В РАЗГОВОР С ПЕТЪР НАЙДЕВ, УЧЕНИК В ПЛОВДИВСКАТА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ, ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЦЪРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ХРАМ „СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ПАНТЕЛЕЙМОН“ В ХИСАРЯ РАЗКАЗВА ЗА ИСТОРИЯТА НА ГРАДА, ЗА СВОЯ ДУХОВЕН ПЪТ И ЗА ПРЕМЕЖДИЯТА В ПОЧТИ ПОЛОВИНВЕКОВНОТО СИ СВЕЩЕНИЧЕСКО СЛУЖЕНИЕ.
– Ваше Високоблагоговейнство, Хисаря е град, изпълнен с история още от римско време. Каква е ролята на християнството за развитието на този град и на прекрасния край в подножието на Стара планина?
– Ролята на нас, християните, е преди всичко да изпълним завета на Спасителя Иисус Христос: „Идете по цял свят и проповядвайте Евангелието на всички твари. Който повярва и се кръсти, ще бъде спасен; който не повярва, ще бъде осъден“ (Марк. 16: 15 – 16). Още в дълбока древност градът е бил важен епископски център – живо свидетелство за силното присъствие на християнството и духовните нужди на хората. В римската епоха Хисаря, известен тогава като Диоклецианополис, е бил прочут, както и сега, с лековитите си минерални извори, а около тях се е развивал богат културен и обществен живот. Тук са изградени цели десет раннохристиянски базилики. Ако и днес по-често се вслушваме в гласа на Църквата и живеем според нейните напътствия, животът ни ще бъде по-добър, а това неминуемо ще се отрази и на облика на града, в който живеем.
Архиерейското служение е непрестанно подражание на Христовата саможертва
– Отец Александър, Вие сте свещенослужител вече почти половин век. Какво Ви накара да поемете по пътя на служението пред престола на Бога?
– Пътя на свещенството поех, защото това е верният път в живота. Израснах в семейство на свещеник. Баща ми често ми говореше като дете за Бога, за Църквата и за много други неща. Живеехме по манастири, а родителите ми обработваха манастирските имоти в град Сопот. Пред портите беше харманът с конете и диканята, с която вършеехме. Носех свещника на богослужбите в храма и монахините се радваха.
След завършването на 7. клас баща ми ме заведе да
уча в Черепишката духовна семинария. След завършването ѝ постъпих в казармата, а после – женитба, деца.
Когато Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Варлаам (Бог да го прости!) ме покани, приех да поема по духовния път. Това са вече 47 години – половин столетие труд на духовното лозе. Бяха трудни години, но с Божия помощ всичко се постига. И най-вече с вяра и упование в Бога.
Думите на светото Евангелие са зов към всяка човешка душа
– Вашето служение оставя неизличими страници в летописа на поверения Ви храм. Разкажете за неговото обновяване и облагородяване!
– Когато ме въдвориха в храм „Свети Пантелеймон“, той беше в доста окаяно състояние – без стенописи, с голи стени. Тъй като е изграден от камък и кал, пролет и есен се образуваше голям конденз. Стените постоянно бяха влажни и нямаше как да се изографисат. По това време се бе наложило да работя в Гърция и там видях как със специални шини и плоскости гипсокартон се отделя от стените и върху него се рисува. Реших и аз да приложа тази технология, но найголемият проблем беше набирането на средства. С помощта на приятели и добри християни извършихме вътрешния и външния ремонт – минахме през много трудности и препятствия. Дворът беше пълен с тръни и камъни, нямаше чешма, къщата беше разрушена, а ние с презвитерата и едногодишното ни дете живеехме във влага. Но всичко завърши добре.
От Сандански купихме кипариси, туи и други цветя – получи се като райска градина. Изписването продължи 10 години, с много прекъсвания. Най-тържествено беше обновяването на храма от Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, придружаван от много свещеници, хор и гости. Това беше радост за всички.
В сиянието на боговъплъщението християнинът намира утеха и надежда
– Храмът е наистина удивителен и посреща всеки посетител със своите красиви стенописи. Как бихте оценили днес изминатия път от позицията на времето?
– Храм „Свети Пантелеймон“ е малък, но прекрасен, с богати стенописи. Една посетителка бе казала: „Ти, който идваш в града на здравето, отбий се първо в храма на светеца лекар. Той благославя всеки“. И наистина – този, който влиза с вяра и се моли пред иконите, си тръгва удовлетворен.
Храмът пази живата памет на Църквата – молитва, изписана с цветове и благодат
Понякога виждам насълзени очи. Когато четем молитва за рожба, след време идват да благодарят, а аз с радост им казвам: „Не на мене, а на Бога“. Стенописите в храма са като отворена книга – дори най-неграмотният, като ги види, ще разбере посланието им. Те са проповед в краски.
В светото Причастие човек се примирява с Бога
– Вашата църква е средище за много православни поклонници от различни страни. Как се осъществява общуването с тях?
– Този кораб, който плува в духовното море, е спасение за всички, които със сърцето си желаят да се спасят. Освен от България, имаме посетители от много страни. Ние не правим разлика по етнос – всички са равни пред Бога. Бог е един, макар религиите да са много. Разбира се, има и недобросъвестни посетители, които палят свещи с кибрит или запалки.
Те се страхуват да запалят свещ от друга свещ, защото мислят, че отрицателната енергия ще премине върху тях. Това е суеверие. Аз им казвам: „А този хляб, който днес сте купили, колко ръце са работили по него? Не виждате ли на Великден как Благодатният огън слиза и се предава от ръка на ръка?“.
Вярвайте в Твореца, а не в творението!
Мнозина влизат в църква само за здраве или когато
имат проблем. Те мислят, че като запалят свещ и постоят дветри минути, проблемът ще се реши. Това е заблуда. Христос не е дошъл само да ни даде телесно здраве или да ни избави от болести, а да извърши най-великото дело в историята на човечеството – изкуплението. Затова, когато вършеше чудо, Христос питаше болния: „Вярваш ли, че мога да сторя това?“ (Мат. 9: 28). А той отговаряше: „Вярвам, Господи! Помогни на неверието ми!“ (Марк 9: 24). Според вярата Бог е с теб. Хората идват отдалече, за да се лекуват с тези чудотворни води, както някога във Витезда. Но храмът – като духовна баня – очиства от греховете.
– Какво е Вашето послание към младото поколение на съвременна България?
– Моето послание като свещеник е: да вярват в Бога, а не в измислени суеверия. Да посещават богослужения, където се изнасят проповеди за поука и назидание. Да си подаваме ръка за помощ – само така Бог ще ни спаси.
Надежда, вяра и любов между всички. Нека Бог по
молитвеното застъпничество на свети великомъченик Пантелеймон да ви благослови и спаси. Бог да пази България!
Образите на светците – среща между земното и небесното
Някои истории заслужават да бъдат прочетени на хартия. Подкрепете мисията ни, като закупите списанието от тук: линк
