Най-старата книга в ръкописната колекция на Пловдивската библиотека е Евангелието, най-старата печатна книга е отново Евангелието, а най-старата българска възрожденска книга е Софрониевият „Кириакодромион“, сиреч неделно поучение върху светото Евангелие. Тази красива зависимост не е случайност, не е плод на някакво съвпадение , а показва непреходността на светото Благовестие , за да се изпълни реченото: „Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат“ (Марк 13 : 31 ).
От своето основаване през 1879 г. до днес Пловдивската библиотека има важна роля в опазването, издирването и разкриването на книжовното наследство на българския народ – наследство, което пряко обвързваме със светата Православна църква, със Свещеното Писание и боговдъхновената ни азбука. Дългата институционална история на Пловдивската библиотека е довела дотам днес в книгохранилищата ѝ да се пазят милион екземпляри от всеки отрасъл на човешкото познание. Въпреки товаима една категория книги, които остават най-ценното ѝ притежание. Това са екземплярите, съхранявани в отдел „Специални сбирки“и съставящи колекциите от ръкописни книги, редки и ценни издания, българска възрожденска книжнина и т.н. Разбира се, не можем да говорим за сравнение, но най-уникални и неповторими са ръкописнитекниги, които са и сред първите старини, придобити след основаването на библиотеката. Данни за това намираме в документ от изтъкнатия славист, публицист и юрист Александър Башмаков, тогава директор на библиотеката, до директора на народното просвещение Йоаким Груев. На 4 декември 1882 г. той докладва, че в подопечната му институция има три отдела: „1) отдел на старини, 2) отдел на стари монети и 3) отдел на старопечатни книги и ръкописи“.
За Ал. Башмаков последният отдел е „особений драгоценний клон“ на библиотеката, включващ 35 стари ръкописа и 14 старопечатни книги. От същия документ става ясно, че сбирката има собствен каталог –дело на младия руски учен Флорински. Сведения за посещение на Флорински в библиотеката и данни за колекцията са дадени във вестниците „Ред“ и „Народний глас“ от 1882 г., а пълното описание на ръкописите и старопечатните книги е публикувано в три последователни броя на в-к „Народний глас“ от 1883 г. Тук трябва обаче да се припомни, че всички споменати по-горе книги – най-значимото съкровище на библиотеката – са всъщност книги с църковно и богослужебно предназначение.
Църковните ръкописи и тяхната каталогизация
Няколко години по-късно, през 1885 г., Илия Йовчев – друг директор на библиотеката, ще издаде първия печатен библиотечен каталог на български език, в който специално място е отделено за църковните ръкописи и първопечатните книги. Отново в Пловдив през 20-те години на ХХ век активно се работи върху библиотечните каталози и класификационните схеми. В този период личности, като Борис Дякович и Иван Радославов, създават систематичен каталог, чийто първи раздел е посветен на богословските науки, разделени на: Основно богословие; Тълковно и догматично богословие; Историческо и нравствено богословие. Омилетика; Пастирско богословие – каноническо право и литургика. По-късно, след 1944 г., тази класификация символично е сменена, като първият раздел ще бъде даден на „Марксизъм – Ленинизъм“. През 1920 г. от печат излиза прословутият Опис на славянските ръкописи и старопечатни книги в Пловдивската народна библиотека, изготвен от изтъкнатия български учен проф. Беньо Цонев. Няколко са институциите в България, имащи подобни скъпоценни колекции, и не всички са така добре организирани и поддържани в миналото. За Народната библиотека в София проф. Цонев пише: „Ръкописите и старопечатните книги в Соф. нар. бил. са вписвани в един списък – нещо като инвентар – според както са постъпвали, без особени бележки за тяхната история при поне находище“. Разбира се, подобно нещо не може да се каже за Пловдивската библиотека, която според професор Цонев „заема веднага второ място след Софийската сбирка в цяла България“, а развитието ѝ лесно може да се проследи в разните отчети и годишниците на библиотеката
Пловдивската библиотека днес
Днес колекцията включва множество византийски, османотурски, персийски и новогръцки ръкописи на пергамент и хартия от ХI – ХIХ век. Най-старият ръкопис е Апракос, или Изборно Евангелие, от 11. век – богато орнаментован и украсен пергаментен ръкопис, който бе избран заедно с други паметници да представи България в изложбата „Сиянието на Византия“, състояла се през 2011 г. в София. Не по-малко уникални са тъй наречените „славянски ръкописи“, които са и най-много на брой.
В тази сбирка се съхраняват известните в целия научен свят особено ценни средновековни български книжовни паметници, като Кюстендилски палимпсест от края на ХІІ век, Слепченски Апостол от втората половина на ХІІ век, Кичевски триод от втората половина на ХІІІ век, Требник на Даниил Етрополски“ от 1592 г., Поп Йовков пентикостар от 1636 г., Пловдивски сборник от първата половина на ХV век, Сливенски дамаскин от първата половина на ХVІІ век и т.н. Неповторими по изящество и красота са ръкописите от ХVII век: Марковски Псалтир от 1638 г., Поп Аврамов миней от 1660 г. и Поп Аврамов сборник от 1674 г., Служебните минеи за месеците май, юни и септември на Кръстьо Граматик.
Част от изброените по-горе ръкописи, както и много други паметници от сбирките на библиотеката представляват образци от значимите манастирски книжовни школи и писарски средища от XV до XVIII век, като Пловдив, Етрополе, Карлово, Аджар (дн. Свежен), Куклен, Котел и много други.
По рафтовете на библиотеката онлайн
С голяма радост трябва да се каже, че днес всеки, който иска да се докосне до тези древни светини, може да го направи напълно свободно през дигиталната ни библиотека. В специален раздел „Ръкописи“ са качени в пълен обем 151 славянски ръкописа, а от раздел „Периодика“ са достъпни някои много ценни периодични издания – вестници и списания, издавани в Пловдивската епархия в периода 1878 – 1944 г., напр.: Братско слово, Възход, Духовна нива, Православен мисионер, Церковен вестник, Християнче, Християнски учител, Християнска заря и др.
Безценни са и книгите от колекцията „Редки и ценни издания“. Тук се намират и първите печатни книги на български език от ХVI до края на ХVIII век. Тук е и най-старата печатна книга в библиотеката – прочутото „Четириевангелие“ на йеромонах Макарий, отпечатано през 1512 г. в Търговище. В Пловдивската библиотека се пазят и Венецианските кирилски богослужебни издания на Божидар и Винченцо Вукович, уникалните издания на първия български печатар, илюстратор и гравьор Яков Крайков от средата на ХVI в., Тълкование на светото Евангелие от Теофилакт Охридски на латински език от 1522 г., Стематографията на Христофор Жефарович от 1741 г., Четириевангелие, отпечатано през 1562 г. в Тюбинген с илирийска глаголица на хърватски език; първата книга, посветена на Пловдив и Пловдивската епархия, от 1819 г. на йерей Константин; десетки или стотици екземпляри богослужебна литература, отпечатани в Московската синодална печатница, Киево-Печорската лавра, Константинопол и светогорските манастири. Интересни са десетките светогорски щампи, множеството снимки и портрети на видни български духовници и възрожденски просветители. Уникални са книгите от периода на Българското възраждане.
Доктор Маньо Стоянов
През годините в Пловдивската библиотека работи един голям труженик на библиотечното дело, човекът, създал концепцията за българска възрожденска книга – д-р Маньо Стоянов, православен богослов, изследовател на българската църковна литература и възрожденската книжнина, изтъкнат преводач от латински и старогръцки. Той става директор на пловдивското книгохранилище в тежък и повратен момент за Отечеството от 1944 до 1948 г. Въпреки множеството трудности, на които властта го подлага, именно в Пловдив той реализира своята идея за пълен опис на българската възрожденска книжнина, като определя Софрониевия „Неделник“ от 1806 г. за първата книга, отпечатана на говорим български език. Неговата дейност като учител и библиотекар в Пловдивската духовна семинария, като дописник на православни периодични издания и като директор на библиотеката заслужава отделна статия.
Пловдивската библиот ека като хранилище на Българското възраждане
Тук е мястото да се кажат и няколко думи за богатите архивни фондове. Вече стана дума за Йоаким Груев, но малцина знаят, че личният архив на този голям възрожденски просветител е напълно запазен и достъпен в библиотеката. Тук е архивът и на неговия брат – Георги Груев, който в качеството си на секретар на Българската екзархия и деец на борбата за църковната ни независимост е оставил огромен изворов материал за историята на Българската православна църква. Част от тези и още много други документи вече са известни на науката в издадения през 2003 г. от Пловдивската библиотека сборник „Българската екзархия“. Безценни са и документите от различните архивни колекции, свързани с Църковно-народния събор по учредяване на Българската екзархия, множеството фермани за възстановяване на православни храмове в Пловдивската епархия, патриаршески послания, опростителни грамоти на видни пловдивски чорбаджии. Тук е и изключително ценният документ – протест на българските църковни общини в Македония от 1878 г. до Великите сили, както и множество писма и документи от различни поместни православни църкви.
Въпреки казаното дотук, трябва да се спомене още един факт, който не може да се подмине. Големите имена, част от които бяха изброени по-горе, съзнали ролята на Православната църква както за душеспасението на човека, така и за израстването на нашия народ, са определили споменатите уникални книжовни паметници да бъдат онзи темел, върху който да се основе библиотеката, най-ценното и строго пазено нейно съкровище. Но невинаги е било така. В годините след 1944 г. са правени опити това богато книжовно наследство да се обезцени и да се маргинализира. В колекциите са довнасяни документи за партизани и дейци на антифашистката съпротива, работници и ударници, които са с незначителна художествена, документална и историческа ценност, при смесване с книжните паметници, завещани ни от средновековните монаси и граматици, е търсен ефектът на значимост и престиж. Именно в този период, когато библиотеката е управлявана според „ценностите“ на онова време, връзката с Българската православна църква е изцяло разрушена.
В по-ново време интересът към позабравените сбирки бе възстановен. Доскоро единствените посетители бяха университетските преподаватели и научните работници. Все по-често обаче започнаха посещения от ученици, студенти и младежи, които искат да се докоснат до българските светини – до ръкописите от средните векове, до „Софронието“, до „Рибния буквар“ на Берон и граматиката на йеромонах Неофит Рилски. По този начин все по-чести станаха и посещенията от страна на семинаристите от Пловдивската духовна семинария „Св. св. Кирил и Методий“, а впоследствие и на студентите от Пловдивската духовна академия, с които традиционно се провеждат открити лектории. Възможността да се докоснеш до истински книжовни паметници, винаги е особено вълнуваща за бъдещите богослови и църковни труженици и за всеки млад човек.
Църквата и Пловдивската библиотека отново заедно
Тъй като Църквата събира хората, а не ги разделя, се стигна до последващо събитие, което е паметно в най-новата историята на Пловдивската библиотека. На 2 декември 2022 г. скъп наш гост бе и Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай. Високопреосвещеният архиерей бе придружен във визитата си от тогавашния градоначалник – г-н Здравко Димитров, от Негово Преосвещенство Знеполския епископ Арсений (сега Сливенски митрополит) и архимандрит Максим, които разгледаха специално подготвената изложба, включваща средновековни старобългарски и гръцки ръкописни книги, сред които и най-старите притежания на библиотеката, както и документални архивни паметници, част от специалните колекции.
Топлите отношения с Българската православна църква продължават и днес. Негово Преосвещенство Величкият епископ Сионий, игумен на Бачковската света обител, също посети библиотеката и се запозна с нашата работа. С негова подкрепа бе изцяло възстановен обковът на една възрожденска светиня – евангелието от храм „Св. Димитър“ в Пловдив, отпечатано във Венеция през 1719 г.
Ако трябва до обобщим, може на първо място да изведем една зависимост, която уважаемите читатели може би ще забележат и сами. Най-старата книга в ръкописната колекция е Евангелието, най-старата печатна книга е отново Евангелието, а най-старата българска възрожденска книга е офрониевият „Кириакодромион“, сиреч неделно поучение върху светото Евангелие. Тази красива зависимост не е случайност, не е плод на някакво съвпадение, а идва да ни покаже непреходността на светото Благовестие, за да се изпълни реченото: Небе и земя ще премине, ала думите Ми няма да преминат (Марк 13: 31). Амин и Богу Слава!
