ЧУДОТВОРНА ИКОНА, ПОРАЗИТЕЛНИ СТЕНОПИСИ И ИКОНИ НА ЗАХАРИЙ ЗОГРАФ И АНТИЧНА СТЕЛА НА РИМСКИ ГЛАДИАТОР ОЧАКВАТ ЛЮБОПИТНИЯ ПОКЛОННИК В ХРАМА „СВЕТА БОГОРОДИЦА – БЛАГОВЕЩЕНИЕ“ В АСЕНОВГРАД. ЗАРАДИ ПОДЗЕМНОТО ЕЗЕРО С РИБКИ ГО НАРИЧАТ РИБНАТА ЦЪРКВА
В асеновградския край, сред многобройните древни храмове и чудотворни икони на Божията Майка, сияе с неповторимо очарование църквата „Света Богородица – Благовещение“. Позлатените кубета, оформени като с рибени люспи, отдалеч приветстват поклонниците в игра със слънчевите лъчи. В пълната с красиви образи и вълнуващи загадки градина на Небесната Всецарица ни очакват чудотворна икона, подземно езеро с рибки, стела на римски гладиатор, забележителните икони и стенописи на Захарий Зограф и други стари майстори. Скрита днес на десния бряг на река Чая, дълги векове църквата е украсявла бахчите (градините) край извора Топлицата под Камена. От първоначалния храм е останала внушителна олтарна стена, дълга 7 метра и висока 5,25 метра, която е вградена в по-късната постройка. Историците я отнасят към периода XI – XIV век с архитектурните белези от епохата на Бакурианите, поставили началото на Бачковската света обител.
Средновековният олтарен зид и двете слепи двустъпални ниши са градени с бигор, редуван с тънки, но широки тухли, а в по-горните нива на апсидата има следи от така наречен клетъчен градеж. Над олтара са запазени и най-ранните стенописи, нарисувани в края на XVII век от Зограф Йоан от Воден. За пръв път църквата в квартал „Амбелино“ се споменава в писмените източници през 1628 година в сигилийна грамота на Вселенския патриарх Кирил Лукарис, с която се препотвърждава ставропигиалният статут на Бачковския манастир и се защитава правото му на собственост върху храмове в Станимака (Асеновград) и две околни села от вмешателството на местните свещеници и Пловдивския митрополит.
Храмът възраства под духовните грижи на братството на Бачковската света обител, около него изникват гостоприемница и стопански постройки, превръщайки го във втори метох на Бачковския манастир в града след „Свети Георги“.
ВЪЗОБНОВЯВАНЕТО ПРЕЗ 30-ТЕ ГОДИНИ НА XIX ВЕК
По време на голямото кърджалийско нападение през 1810 година сградите са опожарени, през същото лято Асеновград е сполетян и от разрушително земетресение. Въпреки премеждията между оцелелите храмове в града Константин Иконом през 1819 година споменава и „Света Богородица – Фанеромени“ в квартал „Амбелино“.
Малко по-късно, през 1835 – 1838 година, храмът е възстановен като трикорабна едноапсидна, еднокуполна базилика от камък и хоросан. Според историческите свидетелства новият градеж запазил оригиналния си вид, наподобяващ главния храм на Бачковския манастир. От средновековния останали чудотворната икона на Света Богородица – Умиление. Чиято история се губи назад в столетията, и иконите на Господ Иисус Христос, свети Йоан Кръстител и свети Николай.
ЕЗЕРОТО С РИБКИТЕ И СТЕЛАТА НА РИМСКИЯ ГЛАДИАТОР
Преизграждането на храма започва от подземния параклис с аязмо „Свети Йоан Кръстител“. Там е езерото с рибките – любимо място за поклонниците и децата.
Рибките биха могли да ви се покажат само ако пазите пълна тишина и избягвате резките движения. В горещините също се крият от погледите в хладината на дълбокия извор. Заради тях църквата е известна като Рибната, по-рано я знаели и като „Бръшляновата Богородица“, защото стените ѝ били обрасли в бръшлян.
Друга забележителност е олтарът, издигнат върху антична стела на римски гладиатор. Върху камъка е изобразен атлет с препаска около кръста. В дясната си ръка държи венец, а в лявата – палмово клонче. Вдясно от него има гладиаторски шлем, а върху него – птица; вляво се вижда ковчежето му и легнал върху него лъв – символ на могъщество и слава.
Надписът му разкрива смразяваща история за убийство и отмъщение отпреди две хилядолетия. Той гласи: Аз, гладиаторът Виктор, почивам тук. Отечеството ми е Солун. Погуби ме божеството, а не клетвопрестъпникът Пинас. Нека повече не се хвали. Аз имахдругар по оръжие – Полиник, който, като уби Пинас, отмъсти за мене. Клавдий Тал постави този паметник от средствата, които Виктор остави. Предполага се, че надгробната плоча е донесена от Пловдив, където се провеждали едни от най-големите гладиаторски борби.
ДЕБЮТЪТ НА ЗАХАРИЙ ЗОГРАФ
През 1838 година в подземното аязмо с рибките разгръща своя талант Захарий Зограф. Тук той дебютира в стенописните украси. Най-въздействащите му композиции са „Света Богородица – Ширшая небес“, където в лика на старозаветния пророк Захарий ни е оставил и свой автопортрет, а също и „Света Богородица – Пътеводителка“. Негово дело са и иконите от царския ред, сред които се откроява още един забележителен свят образ на Божията Майка – „Живоносен източник“. Тя препраща към първообраза – едноименния патриаршески манастир в Цариград, основан през V век край Богородичен извор с лековита вода, където също има аязмо с рибки.
В горния храм Захарий Зограф е изрисувал две от иконите на царския ред – „Свети свети Константин и Елена“ и „Благовещение“. Изписването на църквата продължава и през 1850 година, като в различно време тук творят и други прославени зографи като Моско Одринчанин, Зограф Йоан от Воден, Спирос Михаил и Симеон от Трявна. В доминираната от гръцката общност Станимака обновената църква е обгрижвала духовните нужди на населената с българи Бахча махала. Сред изнамерените по-късно съкровища са два ръкописни осмогласника на църковнославянски, датирани от ХV и ХVІІ век.
„Света Богородица – Благовещение“ е поверена на един от братята на Бачковския манастир – йеромонах хаджи Йеремия, който през 1880 година слиза да живее в къщата в двора на храма.
В този период се разгорещява българогръцката разпра. Под натиска на българи патриоти като Янко Прашката, Бою Тошев, хаджи Стоян, хаджи Желя Сталев, Динчо Георгоолу и други жители на Бахча махала през 1892 година хаджи Йеремия се отказва от Патриаршията и обявява църквата за българска и подведомствена на Българската екзархия. Гръкоманите в Станимака въстават, настъпват безредици, но положението не се променя. Непосредствено след това и братството на Бачковския манастир преминава под омофора на екзарха.
КАМБАНАРИЯТА НА АРХИТЕКТ БОЯН ЧИНКОВ
Благоустройствата продължават и в по-ново време, понякога с противоречив резултат. В края на столетието е издигнат купол с полуцилиндричен свод, нанесени са нови стенописи. След 1920 година също се предприемат мащабни ремонти и църквата отново е преизписана. На юг е изграден параклисът „Свети Архангели“, предверие е създадено и при северния вход на храма. През 1935 година е построена модерна камбанария по проект на прочутия архитект Боян Чинков. Десетилетия по-късно умелите реставрации започват да изваждат оригиналните стенописи наяве и да връщат забравения им блясък. Градината на Богородица е заобиколена от мраморни чешми с чучури под формата на рибки. Най-старата чешма е ням свидетел на поредица от бурни исторически събития и тайни на духа. Чудесата на храмовата икона нямат чет. И до днес се случват и разказват с благоговение от енориашите. Поклонници от цялата страна изпълват храма през уикендите. С неповторима надежда и тържественост се чества храмовият празник. В нощта срещу Благовещение десетки бездетни жени идват тук за всенощно бдение в молитва към Божията Майка.
ПЛОВДИВСКИЯТ МИТРОПОЛИТ НИКОЛАЙ ВОДИ ШЕСТВИЕТО НА ПРЕПОЛОВЕНИЕ
В утрото на празника архиерейската света Литургия по традиция се възглавява от Високопреосвещения Пловдивски митрополит Николай.
Всяка година на големия Господски празник Преполовение владиката отново възглавява светата богослужба, след което повежда внушителното литийно шествие начело с чудотворната икона „Света Богородица – Елеуса“, което тръгва от храма, преминава през целия град и продължава до Бачковския манастир, където се отслужва благодарствен молебен. Според поверието иконата от Благовещение се поставя до Бачковската чудотворна икона и целият обичай се изразява в „среща на двете сестри“.
Традицията, която събира хиляди богомолци, води началото си отпреди век и половина от съновидения на благочестиви местни жени, според едни, а според други – като полузабравен спомен за чудодейно избавление от кърджалийско нападение и чумна епидемия. В нощта срещу Преполовение отново десетки бездетни жени и болни хора идват да пренощуват до чудотворната икона „Умиление“, други носят дарове – благодарност за чудо, сторено тук по молитвите на Божията Майка.
Всяка година на големия Господски празник Преполовение владиката възглавява светата богослужба, след което повежда внушителното литийно шествие начело с чудотворната икона „Света Богородица – Елеуса“, което тръгва от храма, преминава през целия град и продължава до Бачковския манастир, където се отслужва благодарствен молебен.
