В БЕСЕДА С НИКОЛАЙ ИВАНОВ, УЧЕНИК ОТ ПЛОВДИВСКАТА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ, ПРОТОЙЕРЕЙ НИКОЛА ЯНЕВ РАЗКАЗВА ЗА ПЪТЯ КЪМ ВЯРАТА . СПОДЕЛЯ КАК СЪЧЕТАВА ЛЮБОВТА СИ КЪМ РОДОПСКИЯ ФОЛКЛОР И КАБА ГАЙДАТА СЪС ЗАДЪЛЖЕНИЯТА НА ДУХОВЕН ПАСТИР. РАЗКРИВА ЧУДОДЕЙНАТА СИЛА НА МОЛИТВАТА ПРЕД ИКОНАТА НА БОЖИЯТА МАЙКА В ХРАМ „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ В АСЕНОВГРАД.
– Ваше Високоблагоговейнство, как поехте по пътя към вярата и свещенството?
– Роден съм в село Нареченски бани, в много добро християнско семейство. Моят дядо е убит на фронта през 1944 година, а баба ми през 1947 година започва да работи като клисарка в храма на нашето село – „Свети пророк Илия“. От 4-годишна възраст тя ме запозна с църквата, като никога не пропусках богослужение и вниквах в думите и действията на свещеника. Моята баба ми показа как да бия камбаните, как да се прекръствам и моля. Така от ранна възраст у мен се появи желание да стана свещеник.
Но образованието ми продължи в Музикалното училище в Широка лъка, където бях ученик на двама велики родопски гайдари – Дафо Трендафилов и Михаил Калфов. Господ ме е дарил с музикален талант, за който научих още в първи клас, по-късно завърших и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в град Пловдив. През цялото време на моето следване не се отделих от Църквата. През 1989 година започнах работа като учител по музика в село Павелско и същевременно продължавах да се обучавам в богословските дисциплини. Така се запознах с клира в местната църква при свещеноиконом Васил Аринински. При него започнах да пея и да помагам по време на богослужение. Година по-късно, през 1999 година, бях ръкоположен за свещеник от Пловдивския митрополит Арсений. На 26 октомври 2015 година Негово Високопреосвещенство митрополит Николай ме удостои с офикия
„протойерей“, а на 10 ноември 2025 година ме назначи за архиерейски наместник на Асеновградската духовна околия и ме възведе като „свещеноиконом“ на Българската православна църква. Първоначално започнах да свещенодействам в родното си село, а от 2018 година – и в Асеновград, в храма „Успение Богородично“. Благодаря на паството за доверието към мен и най-вече на Бога, че отпразнувахме 260-годишнината от възстановяването на този дом Господен.
– Как съчетавате каба гайдата и презвитерското служение?
– Свещеник да се занимава с фолклор, е благодат от Бога. Църквата – това е народът. А народът е създал фолклора. В него е вплетен животът: радости, скърби, различни житейски събития. Изпълнявайки музиката, запазваме корените и предаваме традициите на младите поколения. Защото, освен всичко друго, Българската църква учи вярващите на любов към род и родина. Мелодията на родопската каба гайда във всички песни е от осем тона както в църковната музика. Един от отличителните белези е „(б)ручилото“, с което октава по-долу държи здрава основа на мелодията – същото е и в източното църковно пение.
– Като дългогодишен свещеник в Нареченски бани поемате и един от най-старите храмове в Асеновград. Какъв е духовният живот в енорията?
– В началото имах притеснение как ще ме приемат енориашите. За моя най-голяма радост, за което всеки ден благодаря, те ме посрещнаха много радушно и се отзовават на всяка моя покана за разговори и инициативи, за обновяване на храма. Изградихме прекрасни връзки с църковното настоятелство и жителите на енорията. Всички четиринадесет параклиса са обновени и се поддържат. С благословението на митрополит Николай към църквата „Успение Богородично“ бе зачислен и средновековният храм параклис „Свети Йоан Предтеча“, който облагородихме и осветихме отвън, за да се откроява нощем като пазител на целия град. Благодарен съм, че храмът е пълен. Това показва, че духовният живот в енорията е жив.
– Каква е най-честата потребност, която води хората при Вас?
– Традицията в неделя и на празници да се раздава храна в храма, се разшири през последните години. Раздаваме на всички, независимо от вероизповеданието. Но най-важното е, че все повече хора идват да търсят помощ от Бога. Ежедневно пристигат миряни от различни краища – да се поклонят пред чудотворната икона на Божията Майка, която помага за онкологични заболявания. Четем молитви за най-различни потребности, но молитвата бива чута, когато човек вярва истински в Бога: Блажени чистите по сърце, защото те ще видят Бога (Мат. 5:8). Имаме прекрасна връзка с Основно училище „Ангел Кънчев“. Ръководството често ме кани да изнасям беседи за различни празници като Рождество Христово, Въведение Богородично, за народните будители. Така и за младите полагаме усилие, колкото можем. При възможност им даряваме духовна литература. – Асеновград е известен с чудотворните икони на Божията майка, а в този храм е една от тях. Днес Света Богородица извършва ли чудеса? – Когато човек с вяра и смиреност пристъпва към Нея – Владичицата на света, тя никога не го изпраща, без да е изпълнила молбата му. Знае се в цяла България, че този чудотворен образ помага на хора с онкологични заболявания. Тук идват и много млади хора с молба за рожба. Но често говоря с тях, че е важно всеки от нас да помни думите на Спасителя: Защо Ме зовете: Господи, Господи! А не вършите, каквото казвам? (Лука 6:46). За да придобием Божието милосърдие, нека първо да изпитваме себе си, да оправим пътеките на живота си и да се помирим с ближните. Така несъмнено ще бъдем като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време и чийто лист не вехне, и във всичко, що вършим, ще успеем (сравни Псалом 1). Така Бог ще чува нашите молитви! – Като архиерейски наместник и свещеник как виждате духовното състояние на съвременния човек и какво ще го посъветвате? – Ние, пастирите, имаме нелеката задача да сме наследниците на Благата вест, която Господ Иисус Христос е дал на апостолите, а те – на своите ученици, и така до наши дни. Това, че по Божие допущение изпълнявам послушание като архиерейски наместник на Пловдивския митрополит в Асеновградската духовна околия, още повече ме задължава да служа на Божия виноград. Спасителят е казал: … Всекиго, комуто е много дадено, много и ще се иска, и комуто много е поверено, от него повече ще се изисква (Лука 12:48).
Затова, за да се подобри състоянието на всички нас в тези трудни времена, трябва да се поспрем и да размислим върху помислите и делата си. Да имаме примера на светите Отци, за които четем в житията на светии, и да използваме по-често молитвата: Господи, Иисусе Христе, Сине Божий, помилуй ме!
За да възраства всяка енория, всеки пастир трябва да дава всичко най-добро за своето паство: време за духовна беседа, за утеха и приятелско изслушване. Ние, свещениците, трябва да се борим за един по-добър свят и да сме пример, както Христос е бил
