Игуменка: Нейно Всепреподобие монахиня Ксения (Милчовска)
Ефимерий при манастира: свещеноиконом Марко Тодоров Марков
Адрес: улица „Манастирски лозя“ № 1, град Сопот, пощенски код 4330, община Сопот, област Пловдив
Телефон на манастира: 0897/316-674
Манастирски празник: Възнесение Господне
Храмов празник: Възнесение Господне. В светата обител силно се почита празникът „Света Богородица – Живоприемни източник“, като втори храмов празник на манастира.
Светини: в храма се намира чудотворната икона на света Богородица „Касперска“, която е 300-та годишна.
Национални светини: в храма на светата обител, в специална витрина, се съхраняват на изложение богослужебните одежди на йеродякон Игнатий (Васил Левски)
Манастирът е отворен:
Летен сезон: всеки ден от 08:00 ч. до 18:00 ч.
Зимен сезон: всеки ден от 08:00 ч. до 18:00 ч.
Кратка историческа справка за манастира: Възникването на Сопотския манастир се свързва със средновековната крепост Копсис (днешно Аневско кале), която през 20-те години на XIV век е била столица на местния владетел деспот Войсил. Най-вероятно манастирът е наследник на предишен манастир в Сопотския район – „Света Троица“, изчезнал около XI – XII век. Сопотският манастир е бил даряван с права и грамоти от българския цар Смилец. Тези грамоти били пазени в манастира до 1870 г., след което са били предадени на Найден Геров, за да ги публикува.
През Османското владичество манастирът е разрушаван и възстановяван неколкократно към XIX век. В него е имало килийно училище и певческа школа. В светата обител през 1828 г. игумен Партений прави препис на „История Славянобългарска“. На това място отец Неофит Рилски и Вълко Чалъков решават да открият български училища в Копривщица и Пловдив.
В този манастир на 7 декември 1858 г. е ръкоположен за йеродякон Васил Иванов Кунчев от Карлово (Васил Левски) и приел монашеското име: Игнатий, а през 1875 г. Тодор Каблешков възобновява местния революционен комитет.
По време на Руско-турската война (1877 – 1878 г.) манастирът е опожарен, като оцелял само олтарът на църквата. Година след Освободителната война той е отново възстановен по времето на игумен Рафаил в днешния си вид. По-късно едната от манастирските сгради е издигната по времето на патриарх Кирил с цел да бъде дом за деца без родителски грижи.
