ГЛАВНА ТЕМА НА ТОЗИ РАЗГОВОР Е ЗНАЧЕНИЕТО НА ХРИСТОВИЯ КРЪСТ В ДУХОВНИЯ ЖИВОТ НА ХРИСТИЯНИНА. В БЕСЕДА С АРХИМАНДРИТ ПЕТЪР (ЕРЕМЕЕВ) НЕГОВО ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО ПЛОВДИВСКИЯТ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ РАЗКАЗВА ЗА МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА“ НА КРЪСТОВА ГОРА, КАТО СПОДЕЛЯ МОМЕНТИ ОТ ВЪЗРАЖДАНЕТО И БЛАГОУСТРОЯВАНЕТО НА СВЯТОТО МЯСТО СЛЕД ПАДАНЕТО НА КОМУНИСТИЧЕСКИЯ РЕЖИМ, КОИТО ПРОДЪЛЖАВАТ И ДО ДНЕС. АРХИЕРЕЯТ ПОДЧЕРТАВА ДУХОВНОТО ЗНАЧЕНИЕ НА ПОКЛОННИЧЕСТВОТО, КОЕТО ОТВАРЯ СЪРЦАТА НА ХОРАТА КЪМ ТЪРСЕНЕТО НА БОГА.
– Ваше Високопреосвещенство, във всяко християнско сърце Светият Кръст заема централно място като символ на великата любов на Бога към човека. Защото знаем, че Господ Иисус Христос доброволно се качи на Кръста, за да спаси всеки от нас от греха и смъртта.
Тази година честваме 1700 години от намирането на Светия и Животворящ Кръст Христов в Йерусалим. С какви мисли и какви действия трябва да посрещнем този празник?
– Наистина ние почитаме Светия Кръст като избрано от Самия Иисус Христос оръдие на спасението, осветено с Неговата Пречиста Кръв. Затова и го прославяме в богослужебните текстове по специален начин: „Кръстът е пазител на цялата Вселена. Кръстът е красотата на Христовата Църква. Кръстът е утвърждение за верните. Кръстът е слава за ангелите. Кръстът е рана и поражение за демоните. Кръстът е спасение за верните“.
Спасителната сила на Кръста Христов ни съпътства през целия ни живот. Благодатта на Кръста не е просто символично изразено словосъчетание, а описание на реална духовна сила, която укрепва всеки, който се обръща към нея.
От раждането до смъртта всеки от нас има своя житейски кръст. Под него понякога превиваме гръб поради трудностите, болестите, скърбите, които неизбежно срещаме по пътя на живота. Уповаваме се на това, че и Господ ни помага да го носим. Затова винаги, когато падаме под тежестта на скърбите, трябва да се обръщаме към Господа и да молим да ни укрепи в нашето малко кръстоносене.
Това е много важен аспект от живота според Евангелието, защото именно това осъзнаване на нашата слабост ни дава смирение, без което е невъзможно да бъдем истински християни.
Христос спаси човечеството и изкупи всичките ни грехове, затова Светият Кръст заема централно място в християнското богословие и в живота на всеки вярващ човек. Заради голямото духовно значение на Светия Кръст и на празниците от църковния календар, свързани с него, в България съществуват храмове и параклиси, посветени на него и на светите равноапостолни император Константин и неговата майка – царица Елена, благодарение на които Кръстът е бил намерен в Йерусалим. Освен това почти до всеки град и село се извисяват кръстове, установени от родолюбиви българи, които са там да ни напомнят за великото спасително дело на Иисус Христос.
– Затова прочутата по нашите земи Кръстова гора привлича днес особено внимание и погледи на родолюбиви българи и всички християни по света, които знаят за това място.
– Да, Кръстова гора заема важно място в това почитане на Кръста в България. Народът ни вярва, че тук е скрита частица от Светия и Животворящ Кръст Господен, донесена от Константинопол в далечни времена. Докато историците дискутират и проучват детайлите и версиите, Светата Църква благоустроява светата обител, така че да стане място за поклонничество, служещо за духовен растеж на всички, които го посещават.
Този манастир има особено значение за нашия народ. Тук постоянно срещам вярващи, които споделят с мен своята духовна радост от посещението на това удивително във всяко отношение място. Тук идват и болни хора, в своята безнадеждност молещи Бог да ги изцели от болестите им, молещи Го да ги укрепи в носенето на житейския им кръст. И намират просимата благодат.
А и за всички нас тук е много приятно и много полезно. Тук се издигаме над суетата на всекидневния живот. А щом се издигнем над това, естествено е да се доближим до Бога.
Колко е хубаво, когато сме близо до Бога!
– Споменахте, че народната традиция пази паметта за част от Животворящото Дърво на Христовия Кръст, скрита в древността в недрата на Кръстова гора. Благодарение на тази памет се е формирала благочестивата православна традиция на поклонения към този родопски връх. Но сега, когато тук е устроен манастир, в центъра на неговия богослужебен ритъм се намира реликварий с част от Кръста Христов, което, разбира се, създава особена атмосфера.
– Доскоро най-почитаното изображение на Кръста Христов на Кръстовата гора беше метален кръст, издигнат на един от върховете по грижата на блаженопочившия български цар Борис III. Когато ние с духовенството на епархията, братята на манастира и нашите благочестиви помощници миряни започнахме да устройваме това свято място, се появи желанието да имаме тук за поклонение и част от Дървото на Господния Кръст.
На 3 октомври 2009 година тогавашният премиер Бойко Борисов и покойният културен министър професор Божидар Димитров ни донесоха частица от Кръста, която дотогава се е съхранявала в Националния исторически музей в София. Тази частица беше вградена в специално изработен за нея кръст-реликварий и се намира на Кръстова гора в момента. И сега тази свещена реликва е центърът на богослужебното почитание в светата обител, а също и на личната молитва на десетки хиляди поклонници, които посещават Кръстова гора всяка година.
– Владико, всички знаят, че имате лично отношение към манастира „Света Троица“. Този разговор също позволява да усетим Вашето специално отношение към това място. На какво се дължи то?
– Аз не познавам нито един човек, който, така да се каже, да не се е влюбил в това място. Не всички, но определено повечето са усетили тук особено Божие присъствие. А как би могло да е иначе, след като тук ежедневно се извършва искрена молитва?
Но има още една причина за моето привързване към това място и тя е свързана с неговата нова история, на която и ние станахме свидетели. Тя е емблематична и напомня за чудото на християнското възраждане у нас след падането на комунизма. Знаете, че преди 1989 година мястото беше затворено от властите в рамките на държавно ловно стопанство, строго охранявано и недостъпно, но народът ни запази спомена в семействата и в църквата за тази света обител. Изведнъж, щом настъпи религиозната свобода, учудващо за всички, планинският път за Кръстова гора се превърна в един от натоварените в Централна България.
В началото на прехода мнозина мислеха Църквата за отживелица, но изведнъж, благодарение на живата вяра, тя се възроди – хората започнаха да посещават богослужения, започна възстановяване и строеж на храмове и манастири, върна се устремът към духовна просвета.
Лично за мен Кръстова гора е уникален пример, който ни показва точно това – че дори след известна духовна празнота Бог винаги намира начин да докосне сърцето на човека и от нас се изисква само едно – да откликнем на този призив.
Мога да добавя още и това, че с Кръстова гора ме свързва и споменът за блаженопочиналия Български патриарх Максим. На 30 юни тази година осветихме тук параклис под новопостроената камбанария на преподобния свети Максим Изповедник, когото много почиташе блаженопочившият патриарх, носещ неговото име. Негово Светейшество се озова в центъра на тези удивителни процеси на църковното възраждане в България, доста години бях до него като протосингел и като викарен епископ и станах свидетел на искреното му служение.
Доста хора ми задават въпроса как патриарх Максим издържа на целия тормоз от страна на разколниците и политиците през 90-те години. Отговорът се намира в темата, която обсъждаме в това интервю. Дядо патриарх напълно осъзнато и с дълбоко разбиране изпълняваше Божията заповед: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (Марк. 8: 34).
Убеден съм, че историята ще запомни дядо Максим като велик патриарх на Църквата ни. И затова мисля, че на Кръстова гора е правилно и символично да има параклис в чест на неговия светец. Преподобният Максим Изповедник и Българският патриарх Максим с живота и делата си ни показват, че винаги в центъра на мирогледа на всеки християнин трябва да се намира Светият Кръст.
– Владико, станахме свидетели как Църквата благоустроява Кръстова гора. Не можем да подминем градежите, с които манастирът „Света Троица“ придоби в последните години наистина достолепен вид. Виждаме, че строителните и довършителните работи продължават и в момента.
– Да, наистина, благодарение на родолюбиви българи ктитори сега строим новия манастирски комплекс на един от върховете, където се намира старият храм „Света Троица“.
Вече мога да кажа, че проектираме още един прекрасен храм – „Свети свети Константин и Елена“, който ще бъде разположен в двора на същия манастирски комплекс. Разбирате защо той ще бъде посветен на светите равноапостолни император Константин и майка му Елена. Както вече споменахме, с тяхната църковна дейност е свързано намирането на Честния и Животворящ Кръст Христов в град Йерусалим. И за нас, като църковни хора, е много важно да благодарим и да помним всички тези, които имат принос към църковния живот, най-вече тези, благодарение на които сега имаме Честния Кръст. Храмът ще бъде проектиран така, че да може да побере хората, които на празниците идват да се черкуват в манастира, защото сегашната църква – „Покров на Пресвета Богородица“ – вече е малка за многобройните поклонници.
– Благодарение на светите места като Кръстова гора у нас се забелязва възраждане на поклонничеството в последните десетилетия. И голямо значение има начинът, по който всеки манастир, който приема толкова много поклонници, работи с тях, обръщайки внимание на духовния им растеж. Как виждате настоящето и бъдещето на поклонничеството в нашата Църква?
– Възприемам това явление – духовно-църковното поклонничество, като един прекрасен шанс за Църквата с неголямо усилие да направи доста голяма крачка към катехизирането и просветата на Божия народ.
Защо? Защото, когато хората отиват на такива свети места, винаги с отворени сърца търсят Бога. Когато посрещам поклонници на празника, когато служим на Кръстовден, виждам, че има множество и нецърковни хора с отворени сърца, с желание да придобият познание за църковния живот, да намерят Бога. За нас това е голямо предизвикателство и възможност, която трябва да използваме.
Например на Кръстова гора през деня в манастира винаги има монах, духовник, който е открит, говори с всички, които пристигат и имат въпроси. Освен това се опитваме да издаваме духовна литература, която миряните имат възможност да прочетат, когато пристигат тук.
Но дори и това църковно строителство, за което говорихме, когато светите места добиват благообразен вид, също има голямо значение. Когато мислим за него, ние, духовниците, виждаме не само украсата на манастира, не само да има една архитектурна придобивка, за нас това е и възможност поклонникът да влезе в църквата на спокойствие, да се помоли на тишина и да размисли за важни неща извън градската суета. Затова, когато извършваме църковно строителство или реставрация, ние искаме да създадем точно такова пространство, което да отговаря на религиозните нужди на нашите православни поклонници и да бъде покана за духовно пътуване за тези, които тепърва започват своя път във вярата.
– Владико, в този край на Родопите се намират изключителни храмове и манастири. Може да се каже, че Кръстова гора увенчава това уникално съзвездие на православни светини и това още повече подчертава тяхното значение за Православието. Когато се говори за такова явление като поклонничеството, е невъзможно да се пренебрегне духовното богатство, с което е прочута тази част от Вашата митрополия.
– Промислително за поклонниците е, че Кръстова гора се намира в края на един много вълнуващ поклоннически път. Бих посъветвал поклонниците да започнат пътя си от Пловдив, ако имат такава възможност. Тук, в Археологическия музей, може да се види раннохристиянска гробница от IV век с най-древните изображения на Господ Иисус Христос у нас. Ярки свидетелства за античната епоха дават двете базилики – Голямата епископска и Малката, от V и VI век, които са известни със своите мозайки.
В Пловдив, най-вече в Стария град, се намират редица забележителни и важни по духовното си значение църкви. Някои, например „Свети свети Константин и Елена“, са вдигнати върху древни храмове и на мястото на мъченическата смърт на 38-те пловдивски мъченици. Поемайки към Родопите, поклонниците могат да се качат до Кукленския манастир „Свети свети Козма и Дамян“, известен с целебното си аязмо и чудотворната икона на светите целители.
Следващата спирка по пътя е Асеновград – „българският Йерусалим“, с прочутите си храмове. Там поклонникът може да се черкува в Рибната църква „Света Богородица – Благовещение“, известна с чудотворната икона на Пресвета Богородица „Елеуса“, а също и да посети другите чудотворни образи на Божията Майка – „Одигитрия“ (в храм „Успение Богородично“ в центъра на Асеновград) и „Златна ябълка“ (в квартал „Горни Воден“).
Много интересен е и средновековният параклис „Свети Йоан Предтеча“.
Над квартал „Горни Воден“ се намира и епархийският ни манастир „Свети свети Кирик и Юлита“.
Малко встрани от Асеновград са разположени още два достославни манастира – Араповският и Мулдавският.
Араповската света обител „Света Неделя“ се изгражда в средата на 19-ото столетие като център на Българското възраждане. Ярък пример за епохата са стенописите на Георги Данчов – Зографина, съратник на Васил Левски и участник в националноосвободителното движение. Самият игумен – отец Гервасий, възглавил местния таен революционен комитет. Манастирският храм пък блести с оригиналната си и рядко срещана архитектура.
Мулдавската света обител „Света Петка“ също е свързана с борбата за освобождение – тук е запазено скривалището на Левски. Манастирът е основан през XIV век, но многократно е бил разграбван и опустошаван. В момента завършваме неговото възстановяване след последния голям пожар.
Асеновата крепост също заслужава внимание с построения преди хиляда години централен храм „Успение Богородично“.
По пътя към Кръстова гора вярващият човек дори не би могъл да си помисли да пропусне да се поклони и в Бачковската света обител „Успение Богородично“. Ставропигиалният манастир е най-важният духовен център в тази част на България и в него са мощите на свети Патриарх Евтимий Търновски, тук са погребани и други първойерарси на нашата Църква от по-ново време – Екзарх Стефан и патриарх Кирил.
През 1083 година Бачковският манастир е основан от военачалниците Бакуриани като средище на грузинското монашество. В него могат да се видят старинни здания и ценни стенописи, а най-известна със своята сила е чудотворната икона на Света Богородица. Ето защо пътят от Пловдив към Кръстова гора се очертава като един изключително вълнуващ поклоннически маршрут.
На тези свети места всеки, тръгнал на поклонение, може да почерпи от духовната сила на нашите предци. И в завършек на този поклоннически път, качвайки се на Кръстова гора, ние попадаме в небесна църква – под нас е низината, а ние поглеждаме към небесата.
Идвайки на този свещен връх, ние се издигаме над суетата и злободневието, за да се приближим до Бога. И този малък духовен подвиг ни учи да се извисяваме духовно в молитва на всяко място. Това искам да пожелая на всички честни поклонници, които посещават светите места в нашата епархия.
