С ОБЯВЯВАНЕТО НА МИЛАНСКИЯ ЕДИКТ ПРЕЗ 313 ГОДИНА В РИМСКАТА ИМПЕРИЯ СЕ ПРЕКРАТЯВАТ ГОНЕНИЯТА НА ХРИСТИЯНСТВОТО, А В ТОВА ЧИСЛО И В
ДИОКЛЕЦИАНОПОЛИС. ТОЗИ ГРАД ОЩЕ ОТ IV ВЕК СЕ ПРОЯВЯВА КАТО ТВЪРДИНА НА ВЯРАТА В ИСТОРИЯТА НА РАННАТА ХРИСТОВА ЦЪРКВА, КАТО ОБОСОБЕНА ЕПИСКОПИЯ.
КАТО ПРОДЪЛЖИТЕЛ НА БЛАГАТА ВЕСТ ДНЕС ВЕЧЕ НАД ЕДИН ВЕК ГОРДО СТОИ ХРАМЪТ „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ПАНТЕЛЕЙМОН“ – ДУХОВЕН ПРИСТАН ЗА ОНИЯ, КОИТО ТЪРСЯТ БОГА. ДНЕС ВЯРВАЩИТЕ, КОИТО ВЛИЗАТ В ДОМА ГОСПОДЕН ВЪЗПЯВАТ: „СВЕТИ СТРАДАЛЧЕ И ЦЕЛЕБНИЧЕ ПАНТЕЛЕЙМОНЕ, МОЛИ МИЛОСТИВИЯ БОГ ДА ПРОСТИ ПРЕГРЕШЕНИЯТА НА ДУШИТЕ НИ“ (ТРОПАР ГЛАС 3).
Храмът „Свети великомъченик Пантелеймон“, град Хисаря
НЯКОЛКО ДУМИ ЗА ДРЕВНИЯ ДИОКЛЕЦИАНОПОЛИС
През 293 година римският император Диоклециан – един от най-жестоките императори гонители в християнската църква, установява град на това място заради лечебните му извори. Затова в негова чест градът се е именувал Диоклецианополис.
Този град първоначално е бил част от пределите на Римската империя, но по-късно е разрушен от нашествието на аварските и славянските племена.
Каменното лице на Диоклециан, гонителят на вярата, ни напомня, че Христовата истина надживява всяка власт
В своята история Диоклецианополис е попадал в пределите на Българските царства, на Османската империя и след Освобождението от османско владичество до днес е отново част от родна България. Най-ранните археологически сведения сочат, че от IX век възниква и първото българско селище, което по-късно през вековете се установява с името Хисаря.
С въвеждането на християнството
като равноправна религия в Римската империя през 313 година сведенията на археолози, като Димитър Маджаров, казват, че тук се заформя здрава християнска община, която е била значима за Филипополската митрополия и със седалище на епископ. В пределите на града са разкрити 10 раннохристиянски базилики, които датират от IV – VI век.
Като част от ансамбъла на раннохристиянското верово присъствие в този край е църквата „Свети великомъченик Пантелеймон“ в град Хисаря. Именуването на храма несъмнено е свързано с почитта на християните към целителя мъченик, който загива през 303 година в Никомидия по заповед на император Максимиан. Същият император заедно с Диоклециан (основателя на Диоклецианополис), Галерий и Констанций са сред най-жестоките гонители на християнската вяра.
Свети Пантелеймон – целител на телата и душите, образ на милост и жива вяра
ИЗГРАЖДАНЕ НА ЦЪРКВАТА „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ПАНТЕЛЕЙМОН“
Историята на храм „Свети великомъченик Пантелеймон“ в град Хисаря започва в началото на миналия век. Не са запазени стари разрешителни за строеж и не е известно да е имало от по-ранно време султански ферман за построяване на храм.
Иконографски сцени от живота на свети Пантелеймон
Според записаните сведения в
църковната кондика основните дейци, инициатори за построяването на храма, са: Ганчо Иванов Ганчев от Чирпан, Пенчо Стоянов от Клисура, Матьо Матев от Сопот и Иван Матеев Тодоров – преселници в град Хисаря.
Храмът „Свети великомъченик Пантелеймон“ в град Хисаря е трикорабна базилика с дължина 18,25 метра и широчина 11,25 метра, с купол. Построена е от дялан камък и хоросан. Църквата е изградена от майсторите Коста, брат му Петър и сина му Христо Дебрелии от Македония. Един от основните участници в градежа на дома Господен е бил и църковният певец при храма и настоятел Иван Марков Иванов.
Към храма, на централния вход, е изградена и църковната камбанария Градежът е започнат през месец
април 1887 година и е завършен за две години през 1889 година.
От запазения свети Антиминс се
чете, че храмът е осветен от епископ Партений Велички (по-късно Софийски митрополит) на 19 август 1890 година, който по това време е бил управляващ Пловдивската епархия.
Храм „Свети великомъченик Пантелеймон” в град Хисаря е обявен за паметник на културата с протокол № 27 от 26 септември 1989 г. и спада към Археологически резерват – град Хисаря.
Китният двор на храма е място за вдъхновение на вярващите
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ ПРИ ХРАМА
Първоначално храмът е бил обгрижван от енорийските свещеници от съседните села, като Горна Махала, село Веригово (днес квартал на Хисаря) и други.
От 1894 година до март 1899 година в енорията служи свещеник Илия Маринов, родом от Македония.
От април 1899 година до месец
юли 1915 година енорийски свещеник е Иван Петров от село Веригово. Следващият свещенослужител при храма е Никола Петров Павурджиев от Клисура.
Той свещенодейства от месец юли 1915 година до 1922 г.
Митрополит Николай отличава с офикия свещеноиконом отец Александър Палазов
За кратко в храма служи и свещеник Сухоруков, емигрант от Русия. Шестият свещеник при храма е Илия Стайков, родом от село Богдан, Карловско, който в ученическите си години учи в Самоковската духовна семинария заедно с Негово Блаженство Екзарх Стефан I. Той служи през периода: септември 1922 година до 1933 година.
Следващият свещенослужител е вериговският свещеник Никола Петров, който е завършил III клас на Пловдивската духовна семинария.
От началото на 1934 година до август 1939 година е бил ръкоположен за свещеник Симеон Нанков, родом от село Паничери, от приснопаметния Пловдивски митрополит Максим. Същият свещенослужител изгражда и параклис „Възнесение Господне“ през 1938 година при градските стени на град Хисаря при „Камилите“, но по-късно е разрушен заради археологически разкопки. По негово време е изградена и църковната ограда при храма.
В рамките на една календарна година (1939 година) храмът е временно завеждан от свещеника при село Момина баня – Атанас Петров Сивов. Десетият свещеник при църквата е ставрофорният иконом Илия поп Гавраилов Петков, който е родом от град Скопие, квартал „Мирковци“, Северна Македония. Той е възпитаник и на Пловдивската духовна семинария, която е завършил през 1932 година. Този свещеник е бил член в управата на Българския Червен кръст и на читалище „Иван Вазов“. Ставрофорният свещеноиконом Илия Петков взима участие и в градежа на язовир „Копринка“ край Казанлък и в други инициативи.
В храма е свещенодействал свещеник Васил Величков Георгиев от град Ямбол от 1 ноември 1977 година до 24 август 1978 година.
От 24 август 1978 година до днес в храма свещенодейства свещеноиконом Александър Палазов, който почти половин век обгрижва духовните нужди на населението в град Хисаря.
Храмът възкръсва в красота и духовно вдъхновение чрез багрите на своите стенописи
ИЗОГРАФИСВАНЕ НА СТЕНОПИСИТЕ В ЦЪРКВАТА
От построяването на църквата до идването на сегашния енорийски свещеник Александър Палазов храмът не е бил изографисван, с изключение на купола на храма. Несъмнено църковната зография в църквата „Свети великомъченик Пантелеймон“ в град Хисаря е пример за съвременното майсторство на ръката на зографа. Стенописите, които са дело на Мирослав и Таня Асенови, изпълват очите на всеки поклонник, прекрачил прага на този дом Господен. Изписването на храма продължава цели десет години, като включва общо шейсет сцени с приблизително четиристотин образа – от сътворението на света до книга Откровение. Стилистиката на стенописите е повлияна силно от Самоковската школа в лицето на Захарий Зограф и Димитър Зограф. Една от най-интересните сцени е тази на свети Йоан Предтеча, като на западната стена е изписано неговото Рождество, светият Йоан Кръстител в затвора и отсичането на честната му глава. Друго интересно иконографско решение е образът на свети Пантелеймон с шест житийни сцени, изписани под църковния амвон.
Църковната зография в църквата „Свети великомъченик Пантелеймон“ в Хисаря е пример за съвременното
майсторство на зографите Мирослав и Таня Асенови.
Изписването на храма продължава цели десет години, като включва общо 60 сцени с приблизително 400 образа.
Първа национална учителска конференция на учителите по „Религия – Православие“ през 2012 година
Това се случва в периода 1999 – 2009 година, по време на светителстването на Пловдивския митрополит Арсений (до 2006 година) и нинездравстващия митрополит Николай, който извършва и чина на обновлението на храма, като освещава стенописите на църквата на храмовия празник – 27 юли през 2009 година.
КТИТОРИ
В своята сто и трийсет и осма годишнина църквата има много дарители, които допринасят за облагородяването на дома Господен. Както се спомена, първите записани ктитори са и самите инициатори за построяването на храм „Свети великомъченик Пантелеймон“.
В летописа на храма е записано
името на пловдивския търговец Мардас, който подарява църковната камбана на църквата по случай неговото венчание в храма. Същата е изработена в Москва.
Значима част от стенописите на
църквата са изографисани с иждивленията на миряните от град Хисаря, а така също и на поклонници от съседните православни страни. Много от тях, които идват да посетят древния Диоклецианополис, за да се запознаят с историята му, и са посещавали и храма, са изявявали желание той да бъде завършен.
ХРАМЪТ
Църквата „Свети великомъченик Пантелеймон“ в град Хисаря днес е духовният оазис, който посреща всички посетители в пределите на древния Диоклецианополис. През 2008 година в списание „Идеалната градина“, брой 9, е публикуван кратък текст за двора на църквата, именуван Райската градина.
В този храм са засадени най-различни растения и дървета, които придават усещането за Божията благодат в пределите на енорийския храм.
Този храм отбелязва със златни
букви част от съвременната история на Българска православна църква – Българска патриаршия, когато по предложение на Пловдивския митрополит Николай и с благословението на блаженопочиналия Български патриарх Максим Светият Синод на Българската православна църква – Българска патриаршия реши в град Хисаря да се организира Първата национална учителска конференция на учителите по Религия – Православие, която се състоя през 2012 година в градовете Пловдив и Хисаря.
На първото по рода си събитие у нас освен синодалните архиереи с доклад в подкрепа на изучаването на вероучение се включи и митрополитът на Лангада, Йоан, от Гръцката православна църква. Други важни участници в тази конференция бяха и господин Герман Демидов от сектор „Религия, образование и катехизация“ към отдела при Московската патриаршия, професор Ивица Живкович от Сръбската православна църква и други. Тържествата се състояха в дните от 28 до 30 септември, като богослуженията бяха извършени в храм „Свети великомъченик Пантелеймон“ в град Хисаря.
С грижа и мъдрост църквата води децата по пътя на светлината
Някои истории заслужават да бъдат прочетени на хартия. Подкрепете мисията ни, като закупите списанието от тук: линк
