В разговор с д-р Делян Тодев нейно всепреподобие майка Филотея (Динева), игуменка на Горноводенския манастир „Свети Кирик или Юлита“, споделя своите размишления за пътя към Бога, за мястото на вярата в днешния динамичен свят и за присъствието на децата като пълноценни членове в живота на Църквата.
– Ваше Всепреподобие, от няколко години сте игуменка на манастира „Свети свети Кирик и Юлита“ край кв. „Горни Воден“. Разкажете накратко за връщането на обителта, която десетилетия наред беше във владение на Съюза на архитектите в България?
– Още с встъпването си в длъжност на Пловдивската катедра нашият архиерей – митрополит Николай – през 2007 г. заведе дело за връщане на манастира на Църквата. Като вярващ човек, милеещ за вярата и обичащ благолепието на храма, той не можеше да търпи светата обител да тъне в „мерзостта на запустението“. Бог му помогна в този труден период. Делото продължи до 2014 г. Няма да забравя деня, в който влязохме в двора на манастира. Множество свещеници и миряни начело с митрополит Николай с църковни песнопения, хоругви и всички чудотворни икони от Асеновград напълнихме двора на манастира, където бе отслужен благодарствен молебен. Радостта наистина беше голяма. В решаващите за съдебното дело дни архиереят ни беше призовал християните чрез Пловдивската православна телевизия да постят три дни, за да измолим от Бога благоприятно решение на делото. Десет години минаха оттогава, а богомолците продължават да споделят, че са се отзовали и са постили, което ги е привързало към манастира.
Последваха основни ремонтни дейности от страна на Пловдивската митрополия. За един месец манастирският храм беше обновен и започнаха всекидневни богослужения, защото с молитва се полага всяко начало. Продължи се и с възстановяването на останалите сгради.
– С какво манастирът днес привлича богомолците?
– Почитта към светиите покровители на тази света обител най-вече привлича поклонници. В съчетание с красивата природа благодатта на това свято място се усеща още по-силно. Стараем се да обърнем внимание на всеки човек, влязъл в манастира, според духовните му нужди. Ако идва за първи път, да узнае житията на светите Кирик и Юлита и като дойде пак, вече да е с конкретна нагласа, че молейки се на Иисус Христос, на Света Богородица и на светиите, ще получи помощ и покой за душата си. В нашия манастир се намират частици от мощите на свети Кирик и света Юлита. Храмът е посветен също и на света Параскева Римлянка, чийто празник отбелязваме на 26 юли. Тук се намира и иконата на светите Йоаким и Анна с вградени в нея частици от мощите им, подарък от митрополита на Тамасу в Кипър – Исаия. През студените месеци на годината тслужваме богослужения в параклиса „Свети Серафим Софийски Чудотворец“. Митрополит Николай благослови преди пет години да се устрои храм в чест на този светец, защото е идвал в тази обител през 30-те години на миналия век във връзка със съществуващото в манастира тогава Духовно училище с участието на руски емигранти.
– Чудотворната икона „Света Богородица – Златна ябълка“ се намира в енорийския храм на асеновградския квартал „Горни Воден“. Как се почита тази светиня във вашия манастир сега?
– В миналото около храма “Успение Богородично” е имало жилищни постройки и този комплекс е представлявал метох към манастира „Свети свети Кирик и Юлита“. В началото на миналия век Пловдивският митрополит му дава статут на енорийски храм. Съществува от древност литийно шествие с чудотворната икона „Света Богородица – Златна ябълка“ до светата ни обител на празника Преполовение. Откакто манастирът отново е действащ, с благословението на Пловдивския митрополит Николай възстановихме тази традиция. За да засвидетелстват почит и благодарност към светинята, в литийното шествие вземат участие богомолци не само от Горни Воден, но също от София и други градове.
Пловдивският митрополит Николай по време на света Литургия в манастирския храм „Света Параскева Римлянка“
„Любопитни са и към богослужебните книги. Веднага забелязват, че някои букви в църковнославянския език са различни. Задават много въпроси.“
Толкова популярна стана иконата с чудесата, които постоянно се умножават, че се забелязва в последните години интересна практика. През Великия пост с ябълки се окичват богородични икони в град Пловдив, в храмовете по духовните околии и даже в други епархии.
– Извън богослуженията с какви занятия и дейности се занимава сестринството на манастира?
– Понастоящем в манастира сме две монахини. Работата в манастира е много и разнородна, но Бог не ни е оставил без помощници и съработници. Понякога се събираме хора от три поколения и това е хубаво. Сестра Домника предимно посреща поклонниците в храма. От две години в Асеновград преподава вероучение в неделните дни. Идват да помагат и да работят в манастира също и младежи, особено през ваканциите. Организираме различни дейности и занятия, в които се включват според дарбите си. Развиват умения и се учат на отговорност. Това ще остави във всички ни незабравими спомени. С вече порасналите продължаваме да се чуваме и виждаме и това общуване винаги ни носи радост.
– През лятото в манастира приемате групи деца от Пловдивска епархия. Разкажете ни как преминава престоят им тук, с какво се занимават и как чувстват благодатта в манастира?
– Обикновено приемаме децата с придружител роднина. Това е особено важно. Нужно е да мотивираме родителите да водят децата си по-често в храма на богослужения, за да не лишават душите им от благодатта на тайнствата на Православната църква, както не лишават телата им от храна. Някои от родителите държат на религиозното възпитание на децата си, но други едва тук забелязват духовната им потребност. Най-много държа децата да взимат участие в богослуженията. Оставям ги да изберат дали да четат, да пеят, или да помагат на свещеника. Научават се да бият клепало. Имаме две – малко и голямо, защото всички искат да опитат. Първо обясняваме символиката, показваме как, а след това ги оставяме сами да се организират.
Случвало се е деца да дойдат в храма цял час преди утринната служба, защото искат да видят как се палят кандилата. Любопитни са и към богослужебните книги. Веднага забелязват, че някои букви в църковнославянския език са различни. Задават много въпроси. Често след служба искат да останат още в храма и тогава провеждаме импровизирани беседи или продължаваме да пеем църковните песнопения, които са им харесали. Най-малките, които още не могат да четат, имитират големите деца, но Бог вижда тяхното желание да участват и със сигурност приема молитвите им. Ще завърша с думите на Спасителя „Оставете децата да дохождат при Мене и не им пречете, защото на такива е царството Божие“ (Марк 10:14).
– А как повлияват на вас, сестрите, посещенията на децата?
– Свети Кирик е станал мъченик за вярата само на три годинки, след като извикал силно, че е християнин. Той прави това чудо, че дечицата особено се привързват към нашия манастир. Мощите му често благоухаят в периодите на детските лагери. Как бихме могли да не се радваме на това благоухание и на детската глъчка? Те са бъдещето на България. Радвам се и се моля да запазят колкото може по-дълго чистотата на детските си души, да израснат като пълноценни граждани на обществото ни и никога да не забравят, че делата ни са пред Божието лице и с чувство на отговорност и християнска съвест да работят на попрището, на което Бог ще ги постави.
– С какви думи бихте се обърнали към всяко дете?
– Бог те обича, скъпо дете, повече от всичко на света! Моли се за нас, възрастните, защото твоята искрена молитва ще бъде чута.
