ВЕЧЕ ПОВЕЧЕ ОТ 200 ГОДИНИ ХРАМЪТ „СВЕТИ НИКОЛАЙ ЧУДОТВОРЕЦ“ В АСЕНОВГРАД ПАЗИ И РАЗКАЗВА ИСТОРИИ ЗА ВЯРАТА – С ИСКРАТА В ОЧИТЕ НА СВЕТИИ ОТ ГОРЕЛИ В ПОЖАРИТЕ НА КЪРДЖАЛИИТЕ ИКОНИ, С ЧУДНИТЕ РАЙСКИ ГРАДИНИ В ДЪРВОРЕЗБИТЕ НА НЕЗНАЙНИ МАЙСТОРИ. КАТО СТРАЖИ 15 КИПАРИСА ОГРАЖДАТ ХРАМА, А КОРОНИТЕ ИМ ОПИРАТ В НЕБЕТО – ЧЕТКИ НА НЕВИДИМ ХУДОЖНИК. НА ЕНЬОВДЕН ДВОРЪТ СЕ ИЗПЪЛВА С КАЛИНИЦИ, ЧИИТО БЕЛИ ПРЕМЕНИ ПРИПОМНЯТ ВЪВЕЖДАНЕТО НА ДЕВА МАРИЯ В ХРАМА, НО И СМЕЛОСТТА НА ЕДНА ДЕВОЙКА ОТ НАЙ-МРАЧНИТЕ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ВЯРА ВРЕМЕНА.
Храмът „Свети Николай Чудотворец“ е в най-старата част на Станимака, вкопан близо метър в земята. Там се черкували местните в миналото, защото считали тая църква за българска от времената, в които все още в нея се проповядвало на гръцки език. „Наричат „Успение Богородично“ Дълбоката църква заради трите ѝ стъпала, а нашите са пет“, отброява крачките надолу ставрофорен свещеноиконом Йордан. И въвежда в Божия дом, където редом са светиите от иконите и от детски рисунки на школа към храма. Трикорабната постройка се простира на 20 метра дължина, 14 метра ширина и достига 5 метра височина. Два реда колони подпират свода с капители, по които са изваяни гълъби и акантови листа. На това място навярно е имало храм още през XII век – оттогава са намерените при разкопки в двора монамерените при разкопки в двора монети и кръстове. Вероятно и него има предвид френският изследовател Пол Люкас, когато през 1706 година посещава Станимака и говори за 12 големи църкви. През 1793 година обаче кърджалийските орди на Мехмед Синап подпалват пожари, а през 1810 година Емин ага повторно огражда Станимака, изпепелява и ограбва всичко по пътя си.
ОБГОРЕНИТЕ ИКОНИ
Няколко икони мълчаливо напомнят за погромите. „Навярно са оцелели от старата църква“, казва отец Йордан. И отвежда пред иконата „Свети Архангели“. По нея и по иконата „Три светители“ още личат черните белези от пламъците. „Няма да ги реставрираш, нека се вижда страданието“, заръчал предшественикът му отец Кирил.
Икона на свети Николай Чудотворец свидетелства за времената, когато вече има нов храм. На нея личи надпис „1821“. Смята се, че сегашната църква е построена между 1810 и 1821 година. Съградили я от камъни и кал.
ИКОНОСТАСЪТ – РАЙСКА ГРАДИНА ОТ ДЪРВОРЕЗБА
Местните хора събрали парите за иконостаса, архиерейския трон и проскинитариите. Но времето не е запазило имената на резбарите, които са ги изваяли от дъб и орех. Трудно се поддавало дървото на длетата им и го мажели със зехтин, за да им се подчини и да го превърнат в ажурна дърворезба. В богатата изящна композиция цъфтят рози, лалета и ружи, преплетени с акантови листа. Гълъби, качулатки и чучулиги са изваяни от неизвестните майстори. Кошути са свели чела да пият вода, както вярващите пият словото Божие. Повече от 50 сърни е изброил отец Йордан в трите части на иконостаса. Елени надзъртат сред натежали от плод лози – символ на плодородие, на любов и единение с Бога, на вечен живот. А двуглавият орел символизира симфонията на Църквата и държавата.
Във фината дантела от дърво е вплетен и таен знак – под иконата на Света Богородица. Отец Йордан я отмества и отдолу се показват два ангела, които държат корона. Между тях е издялана верига – знак за край на робството, който да остане невидим за лоши очи. В храма „Свети Николай Чудотворец“ е единственият архиерейски трон, чиято ажурна дърворезба е само от лозници, натежали от грозде. Четири сорта, отглеждани в този край, са претворили майсторите. А мотивите удивяват не само богомолците – през 1992 година агрономи дошли да огледат трона и заключили, че тези сортове са изчезнали след лоша болест по лозята. Четири лъва крепят трона, от двете му страни слънца пръскат зарите си. Най-отгоре има 20-килограмова корона, също украсена богато с дърворезба.
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ
Историята на църквата „Свети Николай Чудотворец“ се дели на два периода – от построяването ѝ до 1906 година и от тогава насам, като в първия период в нея се е служило на гръцки език, разказва в своя статия от 1980 година в списание „Духовна култура“ отец Кирил Атанасов. Той е един от най-дълго свещенодействалите в храма духовници. След възстановяването на службите на църковнославянски език за пръв български свещеник е назначен свещеник Димитър Караджов от село Каракьой, Неврокопско. Той служил до 1910 година. След него в храма влязъл енорийският свещеник Христо Тенев от село Новаково, който е погребан в двора на църквата. Той се славел като праведен и смирен човек. Толкова го тачели, че когато немци започнали да правят електростанция, го главили да контролира строежа. За това дори получил царски орден, вади отец Йордан черно-бяла снимка на предшественика си, на която отличието се вижда на гърдите му. След него ставрофорен свещеноиконом Кирил Великов започнал своето служение през 1936 година. Родом от Русенско, завършил духовна семинария и висше богословско образование, той останал свързан с родния си край. Когато Добруджа била върната в пределите на България с Крайовската спогодба от 1940 година, отец Кирил в продължение на 2 часа не спрял да бие камбаната на храма.
В годините на отрицание на християнството той събирал по 10 – 12 деца на уроци по вероучение. Дълго време тайната била опазена, но през 1948 година някой издал какво се върши в храма и отец Кирил бил пратен в затвора. Лично митрополит Кирил (по-късно патриарх Кирил) се застъпил за освобождаването му, за да отгледа трите си дъщери, и го пратил в Калоферския манастир, без право да го напуска 3 години. В Асеновград го помнят като начетен човек – превел цели служби от църковнославянски на български език. Докато траело наказанието му, трима свещеници поели грижата за храма. Първи бил 27-годишният отец Ангел Семерджиев. Когато игуменът на манастира „Света Петка“ заболял, той го пренесъл на гръб до болницата в сурова зима, разболял се от пневмония и починал. Служението поел свещеник Стоян Македонски, а подир него – отец Георги Теофилов, който основал църковния хор. Видял, че жените идват да пеят в храма, организирал ги начело с шест сестри, а една от тях – Любка, станала диригент. Купил първата църковна озвучителна уредба. И когато отец Йордан станал свещеник в храм „Свети Николай Чудотворец“, на всяка служба балконът бил пълен с поне 30 хористки. А съпругата му Марианна научила от Любка църковното пеене.
ПОТОП И НОВ ЖИВОТ ЗА ХРАМА
На 1 май 1986 година, на Велики четвъртък, като нов свещеник в храма влязъл отец Йордан. Надвечер се изсипал порой и наводнил църквата. „Дъските – криви, таванът – изпотрошен, където стъпиш – пропадаш“, спомня си онзи ден свещеникът.
Още предната година, на Ивановден, той бил ръкоположен от митрополит Арсений, но властта се бояла от него – завършил техникум, организирал спортни инициативи, лесно можел да увлече младите. От Ивановден до Петковден чакал назначение. А отец Кирил все му повтарял: „Искам ти да ме смениш!“. И с встъпването си в длъжност новият свещеник се заел с ремонт. „Почвайте, ние ще помагаме!“, благословил митрополит Арсений. А 85-годишният дюлгер бай Георги от Югово посъветвал отеца: „Първо оправи оградата. Като видят хората, ще дойдат да помагат!“. Така и станало, а помощта не била малка. Издействали 15 кубика трупи от Коми от местния завод, а в ония години на всички църкви в Асеновград се полагали общо 5 кубика. „Като ги докарахме в двора, заедно с тях дойде и милицията – да види дали няма нещо нередно“, усмихва се на спомена отец Йордан. Четири дни спал в колата на опашка за турски керемиди в Горна Оряховица.
Трудно било да се възстанови храмът и много майстори не се наемали. Накрая се главила фамилия мюсюлмани от квартал „Горни Воден“. В продължение на 60 – 70 дни строителите заедно с местни безработни се трудили да поправят поразиите на времето по снагата на храма. През цялото време небето не отронило и капка дъжд. Тъкмо застлали покрива със специална покривна хартия от Съветския съюз, майсторите седнали да хапнат и се изсипал страшен порой. Но църквата вече била заслонена. И деца помагали, като почнало реденето на керемидите. Днес са големи мъже и отец Йордан един по един ги е венчал. „Обаче Църквата не е само сграда“, казва той.
ЦЪРКВАТА СА ХОРАТА
Затова през 2006 година свещеникът се заел да прави енорийски просветен център. Самият той още през 1990 година започнал да преподава вероучение в детския отдел на библиотеката в Асеновград. Сформирал две групи по 20 деца и им разказвал за светците, а те рисували образите им. Един път се събирали в библиотеката, друг път ги повеждал към някой храм или до Араповския манастир. „Как така сам, някой трябва да помага“, рекъл му митрополит Арсений и заръчал занятията да се преместят в салона на храма „Света Богородица – Благовещение“, а ставрофорен свещеноиконом Тодор да помага. Поканили митрополит Арсений да изпита децата. Дали му два листа – всеки с по 50 въпроса, и го предупредили да не пита поединично, децата заедно обичали да отговарят. „Колко са апостолите?“, започнал владиката. „Дванайсет“, отвърнали те дружно като войничета. Колко са книгите от Стария завет, а от Новия? Кога е роден Иисус Христос?
Въпросите не спирали, а изпитът станал по възрожденски, като в килийните училища. Накрая владиката рекъл на отец Йордан: „Децата много знаят. Догодина няма да ме викаш. Подписвам ти 100 грамоти – да имаш за две години“. Днес в прицърковното училище в понеделник и четвъртък идват гайдари да изучават български фолклор, в другите дни се учи вероучение. Два чина, столчета край прозорците, снимка с патриарх Даниил на стената, над 700 грамоти и 100 медала – сред тях детски гласове подемат песента от бялата дъска: „Слънцето трепти, захожда…“. В хубаво време са на двора, а съседите излизат на балконите – да послушат народна музика и да им се зарадват сърцата.
ТОПЛА ХРАНА ВСЯКА НЕДЕЛЯ ВЕЧЕ 26 ГОДИНИ
През 2000 година отец Йордан решил да отвори и трапезария, за да раздава храна на хората. Приятел майстор направил чешма и огнище за три казана. Всяка неделя оттогава в 5 часа сутринта клисарката Росица разпалва огъня и с презвитера Марианна забъркват по 100 литра гозба във всеки съд. Не са прескочили нито една неделя вече 26 години, даже през пандемията от ковид. Готвят на дърва, че е по-вкусно – пилешко, агнешко, а по време на пости – боб. Още няколко местни жени идват да помагат за раздаването, когато заприиждат бедни хора и възрастни комшии. Отбиват се мюсюлмани, цигани спират с каруците отпред. От храма никого не връщат. Постоянно получават като дар продукти, има за две седмици напред.
ПАРАКЛИС С БЪЛГАРСКИ СВЕТИИ
В двора на църквата „Свети Николай Чудотворец“ е параклисът костница „Свети свети Симеон Стълпник и Трифон Зарезан“. Светците са тачени в региона като покровители на основния поминък – лозарство и копринарство.
Няколко стъпала по-нагоре е параклисът от по-ново време – „Свети мъченици Вяра, Надежда и Любов“. През 2003 година отец Йордан бил в Света гора с Ангел Запрянов и Стефан Вълков. Заговорили се те, че трябва да сторят добро за вярата, а свещеникът споделил, че е определил място за параклис. Мъжете дали дума да го финансират, а местният художник Тихомир Панайотов го изписал с ликовете само на български светии. 30 – 40 жени работили доброволно наравно с майсторите. После бил вдигнат и параклис „Свети Георги“ в поделението. И там служи отец Йордан, а понякога се шегуват с него, че скоро ще му дадат военни нашивки. С дарения от фамилиите Запрянови и Доневи станал и параклисът „Свети свети Кирил и Методий“ в центъра на Асеновград. За изграждането на общо 7 е съдействал отец Йордан.
СЛЪНЧОВИ НЕВЕСТИ
Специален ден в храма „Свети Николай Чудотворец“ е Еньовден, когато малки момичета се обличат в бяло като невести на Слънцето. „Когато дойдох през 1986 година, заварих в параклиса „Въведение Богородично“ само 6 калиници“, разказва отец Йордан. Не били даже в бели одежди, а само с по една кърпа на главата. Майките им били уплашени да не чуе някой, че спазват стария местен ритуал. А отец Йордан до днес помни думите на отец Кирил: „Внимавай да не се изгуби тази традиция, лошо знамение ще е за града!“. И отец Йордан тръгнал по къщите. „С внучките ви чакам да дойдете“, заръчвал на бабите. Събрали се 22 деца, после 30, 40… Днес стотици се стичат на Еньовден за празника в бяло, който връща към стари времена.
Когато Пловдив паднал под турско робство, в Станимака сами се предали. И тогава имало девойка в бяло – булката Калиница, чието име на гръцки значи „красива“. Турците нахлули в града и младоженците побягнали в гората. През нощта се върнали обратно и се опълчили, като мислели, че имат срещу себе си разбойници. Били посечени, а в тяхна памет местните хора създали ритуала да обличат момичета като булки, за да почитат смелостта на Калиница. Обвързали обичая с Въведение Богородично, но за да не предугадят турците религиозния смисъл и да попречат, изместили честването на Еньовден през юни.
Заради този ритуал още от построяването на параклиса „Въведение Богородично“ в града го знаят и с името „Калиница“. Тогава имало 2 махали, после – 5. Гъркините слагали бяло було, крачели по улиците и пеели песни за свободата. Всяка махала имала по една калиница. След 1824 година, когато си отиват гърците, майките на българските момичета почнали да смъкват пердетата и да правят от тях празнични одежди, пък момичетата запявали „Край Босфора шум се вдига“.
Преплел тъгата по погубена младост, почитта към Божията Майка и жаждата за свобода, ритуалът не бил забравен и през годините на социалистическия режим. А откакто отец Йордан го е възстановил, всяка година на него се стичат от 700 до 1000 невести на Слънцето. Предната вечер свещеникът отслужва водосвет в параклиса „Въведение Богородично“. На заранта в храм „Свети Николай Чудотворец“ има литургия, после с литийно шествие се отива до параклиса. С военен оркестър множеството пресича Железния мост и обикаля града. Момичетата се промушват под венец в парка и целуват кръста и Евангелието. И е празник за цял Асеновград.
