НАСТОЯЩАТА СТАТИЯ СПОДЕЛЯ НАБЛЮДЕНИЯ ВЪРХУ СТРОИТЕЛСТВОТО НА ХРИСТИЯНСКИ ХРАМОВЕ ПРЕЗ РАННОВИЗАНТИЙСКАТА ЕПОХА И СРЕДНОВЕКОВИЕТО. НЕ ЧРЕЗ СТРОГО НАУЧНИ ПОДХОДИ, А НА ДОСТЪПЕН ЗА ВСЕКИ ЧИТАТЕЛ ЕЗИК ПОСОЧВАМ ОНЕЗИ ПО-ИНТЕРЕСНИ ОТКРИТИЯ И СРЕЩИ С АРХИЕРЕИ, КОИТО ОТ СВОЯТА ВИСОКА КАТЕДРА СПОМОГНАХА ЗА ИЗУЧАВАНЕТО И ПОПУЛЯРИЗИРАНЕТО НА БОГАТОТО ХРИСТИЯНСКО МИНАЛО ПО ТЕЗИ ЗЕМИ.
НЯКОЛКО СПОМЕНА ОТ МИНАЛОТО
Разгръщайки първия брой на списание „Духовен път“, с вълнение видях на страниците му частици от моята половинвековна дейност в откриването на редица християнски храмове и манастири от ранновизантийската епоха и Средновековието. Ще спомена епископията Буково, за чието вероятно местоположение още през 2009 година изразих мнение в реномираното издание „Приноси към българската археология“. За база на това изследване послужиха проведените от мен разкопки край селата Искра, Новаково, Драгойново. Сред изброените нахии, подчине- ни на Пловдивската епархия към 1870 година, видях нахията Гьопса (между Клисура, Сопот, Карлово). Това ме върна към 80-те години на миналия век, когато извърших може би едни от най-мащабните археологически проучвания. Успях да локализирам цитаделата на средновековния град Копсис (крепостта замък Аневско кале край Сопот), откъдето произлиза името „Гьопса“. Разчиствах пластовете стенописи от крепостната църква, които бяха с лице към земята. Когато обърнах един фрагмент, пред очите ми се появи образ на неизвестен светец. Бях стъписан. Но изненадите не свършваха. Облегнат на вътрешната стена на църквата, невидима сила ме накара да се обърна. Изведнъж съзрях уникални примитивни рисунки графити. По-късно се оказа, че към онзи момент те са единствените от XIII – XIV век в България. Те, заедно с надпис: (…) потира и фиалата са на Монаха Илия, и бронзов кръстоенголпион, са доказателства за наличието на средновековен манастир от същото време в замъка. Спомените ме изпълват и с дълбоко преклонение към паметта на моя баща – старши научен сътрудник Христо Джамбов, който извършва оглед в основите на църквата „Свети свети Константин и Елена“ през 50-те години на миналия век. Спомням си и днес как той ми разказва за откритата там църковна утвар и свещенически одежди.
Започвам с лични спомени за открития, свързани с християнството, защото няма нищо случайно. Още като студент във Великотърновския университет „Свети свети Кирил и Методий“ през 60 – 70-те години на миналия век взех участие в разкопките на най-значимите църкви светини в средновековната столица Търновград – „Свети Четиридесет мъченици“ и „Свети Димитър“. От 1975 година, вече като самостоятелен изследовател, проведох проучвания на хълма Царевец. Сред намерените там многобройни находки са няколко стеатитови икони, метален нагръден кръст и други. От тези мои просветления от миналото хвърлям мост към откритията в последните десетилетия. Разкриването на християнски църкви и манастири продължи и през последните 20 години. Те заслужават специално внимание, защото се намират в Пловдивската епархия. Бил съм участник и проучвател в тях. Тези събития бяха във фокуса на вниманието на Пловдивския митрополит Николай. За разкритията, особено около село Искра, съобщи и радио „Ватикана“ в Рим в няколко интервюта. Някои свои наблюдения върху строителството на християнски храмове в пловдивския край съм публикувал в научни издания у нас и в чужбина. Да разкажа за тях тук, е мое морално задължение, продиктувано от професионалната ми подготовка по археология, по-специално църковна археология и християнско изкуство. Тази учебна дисциплина преподавах на студентите историци и на младежите от специалност „Теология“ в Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“. АРХЕОЛОГИЧЕСКИ ПРОУЧВАНИЯ В ЗЕМЛИЩАТА НА СЕЛАТА ИСКРА, НОВАКОВО И ДРАГОЙНОВО В края на първото и началото на второто десетилетие на XXI век на територията на Пловдивската епархия се проведоха мащабни археологически проучвания в землищата на селата Искра, Новаково и Драгойново. Те доведоха до разкриването на останки на няколко църковни сгради от ранното християнство (V – VI век) до Средновековието (X – XIII век). Откритите останки са на еднокорабни църкви и една триконхална (село Драгойново). Някои от тях са били част от манастирски комплекси. Към две сгради е имало прилепени параклиси (село Искра и село Новаково), използвани са вероятно и като баптистерии.
Църквата „Свети Атанасий“ в село Новаково, Асеновградска духовна околия, представлява едноабсидна постройка с притвор и долепен до него малък параклис – баптистерий. Най-вероятно в едноименната местност са съществували средновековен манастир и некропол от XI – XII век.
Църквата „Свети Атанасий“ в село Новаково, Асеновградска духовна околия, представлява едноабсидна постройка с притвор и долепен до него малък параклис – баптистерий. Най-вероятно в едноименната местност са съществували средновековен манастир и некропол от XI – XII век.
МИТРОПОЛИТСКИТЕ ПОСЕЩЕНИЯ ПРИ РАЗКОПКИТЕ В СЕЛО ИСКРА
Археологическите разкопки край село Искра дадоха повод да се задълбочат връзките между Пловдивския университет и Пловдивската света митрополия. Беше възстановена музейната сбирка в село Искра, като тя бе открита през 2006 година в местното читалище „Иван Вазов“ от Пловдивския митрополит Арсений. През 2010 година беше организирана Национална научна конференция с международно участие на тема „Християнство, църква и култура през Високопреосвещенство Западно и Средноевропейският митрополит Антоний, Негово Преосвещенство Знеполският епископ Арсений (днес Сливенски митрополит Арсений), Ставрофорен свещеноиконом д-р Добромир Костов, ректорът на Пловдивската духовна семинария и други.
АСЕНОВАТА КРЕПОСТ КРАЙ АСЕНОВГРАД
Когато говорим за Асеновградската околия, се открояват няколко значими паметника на крепостното, църковното и манастирското строителство, което е преобладаващо през Средновековието. Често те са в своеобразна симбиоза, а други са съществували и съществуват и днес като самостоятелни обители. На първо място бих посочил известната в научните среди и популярна сред любителите на старини Асенова крепост.
Тя е била предмет на изследвания на много автори от по-далечното и по-близкото минало. Може би най-мащабните разкопки са извършени през 70-те години на миналия век. Най-продължително те са ръководени от тогавашния директор на Археологическия музей в Асеновград – Росица Морева. Участвах в тях още като студент стажант при разкриването на крепостните стени. Най-общо казано, се установи, че Асеновата крепост представлява средновековен феодален замък, съществувал през XI – XIII век. Свидетелство за това са откритата кула донжон (главна кула, служеща за последна защитна позиция), жилищни, стопански, складови помещения и работилници, оръжие и много други. В този архитектурен ансамбъл е доминирала крепостната църква. Тя е била вероятно двуетажна, а по план – едноабсидна. Вътрешното ѝ пространство е било изпъс- трено с разноцветни стенописи. Замъкът Асенова крепост е известен и в средновековните извори. Най-вече в Типика (Устава) на Бачковския манастир, съставен от основателя му Григорий Бакуриани през 1083 година.
В хрониките на Третия кръстоносен поход (1189 – 1191 година) се намира следният текст: (…) Имаше град недалеч от Пловдив на стръмна височина, на име Скрибенцион (Стенимахос или Станимак), здраво укрепен, както поради естественото положение на мястото, така и със стени и кули (…). За нас, като българи и християни, е особено важен каменният надпис на Иван Асен II от там, който гласи: В лето 6739 – 1231 индикт четвърти от Бога въздигнатий цар Асен на българи, гърци и на други страни, постави Алекса Севаста и изгради тази крепост. Алекси Аспиет е бил управител на средновековния Пловдив. А цар Иван Асен II, освен успешните си войни, възстановява Българската патриаршия през 1235 година. Напоследък е изказано мнение за вероятно присъствие на латинците там, по откритите монети – така наречените „латински имитации“. Възможно е Асеновата крепост замък да е била цитаделата или главното укрепено ядро на средновековния град Стенимахос. Според Типика на Бачковския манастир е имало и още няколко сателитни селища и крепости. Между тях се откроява тази край Горни Воден. За нея също има редица исторически и археологически изследвания. Изкушен съм да посоча, че един от добрите познавачи на Асеновградската духовна околия – Мина Христемова, придържайки се към сведенията на дъщерята на византийския император Алексий Комнин, в своето произведение „Алексиада“ споменава, че Воден принадлежи към владенията на Бачковския манастир, както и за вероятното отъждествяване на „станимашката крепост със селището Петрич“. Това име носи известната двуетажна църква Когато говорим за Асеновградската околия, се открояват няколко значими паметници на крепостното, църковното и манастирското строителство, което е преобладаващо през Средновековието. гробница „Света Богородица Петричка“ на Асеновата крепост. Друг ракурс за крепостта при Горни Воден дават археологическите проучвания. Извършените през 70-те години на миналия век от Росица Морева и Димитър Цончев разкопки свидетелстват за останки от крепостни съоръжения, основи на жилища, битови предмети и други. Те насочват изследователите към периода на ранното християнство (V – VI век) и Средновековието (XI – XII век). Открити са също основите на параклис, като се предполага, че е носил името на свети Димитър, както се нарича височината, на която е построен. С крепостта е свързана иконата на Света Богородица – Елеуса, наречена от някои автори „горниводенската“. Тя пък, от своя страна, се родее с чудотворната икона на Света Богородица с Младенеца със сребърен обков от Бачковския манастир.
СРЕДНОВЕКОВНИЯТ ХРАМ ПАРАКЛИС „СВЕТИ ЙОАН ПРЕДТЕЧА“ В АСЕНОВГРАД
Особено внимание заслужава и параклисът „Свети Йоан Предтеча“ в Асеновград. Изграден първоначално като крепостен храм от епохата на Второто българско царство на едноименната височина над Асеновград, той отдалеч привлича вниманието. Но като че ли най-внушителна е двуетажната гробищна църква „Света Богородица Петричка“, запазила до наши дни почти пълния си живописен блясък от Средновековието. Днес този храм се числи към енорията на църквата „Успение Богородично“ в град Асеновград.
