В МЕСТНОСТТА КРЪСТОВА ГОРА В РОДОПИТЕ МАНАСТИР Е ИМАЛО ОЩЕ В ДАЛЕЧНОТО МИНАЛО. ЛЕГЕНДИ, ЦЪРКОВНИ ПРЕДАНИЯ, ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ И СПОМЕНИ НА РОДОПЧАНИ ПРЕПЛИТАТ НИШКИ И СЪШИВАТ ИСТОРИЯТА НА ОБИТЕЛТА. ПРЕМИНАЛА ПРЕЗ ПРЕВРАТНОСТИ И ИЗПИТАНИЯ, ВЪЗРОДЕНА ОТ ВЯРАТА, ДНЕС ТЯ Е БЛАГОСЛОВЕНО МЯСТО, КЪДЕТО ХРИСТИЯНИТЕ СЕ ПОКЛАНЯТ ПРЕД СВЕТИЯ КРЪСТ.
Историческите сведения за манастира „Света Троица“ на връх Кръстов (Кръстова гора) са сравнително оскъдни и недокрай проучени, а преданията са противоречиви.
Темата е била обект на изследване на редица учени, като най-обстойни са трудовете на археолога Камен Колев, сведенията от археолога Дамян Дамянов, проучванията на Мария Манолова и на Евгения Троева-Григорова, публикациите на Смоленския епископ Нестор (Кръстев), на богослова Стефан Илчевски, на краеведите Костадин Глушков и Игнат Бедров, книгите на свещеноиконом Васил Аринински, на Милка Тодорова. Настоящата статия прави преглед на исторически сведения, предания и свидетелски разкази, без да претендира за изчерпателност. Част от спомените и архивните снимки и документи се публикуват за първи път.
ИСТОРИЯТА НА КРЪСТОВА ГОРА
В местността Кръстова гора манастир е имало още в далечното минало.
Според легендата, описана от Смоленския епископ Нестор (Кръстев), на Кръстовден иконата „Свето Преображение Господне“ била носена с литийно шествие от Кръстова гора до Бачковския манастир и връщана на следващия ден.
До края на XII век двете монашески братства се попълвали от грузинци. Манастирите влезли в пределите на България през 1199 година и били покровителствани от цар Иван Александър. След падането под османско робство гръцкото духовенство завладяло Бачковския манастир и прогонило грузинските монаси. По това време заточеният в манастира свети Патриарх Евтимий Търновски проповядвал в околността и призовавал за опазване на националното съзнание. Епископ Нестор разказва, че в началото на XV век за региона настъпили тежки времена, когато ордите на Джадит Али паша нахлули по поречието на река Чая и Юговското дефиле. Грабили те, безчестили, клали. В бързината изплашените монаси в Кръстова гора побързали да скрият в земята скъпоценната икона с отломка от Кръста Господен и други ценности. Монасите били изклани, църквата и сградите – осквернени, ограбени, опожарени, стадата – отвлечени от нашествениците. В близките до Кръстова гора села Дряново, Белица, Мостово, Джурково и други пашата, който водил със себе си ходжи и имами, оставил някои от тях с поръчение насила да ислямизират населението. Помаците в тия села обаче запазили езика си, обичаите си, българските народни песни и легенди, продължавали да идват на Кръстова гора за празника Света Троица и да „принасят курбан“, също участвували в литийното шествие на Кръстовден. По-късно турските ходжи, които знаели какво светилище за християните представлява Кръстова гора, не така случайно точно на близкия отсрещен хълм – Черни рид, издигнали капище на пълния победител на Родопите Ени Хан Бааба. Родолюбиви българи не преставали да посещават руините на Кръстова гора за празника Света Троица.
Друго предание разказва Игнат Бедров в книгата си за манастира „Света Троица“, Кръстова гора.
Проучване е извършила и Евгения Троева-Григорова, която проследява историята на почитанието към Светия Кръст у нас. В материала си Представите за Честния Кръст в български исторически контекст (Българска етнология, 2005) тя описва преданията за идването на Светия Кръст на Кръстова гора. Според нея за първообраз на легендата могат да се приемат два записа на Марко Цепенков от 1895 и 1896 година. В друг материал, публикуван в „Българска етнография“ и озаглавен „Кръстова гора“, авторката казва: Устно предавани в региона в течение на десетилетия легенди за Кръстова гора започват да се записват и от 90-те години на XX век насам се разпространяват чрез многобройни популярни публикации на църковни дейци, краеведи, журналисти, поклонници. Именно те формират представите за историята на святото място сред широки обществени слоеве.
В тях разказът за съдбата на Честния Кръст следва две основни версии. Според едната парчето от Честния Кръст е било притежание на местен манастир отпреди османското нашествие на Балканите, а според втората, която може да се определи като по-ранна поради очевидните ѝ сходства с легендите от XIX век, Кръстът попада на Кръстов впоследствие, след като е отнет от султана с хитрост. Според записан в Родопите през 1991 г. устен вариант на легенда за Кръстова гора в далечното минало е имало манастир, в който се съхранявал Честният Кръст (Христовото разпятие). Турците опожарили манастира и взели Кръста, който попаднал в хазната на владетеля. След години българи отишли в Цариград да работят на султана и поискали за отплата Кръста. Султанът им го дал, но майка му му казала, че досега този Кръст го е пазил. Тогава владетелят изпратил потеря да го вземе обратно. По време на бягството българите заровили Кръста в местност над Лъки, а после били убити от потерята. Според тази легенда Честният Кръст е отнет от Кръстова гора и по стечение на обстоятелствата се оказва заровен там по-късно.
РАННИ СВЕДЕНИЯ
В кондиката на църквата „Рождество на Пресвета Богородица“ в село Борово четем: Село Борово е старо християнско селище, което по време на турските нашествия е било три пъти опожарявано и пак пренаселявано със смес от турци и българи. Доказателство за това са останалите от дълги години названия на различни местности, носещи български имена. Изброяват се местностите Селище, Къщите, Кръстов, Свети Никола, Поповото, впоследствие Пропола, Солука, Кладе. Но единственото сведение от кондиката на храма, което удостоверява с веществено доказателство наличието на по-ранен християнски живот, са стари църковни книги и икони, намерени от новозаселилите се християни пришълци от село Момчиловци през 1912 година в Чухал дупка. Ала книгите били изгнили, съхранена е само иконата на свети архангел Михаил.
За извършени археологически разкопки сведения черпим от директора на Историческия музей в Смолян – Никола Дамянов. Той споменава в книга за Кръстова гора от 1994 година, че е бил на музейна експедиция на връх Кръстов през 1972 година, през 1980 и 1981 година. За проучените „руини“ споменава, че се намират в съседство с „малките параклиси“, и ги отнася към средновековен период: Намерихме монети – силно деформирани, от династията на Комнините – Ранното средновековие. В основите на една руина открихме силно фрагментирана керамика от византийското владичество – Същинско и Късно средновековие. Беше намерена една бронзова чашка – държател за кандило. Стигнахме до извода, че на връх Кръстов има християнско присъствие след XI век. За да се установи обаче точната датировка, необходимо е по-голямо археологическо проучване. Логично е да има и много по-стара култура, но тя да е в по-дълбок културен слой.
Предполагам, че там е съществувало старо тракийско светилище, което по традиция е продължило да се използва като молитвено място. Уверен съм, че едно по-сериозно археологическо проучване ще потвърди наличието на християнски култури и от края на IV век. Намерената поставка за кандило ме кара да твърдя, че на връх Кръстов има една християнска приемственост, която продължава и в периода на Възраждането. Предположения за живот на това място правят също Ганка Маринова, археологът Камен Колев и други.
ПОСТАВЯНЕТО НА КРЪСТА НА ВРЪХ КРЪСТОВ
За поставянето на Царския кръст съществуват различни мнения сред изследователите. Общоприетото е, че Кръстът е дарен от цар Борис III.
В публикуваната от ставрофорен свещеноиконом Йордан Георгиев книга през 2002 година, посветена на брат Йорданчо, свещеникът споменава, че Кръстът е нарисуван от Йордан Дренков и по този модел е изработен във военна леярна в град София. След това е занесен при цар Борис и пред Патриаршеската катедрала „Свети Александър Невски“. Отец Йордан говори за писмо до Светия Синод, за което е искано и благословение. Свещеник чел молитва за добър път и поръсил Кръста със светена вода… Обвили го в бяло платно и от София Кръстът бил превозен до Пловдив, а от Пловдив бил пренесен в Асеновград, пише отец Йордан Георгиев.
По-нататък в първата книжка за Кръстова гора от 1994 година бившият свещеник на село Червен – Димитър Балабанов, споделя своите спомени: Бях свещеник в храм „Св. Богородица“ в с. Червен от 1929 г. до пенсионирането си. Спомням си ясно годината и деня, в който донесоха новия кръст. Беше през 1936 г. До 1932 – 33 г. името Кръстов връх беше малко известно. С него боравеха само в с. Мостово и Борово, на границата между които се намира върхът. Турците мразели това място, известно сред населението като Кръстова гора.
Към 1930 г. дойде едно момче от с. Ковачевица, Неврокопско. Казваше се Данчо. Започна да ме разпитва къде какви параклиси и манастири има. Взе да носи икони из селото, пожела да е жител на с. Червен. Общината го записа, но жител без жилище и квартира беше той.
Една вечер, заедно с офицера от запаса полковник Пенчев, той изпадна в моя дом. Дойдоха внезапно. Беше есенно време и Пенчев ме помоли да намеря превозвач. Кръстът бе тежък – 66-килограмов. Сложихме го да преспи в църквата пред иконостаса. Намерих каруцар с два коня и на сутринта го натоварихме. Занесен беше с каруцата в посока към Мостово. Аз самият не съм го придружавал. Пътят беше стръмен и труден. Разбрах, че колата стигнала донякъде, а оттам намерили доброволци, които се надпреварвали кой да го носи. И така, като се редували двама по двама, успели да го занесат до върха. В Летописната книга на храма в село Червен обаче това събитие не е записано.
По-нататък Георги Тенев от село Орешец разказва, че каруцата закарала Кръста до местността Юртовете. От там до Кръстов можело да се продължи само с катъри и пеша. На Кръстов бяхме някъде към обяд. Брат Йордан ни показа къде да изправим Кръста – на върха на бърчинката. Дойдоха и хора от с. Борово – жени, деца, старци. Водеше ги свещеник, който говореше на руски. Оставихме правилно Кръста на изток, закрепихме го и зациментирахме. Същият свещеник – руснак, се оказа, че е боровският свещеник. Той чете от Евангелието и освети храната и хляба, които носеха бедните христолюбиви родопчани… Преди това полковникът разказа как княгинята се е излекувала, как царят е наредил да се отлее този кръст, какво е сънувал самият той и че това място ще се посещава от хиляди хора, които ще получават лек по волята Божия и ще прославят името Господне.
Руският свещеник е йеромонах Петър (Кошелев), който служи в село Борово от 28 ноември 1928 година до края на живота си.
Друга история за поставянето на Кръста е написана от Игнат Бедров в книгата му История на манастира „Кръстова гора“ от 2018 година.
В архивите на Пловдивската света митрополия се съхранява Препис на Паметна бележка, намерена в стъкленица в подножието на Кръста на Кръстова гора през 1995 година.
ГОДИНАТА НА ПОСТАВЯНЕ: 1936-А ИЛИ 1939-А?
Както споменахме, в запазените разкази на съвременниците се твърди, че Кръстът на връх Кръстов е донесен и поставен през есента на 1936 година. А същевременно от Преписа на Паметната бележка се разбира, че събитието е станало на 1 май 1939 година.
Авторите в „Родопският Йерусалим (1996)“ обясняват това така: В края на миналата година (1995), в основите на стария кръст на Кръстова гора, при поставянето на новия (излят по поръчка от Стойчо Стоев заради кражба на стария), бе намерена стъкленица със зехтин, а в нея – царски акт. Актът, написан с едри печатни букви, носи датата 1 май 1939 година от Рождество Христово. Тази дата значително се разминава с посочената от участниците в поставянето на Царския кръст (1936 г.). Споменаването в него обаче на името на княз Симеон, в навечерието на първия му рожден ден и на празника на небесния му закрилник Св. Георги Победоносец, недвусмислено ни навеждат на мисълта, че година по-късно от поставянето му Царският кръст е бил тържествено осветен. И точно тогава мъдрият цар е наредил този акт да се вгради допълнително, за да направи своя наследник съпричастен на Святото място, допринесло за неговото рождение.
Причина за това ново твърдение е гравираната година, дата и месец в подножието на кълбото на Кръста, на което пише: 1939 25, и трудно четливо, навярно априли(й) – вероятната дата на изработването му.
ЕНОРИЙСКИТЕ СВЕЩЕНИЦИ НА СЕЛО БОРОВО И ВРЪХ КРЪСТОВ
Летописната книга в Борово разказва, че местните хора чувствали нужда от постоянен свещеник в селото: Още повече от това, че вече щели да си имат и нова църква, решили да потърсят такъв. За целта се обърнали към игумена на манастира „Свети Кирик“ в Асеновград, където имало свещеническо училище. Тъкмо по това време бил ръкоположен за свещеник възпитаникът на училището Петър Симионович Кошелев. Йеромонах Петър (Кошелев) е роден на 24 август 1897 година в Русия. Той е възпитаник на Пастирския институт при манастира „Свети свети Кирик и Юлита“ край Горни Воден, Асеновградско. Свещенослужител е в село Борово от 1928 година до смъртта си. В своето служение отец Петър подготвя и следващия свещенослужител при храма – протойерей Георги Лазаров Ставрев, възпитаник на Пловдивската духовна семинария, който поема делата на Боровската църква и параклисите към нея от 1958 година до края на земния си път през 1991 година. След него от 1992 година свещенослужител е отец Васил Аринински – до 1995 година, когато предава делата на настоящия свещеник – Панталей Жекин.
ЦЪРКОВНАТА ТРАДИЦИЯ НА БОРОВЦИ ПРИ ВРЪХ КРЪСТОВ
В подножието на връх Кръстов и днес се намери един от вероятно последните преки свидетели на възраждането на богослуженията на Кръстов връх. Спомените, които излагаме тук, са на Мария Росенова, жителка на село Борово, дъщеря на покойния боровски свещеник – протойерей Георги Лазаров Ставрев (1926 – † 1991). В къщата, в която тя и днес живее, е отседнал пристигналият през 1928 година свещеник за село Борово – руският белогвардеец йеромонах Петър (Кошелев). Тук е живял и следващият отец – Георги. Мария Росенова си спомня: След като направиха параклиса „Света Троица“, служеха там всяка година. Първо йеромонах Петър Кошелев, после баща ми – протойерей Георги Ставрев. От Преображение Господне до Кръстовден винаги служеха четиридесет служби и там спяха. Всеки ден служеха. Вали, гърми, имаш или нямаш работа… Там си. Баща ми много работеше. Защото, да издържа четири деца по онова време, трябваше да сее по три-четири декара тютюн. Всеки ден ореше и копаеше, но всеки ден служеха. Там нямаше ни ток, ни вода. Казваха, че имало стар манастир. Даже старата църква е започната да се изгражда с камъните от него.
ИЗГРАЖДАНЕ НА СТАРАТА ЦЪРКВА „СВЕТА ТРОИЦА“
92-годишната Мария Грибачева-Дичева от село Борово си спомня изграждането на старата църква „Света Троица“: Преди това нямаше параклиси, нямаше нищо там. Аз го помня, бях вече голяма, пораснала. Там беше само онзи кръст, който бай Йордан беше сложил, и нашите ходеха с катърчета. Малки дечица качваха на магарчетата и ходеха там на празника, на Кръстовден. Там, дето е сега „Света Троица“, нямаше никакъв строеж. Там имаше една малка колибка, направена от камъчета, и вътре имаше иконичка, кандило, за да запалим свещичка, като отидем…
В публикация на Мария Манолова, служител в Историческия музей – Смолян и в Държавния архив – Смолян, се упоменават важни събития, свързани с възстановяването на Кръстов връх като християнско средище. За градежа на „първия“ параклис тя пише, че през 1956 година настоятелството на църквата „Света Богородица“ в Борово решило над скалата с аязмото, където имало стари зидове и купове дялани камъни, да построи малка църква – „Света Троица“. Преди това местните купили мястото от българомохамеданина Расим Гуглев от село Мостово.
Въпреки липсата на писмени свидетелства в Летописната книга на манастира в архива на боровския храм се намериха спомагателни квитанции за постъпили дарения за Кръстов и за самия храм. Подписани са от касиера на църковното настоятелство Димитър Данчев. През 1955 година Марин Чунчев от село Борово дал 50 лева, Рада Тодорова Куцева от село Борово – 60 лева, Васил Колюханов от село Борово – 95 лева. А в квитанция от 27 януари 1957 година е записано: Подарък от село Борово внесе за Кръстов 260 л. Тези и други документи удостоверяват, че параклисът и делата на връх Кръстов са ръководени от Боровското църковно настоятелство.
Закупуването на земя на Кръстов в началото на XX век е дело на Петър Бедров. До 1912 година той купува 13,2 декара, като до 1908 година откупва терени от местния турчин Султарията. Този къс земя става причина за възраждането на манастира. От 14 септември 1909 година – Въздвижение на Честния Кръст Господен, е възстановено честването на празника, прекъснато след помохамеданчването отпреди 240 години, пише Игнат Бедров.
Мария Манолова разказва, че през 1956 година била построена църквицата „Света Троица“ от майсторите боровци Костадин Грибачев, Петър Жекин, Панайот Жекин и Димитър Данчев. Помагали всички вярващи боровци, като за основи били използвани част от запазените основи на старата манастирска църква „Света Троица“, която била много по-голяма, както и част от нейните дялани камъни. Свидетелство за това са намерените надгробни кръстове от „сморч“ (бигор) и откритият църковен солей (вероятно от старата манастирска църква). Той понастоящем е вграден в параклис, посветен на Триединния Бог, посочва Манолова.
В публикуваната литература се упоменава, че и „брат Йорданчо“ е участвал в градежа с доброволен труд. Негова заслуга е и организирането на множество поклонници към връх Кръстов от Асеновград и други градове.
Храмът „Света Троица“ е осветен през 1958 година от Негово Преосвещенство Главиницкия епископ Стефан – викарий на Пловдивския митрополит (по-късно Великотърновски митрополит). Годината на построяване заедно с Кръстното знамение са издълбани в каменния зид на две места: в южната част, на външната стена на светия Олтар, и над входната врата, заедно с годината на освещаване.
След храма местните жители от Борово изграждат северно от него първата сграда за поклонници, като използват пак част от камъните на „стария манастир“. С тях е изградено двустайно помещение за пренощуване на богомолци и малък параклис – „Света Богородица“, който не е запазен. На това място сега се издига храмът „Покров на Пресвета Богородица“.
С идването на отец Васил Аринински тази постройка е продължила да бъде използвана за свещеника и персонала.
ЛОВНО СТОПАНСТВО „КОРМИСОШ“ И ЗАБРАНИТЕ НА АТЕИЗМА
По данни на Държавния архив – Смолян представителното Ловно и риболовно стопанство „Кормисош“ е създадено с решение на Министерския съвет от 20 януари 1967 година в местността Карамуш, Смолянски окръг. Обхваща част от горските стопанства в Асеновград, Лъки, Манастир, Давидково, Славеино и части от работните земи на селата Лъки, Манастир, Борово, Мостово и Загражден. След политически промени и реорганизиране на ловните стопанства от март 1990 година преминава в състава на Горското стопанство в град Лъки.
За поклонението на Кръстов по време на атеистичния режим, когато върхът е в пределите на ловно стопанство, разказва Мария Грибачева-Дичева от село Борово: За Кръстова гора се качвахме с магарета. Там все още нямаше път, а беше козя пътечка. Старият свещеник ходеше там, за да служи четиридесет дена. Преди много време не беше известен този празник. До идването на Йорданчо, един човек от долните села, довел този кръст на Кръстова гора – сънувал е къде там да го сложи. После разбории с тия комунисти ни поразбиха и не даваха да ходят. Но нашите жени ходеха да помагат, когато се строеше малката черквичка. Ходеха да ги пъдят там. През този период е имало полицейски караули, които са ограничавали достъпа до връх Кръстов.
ЗАСЛУГАТА НА ПЕТЪР ТОДОРОВ
За възможността да се посещава свободно връх Кръстов от 1988 година, заслугата е на Петър Тодоров от град Смолян – фелдфебел от Българската армия. Той е роден през 1916 година в село Манастир. Повече от 15 години е старшина в армията. Участва в Отечествената война като командир на минохвъргачен взвод. Попада в минно поле на връх Вакъф (Султан тепе) и губи лявото си око, а метални парчета засягат главата, лявата му ръка и единия крак. Дванадесет години отдава в служение на Кръстова гора. Участва във възстановяването на смолянски параклиси и отделя от пенсията си дарения за Църквата.
В интервю на Христо Гиневски от 2002 година в „Родопски вести“ се разказва, че бай Петър за първи път се качил на Кръстова гора през 1986 година с устовския (от Смолян) свещеник Михаил Михайлов и неговата презвитера – Златка, която ръководела хора. Самият той разказва: Път нямаше и вървяхме по козя пътека. Имаше много свещеници, много дарове. Отец Михаил събра свещениците и им съобщи, че бай Петър ще ръководи възстановяването на Кръстова гора. Тогава там имаше само параклис – „Света Троица“, част от Божия Кръст, аязмото и едно мало помещение за посетители. Помня, че това беше през септември, не спахме цялата вечер, около един часа след полунощ хорът на Златка Михайлова запя край седемте кандила, покрай които имаше видения на икони.
На следващата година отново решихме да посетим чудодейното място, но на боровския разклон ни спряха милиционери и ни върнаха. Тогава реших да занимавам Тодор Живков, председател на Държавния съвет на Република България. С фотограф заснех най-светите места и с изложение ги изпратих до Тодор Живков, Петър Младенов, тогава външен министър, до Светия Синод, до Пловдивския митрополит Арсений.
Петър Тодоров се среща с Тодор Живков в София. След разговора им, публикуван от Георги Гривнев в материала „Смирена тишина“ от 2014 година, се разрешава достъпът до Кръстова гора.
В знак на признателност настоящият Западно- и Средноевропейски митрополит Антоний, докато е викарен епископ на Пловдивския митрополит Николай в Смолян, почита бай Петър, като му дарява Библия. Жестът към него и към други заслужили труженици е на честването на 150-годишнината на смолянския храм „Свети Георги“.
За делото на своя баща днес разказва дъщерята на бай Петър – Йорданка Маргаритова. Тя споделя: Когато отишъл на война, баща ми ръководел военна част, но почти всички са били убити. Него едва са го намерили сред падналите му събратя… След това той лежи две години в плевенската болница. Раните му бяха големи – лявото му око беше извадено и имаше девет пробойни рани! По-късно, когато се връща в Смолян, той построява нашата къща в родния ми град. Баща ми имаше павилионче в центъра на града, което през годините е било на различни места. Там продаваше дребни работи, но работеше до края на живота си, до 99-годишна възраст!
Освен да се посещава свободно Кръстова гора, той има заслуга да се пусне електричеството и ВиК към възобновения по-късно манастир. Дядо Арсений и татко бяха добри приятели. Когато имаше нещо, свързано с Кръстова гора, той ходеше и му помагаше. За параклиса „Света Троица“ баща ми бе поръчал икони, правени в Смолян.
ИЗГРАЖДАНЕ НА МАНАСТИРА „СВЕТА ТРОИЦА“ В зенита на атеистичния режим със заповед от 29 март 1988 година на Пловдивския митрополит Арсений се назначава ставрофорен свещеноиконом Васил Аринински от Нареченски бани да обгрижва Кръстова гора. Той поема служението от 1 април 1988 година.
В книгата си „Чудесата, станали на Кръстова гора“ ставрофорен иконом Васил Аринински пише, че първоначално е създадена фондация. Той е председател, привлича Петър Иванов Тодоров, а секретар е Илия Левов. По-късно се присъединяват още десетина души. Създадено е и църковно настоятелство, в което членуват и Георги Згуров от Асеновград, Атанас Паскалев и Станчо Станчев от село Борово. Контролният съвет е с председател Петър Тодоров от Смолян и инженер Таньо Стайковски от Мадан, директор на „Минстрой“ АД.
Първите действия са възстановяване на манастира и прекарване на ток и вода от „Главпроект“ – София, и ВиК – Смолян. За това свещеникът разказва: Един топъл летен ден по козите пътеки се събрахме настоятелството и други люде банкери и бизнесмени. Тук бяха и Стамен Канев от град Лъки, техникът Босилков и други съмишленици, които очертаха границите на земята около манастира, посочени от градския съвет на град Лъки с кмет г-н Янев и още четирима служители на общинския съвет… По нареждане на Пловдивския митрополит Г.Г. Арсений получи от районния съд в Чепеларе нотариален акт за собственост на земята на името на манастира „Св. Троица“.
Направата на пътя е свързана с чудно явление, твърди отец Аринински: По време на срещата слънчевият небосклон се затъмни, затрещяват гръмотевици и завалява обилен дъжд по отсрещните възвишения. Присъстващите искат да се преместят в параклиса, но отец Васил казва: Не бойте се, тук няма да вали.
Така и става, а всеки започва да обещава средства за пътя, който по това време стига само до село Борово. Дейно участие в прокарването му имат Васил Колюханов, Стоян Канев, Иван Сариков – изпълняващ длъжността директор на „Минстрой“, Мадан, Таньо Стайковски – главен инженер в същата фирма.
Дарение прави и цар Симеон II. Донесено е през 1992 година от Галя Дичева – негов секретар. Сумата от 8000 лева е вложена в направата на „стария път“. В писмото се съобщава, че до онзи момент българският цар Симеон не е идвал в светата обител въпреки поканите. Но в книгата „Кръстова гора“ от 1994 година е споменат сред първите дарители.
В писмо от 2001 година до Пловдивския митрополит отец Васил пише: Наистина нямаше път до Кръстова гора, дотам се отиваше по козя пътека, но под ръководството на Църковното настоятелство и отец Василий, със съдействието на миньорите, направихме път до Кръстова гора, който, за щастие, напоследък асфалтирахме и обградихме с мантинели. Много хора обещаваха да асфалтират пътя, но никой не даде лев за него… А сега добри хора чрез Европейския съюз дадоха 300 000 лева на община Лъки за пътя до Кръстова гора и го асфалтираха. Когато мин. Муравей Радев отряза лентата да пуснем пътя в експлоатация и видя, че има нещо за дооправяне, ме попита колко пари са необходими да се довърши пътят, консултирахме се с инженери и установихме, че са необходими и 350 000 лева за довършване на пътя и поставяне на предпазни огради. Парите отпусна министърът. Пътят беше завършен.
Така богомолците са улеснени с достъпа до светата обител и започват богослужения. Народът започна да идва в петък вечер, когато правехме службите през нощта. Малката църквичка „Света Троица“ се оказа тясна да побере стотиците богомолци и по настояването на отец Василий започнахме да извършваме службите на открито, на поляната, осветена с два петромаксови фенера. Народът пазеше тишина и кой както можеше, пееше св. Литургия. Не можете да си представите какво молитвено настроение цареше между християните. На Кръстовден тук винаги служеше Негово Високопреосвещенство Г.Г. Арсений, митрополит Пловдивски, придружен от много свещеници, пристигнали с група богомолци на поклонение.
С увеличаването на поклонниците се стига до решение за изграждане на по-голям храм. Желанието на отец Васил е продиктувано от чудо, което описва така: През една късна ноемврийска нощ свещеникът служеше, но народ нямаше, защото беше много студено. Служеха се служби, изпратени от християните по пощата. След службата, около 3:30 часа, излязохме – свещеникът, певецът и клисарят – пред старата църквичка „Света Троица“. Бяхме седнали на пейката и се наслаждавахме на прекрасната нощ, на многобройните звезди на небосвода… Въпреки студа ние си говорехме, че наистина трябва да се направи една по-голяма църква… И ето, от долния завой на новия път се задават две светлини. Помислихме, че някои богомолци са закъснели, и решихме да ги изчакаме… Светлините наближаваха по пътя, но никакъв звук от мотор не се чуваше. Светлините от две станаха на една и помислихме, че някой върви с фенер. Светлината достигна малката църквичка „Покров на Пресвета Богородица“, влезе навътре през вратичката и след малко от тази врата излезе един голям кръг, осветен с всички съществуващи цветове, колелото се затъркаля нагоре по пътеката към Светия Кръст. Когато стигна там, колелото се пръсна на хиляди светлинки звездички от Светия Кръст до параклисчето „Покров на Пресвета Богородица“. Всичко това беше един толкова красив и толкова тържествен свят момент, че човек не може да го опише. След секунди колелото отново се образува и от Светия Кръст тръгна към параклисчето, влезе през вратата и след малко се яви същата светлинка както в началото, и тръгна обратно по пътя. Отец Василий каза: „Ето ви личба къде да построим новата църква на името на Божията майка“.
Окрилен, отец Васил отива при Пловдивския митрополит Арсений да иска благословение за нов, по-голям храм. Невъзможността митрополията да подпомогне финансово строежа, натъжила Пловдивския митрополит, пише Георги Миков. В книгата си „Чудесата, станали на Кръстова гора“ отец Васил разказва за множеството поклонници – не само християни, но и бългоромохамедани.
Той споменава как кметът на село Белица – г-н Гюлев, довежда работници, които започват да заравняват терена за новия храм. В същото време на поклонение на Кръстова гора е архитект Здравка Шапкарева от София заедно с майка си. Михаил и Здравка Шапкареви изготвят проекта за манастирския комплекс. Той е проектиран по предложение на отец Васил Аринински на два етажа. На първия има 10 – 12 помощни помещения за персонала и параклис – „Свети Василий“, а на втория е самият храм. Цялото здание има дължина 12 метра и 8 метра ширина. Първата копка и полагането на основния камък е извършена от Пловдивския митрополит Арсений. Майсторите са от селата Загражден и Момчиловци.
През 2001 година е построена арка на входа. В дясната ѝ част, под иконата на Спасителя, е поставен надпис: Дарение от фамилия Драганови Димитровград – Пловдив – София. С молитва за мир, здраве и Божия благодат 2001 год.
Манастирската чешма „Свети Седмочисленици“ е построена през 2002 година от даренията на жители и фирми на град Хасково и инициативен комитет с участието на Мария Георгиева и Тодор Тодоров. Градежът е осъществен по проект на архитект Станка Скерлева от град Хасково от каменари от град Брацигово при управлението на манастира от отец Васил.
КРАЖБАТА НА МЕТАЛНИЯ КРЪСТ
Злощастно събитие сполетява Кръстова гора на 22 октомври 1994 година. За него отец Васил споделя пред вестник „24 часа“: Вечерта бяхме на Кръста към 20 часа и всичко беше наред. После започнахме службата в църквата „Света Троица“, а когато сутринта отидохме отново на Кръста – нямаше го. Аз чувствам, че Кръстът е в тая планина. Дано се намери.
Той предприема отливане на нов кръст. Стойчо Стоев финансира изработката, добавя още 33 килограма и теглото на кръста става 99 килограма. Направен е в цеховете на Азотноторов завод „Неохим“ АД в Димитровград. За изработката отговаряли Станислав Пенев, Стоян Банков и Георги Спасов (вече покойник). Първите двама си спомнят: Донесоха модела от дърво, както се правят всички модели за отливане на метали. Със съгласието на отец Аринински се сложиха още 33 килограма от дарителя – Стойчо. Марката на стоманата по ГОС – руския стандарт, е: OХ23Н28М3Д3Т. Това е най-здравата неръждаема стомана, неподатлива на прерязване с ръчни инструменти.
Новият Кръст е поставен на мястото на стария на 15 юни 1995 година от Пловдивския митрополит Арсений, пише в книгата „Родопският Йерусалим“ (1996). Според статия на Момчил Родопски („Родни планини“, 1995) това е станало в дните 21 – 22 юли: На зазоряване вярващи доброволци пренесоха осветения Кръст до върха, където го закрепиха в здрава бетонова основа.
ВРЪЩАНЕ НА ЦАРСКИЯ КРЪСТ НА КРЪСТОВА ГОРА
Седем месеца (според други сведения десет) след кражбата Кръстът е върнат, споменават в „Родопският Йерусалим (1996)“. В книгата си за отец Васил Аринински Георги Миков пише, че е оставен разрязан на две части на около 2 километра от манастира. Намерен е случайно от Алекси – овчар от село Белица. Той се уплашил да не обвинят него в кражба, но решил да го предаде на игумена – ставрофорен свещеноиконом Васил Аринински, и получил парична награда. Скоро след това на отец Васил е подхвърлена бележка със следния текст: Ние, които посегнахме на Кръста, бяхме трима. Беди нападнаха семействата ни, двамата се споминаха. Не исках да ме последва тяхната участ. Върнах Кръста и моля за прошка! Дано Бог се смили и запази в тайна името ми, за да не върви този грях и по децата ми, пише в „Родопският Йерусалим (1996)“. С благословението на Пловдивския митрополит Николай на Петдесетница през 2008 година старият Кръст е положен на предишното си място. А дареният от Стойчо Стоев е пренесен до аязмото Гълъбичката.
ИЗГРАЖДАНЕ И ОСВЕЩАВАНЕ НА ХРАМ „ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА“
Негово Светейшество Българският патриарх Максим († 2012) отслужва първата света Литургия в осветения храм в съслужение със синодалните архиереи: Пловдивския митрополит Арсений, Видинския митрополит Дометиан, Доростоло-Червенския митрополит Неофит, главния секретар на Светия Синод – бившия Нюйоркски митрополит Геласий, Неврокопския митрополит Натанаил, Врачанския митрополит Игнатий (сега Плевенски митрополит).
Строежът на съборната църква започва през 1994 година с голям ентусиазъм. До лятото на 1995 година е изграден целият храмов комплекс. На първия етаж, в източния край, е обособен параклис – „Свети Василий Велики“, изографисан през 2001 година. На 21 септември 1995 година в преизпълнения храм „Покров на Пресвета Богородица“ Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Арсений отслужва водосвет в съслужение с духовници (сред тях отец Васил Аринински – игумен на манастира, свещеник Георги Тодев от Димитровград и други). и благославя донесените хлябове в светата обител. При пението на тропара на Въздвижение на Честния Кръст Господен Пловдивският митрополит поръсва със светена вода целия храм и богомолците.
На следващия ден – 22 септември, е извършен пълният чин на освещаване на манастирския храм от Пловдивския митрополит Арсений в съслужение с бившия Нюйоркски митрополит Геласий († 2004) – главен секретар на Светия Синод, Неврокопския митрополит Натанаил († 2013), Врачанския митрополит Игнатий (понастоящем Плевенски митрополит) и 16 свещеници.
В края на освещаването Негово Светейшество Българският патриарх Максим († 2012) отслужва първата света Литургия в осветения храм в съслужение със синодалните архиереи: Пловдивския митрополит Арсений, Видинския митрополит Дометиан, Доростоло-Червенския митрополит Неофит, главния секретар на Светия Синод – бившия Нюйоркски митрополит Геласий, Неврокопския митрополит Натанаил, Врачанския митрополит Игнатий (понастоящем Плевенски митрополит). В богослужението участие взема и Високопреподобният Евлогий (настоящият Адрианополски епископ и игумен на Рилския манастир „Свети Йоан Рилски“) – ректор на Пловдивската духовна семинария „Свети свети Кирил и Методий“, и 16 свещеници (сред тях Васил Аринински, Лука Марински от Пазарджик, Тодор Димитров от Асеновград, Витан Йорданов от Пазарджик). Паметният момент е записан в Летописната книга от Доростоло-Червенския митрополит.
С благословението на Пловдивския митрополит Николай на съборния храм са реконструирани фасадата, терасата на църквата (за среднощните богослужения) и целият наос (корабите и светият Олтар). Зографът Стоян Белев и съпругата му Нели Белева изографисват иконостасните икони във византийски стил през 2007 година.
Пловдивският митрополит Николай извършва чина на обновлението през 2008 година, на Неделя Кръстопоклонна, в съслужение с Константийския епископ Антоний (настоящ Западно- и Средно- европейски митрополит), архимандрит Висарион (настоящ Смолянски епископ) – игумен на светата обител, свещениците Васил Кашоров и Иван Марински и митрополитския йеродякон Арсений (настоящ Сливенски митрополит). През 2020 година външната фасада на храма е отново реконструирана, като стенописите на Спасителя и Пресвета Богородица са изработени вече от мозайка, а старата малка камбанария на съборния храм е затворена и е изписано изображение с мозайка на Разпятие Христово. Майсторите на мозайката са от Румъния.
Летописната книга пази спомена за първата света Литургия в манастирския храм „Покров на Пресвета Богородица“
Бележката за първата света Литургия, записана в Летописната книга
Паметното събитие е записано в Летописната книга от Доростоло-Червенския митрополит Неофит
ИЗГРАЖДАНЕ НА МАНАСТИРСКИЯ КОРПУС
По дарения проект на архитект Здравка Шапкарева са изградени както съборният храм „Покров на Пресвета Богородица“, така и южните манастирски корпуси през 1999 година. За започването на църковния градеж в Летописната книга на манастира митрополит Арсений е отбелязал на 14 юли, че първата копка на битовата сграда е направена в присъствието на депутатите Кирил Ерменков, Ангел Малинов, Златко Златев, Георги Джоджев, Дора Грозданова, Дилайла Васева, Емил Горанов.
Пред Радост Теохарова във филма „Кръстова гора. Гората на чудесата“ (от 2018 година) отец Васил Аринински разказва за идеята на изграждане на манастирските корпуси. Първият е със „социална постройка“ на първия етаж, над него има стаи за полиция, пожарна, лекарски екипи и шофьори на автобуси. По план трябва да има общо три крила, които да са около стария храм „Света Троица“.
Отец Васил описва комплекса така: На фона зад нас се намира едното манастирско крило (монашеското), което е пред завършек. Такива крила ще има още две… Това крило ще има 220 легла за ползване. Още като направим, може би до 2010 година, ако бъда жив и здрав, ще имаме 720 легла. Никой манастир не може да се похвали с толкова много легла. А тези места тук (поляната към храм „Покров на Пресвета Богородица“) ще бъдат направени с големи стълбища, широки и с амфитеатрални пътечки. Когато се служи горе, в църквата, народът да има къде да се разположи и да седнат хората. Тука се разполагат до 100 000 души. На големите празници това цялото пространство е човек до човек. И затова ние трябва да им направим удобство, да седнат хората, да се наслаждават и да се молят.
По времето на отец Васил Аринински и неговия приемник – настоящия игумен епископ Висарион, се завършват само едното крило – монашеското, и социалната постройка.
През октомври 2020 година с благословението на Пловдивския митрополит Николай започва изграждането на източното крило. То е на три етажа, като първите два са за поклонници. На третия етаж е най-новият параклис – „Свети Максим Изповедник“. Осветен е на 30 юни 2026 година от Пловдивския митрополит. Над него се издига манастирската камбанария.
Ктитори са Иван Цурев от Батак, Борис Борисов от София и Вакрил Запрянов от Асеновград. Първоначалната помощ за градежа са дарените 300 000 лева от българското правителство, отпуснати благодарение на тогавашния премиер Бойко Борисов.
ПАРАКЛИСИТЕ НА КРЪСТОВА ГОРА
Параклисите към Кръста на Кръстова гора са изградени по един и същи проект. Там по-рано със суха зидария е бил направен параклис, посветен на светите Три светители, свети Серафим Саровски и свети Йоан Рилски. Не е известно кога е демонтиран.
Бележката за първата света Литургия, записана в Летописната книга
Паметното събитие е записано в Летописната книга от Доростоло-Червенския митрополит Неофит
БАБА ЕЛЕНА ОТ БОРОВО
Една жена от Борово – покойната вече баба Елена (1931 – † 2013), в продължение на десетилетия посреща и изпраща поклонниците на Кръстова гора. От възстановяването на манастира тя полага грижи за благолепието на параклисите и на „стария храм“ – „Света Троица“. Нейният внук – Николай Беляшки, разказва, че много хора я търсили и в родния ѝ дом. Станала кръстница на десетки поклонници. Благодарни вярващи ѝ пращали снимки. Тя до сетни сили служеше на Бога безкористно и все така тихо и скромно. Бог да я упокои и да я прости!, казва Негово Преосвещенство Смолянският епископ Висарион.
ДАРЯВАНЕТО НА ЧАСТИЦА ОТ КРЪСТА ГОСПОДЕН ПРЕЗ 2009 ГОДИНА
През октомври 2009 година министър-председателят на Република България Бойко Борисов и тогавашният министър на културата професор Божидар Димитров даряват на манастира „Света Троица“ в Кръстова гора частица от Христовото Разпятие. Преди това тя е съхранявана в Националния исторически музей в София. Християнската реликва е посрещната на 3 октомври на площад „Централен“ в Пловдив от Пловдивския митрополит Николай, свещеници от епархията и миряни. С литийно шествие е пренесена до митрополитския храм „Света Марина“, където е изложена за поклонение. На следващия ден частицата от Светия Кръст е официално предадена от митрополит Николай на игумена на манастира „Света Троица“ – архимандрит Висарион (настоящия Смолянски епископ).
Днес Светият Кръст стои на специален аналой в храм „Покров на Пресвета Богородица“ и се изнася от манастира на тържества, свързани с живота на Пловдивската епархия.
С усилията на поколения свещенослужители и боголюбиви християни след векове на исторически превратности и изпитания Кръстова гора остава твърдина на вярата и знаков поклоннически маршрут за вярващия човек.
