– Ставрофорен иконом Тодор Хаджиев
В беседа с д-р Делян Тодев Негово Високо благоговейнство ставрофорен иконом Тодор Хаджиев, председател на Катедралния храм „ Успение Богородично“ и протосингел на Пловдивската епархия , споделя своите размисли з а храма като място за среща на хора, които идват, за да изпросят Божията милост и закрила, и духовниците трябва да посрещат всеки с любов и внимание.

– Ваше Високоблагоговейнство, Вие сте протосингел на Пловдивския митрополит – длъжност, която Ви прави втори в епархията след митрополита. Какво означава за Вас тази висока отговорност?
– Отговорността, която носи Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай, е най-тежка, защото на него Бог възложи управлението на най-голямата епархия в България. Всички ние сме негови помощници и съработници в делата му и аз, като негов протосингел, изпълнявам съвестно всички задачи, които митрополитът ми възлага. Дейностите в епархията са свързани както със строителството на нови храмове, така и с поддържането на вече построените, което също изисква много сериозен ресурс.
– Катедралният храм на гр. Пловдив е дълбоко свързан с най-новата история на Българската църква – от средата на XIX век насам. Кой момент от летописа на храма най-силно Ви впечатлява и вдъхновява във Вашето служение?
– Катедралният храм на епархията наистина е тясно свързан с най-бурните години преди Освобождението и с борбата на Църквата ни за независимост от Вселенската патриаршия. В този храм са служили и едни от най-видните архиереи на Българската православна църква, като започнем от митрополит Паисий Пловдивски и стигнем до блаженопочиналия патриарх Кирил, който дълги години след избирането си за предстоятел на БПЦ продължава да оглавява и Пловдивската епархия като митрополит. В притвора на храма има стенопис на дейците на борбата за църковна независимост и той ме е вдъхновявал винаги заради посветеността и силната вяра на тези наши духовни водачи. Да служиш пред престола, посветен на Успението на Божията Майка, е голяма чест, но и голяма отговорност и всички ние възлагаме упованието си на Пресвета Богородица.

След избирането си за глава на Българската православна църква Българският патриарх Кирил продължава да управлява Пловдивска епархия до 1968 г.
– Катедралният храм е бил център на Българската екзархия, в двора наскоро бе поставен паметник на Гавриил Кръстевич, но там се намират и гробовете на пловдивските митрополити и на някои възрожденци? Какво значат тези личности за съвременния човек?
– Ние може би недостатъчно познаваме историята и малко се стремим да я помним. Но както неведнъж е казвал митрополит Николай, припомняйки думите на светия апостол, ние сме длъжни да помним наставниците си в Христа, да подражаваме на делата и на вярата им. Затова и бе поставен паметникът на Гавриил Кръстевич – за да напомни и да бъде пример за всички нас животът на този български възрожденец.
– Църковната общност се формира от духовниците и народа Божи. Какъв е храмът днес?
– Храмът е място за среща на хора, които идват, за да изпросят Божията милост и закрила, а ние, духовниците, трябва да ги посрещнем с любов и внимание. Надявам се, че днес храмът посреща именно така своите енориаши и всички гости на града. Проблеми, разбира се, има, но ги разрешаваме с Божия помощ.
– През 2024 г. изданието на Катедралния храм – вестник „Благовестие“, навършва десет години. Споделете повече за това начинание!
– През 2024 г. изданието на Катедралния храм навършва своята 10-годишнина. Радвам се, че тази идея устоя във времето благодарение на всеотдайния труд на хората, които през тези години подготвят всеки един брой, и на г-жа Антоанета Матева, член на Църковното настоятелство на храма, която през изминалите години безвъзмездно отпечатваше всички броеве. Виждам, че вестникът се радва на голям интерес не само сред енориашите на нашата църква, но и в много други храмове в Пловдив и епархията. Това само потвърждава необходимостта от такова издание и смятам, че подобно начинание трябва да има във всеки катедрален или дори във всеки по-голям храм в страната. Духовната просвета е особено важна във времената на секуларизация и на най-различни псевдодуховни практики, които се стремят да завладеят съвременния човек.

Пловдивският митрополит Николай пред новоосветения паметник на Гавриил Кръстевич
– Храмът е център на много събития в наши дни. Какво ще споделите от Вашия опит в общуването с младите хора и енориашите на Катедралния храм?
– Както по-горе казах, храмът е място, в което хора с различен духовен опит се срещат, обединени от стремежа си към богопознание и към възрастване във вярата. Всеки млад човек е добре дошъл и моите събратя свещеници са готови да отговарят на въпросите, които младият човек неминуемо си задава. Най-радостното е, че храмът едновременно се посещава от няколко поколения – баба, майка и внуче, и това показва приемстве ност, която, убеден съм, ще даде добри плодове.
– С какво храмът „Успение Богородично“ се отличава от останалите и кои са светините в него?
– Нашият храм, както е добре известно, има икона на Света Богородица, наречена „Света Богородица на отците от Божи гроб“. Това е копие на оригиналната икона, която се пази в Йерусалим и която бе донесена за поклонение в Пловдив през 2010 г., а копието впоследствие бе изписано, осветено в светия град Йерусалим на гроба Господен и след това бе поставено за вечен спомен в храма ни. Това е може би най-ценната вещ в храма, наред с много други икони и богослужебна утвар.
,,Най-радостното е, че храмът едновременно се посещава от няколко поколения – баба, майка и внуче, и това показва приемстве ност, която, убеден съм, ще даде добри плодове.„
– Несъмнено грижите за поддържането на един такъв велелепен храм са много. Какво планирате да развиете в бъдеще?
– Полагаме непрекъснати грижи за поддържането на храма и на пространството около него, както и за сградата, в която е разположена библиотеката на Пловдивската митрополия. Искам да работим по-активно с енориашите и да развием неделното училище, което сега се провежда в сградата при храма.
– Вашето послание за читателите на списанието „Духовният път“?
– Пожелавам на списанието и на екипа, който стои зад издаването му, много успехи, а на читателите – да черпят от извора на Православната църква и с любов и вяра да пристъпват в храма Божи!