НАСТОЯЩАТА СТАТИЯ СПОДЕЛЯ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ СТРОИТЕЛСТВОТО НА ХРИСТИЯНСКИ ХРАМОВЕ ПРЕЗ РАННОВИЗАНТИЙСКАТА ЕПОХА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО. НЕ ЧРЕЗ СТРОГО НАУЧНИ ПОДХОДИ, А НА ДОСТЪПЕН ЗА ВСЕКИ ЧИТАТЕЛ ЕЗИК ПОСОЧВАМ ОНЕЗИ ПО-ИНТЕРЕСНИ ОТКРИТИЯ И СРЕЩИ С АРХИЕРЕИ, КОИТО ОТ СВОЯТА ВИСОКА КАТЕДРА СПОМОГНАХА ЗА ИЗУЧАВАНЕТО И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА БОГАТОТО ХРИСТИЯНСКО МИНАЛО ПО ТЕЗИ ЗЕМИ.
НЯКОЛКО СПОМЕНА ОТ МИНАЛОТО
Разгръщайки първия брой на списание „Духовен път“, с вълнение видях на страниците му частици от моята половинвековна дейност в откриването на редица християнски храмове и манастири от ранновизантийската епоха и Средновековието. Ще спомена епископията Буково, за чието вероятно местоположение още през 2009 година изразих мнение в реномираното издание „Приноси към българската археология“. За база на това изследване послужиха проведените от мен разкопки край селата Искра, Нова- ково, Драгойново. Сред изброените нахии, подчине- ни на Пловдивската епархия към 1870 година, видях нахията Гьопса (между Клисура, Сопот, Карлово). Това ме върна към 80-те години на миналия век, когато извърших може би едни от най- мащабните археологически проучвания. Успях да локализирам цитаделата на средновековния град Копсис (крепостта замък Аневско кале край Сопот), откъде- то произлиза името „Гьопса“. Разчиствах пластовете стенописи от крепостната църква, които бяха с лице към земята. Когато обърнах един фрагмент, пред очите ми се появи образ на неизвестен светец. Бях стъписан. Но изненадите не свършваха. Об- легнат на вътрешната стена на църквата, невидима сила ме накара да се обърна. Изведнъж съзрях уникални примитив- ни рисунки графити. По-късно се оказа, че към онзи момент те са единствените от XIII – XIV век в България. Те, заедно с надпис: (…) потира и фиалата са на Монаха Илия, и бронзов кръстоенголпион, са доказателства за наличието на сред- новековен манастир от същото време в замъка. Спомените ме изпълват и с дълбоко преклонение към паметта на моя баща – старши научен сътрудник Христо Джам- бов, който извършва оглед в основите на църквата „Свети свети Константин и Елена“ през 50-те години на миналия век. Спомням си и днес как той ми раз- казва за откритата там църковна утвар и свещенически одежди.
Започвам с лични спомени за открития, свързани с християнството, защото няма нищо случайно. Още като студент във Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“ през 60 – 70-те години на миналия век взех участие в разкопките на най-значимите църкви светини в средновековната сто- лица Търновград – „Свети Четиридесет мъченици“ и „Свети Димитър“. От 1975 година, вече като самостоятелен изследовател, проведох проучвания на хълма Царевец. Сред намерените там многобройни находки са няколко стеатитови икони, метален нагръден кръст и други. От тези мои просветления от мина- лото хвърлям мост към откритията в последните десетилетия. Разкриването на християнски църкви и манастири продължи и през последните 20 години. Те заслужават специално внимание, защото се намират в Пловдивската епархия. Бил съм участник и проучвател в тях. Тези събития бяха във фокуса на вниманието на Пловдивския митрополит Николай. За разкритията, особено около село Искра, съобщи и радио „Ва- тикана“ в Рим в няколко интервюта. Някои свои наблюдения върху строителството на християнски храмове в пловдивския край съм публикувал в научни издания у нас и в чужбина. Да разкажа за тях тук, е мое морално задължение, продиктувано от професионалната ми подготовка по археология, по-специално църковна археология и християнско изкуство. Тази учебна дисциплина преподавах на студентите историци и на младежите от специалност „Теология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩАТА НА СЕЛАТА ИСКРА, НОВАКОВО И ДРАГОЙНОВО В края на първото и началото на второто десетилетие на XXI век на територията на Пловдивската епархия се проведоха мащабни археологически проучвания в землищата на селата Искра, Новаково и Драгойново. Те доведоха до разкриване- то на останки на няколко църковни сгради от ранното християнство (V – VI век) до Средновековието (X – XIII век). Откритите останки са на еднокорабни църкви и една триконхална (село Драгойново). Някои от тях са били част от манастирски комплекси. Към две сгради е имало прилепени параклиси (село Искра и село Новаково), използва- ни са вероятно и като баптистерии.
Църквата „Свети Атанасий“ в село Новаково, Асеновградска духовна околия, представлява едноабсидна постройка с притвор и долепен до него малък параклис – баптистерий. Най-вероятно в едноименната местност са съществува- ли средновековен манастир и некропол от XI – XII век.
Църквата „Свети Атанасий“ в село Новаково, Асеновградска духовна око- лия, представлява едноабсидна построй- ка с притвор и долепен до него малък параклис – баптистерий. Най-вероятно в едноименната местност са съществува- ли средновековен манастир и некропол от XI – XII век.
МИТРОПОЛИТСКИТЕ ПОСЕЩЕНИЯ ПРИ РАЗКОПКИТЕ В СЕЛО ИСКРА
Археологическите разкопки край село Искра дадоха повод да се задълбочат връзки- те между Пловдивския университет и Пловдивската света митрополия. Беше възстановена музейната сбирка в село Искра, като тя бе открита през 2006 година в местното читалище „Иван Вазов“ от Пловдивския митрополит Арсений. През 2010 година беше организирана Национална научна конференция с международно участие на тема „Християнство, църква и култура през Високопреосвещенство Западно- и Средноевропейският митрополит Антоний, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений (днес Сливенски митрополит Арсений), Ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов,ректорът на Пловдивската духовна семинария и други.
АСЕНОВАТА КРЕПОСТ КРАЙ АСЕНОВГРАД
Когато говорим за Асеновградската околия, се открояват няколко значими паметника на крепостното, църковното и манастирското строителство, което е преобладаващо през Средновековието. Често те са в своеобразна симбиоза, а други са съществували и съществуват и днес като самостоятелни обители. На първо място бих посочил известната в научните среди и популярна сред любителите на старини Асенова крепост.
Тя е била предмет на изследвания на много автори от по-далечното и по-близкото минало. Може би най-мащабните разкопки са извършени през 70-те години на миналия век. Най- продължително те са ръководени от тогавашния директор на Археологическия музей в Асеновград – Росица Морева. Участвах в тях още като студент стажант при разкриването на крепостните стени. Най-общо казано, се установи, че Асеновата крепост представлява средновековен феодален замък, съществувал през XI – XIII век. Свидетелство за това са откритата кула-донжон (главна кула, служеща за последна защитна позиция), жилищни, стопански, складови помещения и работилници, оръжие и много други. В този архитектурен ансамбъл е домини- рала крепостната църква. Тя е била вероятно двуетажна, а по план – едноабсидна. Вътрешното ѝ пространство е било изпъс- трено с разноцветни стенописи. Замъкът Асенова крепост е известен и в средновековните извори. Най-вече в Типика (Устава) на Бачковския манастир, съставен от основателя му Григорий Ба- куриани през 1083 година.
В хрониките на Третия кръстоносен поход (1189 – 1191 година) се намира следният текст: (…) Имаше град недалеч от Пловдив на стръмна височина, на име Скрибенцион (Стенимахос или Станимак), здраво укрепен, както поради естестве- ното положение на мястото, така и със стени и кули (…). За нас, като българи и християни, е особено важен каменният надпис на Иван Асен II от там, който гласи: В лето 6739 – 1231 индикт четвърти от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и на други страни, постави Алекса Севаста и изгради тази крепост. Алекси Аспиет е бил управител на средновековния Плов- див. А цар Иван Асен II, освен успешните си войни, възстановява Българската пат- риаршия през 1235 година. Напоследък е изказано мнение за вероятно присъствие на латинците там, по откритите монети – така наречени- те „латински имитации“. Възможно е Асеновата крепост замък да е била ци- таделата или главното укрепено ядро на средновековния град Стенимахос. Според Типика на Бачковския ма- настир е имало и още няколко сателит- ни селища и крепости. Между тях се откроява тази край Горни Воден. За нея също има редица исторически и архео- логически изследвания. Изкушен съм да посоча, че един от добрите познавачи на Асеновградската духовна околия – Мина Христемова, придържайки се към све- денията на дъщерята на византийския император Алексий Комнин, в своето произведение „Алексиада“ споменава, че Воден принадлежи към владенията на Бачковския манастир, както и за ве- роятното отъждествяване на „станимаш- ката крепост със селището Петрич“. Това име носи известната двуетажна църква Когато говорим за Асеновградската околия, се открояват няколко значими паметници на крепостното, църковното и манастирското строителство, което е преобладаващо през Средновековието. гробница „Света Богородица Петричка“ на Асеновата крепост. Друг ракурс за крепостта при Горни Воден дават археологическите проучвания. Извършените през 70-те години на миналия век от Росица Морева и Димитър Цончев разкопки свидетелстват за останки от крепостни съоръжения, основи на жилища, битови предмети и други. Те насочват изследователите към периода на ранното християнство (V – VI век) и Средновековието (XI – XII век). Открити са също основите на параклис, като се предполага, че е носил името на свети Димитър, както се нарича височи- ната, на която е построен. С крепостта е свързана иконата на Света Богородица – Елеуса, наречена от някои автори „горниводенската“. Тя пък, от своя страна, се родее с чудотворната икона на Света Богородица с Младенеца със сребърен обков от Бачковския манастир.
СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ХРАМ ПАРАКЛИС „СВЕТИ ЙОАН ПРЕДТЕЧА“ В АСЕНОВГРАД
Особено внимание заслужава и параклисът „Свети Йоан Предтеча“ в Асе- новград. Изграден първоначално като крепостен храм от епохата на Второто българско царство на едноименната височина над Асеновград, той отдалеч привлича вниманието. Но като че ли най-внушителна е двуетажната гробищна църква „Света Богородица Петричка“, запазила до наши дни почти пълния си живописен блясък от Средновековието. Днес този храм се числи към енорията на църквата „Успение Богородично“ в град Асеновград.
