ЖУРНАЛИСТКАТА ЕМИЛИЯ КОЛЕВА РАЗГОВАРЯ С ОТЕЦ ДИМИТЪР НИКОЛОВ – ПРЕДСЕДАТЕЛ НА ЦЪРКОВНИТЕ НАСТОЯТЕЛСТВА НА ХРАМОВЕТЕ „СВЕТИ ГЕОРГИ“ В АСЕНОВГРАД И „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ В КВАРТАЛ „ГОРНИ ВОДЕН“. СВЕЩЕНИКЪТ РАЗКАЗВА ЗА ХРАМА „СВЕТИ ГЕОРГИ“, ЗА ПЪТЯ НА МЛАДИЯ ЧОВЕК КЪМ БОГОСЛУЖЕНИЕТО И ЗНАЧЕНИЕТО НА ДУХОВНАТА ЛИТЕРАТУРА ЗА НЕГОВОТО ИЗРАСТВАНЕ.
– Ваше Благоговейнство, какво е особеното в историята на храм „Свети Георги“?
– Намира се в старата гръцка махала „Амбелино“. Тукашните заможни енориаши решили да вдигнат голяма църква, а в двора – училище. Издействали разрешително от османската власт и през 1845 година започнали строителството с волни пожертвования. Храмът бил завършен през 1848 година, като в строежа юговски майстори използвали зехтин вместо вода.
Храмът е един от най-големите и най-устойчивите в града – трикорабна, трикуполна базилика с два балкона и петстенна абсида. Вътре е опушен от запалването на гръцки книги. Тогавашните свещеници ги поставили в отворите за вентилация, като не преценили, че димът циркулира навън и навътре. Този акт е бил извършен в периода 1924 – 1928 година, когато тук се установяват преселници от Беломорска Тракия. Тогава са заличени следите по стенописите от гръкоманското присъствие и се изписват надписи на български език. Това е времето, когато голяма част от сравнително богатото гърчеещо се население напуска Станимака и на негово място се установяват тракийските преселници.
– Какво ще остане като духовно наследство от служението на протойерей Борислав Манчев?
– Покойният отец Борислав остави траен отпечатък в духовния живот на града – не само като дългогодишен служител в храм „Свети Георги“, но и като книжовник, който превежда и предава православната вяра на достъпен език. Неговият превод на класическото наставление „Закон Божий“ от протойерей Серафим Слободский, издадено през 2001 година, се превърна в настолно четиво за неделните училища и семейните библиотеки.
Отец Борислав бе известен с добрия си контакт с миряните и с умението да обяснява сложни духовни понятия чрез примери от ежедневието. Обръщаше внимание на практическата страна на вярата – как молитвата, покаянието и любовта към ближния се проявяват в малките жестове. Именно желанието да направи основите на православието по-достъпни, вероятно го подтиква към преводаческа работа, която завърши с едно от най-разпространените български издания на „Закон Божий“. Издадено е с благословията на Пловдивския митрополит Арсений и бързо намери приложение в църковната дейност.
– Кое отличава храма от другите църкви в Асеновград?
– Храмът е паметник на културата, една от редките архитектурни сгради с три купола. Има уникална акустика, една от най-добрите в страната. Тази удивителна звукова среда е постигната още при строежа, като в стените са вградени специални каменни тръби и малки пръстени гърнета, за да отекват ангелогласните песнопения.
В храма са записани няколко концерта, като първият е непосредствено след 10 ноември 1989 година, когато е гостувала формацията за източноправославна църковна музика „Филипополис“ от Пловдив. Храмът е бил препълнен с гости.
През годините са последвали други подобни изяви – като незабравимия великденски концерт на квартет „Българка джуниър“ с тържествената ортодоксална литургия, специално аранжирана от композитора Александър Христов. Певицата Христина Анастасова потвърди, че по-късно изпълненията са записани в парижка катедрала и са готови за диск.
Вътрешният интериор на храма е с характерна декорация. Капителите на колоните са с дракони, а над прозорците има декоративни елементи. Всеки се впечатлява от това архитектурно бижу с високи каменни стени, чешма, оригинална камбанария и виенски часовник.
– Разкажете за енориашите, които посещават храма.
– Баба ми беше от този квартал, като малък съм играл тук и познавам местните. Те са по-затворена общност и преценяват дали да те допуснат в нея.
Хората идват основно на неделни богослужения. През седмицата са на работа. Добри са, помагат за курбаните, кой с каквото може се включва в доброволчески дейности. Хората искат улицата до храма да е чиста и хубава, боядисват пейките в градинката.
Впечатляващата камбанария с виенския часовник преди две години отново заработи, благодарение на графичния дизайнер Христо Коватлиев – Божи човек, който намери средства и майстор за ремонта. Реставрацията бе извършена от инженер Виктор Лимонов от Пловдив, наследник на рода Велеганови, известни майстори на църковни камбани. В дарителската акция участваха енориашите Аргир Коватлиев, инженер Тодор Анастасов, Димитър Куциянов и Таня Стоилова.
Преди време, пак по идея на Христо Коватлиев, в църковния двор бе представена изложба „Скритото изкуство на храм „Свети Георги“. В нея бяха показани безценни старинни икони от Средновековието до днес, създадени от различни майстори и школи. Целта бе повече хора да се докоснат до ценните изображения, непоказвани от години.
Трябва да се отбележи една богослужебна традиция, свързана с нашия храм. На 27 декември, когато се чества паметта на свети архидякон Стефан, се отслужва архиерейска света Литургия. Няма писмени доказателства откога е тази традиция. Възрастните хора си спомнят за тази практика още като деца и тя не е била прекъсната дори през тъмните години на комунизма.
През 2023 година Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай постанови след светата Божествена Литургия да се извършва лития от храм „Свети Георги“ до близкия параклис, посветен на свети архидякон Стефан. Там владиката отслужва молебен, прочита молитва към свети Стефан и призовава неговият покров да бъде с всички нас – жителите на Асеновград и околността.
Параклисът вече не успява да побере всички участващи в молебена. Хората от енорията и от града с духовен трепет очакват всяка година тържествената лития и архипастирския благослов на нашия митрополит.
– Как младите хора участват в богослуженията? Пристъпва ли съвременният човек към Тайнствата Изповед и Евхаристия?
– Младите започнаха да идват предимно в неделя. Бабите водят внучетата. Когато няма служба, пак идват. А това е добре за възпитанието. Някои деца научиха Символа на вярата. Застават най-отпред и казват веруюто. Даваме им одежди, помагат, подават кандилницата, носят свещник. Малките деца са добре дошли, за да усетят дома Божий, да се докоснат до добротата, да се причастят. А по-големите се учат да постят.
– Вашето пожелание към читателите на списание „Духовен път“?
– Да са здрави и по-често да идват в дома Господен. Да се запознаят с Бога и да усетят с душата си благодатта. Когато станат в неделя, нека отидат в най-близкия храм, в ден на литургия, да чуят какво се чете като молитва, защото в литургията ние не се молим само за себе си, молим се за всички хора да бъдат здрави и щастливи. Бог да ги пази от зли случки и тъмни сили. И всеки според силите си да се докосне до самото Свето Причастие, защото православната вяра е най-доброто лекарство за всеки човек!
