„СВЕТА БОГОРОДИЦА ДЪЛБОКАТА “ – ТАКА Е ИЗВЕСТНА ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ В АСЕНОВГРАД, ЗАЩОТО Е ВКОПАНА В ЗЕМЯТА. ВЪЗРОЖДЕНСКИЯТ ХРАМ, ПОСТРОЕН В КРАЯ НА XVI I I И НАЧАЛОТО НА XIX ВЕК, Е НАРИЧАН НЯКОГА ОТ ГЪРЦИТЕ И „МЕСОХОРА“ (ΜΕΤΣΏΧΟΡΑ), КОЕТО ОЗНАЧАВА „НАМИРАЩ СЕ В ЦЕНТЪРА НА ГРАДА“. ПО ПОВОД 260-ГОДИШНИНАТА ОТ ПОСТРОЯВАНЕТО МУ ЩЕ БЪДЕ ИЗДАДЕНА ЛЕТОПИСНА КНИГА НА ЦЪРКВАТА И ПРИЛЕЖАЩИТЕ Ѝ ПАРАКЛИСИ, ДОПЪЛНЕНА СПОРЕД ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ, АРХИВНИ МАТЕРИАЛИ И РАЗКАЗИ.
В миналото на мястото на сегашната църква „Успение Богородично“ е имало друга. За нея разказва в „Църковен вестник“ ставрофорен свещеноиконом Симеон Чунгаров. Тя била по-малка от църквата на Асеновата крепост и обслужвала селището. В ония времена то се простирало между Метоската височина, река Асеница (Чая), рида към манастира „Свети Кирик“ и двете бойници „Свети Иван“ (Свети Ян) и „Свети Архангел“. Между бойниците имало стена, ограждаща пътя от Филипопол, с градска порта. А храмът се издигал по средата на селището, но бил разрушен и опожарен от нашествениците За него отец Симеон пише: Църква-та е обслужвала царските хора, а крепостната църква „Успение Прес. Богородици“ – царете, болярите и велможите. От историята се знае, че българските царе отивали на поход със своите велможи, боляри и войници, придружавани от семействата им. За по-горните чинове е изградена крепостната църква, а за по-нисшите – църквата „Успение Пресв. Богородици“ в селището, едноименна на тая в крепостта. В църквата в селището са се извършвали требите и задоволявали религиозните потребности на прислуга-та, конярите, митничарите и бойците, които пазели портата, а в крепостната църква се е извършвало празничното и тържествено богослужение, полагане на клетва и молебените за поход и победа. В кондиката на храма е записано, че в продължение на един век той е бил в развалини. Само опожарените останки свидетелствали, че е имало светилище. Въпреки това народът почитал мястото като свещено. Свято се пазела традиция-та всяка година на 15 август населението да се стича и да пали свещи.
През 1760 година с разрешение от султан Мустафа III започнало изграждането на днешния храм. Най-напред построили оградите, които съществували до 1930 година. След това започнал градежът на самата църква. Турците не разрешили тя да се строи над земята, понеже била край пътя. Не искали да се разбира, че е храм Господен. Затова се наложило да се копае два метра в земята, за да бъдат по-ложени основите. А вярващите и днес наричат църквата Дълбоката Света Богородица. Отвън майсторите се принудили да изградят допълнителна стена, широка два метра, за да пази храма и да изолира шума от улицата. АРХИТЕКТУРНО ОФОРМЛЕНИЕ Църквата „Успение Богородично“ е три- корабна базилика, едноапсидна, с притвор и отделение за жените. Два реда по четири колони разделят наоса на три кораба, като средният е два пъти по-широк от страничните. Той е засводен, обшит с дъски, а страничните – наполовина хоризонтални. Останалите половини са покрити с дъгов плитък свод. На всяка двойка колони минават дървени обтегачи. Колоните са свързани с дълги арки с трицентрови криви. Наосът (централната корабна част) е свързан с женското отделение (гинекон или така наречения балкон) с мраморни стъпала. Църквата е дълга 25 метра, широка 15 метра и висока отвън 4 метра, а отвътре – 5 метра. Първоначално е била два метра вкопана в земята, но през 1936 година е свалено нивото на двора с един метър. Храмът има една света трапеза с балдахин, който е от по-ново време. РЕЗБОВАНИЯТ ИКОНОСТАС През 1811 година Янаки Половина дава идея за направа на иконостас-резба, който да замени тогавашния обикновен дъсчен. Идеята се приема от всички в енорията. За майстори са повикани двама резбари, за които се предполага, че са братовчеди – Коста Коци и Коста Пасико. Те са представители на Дебър-ската резбарска школа, родом от село Мецово, Югозападна Македония. Майсторите създали иконостаса като плетеница от лозници и други растителни мотиви, сред които добавили орли и пеликани. Под големите икони от царския ред са резбованите сцени „Грехопадението“, „Отсичане главата на свети Йоан Кръстител“, „Успение Богородично“, „Самсон, убиващ лъв“, „Връщането на пратениците от обетованата земя“ и образите на „Светите първовърховни апостоли Петър и Павел“, „Великия Архиерей“ и други. На иконостаса е запазен надпис в оригинал, който в превод от гръцки гласи:
Завърши се тоя темпъл (иконостас) с иждивението на Янаки Половина, през времето на Пловдивския архиерей Паисий Тесалиец, 10 октомври, 1821 година, от майсторите Коста Коци и Коста Пасико Мецови. Иконостасът е дълъг 13 метра и в средната си част е висок 6 метра, като неговият завършек е с наклон към наоса. За него и за майсторите му Асен В силев пише във „Възрожденски май тори. Живописци“: Един от ценните иконостаси у нас е иконостасът в църквата „Света Богородица“ в Асеновград. Той е от редките паметници на резбарското изкуство. ЧУДОТВОРНАТА ИКОНА НА СВЕТА БОГОРОДИЦА – ОДИГИТРИЯ В храма се намира чудотворна икона на Божията майка – Одигитрия – от гръцки език Οδηγήτρια, тоест Пътеводителка. Тази икона е една от прочутите икони на Света Богородица в Асеновград, наред с тези от църквата „Света Богородица – Благовещение“ и от горниводенския храм „Успение на Света Богородица“. Има изцяло сребърен обков, за който не са запазени сведения кога е поставен.
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИ ПРИ ЦЪРКВАТА „УСПЕНИЕ БОГОРОДИЧНО“ От гръцките свещеници се знае името на архимандрит Калиник, монах от Бачковската света обител, който е служил до 1915 година в асеновградския храм „Успение Богородично“. Първият български свещеник е Никола Константинов Зяпков от село Поибрене. След смъртта му известно време председател на храма е протойерей Никола Мандулов от град Копривщица. В църквата е свещенодействал като енорийски свещеник Димитър Хърлев от село Горно Броди, Серско. От 1928 година до 1930 година е бил председател иконом Михаил Христев – бивш архиерейски наместник на Асеновград, а след него за енорийски свещеник идва свещеник Симеон Константинов Чунгаров, родом от Цариград. От 1952 година до 1959 година в храма служи свещеник Иван Николов Стоилов от град Пловдив.
На 1 декември 1960 година по нареждане на Пловдивската света митрополия в храма се връща протойерей Симеон Константинов Чунгаров. От 1975 година със заповед на Пловдивския митрополит Варлаам в църквата свещенодейства свещеноиконом Петко Георгиев Хаджиламбрев – бивш архиерейски наместник. Той служи до смъртта си през 2018 година. След него до днес председател е свещеноиконом Никола Янев, който е бивш епархийски съветник на Пловдивския митрополит Николай и настоящ Архиерейски наместник на духовната околия от 10 ноември 2025 година.
Митрополит Николай по пътя към параклиса „Свети Йоан Предтеча“
СТАРОПЕЧАТНИ ЦЕННИ КНИГИ И РЪКОПИС В АРХИВА НА ХРАМА
През есента на 2024 година в параклиса „Свети Апостоли“, който се намира под камбанарията на храма, са откридопълнителна лента с текст: Архимандрит Калиник 1890 година. Сред намерените книги са още: Четириевангелие от 1785 година; Миней за месец декември от 1802 година; Апостостол от 1825 година; Теория на светската музика от Тодор Фокейски със съавторство на Ставраки Византиец, под редакцията на музикоучителя Хурмузий Хартофилакс, от 1830 година. Списъка допълва Книга от Дамаскин монах и иподякон, която съдържа слова за празници, както и първо издание на Ирмология от Петър Пелопонески от 1825 година. Открити са също Собрание церконаго последования, употребления ради божествених церквей и христолюбиваго исполнения от 1867 година и ръкопис на възкресник с подписа на свещеник Никола Константинов от 1915 година. Литературата е предоставена за бъдещата експозиция на музей на Пловдивската света митрополия – за ти 9 старопечатни книги. От тях 8 са на гръцки, а една – на славянски език.
Архиерейска света Литургия в параклис „Свети Йоан Предтеча“
Били са отпечатани през 1760 година, 1785 година, 1802 година, 1825 година, 1830 година и 1867 година. С не по-малко значение е и откритият ръкописен възкресник (на славянски език) от 1915 година, който е с подписа на първия български свещеник в църквата от началото на XX век. Тази литература е била част от музейната колекция при храма, която е направена от ставрофорен свещеноиконом Симеон Чунгаров. Сред откритите ценности е Четириевангелие от 1760 година, отпечатано във Венеция. На страница 5 има писана с молив преписка, която гласи: Отдавам се на Архимандрит Калиник Никоглу на свещената църква Св. Богородица Месохора. Април 1894 година (превод иподякон протопсалт Аргир Малчев). В рамката около светото Евангелие има липсваща част, на която е добавена по-голямо обществено достояние и за по-добро съхранение.
ПАРАКЛИСИ КЪМ ЦЪРКВАТА
Днес към църквата „Успение Богородично“ се причисляват четиринадесет параклиса, като най-старият от тях е „Свети Йоан Предтеча“, датиращ от XI – XIII век. Той е собственост на Бачковската света обител, но се обслужва от енорийския свещеник при храм „Успение Богородично“. Параклисът е със съществени прилики с църквата при Асеновата крепост. В него са запазени само две изображения. Отдясно на иконостаса е свети Предтеча Господен. А на южната стена в светия Олтар е изобразена срещата на Света Дева Мария и майката на свети Йоан Кръстител – праведната Елисавета. Тя е описана в Евангелието на Лука 1:39 – 56.
