„Зрителю, гледаш ли този хубав храм? Той е издигнат из основи с позволението на Светия Преосвещен Никифор Лезвийски и със средствата на честолюбивите християни от гр. Пловдив в чест на Свети Георги, който и приживе е бил голям, ходатай пред Бога за нас и след смъртта си пак с жар ходатайства за нашето спасение. 1838 октомври 1.“
Пред портите на Белащинския манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“
Манастирът „Свети великомъченик Георги Победоносец“ е разположен на 1 км югоизточно от с. Белащица и на около 12 км южно от гр. Пловдив на красива поляна. Повод за построяване на манастира е ослепяването на Самуиловите войски от византийския пълководец Никифор, който е подвластен на император Василий II. В битката при Беласица, известна и като битката при село Ключ, на 29 юли 1014 г. Никифор обгражда и пленява всички български войници. Той нарежда да се извадят на всеки сто войници очите, а на 101-я едното да остане, да бъде като водач. Така цялата войска е ослепена. Пленените войници спират в с. Белащица до аязмото, посветено на Пресвета Богородица, за да пият вода, да се измият и да си отпочинат. И когато си умили лицата, болките им изчезнали. Никифор съобщил това на император Василий, който казал: „Това е свято място! Водата е свята, Божествена! Затова там ще ми построите манастир и ще го посветим на свети великомъченик Георги, защото той е покровител на войската“. Пленените от Никифор войници останали роби и започнали да строят, да помагат за изграждането на манастира.
През вековете манастирът два пъти е бил опожаряван и разрушаван. Първото опожаряване е през 1364 г., когато е бил опустошен от турците при нашествията им на Балканския полуостров. Възстановен е през ХVІІІ в.
От двора на манастира се открива панорамна гледка към Пловдив
ПОДЕМ ПРИ ПЛОВДИВСКИЯ МИТРОПОЛИТ НИКИФОР
Никифор е Пловдивски митрополит от 26 септември 1824 г., грък, родом от о-в Лесбос. Известен с високото си образование и твърде даровит. Във връзка със започналите църковно-освободителни борби през цялото време на митрополитското си служение не допуснал раздори между българи и гърци в Пловдив. По негово време са възобновени всички старинни пловдивски храмове – общо девет. Издигнат е манастирът „Света Петка Мулдавска“, открити са български училища в Копривщица, Сопот и Пловдив. Проф. д-р арх. Н. Тулешков пише за този период така: „Тридесетте години на XIX век се характеризират с бурен подем в църковното строителство. Над аязмото в манастира има мраморна плоча с надпис на гръцки: „При игумен на тази света обител на чудотвореца великомъченик Георги Победоносец, преподобният и най-последен между йеромонасите, Антим Мулдавски, се направи тази чешма с грижите и надзора на негово преподобие и съдействието на честолюбивите християни на пловдивския честолюбив еснаф на сапунджиите – майстори, калфи и чираци. Дано Господ с ходатайството на светия великомъченик Георги им заплати заслуженото в небесата. 1831 Септември 25“. Ктиторският надпис на чешмата извън югоизточния ъгъл на манастира съобщава, че по времето на архиепископ Никифор Лезвийски (1824 – 1850 г.) и игумена отец Антим от с. Мулдава (Асеновградско), при дарителството на бояджийския еснаф от Пловдив, Асеновград и с. Ковачево е завършен строежът на чешмата на 15 септември 1833 г.
В кондиките още от 1782 г. Белащинският манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ е споменаван почти във всяко завещание или дарение. Неговото богатство проличава и от един имуществен опис от 1838 г. В него редом с множество сребърни утвари, обкови и кръстове е записано и селскостопанско имущество. А според количеството притежавани земи се нарежда на трето място сред осемте пловдивски манастира. През 1837 г. игуменът отец Йосиф започва възобновяването на католикона. След смъртта му делото му продължава новоизбраният игумен отец Гедеон и на следващата година увековечава неговия край с мраморна дарствена плоча над западната врата: „Зрителю, гледаш ли този хубав храм? Той е издигнат из основи с позволението на светия преосвещен Никифор Лезвийски и със средствата на честолюбивите християни от гр. Пловдив в чест на Св. Георги, който и приживе е бил голям ходатай пред Бога за нас и след смъртта си пак с жар ходатайства за нашето спасение. 1838 Октомври 1“. Надписът съобщава, че черквата е изградена „из основи“, но архитектурният ѝ анализ показва, че това не отговоря на истината. Имало е практиката в страната големи преустройства да бъдат обявявани за нов строеж. В случая изглежда нови са само наосът, корнизът и откритата нартика. Части от старите корнизи са използвани за украса около централната чешма.
Лековитата вода от аязмото лекува и тялото, и душата
ЗАХАРИ ЗОГРАФ ИЗОГРАФИСВА МАНАСТИРСКИЯ ХРАМ
Възпоменателна плоча над входа на храма
През 1911 г. свещеник Михаил Милков в отговор на окръжна разпоредба на Светия Синод (№ 410) за описване на историко-културни паметници пише: „Вътре в светия олтар има надпис на гръцки пред св. Престол, от който се вижда и разбира, че черквата е била осветена през 1839 г. август Първий от пловдивския тогава гръцки митрополит Никифор…“. Тази една година от завършването на строителните работи до освещаването била необходима за изработването на иконостас и стенописи, за което е сключен договор с големия възрожденски художник Захари Зограф, работещ по това време в Пловдив. Редом със стенописването на католикона Захарий Зограф рисува множество скъпи икони, които, изглежда, са били предназначени за иконостаса. Фреските на Захарий Зограф са замазани през 30-те го- дини на XX век по нареждане на кмета и секретар-бирника на с. Белащица, но за тях през 1973 г. си спомня 85-годишният свещеник Павел.
През 1837 г. почти едновременно с храма в манастира се предприема строителството и на кухненски блок. Той е съставен от магерница, фурна с две пещи и сюгесница (склад за продукти), преустроена впоследствие в помещение за втасване на хляба. През следващите десетилетия манастирът се доизгражда и украсява. Може би последните строителни работи от доосвобожденския период завършват с издигането на камбанария над аязмото, за която осигурява средства владиката Никифор Лезвийски.
Част от иконите в манастирския храм
СВЕТАТА ОБИТЕЛ И РУСКО-ТУРСКАТА ОСВОБОДИТЕЛНА ВОЙНА
Руско-турската освободителна война е съдбоносна за манастира. По време на битките при Караагач на 4 и 5 януари 1878 г. той е ограбен и опожарен от вилнеещите в околността башибозушки банди. От погрома оцеляват единствено храмът и хранителният блок. Спасилите се от смърт монаси се разпръсват и манастирът запустява. Но само след три години – през 1880 г. – в него се заселват пловдивските гъркомани Мелахо Гьоргоолу и синът ѝ Коста. Те си построяват малка жилищна сграда с три помещения в югоизточния ъгъл на двора. Малко по-късно Коста събира с позволението на пловдивската гръцка митрополия дарения за поправяне на храма. Веднага след ремонта Пловдивският владика назначава за игумен на възобновения манастир йеромонах Никодим. Той успява да издейства средства и още през 1883 г. издига върху старите основи западното и северното жилищно крило, а впоследствие построява и две воденици.
В края на XIX и особено в началото на XX в. гръцкото влияние все повече губи почва и накрая Белащинският манастир се оказва последният от осемте пловдивски манастири, подчинен все още на Фенер. Но през нощта срещу 20 юли 1906 г., вероятно не без съдействието на българската Пловдивска митрополия, 40 – 50 души от съседните села Белащица, Марково и Караагач проникват в сградите и призори съставят протокол за преминаването на манастира под ведомството на Българската екзархия.
Първият български игумен – отец Макарий Петров – онаследява едно западнало стопанство, което и през следващите десетилетия не успява да се възстанови. През 1911 г. Μ. Милков съобщава в митрополията, че „манастирът е в опасност и няма дори един кон“. Запустели и занемарени, жилищните сгради са дотолкова амортизирани, че на 17 юни 1911 г. рухва западната стена на източното крило. Чак тогава настоятелството отпуска малко средства за ремонт. Но по-сериозно сградите са поправени едва през 1923 – 1924 г. През 1934 г. по инициатива на пловдивската община със съгласието на митрополията манастирът е превърнат за кратко време в бедняшки приют, в който са настанени 42 градски просяци.
Многовековната история на Белащинския манастир е белязана с раните на много катаклизми. Игумения Фотиния споделя за манастира: „С годините остават по един монах в манастира „Свети великомъченик Георги“ край с. Белащица, в Кукленския манастир „Свети свети Козма и Дамян“ и в манастира „Света Петка Мулдавска“ до асеновградското село Мулдава. Патриарх Кирил събира и тримата монаси в Кукленския манастир „Свети свети Козма и Дамян“ и нашият манастир „Свети Георги“ става женски. След време пак остава без монахини и става мъжки манастир. И после пак става женски до днес“.
Манастирът днес представлява комплекс от църква, жилищни и стопански постройки, параклис и аязмо. Сега тук е възобновен духовният живот. В светата обител редовно се извършват богослужения от ефимериите отец Мирослав и отец Емилиян, тъй като истинският живот в един манастир е молитвеният живот. Той е скрит от очите на посетителите, но чрез него всички се освещават.
Лозите покрай манастирската църква напомнят на поклонниците за Господнята притча за лозаря
