Игумен: Негово Високопреподобие архимандрит Максим (Глухчев)
Адрес: улица „Извън регулация“ № 2, с. Мулдава, пощенски код 4249, община Асеновград, област Пловдив
Телефон на манастира: 0888/605-665
E-mail: @manastirsvpetka@gmail.com
Манастирски празник: 14 октомври – Света Петка
Храмов празник на съборния храм: 26 юли – света Параскева Римлянка
Празници по традиция: панихида за йеродякон Игнатий – Васил Левски, неделя, 19 февруари. Ако 19 февруари е през седмицата, то панахидата е в неделята преди 19 февруари; Светли петък, когато е бил съборът на манастира и са празнували радостта от Великден, Живоносен източник и петък като ден на света Петка
Прилежащи параклиси към манастира: от манастира може да се отиде за около 40 минути до параклиса „Свети Илия“, така наречения „Гръцки параклис“, който е от времето на гръцките владици и свещеници в Асеновградския край
Манастирът е отворен:
Летен сезон: всеки ден от 09:00 ч. до 18:00 ч.
Зимен сезон: всеки ден от 10:00 ч. до 17:00 ч.
Кратка историческа справка за манастира: Преданието говори, че е основан по времето на Второто българско царство. В своята история, както и другите манастири по българските земи, е опожаряван неколкократно от поробителя.
По време на турското иго манастирът бил важно книжовно средище за българите от района и отвъд него. По това време манастирската библиотека е притежавала ценни ръкописи, но за съжаление, по-късно са разграбени и унищожени от гръцките монаси. Светата обител е била едно от най-сигурните убежища на Апостола на свободата – Васил Левски, а спомен за това е барелефът, вграден в каменния зид пред входа на манастира.
В храма има запазени няколко ценни икони от тревненския иконописец Петър Маринов от 1836 г. Тук Захари Зограф рисува и „Света Богородица от Кикос“ (Манастир от остров Кипър) и Живоприемни източник. Временно този манастир е управлявал и дейността на Араповския манастир „Света великомъченица Неделя“.
През 1946 г. съборният храм се срутва, при което оцелява само западната стена с притвора. Църквата е изградена през 1951 г. в по-малък размер от предходната по времето на Българския патриарх Кирил. Затова и днес притворът е по размер почти толкова голям, колкото и централния кораб на храма. От стария храм са запазени само отделни сцени от стенописите в притвора.
През 2010 г. част от светата обител изгаря и са започнати реставрационни дейности по обновяването му по инициатива на Пловдивския митрополит Николай. По това време е изографисан и съборният манастирски храм, който бе обновен от архиерея.
