад тези успехи?
– Не съм сам, имам страхотен екип. Помагат ми моето семейство, съпругата ми Марианна, която е отличен църковен певец и дирижира църковния хор, занимава се с благотворителност, организира трапезарията. Още няколко мъже и жени помагат. Младежите също подават ръка. Когато трябва да се свърши някаква работа, веднага се появяват желаещи. Не само в моя храм, а и в цялата околия.
Имаме отлично взаимодействие с Община Асеновград и с Българската армия. Провеждаме общо 19 мероприятия заедно – църковни, градски и военни празници, на които отслужваме молебени, благославяме гражданите и войската. Военните винаги с радост ни подпомагат в ежедневната ни работа и при ремонтите.
– Във Вашия край има много прочути икони, от които най-известен е чудотворният образ на Пресвета Богородица – Златна ябълка в църквата в квартал „Горни Воден“. Какви са личните Ви впечатления от храма?
– Като дете са ме водили на богослужения там и имам много ярки спомени. Добре го познавам и той е свързан с моя живот. Годишно идват да се помолят десетки хиляди хора, които имат нужда от изцеление, от рожба, от помощта на Божията Майка. Виждал съм хора от цяла България. Веднъж срещнах и две семейства, дошли от Сърбия. Всеки иска да издейства тази благодат от чудотворната икона „Света Богородица – Златна ябълка“ и да получи чедо, защото тя върши чудеса и помага на бездетни семейства.
Когато човек с молитви, с вяра, с истинско богопознание търси Бога, Света Богородица дава просветление и благославя семействата да имат чеда, в което съм се убедил многократно.
Дори и при атеистичния комунистически режим в квартал „Горни Воден“ се провеждаха богослужения. Имаше много смирени свещеници, които се грижеха за паството според силите си. Богослужението никога не е спирало в този благодатен Божи Дом.
– В поверения Ви храм се събират ученици, които изучават български фолклор. От колко години децата на Асеновград се обучават в Божия храм?
– Фолклорната дейност към църковно-просветния център на енорията започна през февруари 2005 година, когато към нас се присъединиха Стефан Янев и гайдарският състав „Големите гайди“.
Година по-късно, през март 2006 година, приехме и групата на покойния вече Стойчо Каранлъков. Той пое ръководството на певческата формация „Надежда Хвойнева“, провеждайки занятията в прицърковната сграда на храма. Дълги години господин Каранлъков неуморно обучаваше своите възпитаници не само в изкуството на родопската песен, но ги градеше като личности в дух на родолюбие и християнски добродетели. След неговото упокоение делото му бе достойно продължено от негови ученички – Златка Пандева и Антония Макавеева. Тази приемственост е живото доказателство, че българският фолклор е сърцевина на нашия бит, вяра и култура.
През годините станахме свидетели на огромното вдъхновение, с което подрастващите се обучават при господин Янев, водени от любовта към магичния звук на родопската гайда. С общи усилия тук поставихме началото гайдари и певци в народни носии да участват на литията на Богоявление, когато на Великия водосвет край река Чая извършваме традиционното хвърляне на кръста.
С дълбока признателност благодаря на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, който, разбирайки за тази дейност към енорията, даде благословение Пловдивската митрополия да подпомага финансово певческата група.
За всички тези благодатни дела казвам от сърце: „Благодаря Ти, Господи!“.
