БОГ ЧУВА ДЕТСКИТЕ МОЛИТВИ, ЗНАЯТ ВЪЗПИТАНИЦИТЕ НА НЕДЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ „БЛАГОНРАВИЕ“ КЪМ ХРАМА „СВЕТИ АТАНАСИЙ“ В АСЕНОВГРАД. ВСЯКА НЕДЕЛЯ ТО СЕ ПЪЛНИ С ДЕЦА – ДА КАЖАТ ДРУЖНО „ОТ ЧЕ НАШ“, ДА СИ ПОГОВОРЯТ ЗА УЧИЛИЩЕ, ЗА СЕМЕЙСТВОТО И ЗА БОГ. ДА ИЗМАЙСТОРЯТ НЕЩО ЗАЕДНО И НЕУСЕТНО ДА СТАНАТ ОБЩНОСТ, В КОЯТО ДОБРОДЕТЕЛИТЕ РАСТАТ, А ВЯРАТА УКРЕПВА И СТАВА ОПОРА.
„Идвам в неделното училище, защото Бог и госпожите ми сгряват сърцето и ми става весело – казва 7-годишната Мария Мирчева. – Може да се разчита на Господ. Някой път сигурно го ядосваме, ако сме непослушни. Но обикновено е радостен. И съм много благодарна, че си имаме най-добрия Бог на света“.
Мария тази година завършва първи клас, но уроците в неделното школо „Благонравие“ започнала да посещава още преди да тръгне на училище. Според нея Бог е доволен, когато децата са добри, пазят природата и си помагат. Тя всеки ден го пита дали е достатъчно послушна. „И всеки ден усещам, че е тук, вътре“, докосва гърдите си момичето.
Засега още е в групата на по-малките, които се събират в неделя – в 11 часа. В началото на всяко занятие децата застават в кръг и казват молитвата „Отче наш“. А после всеки прегръща този, който е до него, докато прегръдката обиколи кръга и стигне пак до първото дете. „Защото по това ще познаят всички, че сте мои ученици, ако имате любов помежду си“, разкрива смисъла учителката Мария Калайджиева (Йоан 13: 35).
За това занятие е подготвила приказка, в която се извива буря и едно момче се страхува за баща си. Насядали на земята, децата барабанят с пръсти по пода като капки дъжд, които се усилват. И сключват длани, сякаш са запалена свещ. „Защото свещта е светлина и прогонва тъмнината“, обяснява учителката. И всеки си представя наум за какво би се помолил, ако е на мястото на уплашеното момче. „Когато молим от сърце, Бог винаги ни чува“, окуражава Мария Калайджиева. Слайдът на интерактивната дъска се сменя и ето че някой чука на вратата. Потропват весело и малчуганите. Таткото се е прибрал у дома. Време е пак за прегръдка. Време е за благодарност. Време е и децата да се захванат за работа.
По масите вече са подредени материали, с които да си направят молитвени буркани. Листчета в индиговолилаво скоро са накъсани на малки парченца и полепват по намазаните с лепило буркани. „Чистая Дево“ звучи приглушено в стаята, докато децата лепят отгоре светещи звезди и етикети с надпис: „Молитвите издигат душата към Бога“. Всеки ще отнесе своя малък светилник у дома, за да го постави до леглото си и вечер да пуска в него листче, на което е написал за какво е благодарен през този ден. Който още не може да пише, рисува. На следващото занятие всички ще донесат отново молитвените буркани, за да споделят.
Най-малка в групата е 3-годишната Виктория. Но Елена, която е вече на 8 години, ѝ помага. В неделното училище ѝ харесва, защото научава за светците и за Бог – че помага на всички хора. И Елена е усещала това, когато ѝ е трудно в училище. Случва се да се помоли преди тест. Но тогава Бог помага само ако си учил, знае второкласничката. Моли го нищо лошо да не се случва на приятелите ѝ, да имат шестици. „И мама да се справя по-лесно с нас“, допълва Елена, която има брат и сестра.
Групата в неделното училище си има дневник, в който всеки пише за добродетелите. През изтърколилата се седмица е бил у Мелани, която разказва история за грижовността. Жребият отрежда щафетата да поеме Джули. А навън вече започват да идват родители, които да посрещнат по-малките деца. Теменуга Махнева е майка на 9-годишния Костадин. Той си говори по мъжки с Господ. „За разни работи, които после ми помагат да решавам как да постъпвам и как да се отнасям с другите“, издава съвсем малко момчето.
„За нас е важно с брат му да растат в такава среда и да познават основите на християнската вяра“, казва майката. И двамата ѝ синове са кръстени като бебета на 40 дни. Теменуга иска да бъдат възпитани в добра среда. Но като тръгнали на училище, се оказало, че там е шумно, има буйни деца, учителите се изнервят и понякога повишават тон. Момчетата се напрягали и един ден майка им казала: „Ще ви заведа в едно училище, в което няма агресия и напрежение“. А те веднага усетили разликата. В „Благонравие“ никой на никого не се кара, а се отнася с търпение и любов. „Не се съдим, а споделяме!“, казва Мария Калайджиева.
Спомените често я връщат четири години назад, когато започнало всичко. Много преди това обаче протойерей Стилиян от храма „Свети Атанасий“ искал да направи нещо за децата. Даже говорил с по-възрастни свещеници да се създаде градско неделно училище. „Имаме зала. Ако всеки помогне, ще стане“, уверявал ги. Но организацията се оказала трудна. Успял само да направи курс по църковно пеене с протопсалта на Пловдивската света митрополия – Георги Радев, през 2017 година.
Идеите продължили да зреят в ума му, докато през 2022 година станал председател на храма „Свети Атанасий“. Предстоял ремонт на църквата – да се смени настилката, да се почистят стенописите, да се обнови дворът. Седял отец Стилиян насред разтурения вече двор, потънал в плановете си, когато по пътеката се задала Мария Калайджиева. Учителката в асеновградската детска градина „Зора“ същата година изпращала четвърта група в училище и искала да направи символичен подарък на подготвачетата. Отец Стилиян ѝ дал детски молитвеници и гривни, споделил пред нея и желанието си за неделно училище.
Това намерение вдъхновило учителката, която е отгледана в дом на свещеник и е племенница на Неврокопския митрополит Натанаил. Но се смутила: „Завършила съм философия и педагогика. Не съм богослов, как да преподавам в неделно училище?“.
Свещеникът я успокоил: „Няма да правим децата богослови, свещеници и монаси. Искам да научат „Отче наш“, да знаят как да се прекръстят, да възпитаме у тях християнските добродетели“.
После направил на компютъра листовки, че отваря неделно училище, и почнал да ги раздава. „Ако не дойде никой?“, боязливо питала съпругата му – презвитера Катя Георгиева.
Но на старта на първата учебна година през септември 2022 година дошли 27 деца. До края на първата година се увеличили двойно. А сега са повече от 100.
„Това е училище, различно от всяко друго“, казва учителката. В него децата са приети. Няма оценки, няма сравняване, няма съревннование. „Тук си помагаме, обичаме се и споделяме – описва Мария Калайджиева. – Когато са задоволени базовите потребности на децата от сигурност и любов, те могат да учат и да изграждат себе си“. За да им помага в това още по-добре в неделното училище, сега завършва магистратура по богословие във Великотърновския университет.
Винаги започва, като подрежда децата в кръг за молитва и разговор. Понякога използва карти с емоции, за да сподели всеки с какво настроение е дошъл и да работят всички заедно върху емоционалната интелигентност. Темите в уроците преминават в игри и творчески задачи, в работа по групи. Прилагат се различни стилове на учене – слухово, визуално, а за най-малките – чрез фината моторика. Педагозите биха нарекли това интерактивни методи на преподаване и учене чрез правене. Но в неделното училище „Благонравие“ няма нужда от такива сложни думи – всичко става много естествено и без назидание.
Когато тема на занятието с по-големите деца са ересите, Мария Калайджиева въвежда с въпроса какво биха сторили тийнейджърите, ако чуят някой да говори неистини за скъп за тях човек. И ги предизвиква да поиграят на развален телефон. Предавайки думите ѝ един на друг, скоро всички се убеждават как те се изменят. Така, предавана от човек на човек, се е изкривявала и истината за Иисус Христос. А светите отци са се събрали на седем вселенски събора, за да поправят това. В работен лист със Символа на вярата децата подчертават думите, които са били утвърдени на всеки от съборите. И проверяват какво са запомнили с игра между два отбора – „Истина или ерес“.
Често заниманията в неделното училище пораждат въпроси. На някои от тях е трудно да се отговори. Веднъж дете попитало: „Какво ще стане, ако психично болен човек стори зло – в ада ли ще иде, ще бъде ли съден?“. Но най-често дискусиите са около това как да обичаме врага, как да не отвърнем на обида, как да простим, как да не останем в плен на завист и съперничество. „Най-трудно за децата е смирението“, казва учителката.
Усеща преподаването в неделното училище „Благонравие“ като свое призвание. Понякога уроците ѝ се сблъскват с реалността в училище и с домашния модел на възпитание. Но иска децата да излъчват мир, да са светлина на света. „Това е най-голямата защита на вярата – когато поведението ни говори“, казва тя.
В началото имало известно недоверие. Презвитера Катя си спомня как някои родители оставали отвън, за да чуят какво се говори вътре. Бързо усетили добрите намерения и сплотеността в „Благонравие“, където децата се отпускат и сами вземат думата, за да разкажат нещо преживяно. „Имат нужда от внимание и прегръдка“, казва Катя Георгиева. Тя е счетоводител по професия и майка на три деца, но помага на учителката.
„Но нито Мария е обикновена учителка, нито презвитера Катя е типичната майка, погълната само от своите деца“, казва с усмивка за тях сестра Домника от манастира „Свети свети Кирик и Юлита“ в квартал „Горни Воден“. Горят в мисията си, а с благословението на Пловдивския митрополит Николай от две години монахинята е тяхна наставница и помощница. Целият екип на неделното училище е благодарен за молитвите и подкрепата на владиката.
„Децата са щастливи тук. От родител на родител се разпространява информацията за неделното училище и залата вече ни отеснява“, казва сестра Домника. Бивша гимназиална учителка по литература, днес ѝ е драго да е отново сред деца. И ако в училище винаги има известно професионално съперничество, в неделното школо никой нищо не дели, а има дух, който сплотява“, обяснява тя. Когато се заговори с Наско, темите са от случки в училище до българската песен на „Евровизия“. Няма забрани, няма ограничения, има разбиране. Събира на беседи и родителите.
„Не знам какви ще станат децата, няма да са богослови и ще изберат различни професии. Но искаме да им остане принадлежността към една общност, изпълнена с любов и доброта – казва монахинята. – Във време, когато всякакви общности са в сътресение и разединение, те да имат опора в добродетелите и отношенията помежду си“.
А децата бързо стават приятели и често се заиграват в двора дълго след края на урока. Понякога на занятията влиза и отец Стилиян.
Той си спомня как в началото нямало флумастери и химикалки. И пари нямало. Мария Калайджиева донесла от къщи малко телевизорче, свещеникът донесъл лаптопа си. Но като видели всички, че е мисия, а не работа, се намерили съмишленици. Днес уютната учебна зала има мултимедия и интерактивна дъска. Иисус сред децата гледа от стената. Стълбата на добродетелите, иконите и проектите за различни празници красят неделното училище.
Старт на първата учебна година дал викарният епископ Арсений (днес Сливенски митрополит) посред ремонта на храма „Свети Атанасий“. Но разкопаният двор не спрял никого, нито някой се оплакал. От тогава до сега през школото са минали над 250 възпитаници. Покрай тях родителите също започват да идват на богослужения.
Някои момчета от неделното училище искат да помагат в църквата. „Може да не останат да работят тук, но ще останат християни“, казва отец Стилиян. Научили службата, сами палят кандилата. Водят и други. „Били най-лошите в училище…“, не може да повярва свещеникът. И учителките не могат да повярват, като дойдат на Цветница и тия „лоши“ момчета им подадат върба. „Тук стават други, защото получават внимание и има кой да ги изслуша“, обяснява отец Стилиян.
Иска да ги научи да са по-добри. Както искат да постъпват с тях, така да постъпват с другите. „Навън действа законът на силата, при нас е благостта“, обобщава отец Стилиян.
На Разпети петък всички деца се събрали в храма. „Имаме вокален педагог. Цялото Опело Христово го изкараха децата – с книжки и с две репетиции“, доволен е отец Стилиян. Водил ги да видят Света гора, пак ще отидат.
Вече няма къде да окачва грамотите от конкурси и състезания. „Но наградите не са важното, ценното е да намерят среда, в която някой им обръща внимание, и телефоните малко да забравят“, разсъждава свещеникът. С годините намерил начин да се ушият и костюми на децата за тържествата на неделното училище.
„Хубаво изглежда отстрани, а отвътре не е лесно“, усмихва се отец Стилиян.
Но вече расте и новата смяна. Периана Димова дошла като седмокласничка, харесали ѝ уроците и творческите задачи, усетила неделното училище като голямо семейство. „Участвам във всички конкурси. Това ми дава възможност да размишлявам и да изразявам себе си“, казва тя. Днес вече сама подготвя занимания и презентации за по- малките деца в „Благонравие“. И от колебанието ѝ кой път да поеме, няма и следа – ще стане учителка.
