В САМОТО СЪРЦЕ НА ЕВАНГЕЛИЕТО ЗВУЧИ ЖИВИЯТ РАЗГОВОР МЕЖДУ ХРИСТОС И ЖЕНАТА САМАРЯНКА ПРИ ЯКОВОВИЯ КЛАДЕНЕЦ – СРЕЩА, В КОЯТО ТАЙНАТА НА БОЖИЕТО ОТКРОВЕНИЕ СЕ РАЗКРИВА, КАТО ДАР ЗА ВСЕКИ ЖАДЕН ЗА ИСТИНА И ВЕЧЕН ЖИВОТ. НЕПРЕСЪХВАЩ КЛАДЕНЕЦ НА ДУХОВНОСТТА ЩЕ НАМЕРИМ И ДНЕС, НА 10 КИЛОМЕТРА ОТ ГРАД ПЛОВДИВ – ХРАМА „СВЕТА ФОТИНИЯ“ В СЕЛО ПЪРВЕНЕЦ, ЕДИНСТВЕНИЯ, КОЙТО НОСИ НЕЙНОТО ИМЕ В БЪЛГАРИЯ.
ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ Е БИЛ СРЕДИЩЕ НА ВЯРАТА, ТРАДИЦИИТЕ, ЕЗИКА И НАДЕЖДАТА НА МЕСТНАТА ОБЩНОСТ.
Словото, което времето не заличава
Проведените множество проучвания и анализи не успяват да
установят точното време на построяване на храм „Света Фотиния“, затова се предполага, че е съграден преди 1709 година, ниско в земята на метър и половина, без звънарница и купол, тъй като по време на робството е било забранено култовите сгради да бъдат по-високи от къщите на раята. За това свидетелства единственото запазено писмено сведение, скъсано старо Евангелие, подарено на църквата през 1709 година от свещеник Димитрий от село Върлово (старо име на село Първенец).
СТЕНИ, КОИТО РАЗКАЗВАТ ИСТОРИЯ
Храмът е типичен представител на църквите от XVII век – еднокорабна църква, полувкопана, с двускатен покрив, дълга е 22 метра, широка 8 метра, висока 5 метра. Подпокривната конструкция е изпълнена с каменен корниз от плочи в три реда „вълчи зъб“. Проучванията на архитект Маркова установяват три периода в изграждането на храм „Света Фотиния“. Първият период – изграждане на малка църква, състояща се от олтарна абсида и наос, с прозоречни отвори, с каменни обрамчвания и дървени капаци. Входът на църквата е от запад и се влиза по три стъпала, покрита е с полуцилиндричен свод, подът е с мраморни плочи. Втори период – църквата се удължава с притвор (нартекс). В него се влиза от запад, от нивото на терена и с две стъпала по-ниско в наоса. Притворът и наосът са разделени с дървена преграда, като по две стъпала се влиза в централния кораб на храма. Трети период – доизгражда се западният вход на открита галерия портик, която по всяка вероятност е служила за трапезария.
ВРЪЩАНЕ НА КЛЮЧА
Църквата е построена от българи, но по-късно е иззета от гърците и в нея се е служило на гръцки език. В селото имало доста гърци, а и влиянието на Гюмюшгердан е било чувствително.
В свое изследване митрополит Кирил Пловдивски споделя, че Пловдивският митрополит Панарет през 1872 година искал да вземе някои храмове в Пловдив и селата, в които се служи не на гръцки, а на български. Направил опит и в село Дермендере (днешно село Първенец), което било летовище на пловдивски първенци и чорбаджии. Той подава такрил до правителството, да иска храма. Патриаршията издава заповед храмът да се затвори и до есента на 1873 година не е бил отворен, въпреки молбата на митрополита и населението, които на 5 септември отново подават молба. Гърците са принудени от българските християни да напуснат храма, а гръцкият свещеник е отпратен. Църковните настоятели – Георги Циморийката, Иван Татаров, Константин Мазгара, Атанас Григоров, както и Петър Воденичаров, Филип Воденичаров, Рангел и Георги Митьоолу – вземат ключа на храма, поставят българския свещеник Атанас Дяков и богослуженията започват да се провеждат на български език.
Икона на Свети Николай с житйни сцени
ГОДИНИ НА ИЗПИТАНИЯ
В свое изследване госпожа Надежда Маламова споделя, че по устни данни на свещеник Тодор Тодоров, записани от господин Клисаров, е отразена последващата история на храма.
Той е ремонтиран през 1914 година от свещеник Атанас Даков, а основен ремонт със замазване на пукнатините на свода и боядисване на стените е направен през 1938 година от свещеник Тодор Д. Тодоров. През 1962 година се извършва ремонт от Димитър Н. Георгиев, като се поставят железни обтегачи с кръстосани шини по фасадата на църквата на юг и север, тъй като има опасност от срутване. До 1969 година църковната камбана е поставяна на бряст, но след време се построява нова камбанария от метална конструкция до оградата, за която до днес свидетелстват основите. Днес камбаната бие над входа на храма и звънът ѝ се спуска като златен дъжд над селото, пробуждайки всяка душа, жадна за молитва. Храмът е действащ до 1994 година, когато е опожарен и ограбен. Това се случва на 18 ноември 1994 година.
Нощта е страховита – пороен дъжд, светкавици, силна буря. Осигуреният за ремонт дървен материал гори с пълна сила и подклажда изгарянето на старите дървени прегради, столове, маси, иконостас и др.
Благодарение на бързата намеса на населението от пожара са спасени големите икони от царския ред на иконостаса, запазва се и малка част от олтара и стени от него. Запазени са, макар и силно обгорени, дверите на иконостаса, рисувани през XIX век, на които е изобразена сцената „Благовещение на Пресвета Богородица“ в цял ръст. Започва се разчистване на пепелищата, открита е старата плащаница, която се е запазила благодарение на това, че се е съхранявала в метална тръба.
Светото Евангелие, запазено през вековете
СЛЕД РУИНИ И НАДЕЖДА
През 1995 година се създава Инициативен комитет за възстановяване на храма, като председател е Камен Станоев (кмет на селото), заместник-председател – свещеник Тодор Тодоров (енорийски свещеник), касиер – Бонка Воденичарова, секретар – Надежда Маламова, членове – Йордан Шишков, Василка Белева, Петър Ставрев, Атанас Янакиев. Взето е решение да се открие сметка, за да се набират средства за възстановяването на храма. Настъпват години на безработица и промени, което възпрепятства дейността на инициативния комитет. През 1999 година е избран е нов кмет на селото – Мария Татарева, която продължава започнатото.
Организираните от кмета срещи
със специалисти установяват, че стените и покривът на храма са рухнали и всички планове за реставрация са неизпълними, което налага започването на строителството на храма от основи.
Населението и местният бизнес подпомагат начинанието, организират се бригади в помощ на строителството, едни доставят камъни, други дървен материал, трети помагат с труда си за изграждането на храма.
Заинтересован от бъдещето на ру-
шащата се църквата и разбиращ огромното ѝ културно-историческо наследство, Атанас Вергов, роден, живеещ и работещ в село Първенец, се заема активно с нейното изграждане, като сътрудник в делото намира в лицето на госпожа Анка Тагарева, жителка на село Първенец и настояща клисарка в храма, отдала живота и силите си за благолепието на дома Божий. Изографисването на храма – стени и таван, е осъщес-твено от художничката от Благоевград Аксиния Милева, но трудът е заплатен от средствата на населението и Атанас Вергов. През 2009 година художниците-реставратори Димитър и Велемир Карабашеви, баща и син, по покана на свещеник Димитър Карналов и с благословението на Пловдивския митрополит Николай, под пластовете от замазка, с хоросан и бои, откриват и реставрират стенописите в Светия Олтар, нарисувани от неизвестен народен художник, но със запазени естествени цветове.
Това са образите „Покров на Света Богородица“, вдясно от нея Свети Василий Велики, а отляво Свети Йоан Златоуст.
В Проскомидийната ниша е реставриран стенопис на Господ Иисус Христос в цял ръст, от двете му страни ангели, които държат чаши за свето Причастие.
Не се знае кога точно е изографисана за първи път църквата. Но в Иконната галерия в Пловдив е изложена икона „Свети Никола с житийни сцени“ от 1786 година. Тя е нарисувана от даскал Вълко от Дермендере. Това насочва към вероятността той да е сред зографите, изрисували иконите в храма.
ЖИВИЯТ ИЗВОР ДНЕС
Днес храмът „Света Фотиния“ стои
възроден и благолепен – малък светилник, който излъчва духовна светлина над село Първенец. Неговите обновени стени пазят паметта на отминалите времена, а неговият олтар отново е място на молитва и благодат. В него редовно се извършват богослужения, които събират вярващите в единство и надежда. Тук хората идват да утолят духовната си жажда, да споделят радости и скърби, да потърсят сила и утеха. Така храмът „Света Фотиния“ и днес продължава да бъде онзи извор на жива вода, който Господ Иисус Христос напоява с вяра и светлина идните поколения.
Някои истории заслужават да бъдат прочетени на хартия. Подкрепете мисията ни, като закупите списанието от тук: линк
