– Валери Стоицов преподавател в Православната духовна академия и Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“
Класикът на западната историография Едуард Гибън твърди, че до смъртта на император Константин Велики (337 г.) само пет процента от поданиците на Римската империя, включително и на Балканите, са застанали под знака на Кръста. Но археологическите, епиграфските и историческите извори доказват, че през 304 г. в тракийската митрополия Филипополис – днешния Пловдив – са пострадали 39 (в това число и св. Дионисий Станимашки) воини християни, като досега са открити шест базилики и един мартириум. Това доказва, че още от първите години на разпространение на християнството по нашите земи то намира благодатна почва.
Източната порта на Филипопол (II – IV в.)
Балканският полуостров е един от малкото региони, в които може да се проследи зараждането и развитието на християнството от апостолските времена до наши дни. Крайният югоизток на Европа още от средата на първия век от християнската ера усетил благотворния полъх на Евангелието. Християнската църква по тези места е основана и утвърдена от самия св. ап. Павел и неговите ученици по време на второто и третото му мисионерско пътуване. Преди това той основал църковни общини в Мала Азия. Новооснованата църква в Южните Балкани св. ап. Павел утвърждавал чрез послания, влезли в новозаветния канон: послание до филипяните, две до коринтяните, две до солунците и посланието до св. ап. Тит на остров Крит.
Преданието говори, че и братът на св. ап. Петър – св. ап. Андрей Първозвани, разпространил християнството в Тракия, Македония, Подунавието, Малка Скития, Ахая или Пелопонес. Ориген споменава, че св. Андрей проповядвал между скитите. Тертулиан също говори за навлизане на християнството между скитите и даките. Плиний Млади, информирайки император Траян в началото на II в., говори за масово разпространение на новата религия и за отлив от гръко-римските божества.
Сред апостолските ученици, проповядвали Христовите истини, според Преданието са още: Андроник – в Панония, св. Лука – в Далмация, Македония и Ахая, св. Тит – в Далмация, св. ап. Ерм – във Филипопол, Аполония, Марцианопол и накрая – в Одесос, където приел мъченическа смърт, Амплий – в Хераклея, Карп – във Верия (Берое – Стара Загора). Много други от апостолските ученици проповядвали в Далмация, Драч, Солун, Атина, Тива, Коринт.
Св. апостол Павел изпратил по нашите земи св. апостол Ерм, който първо основал християнска общност във Филипополис, оставайки тук до 57 г., за да утвърди учениците си в новата вяра, след което заминал за Рим. През 90-те години на І век св. апостол Ерм се заел с нови апостолски трудове в гръцките колонии на брега на Черно море. Бил епископ първо на Аполония (Созопол), след това – на Марцианопол (до Девня), и накрая – на Одесос (Варна), където бил преследван и приел мъченическа смърт в края на І или началото на ІІ век.
„Най-големият и най-красивият от всички градове“
Хилядолетният Филипополис е възхвален от античния автор Лукиан като „най-големия и най-красивия от всички градове“. В него и околностите му са намерени останки от редица църкви от IV – VI в. Под днешната църква „Св. св. Константин и Елена“ например са разкрити останки от базилика, построена през IV в. Това е най-старият християнски храм, издигнат във Филипопол след легализиране на християнството. Според Никола Алваджиев, видния познавач на старини в Пловдив, този храм е бил посветен на 38-те филипополски мъченици, пострадали за Христовата вяра по време на гонението при император Диоклециан през 304 г. Тук са били пренесени мощите на 38-те мъченици, които са пострадали на 150 м. североизточно от т. нар. Източна порта на Филипопол, южно от пътя, извеждащ от града, в посока североизток към Ескус (днес край с. Гиген, Плевенско) и Константинопол (Византион).
Пролятата кръв на тези филипополски мъченици не е отишла напразно, а дала изобилни плодове. Масово в центъра на Тракия – Филипопол – и околностите му хората се обръщали към Христос. За това свидетелстват и множеството храмове, издигнати веднага след легализиране на християнската вяра. Общо в днешна Южна България са открити над 110 християнски храма, като по-голяма част от тях са от базиликален тип. Четиридесет и шест от тези храмови сгради се намират в диоцеза на древната Филипополска митрополия, от което следва, че гъстотата на християнски храмове в Тракия е най-голяма в сравнение с другите области на днешна България.
Икона на светите тридесет и осем пловдивски мъченици
Мъченичеството във Филипопол и Виза Тракийска
Св. Севериан бил от Сидия Памфилийска, син на Петроний, някой си тракиец, и майка си Мигдония, които, катехизирани в Божието слово от епископа Ксенофонт, повярвали в Господ Иисус Христос и приели свето Кръщение. Поради страх от идолопоклонниците напуснали Памфилия и дошли във Филипопол Тракийски, откъдето произлизал Петроний. Тук намерили множество св. мъченици, хванати от управителя Апелианий. От тези св. мъченици едни били от Виза Тракийска: Орион, Анатолиний, Молиа, Евдемон, Силоаний, Савин, Евстатий, Стратон, Возвас. От Филипопол били: Тимотей, Палмат, Мест, Никон, Диофилий, Донатий, Максим, Неофит, Виктор, Риний, Сатурнин, Епафродит, Керкий, Гай, Зотик, Кроний, Антий, Орий, Зоил, Тирании, Агатий, Панстений, Ахилий, Пангирий, Хрисант, Атинодор, Пантолеон, Теосевий, Генетлий. Това селище е известно още и със следните имена: Бизия и Визия. Сега е известно с името Визе и се намира в днешна Турция, на пътя Одрин – Истанбул.
Тези мъченици са пострадали близо до Източната порта на античния град. Досегашните изследователи на житието смятаха, че мястото на мъченията е Хисар капия, която съществува и до днес, и така сочеха останките от пещта, намерена под днешната църква „Св. св. Константин и Елена“, като мястото, където са изгорени мъчениците. Източната порта на града се намира в подножието на Трихълмие то и това не е Хисар капия, а портата, открита на пл. „Цар Шишман“. Монументалният и тържествен вид на тази порта личи от струпаните на място останки от мраморни колонади. Тук се е намирала и арката на града от II век, където са били посрещани и римските императори, посещавали града. Не е изключено в тяхна чест да са се организирали и гладиаторски игри.
Жестоки били мъченията за тези, които открито изповядвали Иисус Христос. След като никой от мъчениците не се отрекъл от вярата си, мъчителите отрязали ръцете и краката им и ги хвърлили в предварително нагрята подземна пещ. Там, сред пламъците, те предали душите си на Бога, от Когото получили нетленните венци на мъченичеството.
Като видял твърдостта на св. 38 мъченици, Севериан се помолил Бог и него да сподоби със същия венец. Той обаче останал и вечерта видял насън Господа, Който му казал: „Излез сутринта на изходната врата на града (Източната порта) и там ще намериш желаното“. Когато излязъл, срещнал някой си Мемнос в чин кентирион, който също се отрекъл от идолите и приел Иисус Христос. Никой не знаел за неговото обръщане и затова, като заловили Севериан, го предали в неговите ръце. Когато се явили пред управителя Апелиан, и двамата се обявили за Христови последователи, за което били бити немилостиво по челюстите.
Светите Севериан и Мемнос
Апелиан заминал за Адрианопол Тракийски, като взел със себе си двамата свети мъченици, към телата на които били привързани железни тежести. Като стигнали във Виза Тракийска, Апелиан отново ги разпитал и намерил, че са останали непоклатими във вярата към Бога. Разгневил се и заповядал да разпънат св. Мемнос на две колони и с железни нокти да одерат три ремъка кожа от главата и врата до краката му. Молейки се, блаженият Мемнос казал: „Приятни са ми болките, защото ми приготвят вечна блажена радост. Три ремъка кожа се одраха от плътта ми и се принасят дар на Св. Троица“. След това мъчителите запалили една пещ и отрязвайки ръцете и краката му, го хвърлили в нея. Молейки се, мъченикът чул глас от небето: „Мемнос, храбри страдалче, достоен си да се въдвориш и живееш в сонма на светиите“. Така в третия ден на месец юли в гр. Виза завършил своя подвиг свети мъченик Мемнос.
Това не трогнало Апелиан. Той заповядал да дерат с железни нокти и Христовия раб Севериан. Докато го мъчели, чул се глас, който казвал: „Обични Севериане, бъди мъжествен и се усилвай във вярата“. Чувайки тези думи, мъчителите онемели, но не се вразумили. Поставили на пръстите на светията нажежени пръстени, а на пояса му – нажежен колан. Четирима войници започнали да го стържат с трион. Отвързвайки мъченика, някои от палачите завикали: „Велик е християнският Бог, Който помага на този човек!“. Въпреки това осъдили св. Севериан на посичане с меч, което било извършено на едно високо място в западната част на гр. Виза. Предавайки с молитва душата си на Бога, светият мъченик чул думите: „Дерзай, Севериане, мъжествени мъчениче, наследи венеца, който ти е приготвен“. Така на 23 август завършил мъченическия си подвиг Христовият раб Севериан.
Духовният живот на Балканите не угасва никога и остава жив споменът за мъченичеството на пролелите кръвта си заради Евангелието.
Свети Дионисий Станимашки
През 304 г. при голямото гонение на християните от император Дио клетиан в гр. Филипопол живял един младеж от Станимака (Асенов град) на име Дионисий. Той видял как били изтезавани заради християнската вяра 38-те пловдивски мъченици и не само не се уплашил, но решил и той да изповяда вярата си в Христа. Заради това заедно с 38-те мъченици и той бил измъчван и изгорен в пещта. По времето на св. Константин и св. Елена след 313 г. светите му мощи били пренесени в Асеновград и положени в гробищната църква. От тях по-късно са вземали частици и са ги поставяли в св. антиминси за новите църкви в околността. Една старица – баба Анастасия Т. Беева, която е пазила ключа на гробищната църква, разказва, че тук са идвали епископ Фотий (малкият), внук на Пловдивския митрополит Фотий, и архим. Калиник (представител на Цариградската патриаршия в Станимака), които са вземали за горната цел прах от светите мощи (1906 г.). В същия храм е намерен мраморен римски капител от времето на св. Константин заедно с бронзов кръст. Това е едно от доказателствата за неговата древност. Свещеноиконом Симеон К. Чунгаров изрично подчертава в издадената от него книга, че в гробищната църква „Св. св. Константин и Елена“ са се съхранявали св. мощи. Духовникът споменава за много случаи, когато родители са донасяли тук страдащите от говорни дефекти деца, които по молитвите на св. Дионисий и светите равноапостолни Константин и Елена оздравявали.
През 1984 г., след като бе вдигнат камъкът на св. престол, се установи, че под него има прах от св. мощи. Затова бе поставена мраморна плоча и икона на св. Дионисий в параклиса. Духовният живот на Балканите, запален от огненото слово на апостолите, не загаснал никога, като оставил светла духовна диря навсякъде по тези земи и една кървава – с мъченичеството за хилядите, пролели кръвта си за Евангелието. От кървавите капки на мъчениците от Тракия, Родопа, Средиземна Дакия, Малка Скития и Мизия, пролети в ранния етап на християнството, израснал благочестивият православен български народ, имащ голям сонм от закрилници в Небесната Христова църква.
