ТЕОДОР ТОДОРОВ – ВЪЗПИТАНИК НА ПЛОВДИВСКАТА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ, БЕСЕДВА В ДВОРИТЕ НА ЦЪРКВАТА „СВЕТА БОГОРОДИЦА – БЛАГОВЕЩЕНИЕ“ С ПРОТОЙЕРЕЙ ВЕСЕЛИН ХАДЖИЛАМБРЕВ, КОЙТО РАЗКАЗВА ЗА СВОЯ ИЗБОР ДА СТАНЕ СВЕЩЕНИК. ОПИСВА КАК В ДНЕШНО ВРЕМЕ ХОРАТА СТИГАТ ДО БОГА. РАЗМИШЛЯВА ЗА РОЛЯТА НА СЕМЕЙСТВОТО И ЗА СПАСЕНИЕТО ОТ ИЗКУШЕНИЯТА НА СЪВРЕМЕННИЯ СВЯТ ЧРЕЗ ВЯРАТА, НАДЕЖДАТА И ЛЮБОВТА.
– Ваше Всеблагоговейнство, Вие сте син на духовник, който дълги години служи в родния за Вас Асеновград. Повлия ли семейната среда за решението да приемете свещен сан?
– Целият ми живот е свързан с Църквата. Израснал съм в семейство на православен свещеник и съм отгледан в прицърковната къща при храм „Успение Богородично“ в Асеновград. От най-ранна детска възраст съм бил винаги близо до моя баща и съм му помагал в църковните богослужения.
Татко ме възпита в православната вяра и аз продължих пътя си, като следвах в Софийската духовна семинария и в Богословския факултет „Свети Климент Охридски“. Божият промисъл за мен е бил да стана свещеник, като ме ръкоположи приснопаметният Пловдивски митрополит Арсений през 2000 година.
Повлия ми не само това, че съм израснал в църковния двор, Семинарията също предопредели пътя ми към духовенството.
– Как изглеждаха през детските Ви очи хората, влизащи в църковния двор, и какво ги води при Вас днес? – Хората за мен са едни и същи. Премъдрият Соломон е казал: „Няма нищо ново под Слънцето“ (Еклисиаст 1:9). Хората ги движи едно – стремежът към Бога. Затова идват в храма – да се помолят, понеже чрез Бога ние живеем, движим се напред, съществуваме. Всичко дължим на Него. Затова е казано: „Непрестанно се молете. За всичко благодарете!“ (1 Солунци 5:16 – 18). Всеки идва с вяра в Христа и се надява на своето вечно спасение.
– Объркани от страстите на днешното време, угнетени от лични проблеми или с отворено чисто сърце за Бог застават вярващите пред чудотворната икона на Пресвета Богородица Милваща?
– Всеки идва със своята вяра, със своята надежда, със своята просба и със своите благодарности. Вярващият човек е по-добър от невярващия. Защото той има страх от Бога. Той мисли не само за себе си, а и за своите ближни. „По това ще познаете, че сме Негови ученици, ако любов имаме помежду си“ (сравни Йоан 13:35).
– Какво отнема от човека днешният свят и какво той може да си върне чрез вярата и молитвата?
– В днешния свят има извънредно много изкушения. Технологично напредваме и децата са вече много различни от моето поколение. Почти не виждам вече по улиците деца да играят. Всяко поколение е друго. И как ще израснат днешните деца, ще намерят ли те пътя към храма, зависи не толкова от свещениците и учителите, колкото от родителите. Най-малката църква е семейството.
– Но дали вярата е сред ценностите, които съвременният човек възпитава у децата си? Говори ли той с тях за Бог?
– Не чак толкова. Повече се говори за материалното. За това кой какво е постигнал, колко повече има. Но въпреки това Бог живее вътре в нас и душата на всеки човек се стреми към Бога. „Както кошута жадува за водни потоци, тъй и душата ми копнее за Тебе“, казва цар Давид (сравни Псалом 41).
– Хората, които идват при Вас, са запазили този копнеж, дори да е заглушен от залисиите на ежедневното. Но какво казвате на тези, които са се отдалечили твърде много и са изпаднали в неверие, цинизъм, отрицание?
– Освен вярата ние имаме надеждата и любовта.
Много хора, за съжаление, разбират за Бога по трудния начин, когато вече не виждат никаква надежда в нищо, когато ги сполетят нещастия. Тогава тръгват към Бога. А той стои пред вратата на всяко сърце и тропа. При който му отвори, той влиза.
За мен няма невярващ човек. Дори да не вярва в Иисус Христос, той вярва в други неща, но има вяра. Може да не е християнската, може да не е истинска, но по различен начин Бог обръща хората към себе си. Аз съм бил свидетел как хора, които не са имали нищо общо с Църквата до 40-годишна възраст, са се преобразили и сега идват при мен всяка неделя и на всеки празник.
Мой познат не беше дълбоко вярващ. Кръстен е, но не изповядваше истински религията. Дойде със своята дъщеричка, която беше много болна. Помоли се и даде обет – ако детето оздравее, да направи един параклис. Стана чудо, детето се оправи, а той изгради параклиса в Родопите. Сега не пропуска неделя да иде там.
Безчет са чудесата, които е извършила Божията майка. Идвали са бездетни жени, на които четем молитва, и после се връщат да благодарят на Бога, че имат чедо. Затова иконата е обсипана със златни накити. Постоянно стават чудеса. Майката Божия ги прави, когато хората идват с истинска вяра.
– А какви истории за изцеление разказват тези, които са гребнали от лековитите води на аязмото, посветено на Йоан Кръстител?
– Моята клисарка, която вече почина, щом отвореше сутрин църквата, отиваше да си измие очите. До напреднала възраст не сложи очила и разказваше колко помага аязмото. Много са вярващите, получили изцеление.
– Защо според Вас традицията за шествието на Преполовение се е запазила вече 125 години? Какво намират хората по пътя от храма „Света Богородица – Благовещение“ до Бачковския манастир?
– Това е традиция от 1900 година. Хората идват, водени от вярата. Всеки да измоли милост Божия и благодат. Всички са убедени, че което е добро за тях, Света Богородица ще им го изпълни. Нашият край е благодатно място, защото има много чудотворни икони – нашата Елеуса, бачковската, „Златната ябълка“ в квартал „Горни Воден“. Имаме много манастири и параклиси. Явно хората са вярващи, за да ги съградят. Дори тези, които са из балкана, са възстановени. Това не е от друго, а от истинска вяра.
– Как насочвате към нея съвременния човек в духовните му търсения?
– Като духовници се стремим да изпълняваме съвестно задълженията си. Освен богослуженията ние също проповядваме, изповядваме, наставляваме и всячески се стремим да спасим една душа. Постоянно общуваме с хората, независимо от тяхната възраст. В светия Олтар ни помагат както малки деца, така и големи. За нас е радост, че има хора не само от града, но и от други места. По скромни мои наблюдения хората, които присъстват на богослуженията в неделя и на празници, се увеличават. Слава Богу!
Нашият храм от 2016 година непрекъснато раздава, дори и в неделен ден, благословена храна. И от същата година с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивски митрополит Николай се извършва ежедневно света Литургия. Хората знаят, че тук винаги ще намерят свещеник.
