В РАЗГОВОР С РЕДАКЦИОННАТА КОЛЕГИЯ НА СПИСАНИЕ „ДУХОВЕН ПЪТ“ ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЖУРИТО НА MЕЖДУНАРОДНИЯ ФОТОКОНКУРС „С НАМИ БОГ“ – Г-Н МИНКО МИХАЙЛОВ – СПОДЕЛИ СВОИТЕ РАЗМИШЛЕНИЯ ЗА МАЩАБА НА ФОТОКОНКУРСА, ЗА ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВОТО ДА ОЦЕНЯВАШ ИЗКУСТВО, ОБЪРНАТО КЪМ ВЕЧНОСТТА, И ЗА ДЪЛБОКИЯ СМИСЪЛ НА КАТЕГОРИЯТА „ХОРАТА И ЦЪРКВАТА“.
– Г-н Михайлов, като професионалист с огромен опит Вие сте виждали хиляди кадри. С какво предложението да оглавите журито на фотофестивала „С нами Бог“ успя да Ви спечели и да Ви извади от зоната на „стандартните“ фотографски конкурси?
– Приех поканата с истинско удоволствие и вътрешен мир, защото този проект е много повече от поредната надпрева- ра за най-красив кадър. Това е мисия. Когато под егидата на Пловдивската света митрополия се роди идеята за този фес- тивал, стана ясно, че търсим нещо невидимо за обикновеното око. Привлече ме възможността да видя как съвременната фотография може да бъде мост към духовността. Фактът, че се включиха над 350 автори от различни държави с близо 2000 снимки, е доказателство, че сме докоснали една жива нервна система на творчеството, която няма географски граници.
– Първата категория в конкурса – „Хората и Църквата“ – се превърна в истински център на събитието. Защо заложих- те точно на това заглавие и какво е посланието зад него?
– Тази категория ми е изключително на сърце. Тя не е плод на мое еднолично решение, а е резултат от общата визия на орга- низационния комитет, разгърната с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай. Идеята е проста, но фундаментална: Църквата, която виждаме тук на земята, се състои от хората. Тя е жив, дишащ богочовешки организъм. Често хората възприемат храма само като архитектура или история, но без човека в него той остава само паметник. Ние искахме да покажем Църквата като общност.
– В тези снимки виждаме лицата на нашите съвременници. Как се свързва този днешен образ с хилядолетната традиция на Православието?
– Логиката е много дълбока. В богословски смисъл Църквата включва всички – и тези преди нас, и тези след нас. Но помислете за това: всеки светец, чиято икона днес целува ме в храма, някога е бил обикновен човек. Той е имал лице, поглед, молитва. Когато днес заснемем един вярващ човек в момент на неговото общуване с Бога, ние всъщност документираме живата история на духовния живот. Тази категория изпраща мощно послание: вярата не е в миналото, тя е в пулса на човека до нас.
– Беше ли трудно за журито да запази обективност пред такова огромно количество участници във фотоконкурса?
– Беше „благодатно трудно“, ако мога така да се изразя. Изборът беше истинско предизвикателство, защото нивото на подадените материали беше изключително високо. Не става въпрос само за техника, макар че имаше блестящи изпълнения, а за оня особен заряд, който носи кадърът. Търсихмеистинност. Бягахме от всичко, което прилича на поза или режисирана театралност. Искахме да отличим снимки, които не просто показват обред, а разкриват вътрешния диалог на душата. Да избереш най-добрите сред толкова много смислени кадри, е отговорност, която те кара да смириш собственото си его като творец.
– Какво е Вашето пожелание към читателите на „Духовен път“, които ще разгърнат тези страници и ще видят избраните фотографии?
– Пожелавам им да не гледат на тези снимки като на обикновено изкуство, а като на огледало. В категорията „Хората и Църквата“ всеки може да открие себе си. Надявам се тези образи да им напомнят, че вярата е светлина, която преобразява ежедневието ни и ни прави част от нещо много по-голямо от нас самите.
В богословски смисъл Църквата включва всички – и тези преди нас, и тези след нас. Но помислете за това: всеки светец, чиято икона днес целуваме в храма, някога е бил обикновен човек. Той е имал лице, поглед, молитва. Когато днес заснемем един вярващ човек в момент на неговото общуване с Бога, ние всъщност документираме живата история на духовния живот. Тази категория изпраща мощно послание: вярата не е в миналото, тя е в пулса на човека до нас.
