ЧУДОТВОРНА ИКОНА, ПОРАЗИТЕЛНИ СТЕНОПИСИ И ИКОНИ НА ЗАХАРИЙ ЗОГРАФ И АНТИЧНА СТЕЛА НА РИМСКИ ГЛАДИАТОР ОЧАКВАТ ЛЮБОПИТНИЯ ПОКЛОННИК В ХРАМА „СВЕТА БОГОРОДИЦА – БЛАГОВЕЩЕНИЕ“ В АСЕНОВГРАД. ЗАРАДИ ПОДЗЕМНОТО ЕЗЕРО С РИБКИ ГО НАРИЧАТ РИБНАТА ЦЪРКВА
В асеновградския край, сред многобройните древни храмове и чудотворни икони на Божията Майка, сияе с неповторимо очарование църквата „Света Богородица – Благовещение“. Позлатените кубета, оформени като с рибени люспи, отдалеч приветстват поклонниците в игра със слънчевите лъчи. В пълната с красиви образи и вълнуващи загадки градина на Небесната Всецарица ни очакват чудотворна икона, подземно езеро с рибки, стела на римски гладиатор, забележителните икони и стенописи на Захарий Зограф и други стари майстори. Скрита днес на десния бряг на река Чая, дълги векове църквата е украся- вала бахчите (градините) край извора Топлицата под Камена. От първоначалния храм е останала внушителна олтарна стена, дълга 7 метра и висока 5,25 метра, която е вградена в по-късната постройка. Историците я отнасят към периода XI – XIV век с архитектурните белези от епохата на Бакурианите, поставили началото на Бачковската света обител.
Средновековният олтарен зид и двете слепи двустъпални ниши са градени с бигор, редуван с тънки, но широки тухли, а в по-горните нива на апсидата има следи от така наречен клетъчен градеж. Над олтара са запазени и най-ранните стенописи, нарисувани в края на XVII век от Зограф Йоан от Воден. За пръв път църквата в квартал „Амбелино“ се споменава в писмени- те източници през 1628 година в сигилийна грамота на Вселенския патриарх Кирил Лукарис, с която се препотвърждава ставропигиалният статут на Бачковския манастир и се защитава правото му на собственост върху храмове в Станимака (Асеновград) и две околни села от вмешателството на местните свещеници и Пловдивския митрополит.
Храмът възраства под духовните грижи на братството на Бачковската света обител, около него изникват гос- топриемница и стопански постройки, превръщайки го във втори метох на Бачковския манастир в града след „Свети Георги“.
ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК
По време на голямото кърджалийско нападение през 1810 година сградите са опожарени, през същото лято Асе- новград е сполетян и от разрушително земетресение. Въпреки премеждията между оцелелите храмове в града Кон- стантин Иконом през 1819 година споменава и „Света Богородица – Фанеромени“ в квартал „Амбелино“.
Малко по-късно, през 1835 – 1838 година, храмът е възстановен като трикорабна едноапсидна, еднокуполна ба- зилика от камък и хоросан. Според историческите свидетелства новият градеж запазил оригинал- ния си вид, наподобяващ главния храм на Бачковския манастир. От средновековния останали чудотворната ико- на на Света Богородица – Умиление. Чиято история се губи назад в столетията, и иконите на Господ Иисус Христос, свети Йоан Кръстител и свети Николай.
ЕЗЕРОТО С РИБКИТЕ И СТЕЛАТА НА РИМСКИЯ ГЛАДИАТОР
Преизграждането на храма започва от подземния параклис с аязмо „Свети Йоан Кръстител“. Там е езерото с рибките – любимо място за поклонниците и децата.
Рибките биха могли да ви се по- кажат само ако пазите пълна тишина и избягвате резките движения. В горещините също се крият от погледите в хладината на дълбокия извор. Заради тях църквата е известна като Рибната, по-рано я знаели и като „Бръшляновата Богородица“, защото стените ѝ били обрасли в бръшлян.
Друга забележителност е олтарът, издигнат върху антична стела на римски гладиатор. Върху камъка е изобразен атлет с препаска около кръста. В дясната си ръка държи венец, а в лявата – палмово клонче. Вдясно от него има гладиаторски шлем, а върху него – птица; вляво се вижда ковчежето му и легнал върху него лъв – символ на могъщество и слава.
Надписът му разкрива смразява- ща история за убийство и отмъщение отпреди две хилядолетия. Той гласи: Аз, гладиаторът Виктор, почивам тук. Отечеството ми е Солун. Погуби ме божеството, а не клетвопрестъпникът Пинас. Нека повече не се хвали. Аз имахдругар по оръжие – Полиник, който, като уби Пинас, отмъсти за мене. Клавдий Тал постави този паметник от средствата, които Виктор остави. Предполага се, че надгробната плоча е донесена от Плов- див, където се провеждали едни от най- големите гладиаторски борби.
ДЕБЮТЪТ НА ЗАХАРИЙ ЗОГРАФ
През 1838 година в подземното аязмо с рибките разгръща своя талант Захарий Зограф. Тук той дебютира в стенописните украси. Най-въздействащите му композиции са „Света Богородица – Ширшая небес“, където в лика на старо- заветния пророк Захарий ни е оставил и свой автопортрет, а също и „Света Богородица – Пътеводителка“. Негово дело са и иконите от царския ред, сред които се откроява още един забележителен свят образ на Божията Майка – „Живоносен източник“. Тя препраща към първообраза – едноименния патриаршески манастир в Цариград, основан през V век край Богородичен извор с лековита вода, където също има аязмо с рибки.
В горния храм Захарий Зограф е изрисувал две от иконите на царския ред – „Свети свети Константин и Елена“ и „Благовещение“. Изписването на църквата продължава и през 1850 година, като в различно време тук творят и други прославени зографи като Моско Одринчанин, Зограф Йоан от Воден, Спирос Михаил и Симеон от Трявна. В доминираната от гръцката общност Станимака обновената църква е обгрижвала духовните нужди на населената с българи Бахча махала. Сред изнамерените по-късно съкровища са два ръкописни осмогласника на църковнославянски, датирани от ХV и ХVІІ век.
„Света Богородица – Благовещение“ е поверена на един от братята на Бачковския манастир – йеромонах хаджи Йеремия, който през 1880 година слиза да живее в къщата в двора на храма.
В този период се разгорещява българо-гръцката разпра. Под натиска на българи патриоти като Янко Праш- ката, Бою Тошев, хаджи Стоян, хаджи Желя Сталев, Динчо Георгоолу и други жители на Бахча махала през 1892 година хаджи Йеремия се отказва от Патриаршията и обявява църквата за българска и подведомствена на Българската екзархия. Гръкоманите в Станимака въстават, настъпват безредици, но положението не се променя. Непосредствено след това и братството на Бачковския манастир преминава под омофора на екзарха.
КАМБАНАРИЯТА НА АРХИТЕКТ БОЯН ЧИНКОВ
Благоустройствата продължават и в по-ново време, понякога с противоречив резултат. В края на столетието е издигнат купол с полуцилиндричен свод, нанесени са нови стенописи. След 1920 година също се предприемат мащабни ремонти и църквата отново е преизписана. На юг е изграден параклисът „Свети Архангели“, предверие е създадено и при северния вход на храма. През 1935 година е построена модерна камбанария по проект на прочутия архитект Боян Чинков. Десетилетия по-късно умелите реставрации започват да изваждат оригиналните стенописи наяве и да връщат забравения им блясък. Градината на Богородица е заобиколена от мраморни чешми с чучури под формата на рибки. Най-старата чешма е ням свидетел на поредица от бурни исторически събития и тайни на духа. Чудесата на храмовата икона нямат чет. И до днес се случват и разказват с благо- говение от енориашите. Поклонници от цялата страна изпълват храма през уикендите. С неповторима надежда и тържественост се чества храмовият праз- ник. В нощта срещу Благовещение десетки бездетни жени идват тук за всенощно бдение в молитва към Божията Майка.
ПЛОВДИВСКИЯТ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ВОДИ ШЕСТВИЕТО НА ПРЕПОЛОВЕНИЕ
В утрото на празника архиерейската света Литургия по традиция се възглавява от Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.
Всяка година на големия Господ- ски празник Преполовение владиката отново възглавява светата богослужба, след което повежда внушителното литийно шествие начело с чудотворната икона „Света Богородица – Елеуса“, което тръгва от храма, преминава през целия град и продължава до Бачковския манастир, където се отслужва благодарствен молебен. Според поверието иконата от Благовещение се поставя до Бачковската чудотворна икона и целият обичай се изразява в „среща на двете сестри“.
Традицията, която събира хиляди богомолци, води началото си отпреди век и половина от съновидения на благочестиви местни жени, според едни, а според други – като полузабравен спомен за чудодейно избавление от кърджалийско нападение и чумна епидемия. В нощта срещу Преполовение отново десетки бездетни жени и бол- ни хора идват да пренощуват до чудотворната икона „Умиление“, други носят дарове – благодарност за чудо, сторено тук по молитвите на Божията Майка.
Всяка година на големия Господски празник Преполовение владиката възглавява светата богослужба, след което повежда внушителното литийно шествие начело с чудотворната икона „Света Богородица – Елеуса“, което тръгва от храма, преминава през целия град и продължава до Бачковския манастир, където се отслужва благодарствен молебен.
