ВИСОКО В РОДОПИТЕ ИМА МЕСТНОСТ, КОЯТО ХОРАТА НАРИЧАТ ГОРАТА НА ЧУДЕСАТА . ТАМ БОЛНИ СЕ ИЗЦЕРЯВАТ, МАЙКИ ИЗМОЛВАТ ЧЕДО. СУТРИН СЛЪНЦЕТО ПАЛИ ВЪРХОВЕТЕ НА БОРОВЕТЕ КАТО СВЕЩИ В ЗЕЛЕНАТА ЦЪРКВА НА ГОРАТА . А БОГ СЯКАШ ОПИРА ЛАКТИ НА ОКОЛНИТЕ ВЪЗВИШЕНИЯ, ЗА ДА ПИШЕ И ПОПРАВЯ СЪДБИНИТЕ НА ХОРАТА. ПОНЯКОГА В НЕБЕТО ГРЕЙВАТ СТРАННИ СВЕТЛИНИ. КАЗВАТ, ЧЕ САМО НЯКОИ ГИ ВИЖДАТ. НЕ СЕ ОПИТВАТ ДА СИ ГИ ОБЯСНЯТ. САМО ПАЛЯТ СВЕЩ ЗА ПОРЕДНОТО ЧУДО НА КРЪСТОВА ГОРА.
Силата на това място се дължи на вярата в молитвите и на парченце от Светия Кръст, заровено в земята. През 2009 година още едно късче от Христовото разпятие бе отнесено там за вечно поклонение в храма. По молба на Пловдивския митрополит Николай държавата дари частица от светинята, съхранявана преди това в Националния исторически музей.
„Кръстова гора е свято място, което дава вяра и надежда на хилядите поклонници. За това свидетелстват много чудеса, които се случват тук, при Честния и Животворящ Кръст Господен. Това е единственото място, където от ранна пролет до късна есен, всеки петък срещу събота, се отслужва Всенощно бдение и Божествена света Литургия“, казва игуменът Смолянски епископ Висарион.
„Хората идват с различни проблеми и когато пристъпят със силна вяра и искрена молитва към Господ Иисус Христос, получават изцерение, прошка на греховете, утеха и надежда за по-добър живот – обяснява той. – И така, от уста на уста, се разнася мълвата, че тук се случват чудеса, и хората идват да се поклонят на Кръста Господен. Тук човек се чувства духовно извисен, изпълнен от душа и сърце с вяра, надежда и любов към Бога и ближния, и получава отговор на молбите си“.
Свидетелствата за това са описани от самите богомолци в Летописната книга на обителта – истории за вяра, молитва, изцеление и благодарност.
ЛЕТОПИС НА НАДЕЖДАТА
„Търсихме логични обяснения, а логика на това място няма. Тук събитията са водени от други закони“, казва Дора Атанасова от Девин.
Страданието на дъщеря ѝ отвело семейството на Кръстова гора. 20-годишната Мила претърпяла катастрофа. Три от премазаните прешлени не заздравели напълно след дълго лечение и възстановяване. Образували малка гърбица, причинявали болка, разколебавали походката. „Въпреки това искахме да благодарим на Бога за живота, който ни върна“, споделя майката.
Семейството пренощувало в подножието на манастира, а когато се прибрало у дома, Мила възкликнала: „Мамо, виж, прешлените ми са хлътнали и гръбнакът стои изправен!“.
„Опипах милото ми гръбче, проследих с ръка гръбнака и всичко беше нормално“, написала развълнувана майката, когато с дъщеря ѝ се върнали отново в манастирския комплекс да отправят благодарност.
Много страдание са видели и много молитви за помощ са чули монасите и игуменът на Кръстова гора. „Най-голямото предизвикателство за нас е да достигнем до колкото се може повече хора, да ги научим да заобичат Бога – да го приемат в сърцето си. Тъй като човекът страда от вечната болест на егоизма и злото, методите на тяхното лечение са посочени от евангелските заповеди, а тези заповеди са вечни“, казва епископ Висарион.
ПЪРВИТЕ ЗНАМЕНИЯ
Историята на Кръстова гора започва да се пише далеч в миналото. Преданията разказват, че в светата обител до XV век живеели много монаси и послушници. По време на турското робство из дефилето тръгнал свиреп ага. Придружавали го имами и ходжи, за да покорят християните на султана. Според свидетелството на отец Методий Драгинов зад ордите им от Белово до Станимака останали опожарени 200 църкви и 118 манастира.
Монасите на Кръстова гора не склонили да приемат исляма. Затова били посечени. Но на тайно място под земята било запазено парченце от Светия Кръст. В продължение на столетия главната светиня на манастира останала скрита и непристъпна над кози пътеки. А в годините на социализма останките от манастира „Света Троица“ се оказали в пределите на ловно стопанство „Кормисош“ и само партийните лидери имали достъп до тези места, за да ловуват.
Нямало път, а на десетки километри и електричество, когато през 1998 година отец Васил Аринински бил изпратен от Пловдивския митрополит Арсений да съживи святото място. Никой не очаквал, че свещеникът с 4 инфаркта ще успее да направи толкова много. Самият той пише в спомените си, че това място му върнало силите. Създадената със съратници фондация „Кръстова гора“ се заела с мисията да възстанови манастира.
Начинанието било белязано със знамения още от началото. В един летен ден отец Аринински изкачил стръмното заедно с настоятелството от по-заможни хора от района. Властите тъкмо били издали нотариален акт за собственост и отец Аринински ги поканил на обяд. Наредил на поляната маси, а около тях тухли с по една дъска отгоре – вместо столове, за бизнесмените и общинарите. В този момент облаци затулили небосвода, затрещели гръмотевици и дъждовни откоси започнали да блъскат отсрещните възвишения. Гостите понечили да побягнат към църквата, а отецът се засмял: „Не бойте се, тук няма да вали!“.
„Дъждът напираше от всички страни, заобиколи на около 50 метра от трапезата, но нито капка не падна върху нея, а само един слънчев лъч, проблеснал от небето, я освети“, написал по-късно игуменът. Изумени от знамението, бизнесмените един подир друг започнали да обещават пари, най-първо да се прокара път.
Понеже църквичката не побирала вярващите, отецът служел на поляната на светлината от свещите и два фенера.
Още на първите богослужения имало нов Божи знак. Една вечер, докато из нощната гора кънтяло песнопението „Тебе поем“, лъч от Кръста на върха озарил светия Потир.
Друг път в студена ноемврийска нощ почти никой не дошъл на литургията. Като свършила, свещеникът, певецът и клисарят седнали пред храма да побъбрят под звездите. Докато обсъждали, че трябва по-голяма църква, в долния край на пътя проблеснали светлини. Помислили, че е окъснял богомолец, и решили да го изчакат. В мрака обаче се очертал и заискрил голям светещ кръг. „Тук трябва да е новият храм“, посочил мястото отец Васил Аринински.
Днес точно там се издига храмът „Покров на Пресвета Богородица“, завършен през 1995 година. Вярващи са съградили зад него параклиси. А пътеката между тях отвежда до кръст, подарен от цар Борис III.
От другата страна, в ниското, блика лековито аязмо. Преди години то спря да ромоли в нощта срещу Кръстовден, когато на опашката пред него вярващи се скараха за реда си. Свидетели разказват, че водата секнала и потекла наново, след като се помирили. Всяка есен в нощта срещу празника Въздвижение на Честния Кръст Господен скатовете от всички страни на храма грейват от пламъчетата на свещите на хиляди богомолци, дошли за среднощната литургия, възглавена от митрополит Николай.
А Летописната книга вече не побира всички разкази за телесно изцеление, за духовно пробуждане, за чудесата, измолени с вяра.
ОЗАРЕНИ ОТ СВЕТЛИНА
За нещо необяснимо свидетелства Димитър Таков, който посетил святото място със съпругата си, дъщеря си и свой приятел. „Около 23,45 часа небето над Кръста се озари от ярка светлина, постепенно се освети цялата пътека до долу, камъчетата като че ли също светеха. Както се появи светлината, така и изчезна. Четиримата бяхме като вкаменени за около 15 – 20 секунди – описва мъжът в Летописната книга. – Имаше много хора наоколо, които не бяха видели нищо. Ние не можехме да си обясним как е възможно ние да сме видели толкова озаряваща светлина, а други да не са видели нищо. Тогава отецът и баба попадия ни обясниха, че това е нещо, което Бог решава кой да види“.
Чудо се случило на семейството още при първото му посещение на Кръстова гора през 1993 година. Тогава дъщерята на Димитър Таков почти не виждала и имала силни болки в резултат на сериозно възпаление на очите. „С първото измиване с живата вода на Кръстова гора детето се успокои, спря да плаче и каза, че очичките не го болят вече – свидетелства бащата. – След около два часа измихме очите отново и стана чудо – без да питаме детето, то каза, че очите са му минали и му няма нищо. Измихме се трети път и от тогава – вече 5 години, детето ми няма никакви проблеми с очите“.
Друг вярващ е описал как на 19 юни 1998 година посетил Кръстова гора, докато страдал от пневмония на левия бял дроб. „От кашлица не можех да си поема въздух“, спомня си той. Лекарите искали да го оставят в болница, но приятел му предложил да отидат на Кръстова гора. Опънали палатка, ала болестта не давала покой на мъжа, за да заспи. Той се изкачил до Кръста, върнал се обратно и сънят дошъл неусетно, а кашлицата секнала. „Сутринта станах напълно здрав, въобще не кашлях и дори бях забравил, че съм болен“, пише той. А когато се върнал при лекарката си след два дни, тя се учудила как е оздравял.
По същото време майката на мъжа страдала от схващане и почти не можела да движи левия си крак. Цял месец вземала предписаните от медиците лекарства – без ефект. На 20 юли синът решил да заведе и нея там, където намерил изцеление за себе си. Останал на Кръстова гора две нощи със 74-годишната Анка, а после се прибрали в Нови хан. „Сутринта гледаме – чудо. Тя станала рано, движи се свободно и говори спокойно. Това беше голямо чудо, което Бог извърши на Кръстов връх над нея и мен. Слава Нему! Амин!“
КОГАТО МЕДИЦИНАТА НЕ МОЖЕ ДА ПОМОГНЕ
Жоржета Милева описва как след посещението на Кръстова гора през 2002 година получила изцеление от слънчева алергия, която в продължение на 10 години лекарите не можели да излекуват. „Вече нямам проблеми и отново мога да се радвам на слънцето. Благодаря на Бог и на силата, която ме излекува. Нека всички да повярват и да бъдат благословени!“, нарича жената от софийското село Мало Бучино.
Кожна неизлечима болест пък сполетяла Райна Николова от Варна. Злокачественото заболяване настъпвало към коляното и не се повлиявало от лекарства. Лекарите предложили ампутация, след като се развила гангрена. Последната надежда на жената била да промени хода на болестта с молитва на Кръстова гора. Преди да влезе в болница за операция през пролетта на 1997 година, Райна посетила святото място в Родопите. „Не очаквах да оздравея, но все пак тайно се надявах, че Господ ще ми помогне“, признава тя. След вечерната литургия богомолци я пренесли с одеяло до Кръста. Поставили дрехата ѝ върху разпятието. „По време на светата Литургия имах чувството, че нещо ме носи, сякаш потъвам във вълни – описва жената. – Не чувствах краката си, сякаш бях в ледник.“ Богомолката се причастила и сякаш бодли се забили в болния ѝ крак. Цялата нощ прекарала пред Кръста в храма, а на следващата заран я пренесли в параклис „Свети Василий“ пред олтара. „Силно се молих Господ да ми прости прегрешенията и да ме излекува“, спомня си жената. Останала три вечери да нощува на Кръстова гора. В понеделник жената свалила превръзката. Помазала крака си с елей, който ѝ дали от святото място, взела и светена вода. Когато във вторник отишла на лекар, той не повярвал, че това е кракът на пациентката с тежка диагноза.
Още същата година Райна се върнала отново на Кръстова гора. По крака ѝ вече личали само белезите от операциите. „Благодаря на Господ, че ми помогна. Аз не бях вярваща, но вече съм“, е написала жената в летописа на манастира.
„Искам да споделя с всички вярващи православни християни“, обръща се към тях Иван Биволев от Пловдив. Точно преди Кръстовден през 1997 година той бил опериран от злокачествен меланом. „Направих всичко възможно със зашита рана на крака да дойда и да се помоля на Божията майка и нейния син, нашия Бог Иисус Христос. И слава Богу, днес, една година след това, се чувствам добре, здрав съм и продължавам да се моля за себе си и за всички нуждаещи се хора. Старая се да спазвам Божиите закони и вярвам, че с Божията милост и закрилата на Божията майка ще вървя напред. Пожелавам на всички все повече да укрепват своята вяра, редовно да почитат нашия родопски чудотворен Йерусалим и непрестанно да възхваляват Божията милост!“
ГОСПОДИ, ТИ ЛИ СИ?
„Вярвам в Божествената сила!“, започва разказа си Йоана Христова от София. Посъветвали болната от епилепсия жена да отиде да отправи молитва на Кръстова гора – място, за което не била чувала до онзи момент. Девет пъти поред тя присъствала на петъчните литургии. Последния път – в ноемврийска вечер на 1999 година, около 23 часа – била край аязмото. Вечерната служба вече била започнала и в гората наоколо нямало никого. Валяло като из ведро. „Изведнъж до мен се чу шум като от вода, която се излива. Нямаше откъде да идва и аз си помислих: „Господи, ти ли си?“.“ Друга мисъл се мъчела да я отрезви – че точно на нея такива неща не могат да се случат. Но след въпроса шумът от водата се повторил. А жената все още не вярвала. „Господи, ако си ти, дай ми знак!“, помолила трети път. Самата тя се стреснала от молбата си. „Огледах се в тъмнината и в този момент чух изсвирване като от кавал. Бях абсолютно убедена, че това е Божи знак. Сърцето ми го подсказа. Нямам повече оплаквания, а оттогава ми се случиха и много неща, които без всемогъщата Божествена мощ не биха се случили“, разказва Йоана.
През месец май 2006 година и друга жена описва усещането си за нечие присъствие: „Гледайки Кръста, видях странни неща. Шестима монаси преминаха покрай Кръста Божи и едно светещо пулсиращо кълбо се яви и изчезна в гората. Седейки близо до параклиса на свети Петър, чух тропот и сякаш имаше някого.“
Жената споделя, че неведнъж е била между живота и смъртта, три пъти ходила на Кръстова гора. След загубата на родителите си останала без близки и приятели. Едва оцеляла след инфаркт.
„Аз съм човек, който силно вярва в Бога, който ми е помагал и напътствал неведнъж в трудни моменти“, пише жената. Признава, че е трудно да се живее у нас като пенсионер по болест. Затова избрала пътя на гурбетчийството, но винаги е усещала Божията помощ.
Ваня Величкова пристигнала на Кръстова гора през 1995 година, след като лежала в различни клиники, но никъде не могли да излекуват уртикария по цялото ѝ тяло. „Когато човек е на кръстопът, не знае накъде да поеме. Насочиха ме към тази местност и ето че чудото стана!“, свидетелства тя. Започнала да плаче, щом застанала пред иконата на Христос в един от параклисите. Паднала на колене. „Цялото ми тяло се разтрепери и като че ли нещо се изтръгваше от мен – разказва жената. – Иконата отваряше очи и се усмихваше“. Навън видение явило пред очите ѝ ореол около Кръста, мигащи звезди и прекрасни гласове. „От този ден всичко изчезна от мен благодарение на Бога и се зарекох всяка година да посещавам Кръстова гора, този истински Йерусалим – признателна е тя. – Доведох децата и съпруга си, те също са възхитени. Вярвайте, мили хора, и великият Бог ще ви помогне!“
Соня Маринска от Смолян описва как през май 1995 година посетила Кръстова гора със сина си Васко. Детето било вече на 4 години и половина, а казвало само „баба“, „дядо“ и „мама“. С майка му присъствали на службата, отец Васил изслушал мъката им и уверил, че момчето ще се оправи. Прочел му молитва за здраве и богомолците тръгнали обратно. „На излизане от Лъки, в следващото населено място, има къщи и животни. Приятелката ми караше колата и изведнъж чухме някакъв глас. Тя попита: „Сонка, ти ли каза нещо?“, разказва майката. След като отговорила отрицателно, жената зад волана попитала и дъщеря си. Но и тя отрекла да е говорила. Тогава попитали малкото момче то ли е заговорило, а Васко отвърнал: „Да“. „Повтори, Васко, какво каза“, помолила жената. А той посочил ливадата и изрекъл: „Ко- кош-ка“. Никой не можел да повярва, затова пак питали момчето, а този път то казало цялата дума, без да я накъсва. „Всички онемяхме и така продължихме до Смолян“, описва майката. А по пътя момчето изрекло още 7 думи.
Още два пъти водили Васко на Кръстова гора и всеки път на връщане той започвал да говори – вече с цели изречения. А на третия път вече не можели да го накарат да замълчи. „Благодарим на тебе, Господи, и хвала за помощта ти и разперената десница върху нас, грешните!“, е написала майката в летописите на манастира.
МОЛИТВА ЗА ЧЕДО
„На Кръстовден 2001 година пристигнахме с баба ми да се помолим за рожба, тъй като 12 години ръцете ни бяха празни и очите ни пълни със сълзи – пише Росица Джендова от Ямбол. – Бог чу молбата ми. Задрямвайки, чух глас, че до следващия Кръстовден ще имам две близначета (момче и момиче), и чудото стана! На 3 октомври 2002 година родих близначетата, дадени ми от Бога. Той е велик. Чудни са неговите дела!“
Стоянка и Бойчо Серейкови от Пловдив също са написали думи на благодарност. „След дълго чакане да си имаме рожба дойдохме тук преди 6 години. Молихме се много, че щастието да споходи и нашето семейство. Сега си имаме дъщеричка на 5 години. Казва се Мария, защото така си бяхме решили предварително, че ще носи това име. Кръстихме я тук на 8 септември 1997 година. Сега сме трима и сме много благодарни на това свято място. Пожелавам на всички семейства с такъв проблем да споделят нашето щастие, възторг и преклонение. Нека вярват много и ще се убедят, че чудесата наистина се случват тук.“
В Летописната книга са думите и подписите на обикновени миряни и известни личности, дори на българомохамеданката Анифе, получила изцеление от бъбречна недостатъчност. Депутати и президенти са палили свещ и са оставили думи на възхищение и благодарност, а „Фамилия Тоника“ – и стих от своя песен:
Докога ще се лутаме в мрак?
Нека вярата води сърцата!
Чуй ни, Господи, чуй, дай ни знак
и върни любовта на земята!
