Защо християните копнеят да посетят Йерусалим? Отговорът на този въпрос не може да бъде разбран толкова лесно. Да, ние желаем да се докоснем до местата, които са буквално свързани със земния живот на Господ Иисус Христос. Искаме да видим небето, под което са се случили библейските събития и е родена Църквата. Но това ни най-малко не е туризъм. В езика ни има специален термин за такова посещение на свещено място – поклонничество.
Поклонението до Йерусалим е духовно пътешествие, което ни позволява вглъбено да прочетем стиховете от Свещеното Писание на местата, където са се случили събитията: от Витфагия до Храмовия хълм, от Гетсимания до Храма на Гроба Господен. Това ни помага да изживеем съпричастността си към библейската история възможно най-истински и да укрепим вярата си. Именно в това разбиране за поклонничеството се крие отговорът на въпроса защо нашият народ нарича Асеновград „българския Йерусалим“. В Асеновград откриваме 13 църкви, над 60 параклиса и 2 аязма, а в околностите му се намират 4 манастира. Тук не само всеки квартал има църква, но дори хълмове и скали имат свой светец покровител. Но разбира се, не само броят на църквите го прави град на вярата и свято място на картата на България. Поклонниците, които идват тук, имат възможност пеша да се разходят из църкви и параклиси. А какво се случва, когато влязат под техните сводове? Неизбежно се пропиват със смисъла, който пробужда в съзнанието им името на вся- ко свято място. Храмовете и параклисите са посветени на библейски пророци, събития от живота на Господ Иисус Христос, Божията Майка, светите апостоли и техните последователи. И така, благодарение на изобилието от подобни значения, поклонникът, разхождайки се по улиците на Асеновград, почти „на един дъх“ си припомня сюжетите от Стария Завет и земните дни на Господа, размишлявайки върху житейския пример на Пресвета Богородица, Христовите апостоли и многобройните светци, почитани тук.
Точно както се случва и в Йерусалим. Асеновград се намира съвсем близо до град Пловдив. И удивителното е, че въпреки близостта си до един от най-древните градове в Европа той не е останал в неговата сянка през цялата си история. Историческите му корени се простират далеч назад във времето – в тракийската епоха, а може би дори още по-рано. През римския период тук е имало оживено селище. Според оценките на съвременните изследователи истинският разцвет на града настъпва, когато попада в границите на Византийската империя, а след това – на Първото и Второто българско царство. Най-старото запазено име на града – Стенимахос – се среща в Устава на Бачковския манастир от 1083 година, съставен от византийския военачалник Григорий Бакуриани. По време на кръстоносните походи мястото е отбелязано като Станимако, Естанимак или Скрибенцион. Едно от най-значимите събития в историята на града е свързано с цар Иван Асен II, който след победата си при Клокотница през 1230 година укрепва местната крепост Петрич. В негова чест тя по-късно е наречена Асенова крепост, превръщайки се в символ не само на града, но и на българската държавност. Асеновград е много повече от музей под открито небе, той е много повече от един от важните исторически центрове. Разбира се, когато наричат Асеновград „българския Йерусалим“, никой не го приравнява със Светите земи в буквален смисъл. Този жест отразява дълбокото разбиране, че искрената вяра ни прави свободни. Човек, воден от такава вяра, притежава целия свят и независимо от географското си местоположение, когато застане пред Бога в молитва, всяко място става за него Йерусалим. Това е основното и най-ценното послание на Асеновград – „българския Йерусалим“ – към всеки от нас.
