Историята на пловдивския храм „Света Троица“ се преплита с неуморната дейност на свещениците, служили в него от далечната 1907 г. досега. Днес храмът е духовен оазис в най-големия жилищен район на Пловдив – район „Южен“ – и приютява в дворите си хора от всякаква възраст.
Историята на храма „Св. Троица“ започва преди повече от сто години в махалата, намираща се тогава извън Пловдив и наричана от обитателите ѝ „Ухото“. Именно тук се настаняват и първите преселници през далечната 1903 г., когато след неуспеха на Илинденско-Преображенското въстание към България тръгват върволици от бежанци, част от които намират спасение в Пловдив. Новите заселници се установяват на празните кърища, превърнати отчасти в оризища, които се намирали в района на жп гарата и тухларната фабрика на Павел Калпакчиев. Така се поставя начало на изграждането на нов квартал, който преселниците започват да наричат „Кючук Париж“. Бежанци продължават да се заселват и през следващите две десетилетия, като след Балканската война убежище тук намират и бегълци от Одринска и Беломорска Тракия. След откъсването на територии в резултат на Ньойския мирен договор тук идват и преселници от Западните покрайнини. Поселението започва да се разширява и изгражда наново, когато в резултат на Чирпанското земетресение през 1928 г. почти една трета от Пловдив е разрушен.
Ден на Македония в Пловдив, 21 юни 1928 г. Празникъте отбелязан тържествено в църквата „Св. Троица“
Потребност от образование, култура и духовност
Със заселването на първите бежанци се появила и нуждата от училище и църква и предвид факта, че се намирало в отдалечената част на града, населението само поело инициативата за намиране на изход от това положение. Първоначално било построено малко едноетажно каменно училище, като една от класните стаи била превърната в параклисче, носещо името „Света Троица“. Така от 1907 до 1923 г. двама свещеници – Петър Цачев, а по-късно Дамян Каров – извършвали вечерно и утринно богослужение, което поставило началото на духовния живот в квартала. Призоваването за служба ставало с клепало, а впоследствие била закупена и камбана от намиращата се в Пловдив известна камбанолеярна „Велеганов“, която била поставена на конструкция от четири железа, наподобяваща наблюдателница.
Именно свещеник Дамян Каров още с встъпването си в енорийско служение през 1914 г. с помощта на църковните настоятели прави постъпки пред кметството да се определи място и скица за построяване на бъдещата църква. Така през 1922 г. работата на параклисчето приключва и се преминава към първия етап от строителството на храма. По това време строителният комитет и настоятелството се намират под председателството на свещеник Мина Минков, който изключително умело организира дейността около строежа на храма. В набирането на помощи активно се включват не само енориашите, но се сформират и комисии за набиране на средства от тютюневите фирми, банките и големите търговски къщи в града. На 7 юни 1924г., на храмовия празник, в присъствието на обществени лица и представител на Пловдивската митрополия тържествено е положен основният камък.
Архитектурният стил на храма е еднокорабна базилика, а главен майстор на строежа е Михаил Кралев от Радомирско. Керемидите и тухлите за зидарията се взимат с голямо намаление от тухларната на Павел Калпакчиев, а от околните села се събира дървен материал. Работата не спира и до края налятото на 1925 г. църквата е почти завършена: поставят се стъкла на прозорците, довършва се мозайката на пода, изработват се плановете за иконостаса и балкона, енориашите даряват икони, отделят средства за закупуване на полилеи и свещници, а преселниците от с. Габрово, Ксантийско, даряват една част от необходимата църковна утвар. Така на 25 октомври 1925 г. след разгласа чрез местната преса и в присъствието на официални лица и общественици църквата „Света Троица“ е осветена от Пловдивския митрополит Максим.
Освещаване на детския дом в кв. „Кючук Париж“ през 1944 г.
Разширяване на храма
През пролетта на 1928 г. почти цялата Тракийска низина е сполетяна от унищожителното по силата си Чирпанско земетресение. В резултат на продължилите няколко дена трусове Чирпан е сринат до основи, а в Пловдив оцелява само Старият град, където повечето къщи са дървени. Пострадала е и църквата „Света Троица“. При планирането на възстановителните дейности се решава, че зданието ще бъде удължено, тъй като вече не можело да побира енориашите по време на богослуженията.
При разширението се предвижда и издигането на притвор от южната страна, необходим за продажбата на свещи, както и прокарването на електрическа инсталация. Открива се и нова енория. До края на 1930 г. в квартала вече има четири енории с общо 3223 домакинства.
След кончината на основоположника на храма прот. Мина Минков председател на църковното настоятелство става свещеник Петко Папукчиев, който на 16 февруари 1931 г. основава братството при храма и през следващите няколко години продължава не само разширяването на църквата, но и развива активна социална и просветна дейност в квартала. Тъй като повечето енориаши са били тютюноработници и през зимата не са имали работа, църковното настоятелство раздава помощи за рождественските празници, премахват се таксите за требите, отделят се и средства за книжнина и за просвета на младите. За кратко време братството се превръща във важен духовно-просветен и благотворителен център за енорията.
Храмът, посветен на Пресветата Троица, е жив извор на вярата, освещаващ и приютяващ в себе си жителите на града.
В НАВЕЧЕРИЕТО НА ВТОРАТА СВЕТОВНА ВОЙНА И СЛЕД ТОВА
През 1939 година председател на братството става свещеник Никола Дойков, добре познат като читалищен деец, основател на детското християнско дружество „Св. Георги“, на юношеското християнско дружество „Св. Климент Охридски“. През 1942 г. по негова инициатива и въпреки многото трудности е завършен дневният детски дом, в който през следващите почти девет години са отгледани стотици деца.В края на 60-те години интериора на храма частично е обновен. Така за двата резбовани проскинитария се придобиват две икони, изписани от Николай Шелехов, руски йеромонах и иконописец, творил няколко години в Рилския манастир и чиито иконописно наследство и ръководство за православна иконопис са ценен източник на знания и досега. Иконите на Света Троица и на светите трима светители – св. Василий Велики, св. Гри-орий Богослов и св. Йоан Златоуст – и до днес се пазят в храма.През 1970 г. започва изографисването на храма, възложено на двама известни художници – Карл Йорданов и Господин Георгиев, а в средата на седемдесетте години е издигната нова камбанария.Започва и разкрасяването на църковния двор: засаждат се кипариси, цветя, поставят се пейки, полага се традиция за грижа по двора, която продължава и днес.
Църквата днес
През последните повече от тридесет години председател на храма е ставрофорен свещеноиконом Георги Славчев, който възстановява братството към храма след 1993 г., спомага за откриването на неделно училище и с постоянство и всеотдайност успява отново да въздигне енорията.Историята на църквата „Света Троица“ се преплита с неуморната дейност на свещениците, които са служили в нея от далечната 1907 г. до днес, и всеки един от тях е спомогнал с усилията си за развитието на църковно-обществената дейност и духовното развитие в превърналия се в най-големия жилищен район на Пловдив – район „Южен“.
