В България има благословено място, към което хиляди вярващи се стичат ежегодно за празника Въздвижение на Честния Кръст Господен. В навечерието на тържествата, още по обяд на предния ден, то е по-оживено от главните улици на столицата. Това, разбира се, е добре познатият манастир „Света Троица“ на Кръстова гора.
Местоположението на светата обител е неповторимо. Манастирът се намира на един от живописните върхове в Средните Родопи, разположен на повече от 1500 метра надморска височина. Но не красивите гледки или чистият въздух привличат тук многобройни поклонници на Кръстовден. Тази наистина всеобща любов към Кръстова гора е свързана с факта, че тук се пази частица от Животворящия Христов Кръст. За да участват в празничните служби, хората изминават много километри по тесните планински пътеки.
Историята на празника Въздвижение на Честния Кръст датира от началото на IV век. По това време под покровителството на света Елена, майката на римския император Константин, в Йерусалим се издирват местата, свързани със земния път на Спасителя. През 326 година е открит Кръстът, на който е бил разпнат нашият Господ Иисус Христос. Обстоятелствата около това събитие са в основата на празника, който заема специално място в църковния календар.
Забележително е, че два века по-рано император Адриан решава да построи нов град на мястото на Йерусалим. Извършени са колосални строителни работи, които напълно променят ландшафта на мястото на разпятието и погребението на Господ Иисус Христос. Известно е, че Голгота и Гробът Господен първоначално са били малки възвишения, разположени едно срещу друго. Императорските строители изравняват долината между тях.
В крайна сметка над пещерата, където е бил погребан Спасителят, е издигната платформа и е построено светилище на Юпитер Капитолийски, а на Голгота е изграден храм на Венера. Интересно е как авгурите на Адриан са избирали местата за римските олтари. Те умишлено са подбирали еврейски и християнски светилища и са въздигали свои собствени на тяхно място. Така помощниците на света Елена са разполагали със своеобразна карта на древните свети места на Йерусалим, което им е позволило да започнат разкопки на точните места.
Открити са три кръста и дъска с надпис, която според свидетелствата на евангелистите е била поставена на Кръста на Спасителя. Възникнал въпросът на кой от трите кръста е бил разпнат Христос. Според едно предание изцелението на болна жена чрез докосване до Кръста послужило като доказателство, че това е истинският Кръст на Месията. Съгласно друго предание допрян до Светия Кръст мъртвец възкръснал. Във всеки случай никой от съвременниците на тези велики събития не е имал и най-малко съмнение, че Бог ги е сподобил да открият Господния Кръст.
За да може събралото се множество християни да види и да се поклони на светинята, Йерусалимският патриарх Макарий издигнал открития Кръст над главите на вярващите.
След приключване на разкопките върху светите места бил издигнат храмът на Гроба Господен. В памет на неговото освещаване и откриването на Светия Кръст бил установен празник на 14 септември. По време на службата предстоятелите на Йерусалимската църква, подобно на патриарх Макарий, издигали Светия Кръст над богомолците. Тази литургична традиция на Гроба Господен бързо се превърнала в общоцърковна. Името на празника – Въздвижение на Кръста Господен – е свързано именно с този жест.
Известно е, че след откриването на Светия Кръст по молба на свети Константин част от него е била отделена за поставяне в новата столица на Римската империя. Именно тази светиня е свързана с историята на манастира „Света Троица“ на Кръстова гора, на който е посветен настоящият брой на нашето списание.
Тези, които веднъж са посетили Кръстова гора, копнеят да се връщат там отново и отново. И всяка година поклонниците се радват на продължаващото развитие на манастирския комплекс. Днес в центъра му се издига църквата „Покров Богородичен“, зад която стълби отвеждат към източния връх на планината, увенчан с кръст. За него се твърди, че е дарен от цар Борис III. По протежение на тази своеобразна „лествица“ са издигнати параклиси. На отсрещния връх е храмът „Света Троица“, заобиколен от манастирски сгради.
Днес частица от Светия Кръст се пази за постоянно в храма „Покров на Пресвета Богородица“. На празника Въздвижение на Честния Кръст, когато хиляди поклонници се събират тук за службата, светинята тържествено се изнася на открито. Вълнуващият момент, когато Кръстът се издига над главите на събралите се, остава в паметта на всеки от тях за цял живот.
