Древната обител на преславните лекари и чудотворци и днес привлича търсещите изцеление, а историята ѝ впечатлява със сложния наниз от съдби и събития, случили се през вековете.
Загърбвайки Куклен, виещата се пътека потъва в широколистните гори на Чернатица. Само след няколко минути в гънките на живописния дял от Западните Родопи изниква белокаменното здание на манастира „Свети свети Козма и Дамян“. Съобразителният поклонник обаче първо ще кривне наляво – при аязмото с лековита вода.
Едва утолил жаждата си, поклонникът насочва погледа си към издялания върху камък старовремски надпис: „Целебен извор на свети Безсребреници. Животворната вода на свети Козма и Дамян дава сили на душите и цери телата на онези, които идват при извора със своята вяра и черпят вода за всякакво изцерение. Тя изчиства нечистотиите на всички болести. Спомнете си за мене, смирения Игнатий, игумен на манастира „Св. Безсребреници“ в 1795 г. 1 септември“.
От незапомнени времена славата на чудодейните изцеления с „живата вода“ съпровожда светата обител, намираща се под закрилата на светите безсребреници и чудотворци. Целебният извор, изглежда, е спомогнал и за ней- ното оцеляване през тъмните времена на игото, а и за безкрайната върволица от поклонници днес.
Водосвет при аязмото, намиращо се на петдесетина метра извън стените на обителта
ГРОБЪТ НА ТУРСКИЯ ПАША
Надгробната плоча на турски паша, погребан в двора на обителта, е поразително доказателство за случвалите се чудеса. Според преданието, пазено от поколения монаси, османският сановник живеел наблизо и имал неизлечимо болна дъщеря. И когато обикалянето при хекими, баячи и знахари не помогнало, намерили спасение в лековитите води на „Светите Врачове“, както местните наричат манастира. В знак на благодарност пашата дарил щедро обителта и години наред я пазел от върлуващите наоколо разбойници.
Когато наближил краят на земния му път, пашата помолил да го погребат в двора, до южната стена на църквата. Монасите изпълнили молбата му и гробът на валията дълго време след това възпирал разбойническите шайки от покушения срещу светата обител.
Друго свидетелство за лечителската слава на обителта са опасаните с тежки вериги железни пранги в притвора. Някога оковите, закрепени върху каменни постаменти, били дванадесет и с тях приковавали буйстващите бесновати и душевноболни към пода за през нощта. На сутринта монасите им четели молитви, а после ги водели до извора и ги обливали с вода. Първия ден броели „едно, две“, на следващия повтаряли процедурата, но вече казвали „едно, две, три“ и така лечението продължавало до 2 000. И днес мнозина докосват прангите с благоговение и надежда и ги притискат до болните си места за изцеление.
Нямат чет и легендите, нашепвани от уста на уста, за хилядите поклонници, включително и друговерци, намерили лек за болките си.
До стените на манастирския храм е гробът на турския паша, спасил обителта от нашествия и разрушение
РАННИ СВЕДЕНИЯ ЗА ОБИТЕЛТА
В историческата наука цари разногласие кога е основана обителта над Куклен. За първи път се споменава през ΧΙ век в доку-мент за имотите на Бачковския манастир. Затова някои изследователи допускат, че възниква като негов метох и е съградена от Григорий Бакуриани – севаст и велик доместик на Запада, и неговия брат Абасий – основателите на Бачковския манастир.
Според друго предание Кукленският манастир се появил като метох на основания също през XI век Белочерковски манастир.
Два века и половина по-късно книжовната школа на братството вече дава богати плодове. Ярък пример за нейното развитие е ръкописният сборник от 1337 г., създаден за българския цар Иван- Александър, известен като „Кукленски песнивец“.
Централната църква и жилищните сгради за монасите били издигнати през XII – XIII век, но неясно защо манастирът отсъства от османските данъчни архиви за този период. За първи път се споменава през 1639 – 1640 г. като владение на Шахабеддин паша, който получил тези земи като награда от султана.
В един триод от края на XVI век е записано, че по това време манастирът притежава златотъкани богослужебни одежди и църковни принадлежности. Между тях са изброени 15 фелона, 3 стихара, 8 чифта наръкавници, 12 епитрахила, един орар, сребърни кандила, сребърни потири, позлатени кръстове и др.
В храма на обителта и днес се пазят веригите, с които са били оковавани болните, търсещи лек от светите безсребърници
„Свети Безсребреници“ остава незасегнат при ужасяващите пожари през 1657 г., когато в Родопите били сринати до основи тридесет и три манастира и 218 храма между Костенец и Асеновград, а голяма част от населението било насила ислямизирано. Тогава и прогонените от турците монаси от Белочерковския манастир намерили убежище в Кукленския манастир, донасяйки със себе си ценни книги и утвар.
През османската епоха като цяло манастирът бил закрилян от турските велможи, понеже в него се лекували семействата им. Въпреки това той поне на два пъти е разрушаван и впоследствие съграждан наново.
Пътят към храма отваря вратите на Царството Небесно
През XVII в. светата обител укрепнала и се превърнала в книжовно средище, което подготвяло граматици, краснописци и преписвачи на църковна литература. Голяма парична помощ за братството постъпвала най-вече от еснафа на пловдивските абаджии. Монасите по това време поддържали и силни духовни връзки с българския манастир „Зограф“ на Света гора. През Възраждането в Кукленския манастир се помещавало и килийно училище.
Фреска на свети архангел Михаил в манастирския храм
ИЗОГРАФИСВАНЕТО НА ХРАМА
Стенописите в храма от ХVІІ – ХVІІІ век са дело на видни български зографи. Въпреки опожаряването на манастира и храма, те са се запазили до наши дни. Най-добре съхранен е стенописът с образа на свети архангел Михаил в южната ниша. По-късно, през ХІХ в., когато в манастира живели гръцки монаси, кирилските надписи били подменени с гръцки, а част от стенописите били заличени. При реставрирането на църквата първоначалните стенописи са възстановени, а сега се виждат и двата пласта фрески по стените. При учредяването на Българската екзархия манастирът остава във властта на гръцката митрополия на Пловдив. Българската православна църква възстановява правата си над него едва през 1907 г., след прогонването на гърците.
„Хвалете Господа от земята, вие, големи риби и всички бездни […], зверове и всеки добитък“ (Псалтир 148: 7, 10).
Храмът, посветен на светите безсребреници и чудотворци, датира от XII – XIII век. Дълъг е 22 м и широк – 8 м. По план наподобява кръст. Олтарната част е просторна, с три полукръгли ниши. Засводена е напречно с огледален свод, свързващ се с наоса с огромна островърха арка. Върху целия наос ляга голям сляп купол, стъпващ върху островърхи висящи арки. Зидарията е клетъчна от типа, прилаган през XV и XVI век. В наоса повечето стенописи са от 1862 г. и включват цикъла „Сътворението на света“ и панорама на светите места на Света гора. Тук са поместени и сцени от живота на светците Козма и Дамян. През XVII – XVIII век храмът бил разширен на запад с притвор, а по-късно бил добавен втори паянтов притвор. Гостоприемницата на обителта обхваща част от долното и горното ниво. Монашеските килии пък са в най-високата част на манастира. На мястото на изгорялото преди години второ монашеско крило през 1950-те години е изградена малката църква „Свето Благовещение“. Днес на това място е издигнат параклисът „Покров Богородичен“, осветен през 2012 г.
От новия манастирски храм се открива гледка към главната църква и към околностите
МИСТЕРИЯТА С ХРАМОВАТА ИКОНА
Преди четвърт век храмовата икона на светите Козма и Дамян, привлича вниманието на обществеността. В нощта на 24 срещу 25 февруари 2002 г. светинята изчезва безследно. Ловък крадец я отмъква и опитите да бъде открита остават безуспешни.
Години по-късно иконата попада в ръцете на софийски реставратор, който, озадачен от поръчката, отваря интернет сайт за крадени ценности, вижда я там и се обажда в полицията. И точно 15 години след похищението – на 25 февруари 2017 г., чудотворната икона е върната на Кукленския манастир.
Днес благодатният образ на светите Врачове предвожда литийното шествие до аязмото, където се отслужва водосвет. Храмовите празници на обителта са на 1 юли, когато честваме светите Козма и Дамян Римски, и на 1 ноември, когато Църквата почита светите Козма и Да- мян Асийски.
В храма се съхранява и частица от светите мощи на светите безсребреници и чудотворци, чиято здравоносна сила изпитват и днес търсещите изцеление поклонници.=
