В РАЗГОВОР С ПЕТЪР КОСТОВ НЕГОВО ВИСОКОПРЕПОДОБИЕ АРХИМАНДРИТ МАКСИМ, ЕПАРХИЙСКИ ДУХОВЕН НАДЗОРНИК И ЧЛЕН НА ОРГАНИЗАЦИОННИЯ КОМИТЕТ НА ФОТОФЕСТИВАЛА „С НАМИ БОГ“, СПОДЕЛЯ МНЕНИЕТО СИ ЗА МЯСТОТО НА ФОТОГРАФСКОТО ИЗКУСТВО В СЪВРЕМЕННИЯ ЦЪРКОВЕН ЖИВОТ.
– Ваше Високопреподобие, Пловдив е град, чийто културен живот е наситен със събития през цялата година и жителите на града трудно могат да бъдат изненадани с нещо ново. Но през последните месеци на 2025 г. и през януари 2026 г. вниманието на обществеността беше насочено към много необичаен и мащабен проект – фотофестивала „С нами Бог“. Как се роди идеята за този проект?
– Радвам се, че започваме с този въпрос. Основната ни мисия беше да подадем ръка на талантливите фотографи – и на вярващите, и на търсещите, за да ги вдъхновим към едно по-дълбоко, осмислено и благоговейно заснемане на свещеното. Искахме чрез езика на фотографията да оживеят образи, които говорят без думи – образи на надежда и светлина. Всичко започна през ноември, когато по инициатива на списанието на Пловдивската света митрополия „Духовен път“ и с топлото архипастирско благословение на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай обявихме началото на това духовно и културно пътешествие.
Пловдив е естественото място за такъв проект. Нашият град има дълбоки традиции и с право се гордее със своите творци. Но ако се вгледаме, най-ценните ни съкровища са в храмовете – от античните мозайки на Епископската базилика до гениалните стенописи на Захарий Зограф в нашите манастири. Този фотофестивал е продължение на същатанишка. Той доказва, че Пловдив има с какво да се гордее не само чрез своите художници, но и чрез своите фотографи, които достойно посрещат конкуренцията от цяла България и чужбина.
– Заглавието „С нами Бог“ е изключително силно. Как то се преплита с изкуството на фотографията? Голямо предизвикателство ли е да се търси невидимото чрез една толкова технологична медия?
– Точно в това е парадоксът и красотата. Думите „С нами Бог“ са живо свидетелство за нашата вяра – те ни напомнят, че Творецът не е оставил човека сам, а присъства във всяко добро дело и всяка светла усмивка.
Важно е също, че фотофестивалът се проведе по време на Рождественския пост и след това в дните на честването на Рождество Христово. Думите „С нами Бог“ звучат в богослуженията в тези светли дни и затова сме преценили, че те са идеални за името на проекта.
Фотографията, макар и технологична, е опит именно чрез видимото да се засвидетелства невидимото присъствие на Бога в света. Всеки участник в този конкурс успя да улови по нещо от това невидимо присъствие – духовното в обикновеното, Божественото в човешкото. Свети Йоан Дамаскин ни учи, че Бог е станал видим, приемайки материално битие, и чрез това е придал ново достойнство на материята. Така и фотографията превръща материята в прозорец към вечността.
– Как гледате на еволюцията на това изкуство в контекста на духовността?
– Фотографията е младо изкуство, едва на двеста години. Ако се върнем към 1826 година и първите кадри на Жозеф Нисефор Ниепс, ще видим колко труден е бил пътят – тежки камери обскура, метални плаки, сложни химически процеси в тъмни стаички. Дълго време това е било занимание за посветени, за хора, които буквално „извайват“ образа от тъмнината. През 60-те и 70-те години на миналия век тя стана масова, влезе във всеки дом, за да увековечава семейните празници. Днес обаче сме в ерата на дигиталната революция – безогледални камери, смартфони, изкуствен интелект. Тази техника улеснява фотографа, освобождава го от мисълта за настройки като бленда и скорост. Но тук е тънкият момент: техниката може да върши всичко, но тя не може да чувства. Улеснението трябва да служи на фотографа, за да съсредоточи той цялото си внимание върху обекта и неговата душа. Не бива да забравяме, че самата дума „фотография“ (от гръцкото φως (светлина) и γράφω (пиша)) означава „светопис“ – рисуване със светлина, което в духовен план превръща фотографа в свидетел на онази нетварна Светлина, която огрява всеки човек.
– Споменахте изкуствения интелект. Той не застрашава ли автентичността на духовния образ?
– Това е сериозен проблем на нашето време – рискът от загуба на автентичността. Машината може да създаде перфектно изображение, но тя не може да се моли. Тя няма сърце, което да трепти пред чудото на Боговъплъщението. Истинската фотография изисква „чисто сърце“, за да видиш красотата и доброто. Затова нашият фестивал набляга на човешкото участие. Дори един любител, ако има малко късмет и чисто око, може да създаде шедьовър, който да докосне душите ни повече от всеки компютърно генериран образ.
– Интересът към проекта беше огромен. Очаквахте ли такова международно участие и толкова много кадри?
– Честно казано, бяхме приятно изненадани. Въпреки сравнително кратките срокове – почти месец за кандидатстване, се включиха над 350 участници, с над 1800 фотографии от 17 държави. Това накара журито да работи денонощно, за да оцени творбите. Радостно е, че видяхме както утвърдени майстори, така и изгряващи таланти. Това показва, че жаждата за духовно изкуство е огромна и че светата Църква има своето място като духовно средище за тези творци.
– Фотофестивалът не е само конкурс и изложба. Какво друго включва програмата му?
– Проведохме и мастърклас за млади и начинаещи фотографи в митрополитската църква „Света Марина“, защото вярваме, че опитът трябва да се предава. Когато изкуството е родено от чисто сърце и стремеж към истината, то се превръща в служение.
Въпреки сравнително кратките срокове – почти месец за кандидатстване, се включиха над 350 участници, с над 1800 фотографии от 17 държави… Радостно е, че видяхме както утвърдени майстори, така и изгряващи таланти. Това показва, че жаждата за духовно изкуство е огромна и че светата Църква има своето място като духовно средище за тези творци.
– Инициативата за реализирането на този прекрасен проект принадлежи на редакционния екип на списание „Духовен път“. Кой друг се включи в организационния комитет на фотофестивала?
Позволете ми да изкажа сърдечна благодарност към моите колеги организатори на този фестивал, с които с благословията на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай имах щастието да работя в организационния комитет. Особено искам да благодаря на д-р архимандрит Петър (Еремеев) – главен редактор на списание „Духовен път“ и председател на организационния комитет, както и на г-жа Петя Щерева – ръководител на Дома на културата „Борис Христов“, и на Минко Михайлов – фотограф с международно признание, за тяхното вдъхновение, последователност и усет към духовната култура.
С дълбоко уважение изразявам благодарност и към членовете на журито, които съчетаха духовна чувствителност и висока професионална взискателност – доц. д-р Ивайло Иванов Найденов – декан на Богословския факултет на Софийския университет, свещеник Мирослав Георгиев – духовник и билдредактор на списание „Духовен път“, гл. ас. д-р Соня Станкова – преподавател и фотограф-художник, г-жа Димитрина Василева – фотограф и активен деец на международната фотографска сцена. Както казах, журито се справи отлично със задачите си. Разбира се, голямата заслуга за това е на председателя на журито – г-н Минко Михайлов.
– Фестивалът ще се провежда ежегодно. Това означава, че още повече фотографи ще участват в следващия фотоконкурс. Какво бихте пожелали на всички, които вече са се присъединили към проекта и все още планират да участват в него?
– Бих им казал да не спират да търсят светлината. Снимките, които видяхме във фотоизложбата, не просто разказаха истории – те докоснаха сърцата и ни напомниха за присъствието на доброто. Искам да благодаря на всички участници, които чрез обектива си успяха да уловят невидимото. Вашите фотографии ни вдъхновяват и утешават.
Нека този фестивал бъде началото на едно ново духовно пробуждане чрез изкуството. Нека светлината, уловена в тези образи, ни съпътства и занапред. За много и благословени години!
