„СВЕТА БОГОРОДИЦА ДЪЛБОКАТА “ – ТАКА Е ИЗВЕСТНА ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ В АСЕНОВГРАД, ЗАЩОТО Е ВКОПАНА В ЗЕМЯТА. ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ ХРАМ, ПОСТРОЕН В КРАЯ НА XVI I I И НАЧАЛОТО НА XIX ВЕК, Е НАРИЧАН НЯКОГА ОТ ГЪРЦИТЕ И „МЕСОХОРА“ (ΜΕΤΣΏΧΟΡΑ), КОЕТО ОЗНАЧАВА „НАМИРАЩ СЕ В ЦЕНТЪРА НА ГРАДА“. ПО ПОВОД 260-ГОДИШНИНАТА ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО МУ ЩЕ БЪДЕ ИЗДАДЕНА ЛЕТОПИСНА КНИГА НА ЦЪРКВАТА И ПРИЛЕЖАЩИТЕ Ѝ ПАРАКЛИСИ, ДОПЪЛНЕНА СПОРЕД ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ, АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ И РАЗКАЗИ.
В миналото на мястото на сегашната църква „Успение Богородично“ е имало друга. За нея разказва в „Църковен вестник“ ставрофорен свещеноиконом Симеон Чунгаров. Тя била по-малка от църквата на Асеновата крепост и обслужвала селището. В ония времена то се простирало между Метоската височина, река Асеница (Чая), рида към манастира „Свети Кирик“ и двете бойници „Свети Иван“ (Свети Ян) и „Свети Архангел“. Между бойниците имало стена, ограждаща пътя от Филипопол, с градска порта. А храмът се издигал по средата на селището, но бил разрушен и опожарен от нашествениците За него отец Симеон пише: Църква- та е обслужвала царските хора, а крепостната църква „Успение Прес. Богородици“ – царете, болярите и велможите. От историята се знае, че българските царе отивали на поход със своите велможи, боляри и войници, придружавани от семействата им. За по-горните чинове е изградена крепостната църква, а за по- нисшите – църквата „Успение Пресв. Богородици“ в селището, едноименна на тая в крепостта. В църквата в селището са се извършвали требите и задоволявали религиозните потребности на прислуга- та, конярите, митничарите и бойците, които пазели портата, а в крепостната църква се е извършвало празничното и тържествено богослужение, полагане на клетва и молебените за поход и победа. В кондиката на храма е записано, че в продължение на един век той е бил в развалини. Само опожарените останки свидетелствали, че е имало светилище. Въпреки това народът почитал мястото като свещено. Свято се пазела традиция- та всяка година на 15 август населението да се стича и да пали свещи.
През 1760 година с разрешение от султан Мустафа III започнало изграждането на днешния храм. Най-напред построили оградите, които съществува- ли до 1930 година. След това започнал градежът на самата църква. Турците не разрешили тя да се строи над земята, понеже била край пътя. Не искали да се разбира, че е храм Господен. Затова се наложило да се копае два метра в земята, за да бъдат по- ложени основите. А вярващите и днес наричат църквата Дълбоката Света Богородица. Отвън майсторите се принудили да изградят допълнителна стена, широка два метра, за да пази храма и да изолира шума от улицата. АРХИТЕКТУРНО ОФОРМЛЕНИЕ Църквата „Успение Богородично“ е три- корабна базилика, едноапсидна, с притвор и отделение за жените. Два реда по четири колони разделят наоса на три кораба, като средният е два пъти по- широк от страничните. Той е засводен, обшит с дъски, а страничните – наполовина хоризонтални. Останалите половини са покрити с дъгов плитък свод. На всяка двойка колони минават дървени обтегачи. Колоните са свързани с дълги арки с трицентрови криви. Наосът (централната корабна част) е свързан с женското отделение (гине- кон или така наречения балкон) с мра- морни стъпала. Църквата е дълга 25 метра, широка 15 метра и висока отвън 4 метра, а отвътре – 5 метра. Първоначално е била два метра вкопана в земята, но през 1936 година е свалено нивото на двора с един метър. Храмът има една света трапеза с балдахин, който е от по-ново време. РЕЗБОВАНИЯТ ИКОНОСТАС През 1811 година Янаки Половина дава идея за направа на иконостас-резба, който да замени тогавашния обикновен дъсчен. Идеята се приема от всички в енорията. За майстори са повикани двама резбари, за които се предполага, че са братовчеди – Коста Коци и Коста Пасико. Те са представители на Дебър- ската резбарска школа, родом от село Мецово, Югозападна Македония. Майсторите създали иконостаса като плетеница от лозници и други растителни мотиви, сред които добави- ли орли и пеликани. Под големите икони от царския ред са резбованите сцени „Грехопадението“, „Отсичане главата на свети Йоан Кръстител“, „Успение Богородично“, „Самсон, убиващ лъв“, „Връщането на пратениците от обетованата земя“ и образите на „Светите първовърховни апостоли Петър и Павел“, „Великия Архиерей“ и други. На иконостаса е запазен надпис в оригинал, който в превод от гръцки гласи:
Завърши се тоя темпъл (иконостас) с иждивението на Янаки Половина, през времето на Пловдивския архиерей Паисий Тесалиец, 10 октомври, 1821 година, от майсторите Коста Коци и Коста Пасико Мецови. Иконостасът е дълъг 13 метра и в средната си част е висок 6 метра, като неговият завършек е с наклон към нао- са. За него и за майсторите му Асен В силев пише във „Възрожденски май тори. Живописци“: Един от ценни- те иконостаси у нас е иконостасът в църквата „Света Богородица“ в Асенов- град. Той е от редките паметници на резбарското изкуство. ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА – ОДИГИТРИЯ В храма се намира чудотворна икона на Божията майка – Одигитрия – от гръцки език Οδηγήτρια, тоест Пътеводителка. Тази икона е една от про- чутите икони на Света Богородица в Асеновград, наред с тези от църквата „Света Богородица – Благовещение“ и от горниводенския храм „Успение на Света Богородица“. Има изцяло сребъ- рен обков, за който не са запазени сведения кога е поставен.
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ ПРИ ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ От гръцките свещеници се знае име- то на архимандрит Калиник, монах от Бачковската света обител, който е служил до 1915 година в асеновградския храм „Успение Богородично“. Първият български свещеник е Ни- кола Константинов Зяпков от село Поибрене. След смъртта му известно вре- ме председател на храма е протойерей Никола Мандулов от град Копривщица. В църквата е свещенодействал като енорийски свещеник Димитър Хърлев от село Горно Броди, Серско. От 1928 година до 1930 година е бил председа- тел иконом Михаил Христев – бивш архиерейски наместник на Асеновград, а след него за енорийски свещеник идва свещеник Симеон Константинов Чун- гаров, родом от Цариград. От 1952 година до 1959 година в храма служи свещеник Иван Николов Стоилов от град Пловдив.
На 1 декември 1960 година по нареждане на Пловдивската света митрополия в храма се връща протойерей Симеон Константинов Чунгаров. От 1975 година със заповед на Пловдивския митрополит Варлаам в църквата свещенодейства свещеноиконом Петко Георгиев Хаджиламбрев – бивш архиерейски наместник. Той служи до смъртта си през 2018 година. След него до днес председател е свещеноиконом Никола Янев, който е бивш епархийски съветник на Пловдивския митрополит Николай и настоящ Архиерейски наместник на духовната околия от 10 ноември 2025 година.
Митрополит Николай по пътя към параклиса „Свети Йоан Предтеча“
СТАРОПЕЧАТНИ ЦЕННИ КНИГИ И РЪКОПИС В АРХИВА НА ХРАМА
През есента на 2024 година в паракли- са „Свети Апостоли“, който се намира под камбанарията на храма, са откри- допълнителна лента с текст: Архиман- дрит Калиник 1890 година. Сред намерените книги са още: Четириевангелие от 1785 година; Ми- ней за месец декември от 1802 година; Апостостол от 1825 година; Теория на светската музика от Тодор Фокейски със съавторство на Ставраки Византи- ец, под редакцията на музикоучителя Хурмузий Хартофилакс, от 1830 година. Списъка допълва Книга от Дамас- кин монах и иподякон, която съдържа слова за празници, както и първо из- дание на Ирмология от Петър Пелопо- нески от 1825 година. Открити са също Собрание церков- наго последования, употребления ради божествених церквей и христолюбиваго исполнения от 1867 година и ръкопис на възкресник с подписа на свещеник Ни- кола Константинов от 1915 година. Литературата е предоставена за бъдещата експозиция на музей на Пловдивската света митрополия – за ти 9 старопечатни книги. От тях 8 са на гръцки, а една – на славянски език.
Архиерейска света Литургия в параклис „Свети Йоан Предтеча“
Били са отпечатани през 1760 година, 1785 година, 1802 година, 1825 година, 1830 година и 1867 година. С не по-малко значение е и откри- тият ръкописен възкресник (на славян- ски език) от 1915 година, който е с под- писа на първия български свещеник в църквата от началото на XX век. Тази литература е била част от му- зейната колекция при храма, която е направена от ставрофорен свещеноико- ном Симеон Чунгаров. Сред откритите ценности е Чети- риевангелие от 1760 година, отпечатано във Венеция. На страница 5 има писана с молив преписка, която гласи: Отда- вам се на Архимандрит Калиник Нико- глу на свещената църква Св. Богородица Месохора. Април 1894 година (превод иподякон протопсалт Аргир Малчев). В рамката около светото Евангелие има липсваща част, на която е добавена по-голямо обществено достояние и за по-добро съхранение.
ПАРАКЛИСИ КЪМ ЦЪРКВАТА
Днес към църквата „Успение Богоро- дично“ се причисляват четиринаде- сет параклиса, като най-старият от тях е „Свети Йоан Предтеча“, датиращ от XI – XIII век. Той е собственост на Бач- ковската света обител, но се обслуж- ва от енорийския свещеник при храм „Успение Богородично“. Параклисът е със съществени при- лики с църквата при Асеновата кре- пост. В него са запазени само две изоб- ражения. Отдясно на иконостаса е свети Предтеча Господен. А на южната стена в светия Олтар е изобразена сре- щата на Света Дева Мария и майката на свети Йоан Кръстител – праведната Елисавета. Тя е описана в Евангелието на Лука 1:39 – 56.
