През XVIII век в подбалканските градчета Калофер и Сопот се полагат основите на женското подвижничество, откъдето и днес непрестанно пламти светилникът на живителната православна вяра. Пренесени през столетията са заветите за любов към Бога и човека и за помнене на всички онези, които са положили душите си за своите ближни.
Изглед към Калоферския манастир „Въведение Богородично“
Девическият манастир „Въведение Богородично“ е кацнал на едно възвишение над Калофер, на десния бряг на река Тунджа, срещу пленителна борова гора. Сякаш коленичил пред трите най-могъщи върха на Балкана – Ботев, Мара Гидик и Чафадарица. Зад манастирската му тишина е скрита една от най-съкровените загадки на Българското национално възраждане.
Изличеното под сянката на ятагана женско монашество ненадейно възкръсва за нов живот през XVII – XIX век, а Сопот и Калофер израстват като водещи центрове на девическото подвижничество у нас. В Калофер избуяват четири метоха със 160 монахини. „Няма видна калоферска фамилия, която да не е дала поне една монахиня“ – отбелязва приснопаметната игумения Валентина (Друмева), изтръгнала от забвение историята на светостта им.
Дворът на обителта посреща поклонниците със зеленина и багри през цялата година
Малкият подбалкански градец е дал на Православната ни църква екзарх Йосиф I и трима митрополити – Врачански Константин, Русенски Михаил и Нишки Виктор. Най-старата духовна крепост в този край е възникналият през 1606 г. Калоферски мъжки манастир „Рождество Богородично“. Преди разграбването и опожаряването му през лятото на 1877 г. в Калофер, освен четирите метоха, са действали шест църкви и две мъжки обители.
ПЪРВОПРОХОДНИЧКИТЕ МАРИЯ И РИПСИМИЯ
През 1717 г. две калоферски девойки пожелават да се посветят на монашество. Вероятно е да са почерпили вдъхновение и знания от близкия Сопот, където вече се е възраствал метохът „Въведение Богородично“ със своето килийно училище.
Родителите им възроптават, но убеждавайки се в тяхната непоколебимост, отстъпват пред желанието им. Мария и Рипсимия се обръщат с молба към рилския духовник Доротей за съдействие и ръководство. По това време отец Доротей бил изпратен като таксидиот в Калофер да събира помощи за Рилския манастир и да просвещава жителите му.
Отец Доротей настанява Мария и Рипсимия в стаичка до храма „Свети Архангел“. След като броят на монахините надхвърля 15, те се отделят и основават Долния метох под скалата на църквата „Света Петка“. Друга група монахини се преместват на десния бряг на река Тунджа, където създават Горния метох. През 1738 г. отец Доротей освещава храма, наречен „Въведение Богородично“, понеже в деня на този празник Мария приела монашеството.
Впоследствие са основани още два метоха – „Света Троица“ в Хаджийската махала и Малкия метох при „Света Богородица“.
Образът на Божията Майка умилява всяка угнетена душа
РАЗОРЕНИЯ ОТ КЪРДЖАЛИИ И ОСМАНЛИИ
Живописният и благоденстващ Калофер е разграбен и изгорен на два пъти от кърджалийските шайки – през 1799 г. от Индже войвода и през 1804 г. При нападенията цялото му население бяга в защитения с крепостни стени Карлово. Храмовете и метосите са превърнати в прах и пепел. Десет години след второто опустошение 40 монахини се завръщат в Калофер и с много труд и лишения успяват да възстановяват обителите си.
За последен път манастирът е опожарен през Руско-турската война. Изоставеният от жителите Калофер е предаден на огън и меч от османските орди. При погрома няколко монахини загиват мъченически, а храмовете са напълно разграбени и опустошени.
Монахините се завръщат в изпепеленото си огнище и само за три години възстановяват храма, изграждат наново общежитията и трапезарията. Църквата отново била богато украсена с икони, иконостас, полиелей, кандила и свещници – всички дар от Русия. Щедрите дарения били резултат от новите обиколки за събиране на помощи.
Девическият манастир бил окончателно уреден към 1900 г. и отново заел своето достолепно място в подножието на величествения Балкан. Монахините, тогава на брой 60 – 70, се отдали отново на ръчен труд и пълноценен духовен живот.
АРХИТЕКТУРА И УСТРОЙСТВО НА ХРАМА
Храмът на Горния метох е построен от Иван Хр. Боянин, един от първомайсторите на Брациговската строителна школа, през 1862 г. Представлява трикорабна псевдобазилика със закрит притвор от запад, една апсида от изток и два певника – от север и от юг. Камбанарията е малка и е залепена до притвора. Наблизо има изворче със светена вода, посветено на Света Богородица.
В храма се пазят ценни светини, дарени от руски духовници и миряни. Манастирът притежава копия на чудотворни икони на Света Богородица – „Казанската Света Богородица“, „Владимирската Света Богородица“, икони от Тихвинския мъжки манастир и от катедралния храм в Смоленск. Три икони са оцелели от клането през XIX век – „Печорската Света Богоро- дица“ (дар от Киев), „Всех скорбящих ра- дост“ и икона, изобразяваща Света Троица, Възкресението и множество светии. В олтара се съхраняват частици от чудотворните мощи на свети Мина и на новопрославения гръцки светия Нектарий Егински.
ЛЮЛКА НА ЖЕНСКОТО ОБРАЗОВАНИЕ
В Горния метох се обучава първата българска учителка – Анастасия Димитрова от Плевен, открила първото светско училище в родния си град през 1841 г. Плевенското школо на свой ред изиграло ролята на институт за подготовка на учителки, чиито възпитанички, завръщайки се, отваряли школи по родните места. Обителите на Калофер дали общо над тридесет учителки за първите девически училища: в Карлово, Сливен, Стара Загора, Варна, в Пловдивския и Родопския край.
Монахини от Калофер полагат началото на други три метоха – в Габрово, в Ново село и в Казанлък.
НЕДЕЛНОТО УЧИЛИЩЕ НА МАЙКА ВАЛЕНТИНА
Достоен продължител на славната възрожденска традиция на метосите е майка Валентина Друмева (1934 – 2021). Като талантлив писател тя подробно изследва духовните подвизи по нашите земи.
Игумения Валентина с деца от първите години на неделното училище в манастира
Веднага след падането на комунизма тя отваря в манастира в Калофер прочутото неделно училище за децата от града. През школото минават стотици хлапета, които тя и сестрите от обителта възпитават в православната вяра. Тридесет и четири години по-късно в него се учат децата на първите му ученици. В началото трудностите при създаването на училището и осигуряването на учебни помагала и литература са големи. Принудих се сама да съчинявам. Понеже нуждата е голяма, излязоха двадесет и четири вероучителни помагала – разказва майка Валентина.
Освен детската катехизация, нейният неуморен изследователски труд обхваща историята на монашеството и изповедниците на вярата от най-ново време. Майка Валентина събира сведения за 635 духовници, пострадали от комунистическите гонения против Църквата, чийто подвиг отразява в петнадесет тома.
ПЪРВИЯТ СВЕТИЛНИК – МЕТОХЪТ В СОПОТ
Дворът на Сопотския метох
Най-рано просиява Сопотският метох, основан през 1665 г. от схимонахиня Сусана на мястото на много стар параклис. Наблизо е имало хилендарски метох, който бил опустошен от кърджалиите през 1794 г., но името метох се пренесло и върху девическата обител „Въведе- ние Богородично“.
След монахиня Сусана игумении на обителта стават Параскева, Мелания и Евгения, като последната игуменства до смъртта си през 1755 г.
Сестрите са и учителки в килийното училище, което изживява особен подем още през 30-те години на XVIII в., когато в него преподава игумения Евпраксия (1715 – 1803 г.). Тя заминава за Киев, където през 1736 г. завършва Епархийското девическо училище, завръща се и донася от Русия редица богословски книги и художествена литература. Натрупала голяма култура, широки познания по богословие и естествени науки, майка Евпраксия разчупва канона на обучение, променя училищната програма, въвежда нови дисциплини, съобразени с характера на времето. Същевременно развива и книжовна дейност: превежда от руски език житията на светии, преписва богослужебни книги, молитвеници и др. Автор е и на един ранен препис на „История славяноболгарская“, сътворен през 1768 г. в присъствието на хилендарския монах отец Паисий.
В манастира е имало и скрипторий за преписване на църковна книжнина, а също и иконописна школа за монахини. Сестринството стои и зад отварянето на градското девическо училище през 1851 г., чиято сграда е издигната в двора на храма „Свети свети Петър и Павел“ и западно от Девическия манастир.
През 1870-те в Радиното училище преподават пламенните родолюбки Рада Попова и Мария Българова, които по-късно стават прототипи на Рада Госпожина във Вазовия роман „Под игото“. На първия етаж на манастира се е намирала килията на игуменката Христина. Там е бил и тайният вход за скривалището на Васил Левски, което сега е открито и може да се види откъм двора. Убежището е използвано от Дякона през 1869 – 1872 г., там написва проектоустава на Вътрешната революционна организация. През 1877 г., когато манастирът и градът са опожарени, игуменката Христина е зверски заклана от ба- шибозуците.
Запазеният централен храм от XV век представлява съвсем обикновена, вкопана в земята сграда, без купол и без апсида. По-късно, през 1665 г., са построени жилищните сгради и възниква манастирът. През Руско-турска освободителна война заедно с града турците опожаряват и метоха. Оцеляват само църквата, сградата с килиите и старата лоза. След обновлението понастоящем от стария иконостас е запазен фриз с икони на дванадесетте апостоли. Сред най-ценните икони са храмовата – Въведение Богородично (1823 г.) от неизвестен зограф, и иконата на свети Николай (1860 г.) – от копривщенския иконописец Христо П. Енчев.
