В разговор с Йорданка Димитрова, студентка в православната духовна академия „Свети свети Кирил и Методий“, Нейно Всепреподобие монахиня Фотиния (Хубенова), игуменка на Белащинския манастир „Свети великомъченик Георги победоносец“, споделя за своя път към Бога и за служението си в обителта. Разкрива, че огледало за духовния живот на човека е неговата молитва и че най-великото дело, което можем да извършим, е да обичаме Бога и да му служим“. Припомня ни, че всеки може да се спаси, всеки е поканен в царството Божие, стига само да се покае и да се смири.
– Майко Фотиния, разкажете накратко за своя път към Бога! Кога започна той?
– Никога не съм мислила, че ще бъда монахиня, че ще живея този живот. Но както знаем, неведоми са пътищата Господни! Преди да стана послушница в манастира, аз работих в Пловдивската митрополия от 1981 г. Четири години работих с дядо Варлаам, после с дядо Арсений и дядо Николай е третият митрополит, с когото работя на Божията нива за слава Божия. Дядо Варлаам ме изпрати на църковен певчески курс в село Вонеща вода, Великотърновско. След това ми благослови да пея в Белащинския манастир „Свети великомъченик Георги Победоносец“ със свещеници от пловдивската църква „Света Троица“. После пеех в храмовете „Света Неделя“, „Свети свети Константин и Елена“ и „Света Петка“ в Пловдив.
Изрядно поддържаният манастирски двор посреща поклонници от цяла България
– Как избрахте монашеския път?
– Всичко се случи по воля Божия. Дядо Пахомий, библиотекарят в Зографския манастир на Света гора, беше духовен наставник на семейството ни. Преди 19 години той си беше направил операция на двете очи в Пловдив и трябваше да се върне в Света гора на 1 октомври, за празника на светите двадесет и шест зографски мъченици, който се чества на 10 октомври. Трябваше някой да го придружи до Света гора. Дойде у нас и каза на моя съпруг: „Моля те, Мите, ела да ме придружиш“. Митко го попита: „Ами, как ще ме пуснат?“. „Сега е понеделник, а ние ще пътуваме в събота. Няма да се бръснеш, ще ти дам килимявка, ще ти дам и расо и в нашата служебна кола аз ще съм отпред, ти ще си отзад, ще виждат, че има монах, ще се качим на ферибота и ще отидем на Света гора“ – каза дядо Пахомий. Отидоха на 1 октомври 2006 г. Съпругът ми беше строителен техник и от основите до покрива всичко можеше да направи, разбираше от земеделие, обичаше да готви, всичко можеше и те много го харесали. След половин година престой той решава да остане там завинаги.
Тогава дядо Амвросий и дядо Пахомий дойдоха в София и ме извикаха. Чудеха се как да ми кажат. Аз ги попитах как е Митко. Казаха, че е добре и че много помагал навсякъде, дори и клисарувал. В манастира имали нужда от такъв човек. Чувствал се добре и искал да остане. Отговорих: „Щом има желание, нека да остане“. Мислех, че ще е временно. Тогава ме попитаха дали съм съгласна той да остане за постоянно там. Предложиха ми да подпиша декларация, с която давам съгласието си той да стане монах. Съгласих се и подписах. И той остана на Света гора при свети Георги Зограф и Света Богородица като монах Дамян. Това негово и мое решение определи и моята съдба. Дядо Амвросий каза: „Добре е, ако искаш, и ти да постъпиш в манастира „Свети великомъченик Георги“, в село Белащица. И двамата ще бъдете с един небесен покровител“. Съгласих се. Интронизацията на Пловдивския митрополит Николай беше в същата година, в която станах послушница. По негово благословение отидох в Калоферския манастир при майка Валентина да се науча на монашески ред и дисциплина. Оттогава вече минаха осемнадесет години, от които четиринадесет бях послушница.
Манастирският храм, посветен на светия великомъченик Георги Победоносец
– Всички ние, православните християни, трябва да слу-жим на Господ по някакъв начин. В какво се състои Ваше-то служение тук, в манастира?
– Оръжията на християнина са четенето и молитвата. Душата така укрепва. Бог е жив. Човек трябва да е уверен в това и да иска да направи връзка с Бога. Това става, като участваме в тайнствата на Църквата, като се молим, като четем Свещеното Писание и светите отци. Старая се да приближавам колкото е възможно повече хора до Христа и до Неговата свята Майка чрез молитвата. Опитвам се да доближа до Църквата незнаещите и далече стоящите от Господ и от вярата чрез поучения и наставления, с благ дух.
Самият Господ Иисус Христос е завещал на своите ученици да се молят с молитвата „Отче наш“. Аз се старая всеки Божи ден да науча хората на най-важните молитви. Който проявява интерес, го запознавам с живота на Спасителя, изобразен на стенописите в храма. Съветвам хората да се молят и на свети Георги Победоносец, както и на всички Божи угодници. Най-важното дело на монаха е молитвата. Затова тук ежедневно чета пълното последование на утренята и вечернята. Всяка неделя участвам в светата Божествена Литургия заедно с ефимериите ни – отец Мирослав от с. Белащица и отец Емилиян от с. Войводиново, които я отслужват.
Онова, от което имаме нужда, е Бог. Нуждаем се от Неговото присъствие в живота ни, за да намерим целта на своето съществуване на земята. Ние сме създадени да живеем вечно с Бога. Човекът има и тяло, и душа. Ако живеем далеч от Бога, живеем биологично, но не и духовно. А човек живее пълноценно, когато целият живее, а не само една част от него! Когато Го търсим и молим за помощ, Бог ни дава мир, радост, кротост, търпение и любов, с които ни става по-леко. Нека се уповаваме на Бога и да очакваме да ни даде благодат, за да напреднем в смирението и покаянието. От това имаме нужда.
– Майко, от какво имаме нужда в нашия живот, особено сега, в тези трудни времена?
– Онова, от което имаме нужда, е Бог. Нуждаем се от Неговото присъствие в живота ни, за да намерим целта на своето съществуване на земята. Ние сме създадени да живеем вечно с Бога. Човекът има и тяло, и душа. Ако живеем далеч от Бога, живеем биологично, но не и духовно. А човек живее пълноценно, когато целият живее, а не само една част от него! Когато Го търсим и молим за помощ, Бог ни дава мир, радост, кротост, търпение и любов, с които ни става по-леко. Нека се уповаваме на Бога и да очакваме да ни даде благодат, за да напреднем в смирението и покаянието. От това имаме нужда.
Житийната икона разказва за мъченическия подвиг на свети Георги
– Може ли да се спаси човек извън манастира?
– Може, разбира се! Хората със семейства нали живеят извън манастира? Първо, непременно да се венчаят в църква и да кръщават децата си. Да ходят на богослуженията, да се изповядват и причастяват всички. Нека да призоваваме името Христово и то ще ни спаси. „Искайте, и ще ви се даде; търсете, и ще намерите; хлопайте, и ще ви се отвори“ (Мат. 7: 7). Всеки, който търси Бога, ще Го намери.
– В края на нашия разговор, какво ще ни посъветвате? Как да живеем, каква да е нагласата ни занапред?
– Покойният Пловдивски митрополит Арсений казваше: „Ние всички сме временни. Ние не можем да живеем без Бога!“. Да се стараем да бъдем добродушни и внимателни и винаги да се съобразяваме с църковните наредби. Да не обиждаме, да помагаме на хората, да ги успокояваме и най-вече да ги насочваме към Църквата Христова. Така да живеем. Сутрин да кажем: „Слава на Тебе, Господи, запази ни от зли мисли и пожелания и от зли постъпки!“. А вечерта да казваме: „Благодаря ти, Господи, че ми даде възможност днешния ден да премина спасително за мен и угодно на Теб.“ Амин!
