– Майко Анастасия, като игумения на един стародавен манастир, изпълнен с история и благодат под застъпничеството на светите безсребреници Козма и Дамян, какво бихте споделили за монашеския живот във Вашата света обител?

Светата обител може да се нарече „земно небе“. Няма нещо на Земята, което да се сравни с живота в манастира. Той е ангелоподобен и има за образец небето – горния Йерусалим. Монахът обича повече от всичко Бога – Твореца – и всичко, създадено от Него. Далеч от градския шум планинските хълмове и долините, горите и поляните се огласяват от клепалото, молитвите, песнопенията в манастирския храм. Колкото по-далеч от света, толкова по-близо до Бога. Връзката на монасите със света е молитвата за хората в него.

Молитвеният подвиг е най-трудният в монашеския живот, защото той е свързан с тежка борба. Преподобни Антоний Велики казвал: „Безмълствай в килията си и се занимавай с ръчен труд, а заедно с това недей оставя Иисусовата молитва. Имай това име в ума си, поучавай се чрез него в сърцето си, възхвалявай го с езика си и казвай: „Господи Иисусе Христе, помилвай ме“; „Господи Иисусе Христе, помогни ми“. Също: „Възхвалявам Те, мой Господи, Иисусе Христе“.

Лития за празника на манастира на 1 юли, когато се чества паметта на светите безсребърници Козма и Дамян Римски

– Манастирът е известен също с името „Свети Врачове“ и е място на духовно и телесно изцеление. Какви хора идват тук на поклонение?

– Манастирът се посещава от много поклонници, сред които има дълбоко вярващи хора, но и такива, които с интерес разглеждат манастира, запознават се с историята и архитектурата му. Други се радват на цветята и животните, на природата.

При срещи с гостите на манастира разговаряме и даваме отговори на много въпроси за Православието и различни житейски ситуации. Многобройни са поклонниците с различни проблеми – здравословни, житейски и други, които намират утеха след молитвата, поклонението пред светите мощи, пиенето на вода и измиването в аязмото.

В манастира идват харизани – хора, желаещи да дарят труда си и за определен период да послужат на Бога. Молят се с нас на монашеското правило и богослужение. Всеки, предложил помощта си, ни помага според възможностите и времето си, с което разполага. Всеки желаещ може да съдейства на светата обител!

Посетители в манастира са и хора от други вероизповедания – мюсюлмани, хора от Бялото братство, католици, мормони и др. Впечатляват се от порядките и духовния живот в обителта. Често споделят за своите нужди и се доверяват на ходатайството на светите безсребреници. В крайна сметка трябва да сме гостоприемни към всеки човек, който идва в манастира. И Христос, виждайки нашата любов, нашата откритост, чрез манастира се разкрива на най-различни хора.

Сред най-честите поклонници в обителта са деца и техните родители

– Манастирите са място на духовен градеж за българския народ. Как обителта продължава това дело и днес?

– Ние се стараем до продължаваме тази вековна традиция на непрекъснат духовен градеж в душите, като проповядваме за вярата чрез начина на живот. Стремим се всеотдайно да изпълняваме послушанието си. В манастира отделяме главно място на молитвата, монашеското правило – лично и общо, на светата Божествена Литургия и богослужебните последования според Типика. Четем редовно Светото Евангелие, Апостола и тълкуванията им, катизми, канони, акатиси. Например в житието за младите години на свети Николай Мирликийски Чудотворец четем: „Свети Николай пазел истинско целомъдрие, винаги съзерцавайки Господа с чист ум […], прекарвал дни и нощи в богомислена молитва и четене на божествените книги, поучавайки се с духовен разум…“. Така и ние, монасите, се учим на непрестанната молитва и да обичаме ближния според Евангелието и Писанията.

Православната вяра е духовният градеж, крайъгълният камък – Иисус Христос.

Камбанният звън е призив за молитва към Бога

– В манастира всяка година поемате грижата за деца в неравностойно положение. Как това се отразява на живота в обителта?

– С благословението на епархийския ни архиерей – Пловдивския митрополит Николай – приемаме групи деца от домовете с възпитаници от проблемни семейства, сираци, деца с увреждания и те остават тук няколко дни. Посрещаме ги с вълнение и радост, а нашите гости ни отвръщат с много доверие и признателност. Те имат възможност да се запознаят с живота в манастира и с православната вяра. Приканваме ги към молитва, участват с нас по време на молитвеното правило или богослужението.

Изпълняваме своя християнски дълг към страдащите, наранените, слабите. А те, от своя страна, ни помагат с каквото могат в манастирското стопанство и останалите дейности.

Необходимо е да отбележим помощта, която ни предлагат различни хора – с труд или финансово. Те често предават щафетата на свои близки, които също се включват с ентусиазъм. Учителки доброволки беседват с децата на православни теми, разказват за манастира и светиите. На практика те провеждат кратки уроци по вероучение.

– Каква е ролята на монашеството в Църквата и обществото днес? Как да спазваме духовна дисциплина и да не изоставяме молитвата в забързаното ни ежедневие?

– Бог е творец на света и на всичко в света, на дивната хармония в природата. Цветята, горите, потоците, моретата, звездното небе – всичко, което ни заобикаля, е неизчерпаем източник на радост и духовни сили. В него се съзира Божията премъдрост, това са делата на Божиите ръце.

Монах е онзи, който, бидейки във веществено и тленно тяло, подражава на живота на безплътните. Той се придържа към Божиите слова и заповеди по всяко време, на всяко място, при всяка работа. Непрестанно насилва своето естество в твърдо пазене на чувствата си. С очистено тяло, чисти уста и просветен ум, в скръб и душевна тревога винаги помни и размишлява за смъртта. В „Лествицата“ четем: „Всички, които пристъпват към този добър подвиг, суров и тесен, но и лек, трябва да знаят, че те са дошли да се хвърлят в огън, стига само да желаят да се всели в тях невещественият огън“. Незлобието, постът и целомъдрието са добрата основа за това.

Молитвата е главното дело на монасите – за Църквата, за Отечеството, за живите и мъртвите. Монасите непрестанно възнасят молитви за благосъстоянието на обществото.

Послушанието е висша добродетел на монаха, без която той не може да се движи към съвършенство. „Послушанието е гроб на волята и възкресение на смирението“, казва свети Йоан Лествичик. Заради послушанието Господ е сподобил с дара на чудеса тия послушници, които напълно са се отказали от своята воля.

Молитвата свързва човека с Бога. Тя е велик и необходим дар. В молитвата изливаме своите душевни вълнения пред Бога, просим, благодарим и възхваляваме Бога.

Ние, монасите, непрестанно казваме Иисусовата молитва: „Господи Иисусе Христе, сине Божий, помилуй ме грешния!“. В тази молитва се изповядва вярата в Христа като Син Божий и със съзнанието за своята греховност изпросваме от Него помилване. Без Божията помощ монахът не може да върши нищо, затова с молитва се укрепява, като призовава и се надява на Бога. С нея се съединява постът. Молитвата е храна за душата, а постът е храна за тялото.

Архиерейските богослужения украсяват храмовите празници в манастира

– Вашият съвет към младите хора, които търсят пътя към православната ни вяра?

– Човекът е венецът на Божието творение. Бог е вложил в него Божествената искрица, с която го уподобява на Себе Си. А човешката душа желае и търси да се въздигне над материалното, да усети духовната атмосфера и да лети над временното.

В мигове на тежки изпитания, болести и страдания, когато човек се почувства отхвърлен и изоставен от всички, никому ненужен, ако тогава се размисли, в самотата си, за суетата на всички човешки усилия без Бога, ще поиска да Го опознае. Тогава да разтвори Светото Евангелие или книга, в която Бог говори, и ще усети непреодолима сила да чете, докато не узнае всичко, писано в нея.

Непостижимият и велик Бог е открил Своите отечески обятия и чака да те приеме. „Ето, стоя пред вратата и хлопам, ако някой чуе гласа Ми и отвори вратата, ще вляза при него и ще вечерям с него и той с Мене“ (Откр. 3:20). Този, Който е създал света с една дума от нищо, те очаква, за да те приеме като велико и ценно съкровище. Разшири сърцето си за Бога.

Младите момичета и момчета, децата нека търсят и преоткриват Бога, вместо да се затварят в златния кафез на материализма и безверието. Затворената птичка не може да пее, както пее свободната, която лети на воля из небесните простори.