ПРЕЗ ЕПОХАТА НА КЪСНАТА АНТИЧНОСТ (ІV – VІ ВЕК) В РИМСКАТА ПРОВИНЦИЯ ТРАКИЯ Е ИМАЛО ПЕТ ГОЛЕМИ ГРАДА, ЧИЕТО СЪЩЕСТВУВАНЕ ИСТОРИЧЕСКИ Е ДОКУМЕНТИРАНО ОТ ДРЕВНОГРЪЦКИЯ ХРОНИСТ ХИЕРОКЪЛ, ТВОРИЛ ПО ВРЕМЕТО НА ИМПЕРАТОР ЮСТИНИАН І (527 – 565). В СВОЯ ΣΥΝΈΚΔΗΜΟΣ, СЪСТАВЕН ПРЕЗ 535 ГОДИНА, КЪСНОАНТИЧНИЯТ АВТОР Е ОТБЕЛЯЗАЛ В СПОМЕНАТАТА ПРОВИНЦИЯ ГРАДОВЕТЕ Φ ι λ ι π π ο ύ π ο λ ι ς , Β ε ρ όη, Δι ο κ λ ι τ ι α ν ο ύ π ο λ ι ς , Σ ε β α σ τ ο ύ π ο λ ι ς , Δι ό σ π ο λ ι ς . ЛОКАЛИЗАЦИЯТА НА ПЪРВИТЕ ДВА ГРАДА – ФИЛИПОПОЛИС (ПЛОВДИВ) И БЕРОЕ (СТАРА ЗАГОРА), КАТЕГОРИЧНО Е УСТАНОВЕНА. РЕЗУЛТАТИТЕ ОТ ПРОВЕЖДАНИТЕ МНОГОГОДИШНИ АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ НА ТЕРИТОРИЯТА НА СЪВРЕМЕННИЯ ГРАД ХИСАРЯ В ПЛОВДИВСКА ОБЛАСТ ПОКАЗВАТ, ЧЕ НА ТОВА МЯСТО СЕ Е НАМИРАЛ ТРЕТИЯТ ПО РЕД В СПИСЪКА НА ХИЕРОКЪЛ ГРАД В ПРОВИНЦИЯ ТРАКИЯ – ДИОКЛЕЦИАНОПОЛИС.
ЗА ДРЕВНИЯ ДИОКЛЕЦИАНОПОЛИС
Първият автор, който локализира Диоклецианополис при хисарското термоминерално находище, е чешкият учен Константин Иречек. За това, че Диоклецианополис е идентичен с внушителните останки от римски градежи при Хисаря, мнение изказват и братята Херман и Карел Шкорпил – основоположници на научната археология и музейното дело в България. След братя Шкорпил, от началото на ХХ век, плеяда учени – историци, археолози, епиграфи и краеведи, отделят значител- но място в своите изследвания за локализацията на античния град Диоклецианополис в Тракия. В най-големи детайли въпросите за лока- лизацията, топографията, укрепителната система, градоустройството и архитектурата на Диоклецианополис (днешния град Хисаря) са разра- ботени от Костадин Маджаров – дългогодишен директор на Археологическия музей в град Хисаря. Своите изследвания авторът обнародва в монографичното си издание „Диоклецианопол Том І“, излязло от печат през 1993 година. Отреденото в списъка на Хиерокъл трето място на Диоклецианополис след градовете Филипополис и Берое показва, че той е бил и третият по големина град в тази провинция, за което свидетелства и
площта от 30 хектара, върху която той е застроен. Локализиран при хисарското термоминерално находище, Диоклецианополис още от създаването си се оформя и развива като един от най-значимите водолечебни центрове в Римската империя. Неслучайно през късната античност именно тук е изградена една от най-здравите и сигурни укрепителни системи в балканските римски провинции, която е трябвало да осигури спокойствието на аристократите, дошли за лечение и релакс в града В своята „История“ късноантичният автор Теофилакт Симоката, живял по времето на император Ираклий (610 – 641 година), дава конкретни сведения за обсадата на Диоклецианополис от аварите през 587 година: „След като не могли да превземат Берое, аварите тръгнали за Диоклецианополис. Този град бил толкова здраво укрепен, че успял да устои на модерните за времето си „градобойни машини“, с които авари- те го атакували. Гражданите на Диоклецианополис издигнали на високите крепостни стени катапулти и други защитни машини, които не позволили на аварите да го превземат. След претърпения неуспех аварите се отправили за главния град на провинция Тракия – Филипополис. Този град аварите също не могли да превземат. От Филипополис те преминана Теофилакт Симоката се разбира, че Диоклецианополис е един от го- лемите и привлекателни за нападение и грабежи градове в провинция Тракия, наред с градовете Филипополис и Берое.
Този факт по безспорен начин определя не само първостепенното значение на Диоклецианополис като епископски център в Тракия, но и неговата роля като едно от важните градски средища в тази провинция. Неслучайно още Хиерокъл нареж- да града на трето място в провинция Тракия след градовете Филипополис и Берое.
Освен голям водолечебен център, Диоклецианополис е бил и важен християнски град – седалище на епископ в епархия Тракия. За това научаваме от епархийските списъци от VІІ – Х век, кои- то отразяват по-ранен период от живота на късната римска империя. В тях категорично е посочен Диоклецианополис като едно от епископските седалища, подчинени на Филипополския митрополит. Според Псевдоепифановия списък (Pseudoepiphanii notitia), който е съставен в началото на VІІ век и отразява положението на църковната администрация от времето на император Юстиниан (527 – 565 година) до 733 година, в епархия Тракия митрополитът на Филипополис е имал на свое подчинение епископиите: Διοκλητιανουπόλεως, Σεβαστουπόλεως, Διοσπόλεως. В списъка от времето на Исаврийската династия (Notitia tempore Isaurorum scripta), съставен през VІІІ век, виждаме, че в епархия Тракия Филипополската митрополия е имала под свое ведомство седем епископии: Διοκλητιανουπόλεως, Σεβαστουπόλεως, Διοσπόλεως, Μαρκέλας, Λιθοπροσώπον, Δεκαστέρων, Λεβέδως. В тези списъци прави впечатление Διοκλητιανουπόλεως (Диоклецианополис) винаги е отбелязан на първо място сред останалите епископии. Този факт по безспорен начин опре- деля не само първостепенното значение на Диоклецианополис като епископски център в Тракия, но и неговата роля като едно от важните градски средища в тази провинция. Неслучайно още Хиерокъл нарежда града на трето място в провинция Тракия след градовете Филипополис и Берое.
Някои истории заслужават да бъдат прочетени на хартия. Цялата статия и още много ексклузивни материали ви очакват на страниците на новия брой на „Духовен път“. Подкрепете мисията ни, като закупите списанието от тук: линк
