Духовна светиня, водеща своето начало далеч назад във вековете, претърпял множество превратности на времето, той е съхранил своята идентичност, надживявайки ятагана на поробителя, тежкото бреме на на богоборчеството и ударите на съдбата.
Горноводенският манастир „Свети свети Кирик и Юлита“ е обител със съдба, изпълнена с превратности
Името на средновековния Воден, днешния квартал на Асеновград – Горни Воден, се споменава още в Типика на Бачковския манастир от ХI век. Недалеч от него се намира и манастирът „Свети свети Кирик и Юлита“. Той е една от обителите, които са повлияни значително в архитектурно, художествено и културно-духовно отношение от Бачковския манастир. Намира се на 3 км западно от Асеновград, а в близост до него е била и резиденцията на Григорий Бакуриани – крепостта Воден. В началото на ХVIII в. в манастира е работил един от най-изкусните граматици краснописци на църковнославянските книги – йеромонах Сидор.
В периода 1793 – 1810 г. християнските светини в северните поли на Родопите са подложени на опустошителни кърджалийски нападения, вероятно такава съдба има и Воденският манастир. През 30-те години на ХIХ век съществувалите дотогава чрез някаква степен на съподчиненост и разрушени манастири „Свети свети Кирик и Юлита“ (при аязмото) и „Света Параскева“ се обединяват в една обител и започва нейното изграждане като общ архитектурен ансамбъл.
Стенопис, изобразяващ Страшния съд, посреща влизащите в манастирския храм
СЪБОРНИЯТ ХРАМ И НЕГОВАТА БЛАГОУКРАСА
Съборният храм спада към т. нар. „атонски“ тип кръстокуполни манастирски църкви, но с осемстенен купол и седемстенни абсиди, в което някои изследователи виждат армено-грузинско влияние. Изграден е от каменни блокове, а покривът е покрит с плочи. Притворът е с отделно сложно засводяване.
Стенописната украса е дело на зографи, работили под ръководството на известния художник Алекси Атанасов между 1847 и 1850 г. Великолепието на храма се допълва от изящния дърворезбен балдахин, изискания иконостас и иконите, по-голямата част от които са дело на Захари Зограф.
На 500 м югоизточно се намират аязмото и параклисът, посветени на светите Кирик и Юлита. Параклисът е еднокорабна едноабсидна сграда без притвор. Изписан е изцяло от Алекси Атанасов през 1862 г. Има сведения за много дарители, които финансирали изработката на стенописите. Популярността на светата обител била голяма, дори хора от Димитровград и хасковските села се включили активно в дарителството.
Архитектурното, стенописното и иконното богатство на манастира, както и развиваната от него в миналото просветно-книжовна дейност го правят забележителен паметник на културата на Асеновградския район и значим духовен център на Пловдивската епархийска църква.
Аязмото при Горноводенския манастир през 20-те години на XX век
СЛЕДОСВОБОЖДЕНСКАТА ИСТОРИЯ НА ОБИТЕЛТА
Манастирът „Свети свети Кирик и Юлита“ е претърпял много превратности в своето съществуване. Икономическите катаклизми след двете световни войни и природните бедствия са оставили своя неизбежен отпечатък, но историческите събития и смяната на политическите режими са нещото, което особено е повлияло върху живота в светата обител.
В началото на XX век населението на село Горни Воден, имащо изцяло гръцко самосъзнание, се изселва, а с него и монасите от манастира като принадлежащи на тази общност. Манастирът обезлюдява и запустява. Дотогавашните ктитори и помощници на манастира вече ги няма. По това време в селото се заселват бежанци от Македония и Беломорска Тракия, на които държавата и Църквата оказват матери- ална подкрепа. Отпуска се финансова помощ на бежанците и им се раздава по малко земя, за да я обработват за препитание. Манастирът участва активно в тези процеси.
Манастирът „Свети свети Кирик и Юлита“ в началото на XX век
РУСКО ДУХОВНО УЧИЛИЩЕ И ВЪЗХОД НА МАНАСТИРА
През 30-те години на ХХ век в манастира настъпва и възход. С благословението на Пловдивския митрополит Максим светата обител е предоставена на бежанци духовници от белогвардейски произход. Под ръководството на изтъкнатия духовник архиепископ Дамян Царицински е създадено духовно училище. Към онзи период в светата обител са живеели и са се трудили около седемнайсет монаси и послушници. Повечето от тях са преподавали на учениците и даже са писали учебни помагала.
За да се издържа финансово училището, митрополитът е предоставил няколко ниви от манастирските имоти. Има данни, че монасите са успели да развият модерни за времето земеделски практики. Било е организирано и малко животновъдно стопанство. За този период от живота на светата обител има и солиден фонд от архивни фотографии.
Обяд на възпитаниците на Богословското училище в манастирската столова през 1925 г.
ПОД ТЕГОБАТА НА АТЕИСТИЧНИТЕ ГОНЕНИЯ
След смъртта на архиепископ Дамян, на прага на Втората световна война, монасите се пръскат и при наличието на две семинарии в България тази дейност се прекратява. През 1943 г. сградите на манастира са били използвани за затваряне на политически затворници. За това свидетелстват надписи на стените в храма.
През 1946 г. последните двама монаси са били прогонени от местното население поради настъпилите гонения срещу Църквата – следствие на атеистичните нагласи на тогавашната власт. След нанесен тежък побой игуменът на манастира е принуден да помоли Пловдивския митрополит Кирил да го освободи от длъжност по здравословни причини. Вторият монах се премества в друг манастир и така светата обител остава без монаси и на практика престава да бъде живо духовно средище.
МАНАСТИРЪТ В ПЛАМЪЦИ
След Втората световна война местните управници изискват от митрополията да предостави сградите на манастира за приют на възрастни хора, останали без дом и роднини. Под натиск от атеистичната власт митрополит Кирил е принуден да сключи договор с асеновградската управа за отдаване под наем на жилищните сгради за устройване на психиатрична клиника за жени, която е съществувала до края на 70-те години.
Възниква пожар, причинен от една от болните жени. В този момент протойерей Златан Тодоров от храм „Успение Богородично“ (Златна ябълка), който дошъл да почиства олтара на ма- настирския храм, успява да ограничи пожара с помощта на група поклонници и по този начин печели ценно време, докато дойдат пожарникарите. Този злощастен инцидент дава основание на патриарх Кирил да поиска прекратяване на договора през 1967 г.
Атеистичната власт, вече до голяма степен унищожила и ограничила монашеството в България, а също така одържавила почти всичката земя на Църквата, лишавайки я от възможност за самоиздръжка, насочва отново поглед към светата обител, загубила предишното си благолепие.
Молебен пред светините на Пловдивска епархия след връщането на манастира на Църквата
СВЕТАТА ОБИТЕЛ КАТО БАЗА НА АРХИТЕКТИТЕ
Следва обявяването на манастир „Свети свети Кирик и Юлита“ за паметник на културата. Идеята за възстановяването на сградите обаче предизвиква спорове с оглед на бъдещото им предназначение. Държавните институции се спират на предложението за изграждане на творческа база на Съюза на архитектите в България. Мястото е красиво, в близост до Пловдив – център на културни събития, и се е предполагало, че това ще носи вдъхновение. От Отдела за националните паметници на културата одобряват проекта и поставят условие сградите на манастира да запазят външния си вид, но позволяват промяна на вътрешното разпределение и промяна на предназначението на помещенията.
ОТНОВО СОБСТВЕНОСТ НА ПЛОВДИВСКАТА МИТРОПОЛИЯ
В началото на 1980-те години Пловдивският митрополит Варлаам отново е притиснат от властите да сключи договор за предоставяне на сградите за ползване от Съюза на архитектите, но е поставил срок от 100 години. Това условие се оказва от ключова важност при завеждането на дело от Пловдивския митрополит Николай за връщане на манастира. Вече в друга политическа обстановка и обществена нагласа делото е спечелено след общо 16-годишен съдебен спор.
Понастоящем манастирът е действащ. В него живеят две монахини. С финансовата подкрепа на Пловдивската митрополия се извършва интензивна ремонтна дейност за възстановяването на манастира като духовно средище.
Местоположението на манастира не е избрано случайно. Той е съграден върху заравнена тераса в най-северните склонове на Белочерковския рид в дял Чернатица на Западните Родопи. Оттук се разкрива красива панорамна гледка към Пловдивското поле, а при ясно време добре се различават силуетите на Средна гора и на Стара планина.
До обителта води добре поддържан асфалтов път, както и няколко туристически пътеки с подходящата маркировка. Ежегодно прагът на светата обител е прекрачван от хиляди поклонници и посети- тели, които се дивят от красотата на архитектурното наследство и на шедьоврите, които майсторите зографи са оставили в това благословено от Бога място.
