– Ваше Преосвещенство, като викарен епископ на Пловдивския митрополит Николай, освен другите задължения, Вие отговаряте за няколко манастира в епархията. Още преди да станете архиерей, Вие бяхте игумен на прочутия манастир на Кръстова гора. Въз основа на Вашия житейски опит и наблюдения можете ли да направите някакво заключение за това какви задължения налагат сегашният свят и новите обстоятелства на модерния живот върху съвременния монах?

– Монахът е човек, който изоставя света, живее сам или в общност, т.е. в манастир, и чрез непрекъсната молитва се стреми да се доближи до Бога. Монасите приемат обети за целомъдрие, нестяжание и послушание. Но основният и съществен елемент е молитвата.

Основното духовно състояние на монаха е любовта му към Бога и той живее целия си живот в подвиг. Това е постоянно, независимо от обстоятелствата, независимо от каквито и да било промени в живота на човечеството. Да, в съвременния свят има много опасности и предизвикателства, но те могат да бъдат избегнати само и единствено чрез вярата в Господ Иисус Христос. Затова тези хора, които могат, избират пътя към Бог чрез монашеството. Защо казвам„които могат“? Защото това е тежък всекидневен труд. Същото се отнася и за външното служение на манастирите и монашествуващите. Както преди, така и сега добродетелта трябва да съпътства монаха, за да преуспява той в просветителската си дейност и да привлече дори онези, които имат враждебно отношение към Църквата. Нека си спомним и за един светъл пример на добродетелен монах – свети Паисий Светогорец, който, макар и обикновен монах, полагал и напътствал духовно хиляди хора, които го посещавали.

Храм “Свети великомъченик Димитър” в гр. Пещера

– Животът Ви е свързан с Църквата. Къде и как започнадуховният Ви път към Бога?

– Отраснах в град Пещера, като периодът на моето детство и юношество протече по време на комунистическия режим. Беше забранено да се посещават църквите и масово хората се възпитаваха в атеистичен дух. Благодаря на Бога, че въпреки това отраснах във вярващо семейство.

От малко дете моята баба Павлина и майка ми Люба с много обич, старание и търпение ми говореха за Бога. Семейството ми ме учеше да разбера и да придобия доброта, любов, търпение, състрадание, правдивост и вярност. Пазя скъп спомен и до днес от моята баба.

Бях на 7 години, когато взех за пръв път причастие в църквата „Свети Димитър“ в нашия квартал. Редовно посещавах богослуженията в храма, радвах се всеки път, когато бях там. В детството и юношеството ми в прегръдката на храм „Свети Димитър“ по пътя на вярата ме насочиха свещениците отец Тодор Попов, отец Петър Бараков и отец Димитър Калайджиев.

Основно образование завърших в родния си град Пещера, а средното – в Пазарджик. След това, воден от желанието си да усвоя основните истини на православното християнско учение, завърших през 1995 г. двугодишен курс в Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“, така също и висше богословско образование в Православния богословски факултет на Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“ през 1997 г. Избрах пътя на монашеството, защото обичам Бога, а да избереш пътя към Него, е да отдадеш себе си на Христос и Църквата! Така мисля, но винаги в сърцето си пазя думите на Спасителя: „Не вие Мене избрахте, но Аз вас избрах и ви поставих да идете и да принасяте плод, и плодът ви да пребъдва, та, каквото и да поискате от Отца в Мое име, да ви даде“ (Йоан 15: 16).

Водосвет в Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично“

– Християните живеят в света и всеки по мярата на силите си се бори с изкушенията. Какво е Вашето упование в монашеския подвиг и кои светци Ви вдъхновяват в ежедневното Ви служение?

– Ще започна с молитвените думи на свети Йоаникий Велики:„Упованието ми е Отец, прибежището ми е Син, а покровът – Дух Светий, Света Троице, слава на Тебе“. Християнският живот, както и монашеският, не се основава само на човешките ни усилия, но преди всичко на Божията благодат. Монашеството е благословение, което Бог е дарил на приелия го.

Свети Нил Синайски, ученик на свети Йоан Златоуст, твърди, че ние се доближаваме до Бога дотолкова, доколкото извършваме подвиг. Тук не се има предвид някаква героична постъпка, а онази всекидневна рутина, която не бива да ни депресира, а напротив – изпълнявана с неизменна и упорита последователност, трябва да доведе до най-важната победа – победата над себе си! Всеки ден рано ставане за богослужения, постоянно участие в литургичния живот, безропотно послушание към духовния наставник, редовно изпълнение на килийно молитвено правило, помощна ближния, грижа един към друг и плодът от всичко това.Това е монашеският живот. И да изпълним Христовите думи: „Подвизавайте се да влезете през тесните врата“ (Лука 13: 24).

За мен постоянната молитва е нещо много важно, тя е клонка от дървото на кротостта и безгневието, проява на радост и благодарност, лек за унинието. В ежедневното ми служение ме вдъхновяват свети Антоний Велики, свети Спиридон и моят небесен покровител – свети Висарион Смолянски. Свeти Антоний се смята за покровител на монашеството, велик подвижник в битките срещу греха и страстите. Възхитително е неговото житие, написано от неговия съвременник свети Атанасий Александрийски. Неговото изучаване трябва да е удоволствие за всеки, който желае да изпитавеличието на живота в Христа.

Свети Антоний Велики – основоположник на монашеството

Свети Спиридон е един от най-великите светии и чудотворци. Неслучайно е наречен чудотворец, защото освен добрите си и човеколюбиви дела, той извършвал и чудеса. Изпълнен с любов към ближния и към Господ Иисус Христос, бил със смирено сърце. Знаел, че земната слава е нищожна и неговата единствена грижа била винаги да угоди на Бога. Просветен от Светия Дух, притежавал прозорливост и най-силно в него било чувството на любов и милосърдие към ближните. Господ Иисус Христос казва: „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели“ (Йоан 15: 13). И също ни учи:„Възлюби ближния си като себе си“ (Мат. 22: 39).

С моето монашеско пострижение на 4 ноември 2002 г. в манастира „Света Троица“ на Кръстова гора приех името Висарион от приснопаметния Пловдивски митрополит Арсений. Свети Висарион Смолянски е образ на смирения пастир, водещ паството си по пътя към Царството Небесно през изключително трудния период на турското робство в Родопите.

Почитаме всички светии, защото те са нашата опора и молитвена броеница пред Бог в нелекия ни монашески път.

Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай със своите викарни епископи – Знеполски епископ Арсений (сега Сливенски митрополит) и Смолянски епископ Висарион – на вечерня под открито небе на Кръстова гора

– Разкажете ни повече за връзката Ви с Вашия духовен старец и неговото наставничество към Вас.

– Както казах, след като завърших средно образование, реших да уча в Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. През 1994/95 г. бях там под наставничеството на моя духовен старец митрополит Игнатий, понастоящем архипастир на Плевенска епархия. Познанството ми с него е от времето, когато той бе викарий на Пловдивския митрополит Арсений. Обучението ни в семинарията включваше както богословско образование, така и формирането на християнския живот чрез молитва, присъствие и участие в редовните богослужения, чрез покаяние и милосърдие.

Спомням си как чаках този благословен ден на моето пострижение в монашество, изпълнен с ентусиазъм. Това, което ме е очаровало в Духовната семинария, е образът на Христос – Добрия пастир, Който от Божествена любов не само търси изгубената овца, но след като я намери, я полага на раменете Си и я извежда на тихи пасбища и от любов Той жертва живота Си за Своето паство!

– Какви са измеренията на духовния подвиг за човека в началото на XXI век, какво го отличава от миналите епохи?

– Във всички времена духовният подвиг трябва да се извършва с усърдие. Свети Антим Хиоски казвал: „Усърдието и нерадението са две силни средства. Едното ни съединява с Бога, а другото ни разлъчва от Него. Усърдието е нагорещено желязо. Нерадението е студено желязо и колкото и да го удряме с чука, то не може да омекне и от него не може да се направи нищо, докато горещото желязо е много пластично“.

Подвигът съществува, за да ни научи на самоконтрол и самообладание, а чрез това и на любов. Така че да се подвизава човек в борбата срещу своя егоизъм в това модерно развито общество, е много трудно, но не невъзможно. За нас, православните християни, душата на всеки човек – нашия брат или сестра, е част от Тялото Христово. Ето защо хората в съвременното общество трябва да се замислят как да се държат с човека срещу себе си, защото, наранявайки го, ние режем с нож Тялото Христово.

За съжаление, самоличността на съвременния човек често се изразява чрез индивидуализъм, егоизъм, отчуждение и дистанция от другите хора. Живеем толкова близо, но сме толкова далеч, чужди сме един на друг. Трябва да се молим за нашите братя и сестри, молитвата ни да стане основа на нашето покаяние и смирение.

Първо архиерейско благословение след хиротонията на Смолянския епископ Висарион

– Каква е ролята и значението на прославлението на Вашия небесен покровител свети Висарион Смолянски и изградения храм в Смолян, посветен на светеца, за духовния живот в Родопите?

– Свети Висарион е живял през XVII в., по времето на султан Мехмед IV. При първото насилствено помохамеданчване в Родопите е бил измъчван и убит на 29 юли 1670 г. в името на вярата. И по време на тези мъчения, убийства, насилия над народа от турците свети Висарион е бил единствената опора и надежда на хората тогава, че и това зло ще отмине и ще настъпят по-добри дни. И в днешно време свети свещеномъченик Висарион Смолянски стои високо над нас и свети, за да ни бъде упование във вярата, надеждата и любовта. Да пазим вярата си чиста и неопетнена, да сме силни и борбени в трудностите на съвременния живот. А самият храм „Свети Висарион Смолянски“, освен че впечатлява със своята архитектура и размери, е стълб на вярата на всички християни – да бъдем силни, борбени, непоколебими и стоящи здраво в бурното житейско море. Храмът е църква на живия Бог и крепило на истината в Родопите.

– Владико, колко манастира има в Пловдивска епархия?

– На територията на епархията има двадесет и два манастира, като всеки от тях притежава своите особености. Манастирите ни са изградени на места с невероятна красота. Манастирските сгради са напълно хармонизирани с природните дадености на всеки един район, в който се намира съответният манастир.

Що се отнася до избора на място, той се е основавал на нуждите на монасите и монахините от уединение и молитва. Всеки манастир има централна църква, килиите на монасите или монахините са отделени от сградите за помещаване на посетители и поклонници. Също са обособени трапезарии за монасите и отделни – за поклонниците. През последните 18 години под ръководството и неуморната работа на нашия архипастир – Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай – са обновени и реставрирани почти всички свети обители и църкви към тях. В някои от манастирите в момента се извършват строителни и реставрационни работи.

Обителите ни са преживели много трудни времена, времена на атеизъм. Така че, като гледаме сегашния им блясък и благоустройство, е трудно да повярваме какъв път сме извървели през тези години. Монаси и монахини посвещават всичките си усилия на възстановяването и поддържането на тези духовни средища, като следват апостолския призив: „в усърдието не бивайте лениви; духом бъдете пламенни; Господу служете“ (Рим. 12: 11). Всички те демонстрират монашески подвиг и безгранична преданост към Господа през целия си живот.

Остават няколко манастира, в които още няма монашески живот, защото няма монаси след този развращаващ период на комунизма. В такива случаи епархийският ни архиерей възлага послушание на свещениците от същата духовна околия да обгрижват светата обител, да извършват редовно служби в храма и да посрещат поклонниците. И се надяваме, че във всеки един такъв манастир един ден ще има монашески живот. За това копнеем, за това се молим на Бога.

Манастирите са съкровище на българския народ и Църквата като пазителка на духовното наследство се грижи за тях. Не просто като за архитектурни паметници или музеи на старините, а като за живи части от църковния организъм.

Благодарим на всички вас, драги читатели, и ви каним в нашите древни и нови свети обители на епархията ни, за да се помолите и поклоните на светините мощи, съхранявани в тях.

Задълженията на втори викарий на Пловдивския митрополит Николай отвеждат Смолянския епископ Висарион и в най-отдалечените кътчета на епархията

– Един от старославните манастири – епархийският „Свети свети Кирик и Юлита“ край Горни Воден, бе наречен„манастир мъченик“. Той претърпя дълги години на запустение и превръщането му в творческа база на Съюза на българските архитекти. Пловдивската митрополия успя да си го върне след мъчителни съдебни битки и той възкръсна за нов духовен живот.

Архипастирският жезъл е символ на духовната власт над повереното паство

– Няма да забравя своите впечатления, когато придружавах нашия владика, Високопреосвещения митрополит Николай, през пролетта на 2007 г. при първото му посещение в манастира „Свети свети Кирик и Юлита“. Още тогава разбрах, че митрополитът реши да се бори светата обител да се върне отново в лоното на Църквата и да бъде отново действащ манастир. Ще ви кажа защо. Основната подбуда на владиката, ако мога така да се изразя, за тази съдебна „битка“ със Съюза на архитектите, продължила 9 години, беше състоянието, в което се намираше манастирският комплекс. Храмът беше затворен и оставен на произвола на атмосферното влияние, с течащ покрив и рушаща се мазилка и ценни стенописи вследствие на влагата. Всъщност архитектите ги нямаше, те бяха отдали жилищните корпуси на манастира на наематели. Имаше ресторант, дискотека, билярдна зала и какво ли още не… Ще ви дам един пример за абсурдността на това, което видяхме. В менюто на ресторанта имаше такова, меко казано, стряскащо предложение – телешко сукалче „Свети Кирик“…Свети Кирик е бил невръстно дете на три години, което заради това, че той и майка му – света Юлита – не се отказват от вярата си в Христос, завършват живота си мъченически. Толкова за ресторанта, но още какви неща се чуха за дискотеката и билярдната зала. Какво да се каже за така наречените хотелски стаи в манастира, които са били давани за „почасово“ настаняване.

Паметен ще остане 14 октомври 2014 г. – денят, в който Пловдивският митрополит Николай отслужи чина на обновление в храма „Света Параскева“ в манастира „Свети свети Кирик и Юлита“. Два месеца след това Българският патриарх Неофит и целият Свети Синод на БПЦ – БП отслужиха съборна архиерейска света Литургия в обителта. Все още помня силните думи на владиката след края на службата – това е не просто обикновен съдебен спор, не е някакъв юридически казус. Връщането на манастира на Църквата е духовна бран, в която митрополитът, свещенството, монашествуващите и миряните показаха как се отстояват националните светини. Връщането на манастира в лоното на Църквата е епохално събитие от голям духовен мащаб. Църквата се бори и си върна отнетите през комунизма храмове и манастири не от желание да притежава имоти. Църквата има богата история и нейните обители са голямо свещено богатство за българския народ, като главната им ценност е духовният живот. Затова за нас, духовенството, е много важно на всяко място, където някога е имало богослужение, където са просияли подвижници и са се извършвали монашески подвизи, както в тези древни обители, да продължат молитвата и монашеският живот.

Негово Светейшество Българският патриарх Неофит при посрещането му в манастира “Свети свети Кирик и Юлита”

– Кръстова гора се утвърди като един от най-значимите поклоннически центрове у нас. На какво се дължи неговата изключителна популярност, та десетки хиляди всяка година се качват до върха?

– Кръстова гора е свято място, което дава вяра и надежда на хилядите поклонници. За това свидетелстват многото чудеса, които се случват тук при Честния и Животворящ Кръст Господен. Това е единственото място, където от ранна пролет до късна есен всеки петък срещу събота се отслужва всенощно бдение и Божествена света Литургия.

Хората идват с различни проблеми и когато пристъпят със силна вяра и искрена молитва към Господ Иисус Христос, получават изцерение, прошка на греховете, утеха и надежда за по-добър живот. И така от уста на уста се разнася мълвата, че тук се случват чудеса и хората идват да се поклонят на Кръста Господен. Тук човек се чувства духовно извисен, изпълнен от душа и сърце с вяра, надежда и любов към Бога и ближния и получава отговор на молбите си.

– Строителството на манастира на Кръстова гора е на финален етап. Какво ще представлява в завършен вид?

– Нашето желание и стремеж са той да бъде цялостен манастирски комплекс. В момента с благословението на Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай изграждаме нов параклис в новопостроения манастирски корпус, който ще служи да извършваме служби през зимните месеци, защото зимите при нас са тежки, а се нуждаем от малко място за обща молитва. Също сега текат ремонти по стаите за настаняване на поклонници в стария корпус. Трудът ни е всекидневен и постоянен, защото ние съзнаваме, че се грижим за Дома Господен, а това ни вдъхновява и изпълва с желание за трудове.

– Кои са другите проекти за възстановяване и градеж на манастири в Пловдивска епархия, с които се занимавате?

– На този етап, освен завършването на строежа на манастира на Кръстова гора, имаме задача да възстановим монашеската сграда в Калоферския манастир „Рождество Богородично“, където също изпълнявам длъжността игумен.

– Какви са възможностите за организирани поклоннически пътувания в обителите в епархията?

– Поклоннически пътувания се организират от различните енории под ръководството на енорийските свещеници и с помощта на църковните настоятелства. Ние се стремим в манастирите да се провеждат срещи с монасите или монахините, с които да се правят беседи за историята на съответната обител. На такива срещи също се обсъждат въпроси, вълнуващи поклонниците – за светията, който е покровител на светата обител, за чудесата, които се случват там. Беседва се за духовния живот.

Изглед към Калоферския мъжки манастир „Рождество Богородично“

– Набира популярност движението на харизаните – боголюбиви християни, помагащи с труда си на храмове и манастири. Как желаещите да помогнат в епархията могат дасе включат?

– През всички тези години в манастирите на Пловдивска епархия се създаде традиция наши братя и сестри, така наречените харизани, да се включват с труда си в дейността на манастирите. Преди всичко ние се стремим да приобщим и въцърковим тези хора, притекли се на помощ, като се стараем да се чувстват съработници на Божията нива и на Църквата Христова. Харизаните са хора, които даряват труда си в помощ на православните храмове и манастири. Светите обители се нуждаят от здрави ръце, бодърстване и помощ в най-всекидневните ни задачи. Аз се надявам, че всеки от читателите на „Духовен път“ ще намери своя път към Бога и може би за някои именно манастирите ще станат важни пътни знаци в това наистина съдбоносно движение. Ще се радваме да видим всеки един от вас!