В РАЗГОВОР С РУСЛАН ЙОРДАНОВ НЕГОВО БЛАГОГОВЕЙНСТВО СВЕЩЕНИК НАСКО АТАНАСОВ СПОДЕЛЯ КАК Е ОТКРИЛ ПЪТЯ КЪМ БОГА В ЕНОРИЙСКИЯ СИ ХРАМ. ОТЕЦ АТАНАС РАЗКАЗВА И ЗА СЛУЖЕНИЕТО В ГРАДА НА СЪЕДИНЕНИЕТО, И ЗА
ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВАТА ПРЕД ПАСТИРА В НАШЕТО СЪВРЕМИЕ.
– Ваше Благоговейнство, Вие от дълги години служите в храм с историческо значение в град Съединение? Откъде започна Вашият път към Бога?
– И аз, като всеки човек, съм имал свой път към вярата. На младини животът ми потръгна в друга посока. През 1987 година завърших Университета по хранителни технологии в град Пловдив със специалност „Технология на млякото“.
Известно време работих в предприятията на „Млечна промишленост“ в Ямбол и Пловдив, занимавах се с търговия и с какво ли още не. След това стигнах до твърдото решение да замина в чужбина – търсех възможности за Южна Африка, Нова Зеландия, САЩ и Канада.
Бях си уредил документите да замина за Канада, но
когато станаха атентатите на 11 септември, се отказах. Междувременно започнах все по-често да посещавам енорийския ни храм „Света Троица“ в квартал „Кючук Париж“. Редовно беседвах със свещениците отец Васил Цонков, отец Славчо Добрев, отец Георги Славчев, отец Александър и останалите.
Задавах си най-различни въпроси за Бога. Постепенно в мен узря желанието да служа и окончателно се отказах да напусна Отечеството. С помощта на отците, и най-вече на отец Славчо, постъпих в паралелния курс на Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“, където се дипломирах през 2005 година. Впоследствие завърших и магистратура в Богословския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. На Трифоновден през 2004 година приснопаметният Пловдивски митрополит Арсений ме ръкоположи за дякон, а на Преображение (6 август) – за свещеник. Този празник не бе избран случайно, защото се наложи да се преобразя от живота, който съм живял, в нов.
По това време приключи разколът в Българската
православна църква и митрополит Арсений ме изпрати за председател на храм „Свети свети Кирил и Методий“ в село Устина. Малко след въдворяването си Пловдивският митрополит Николай ме назначи за енорийски свещеник в храм „Свети Атанасий Александрийски“ в Съединение, където служа вече 18 години.
Пътят към храма невинаги е лек
– Как протича служението в храм, който всички свързват със славата на Съединението?
– В началото ми беше трудно, но с годините така свикнах с града и паството – душата и сърцето ми отдавна са при тях.
Местните хора са наследници на героите от Съединението и имат специфична психология – те са доста твърди. Понякога сме имали конфликти с различни хора и институции, в които миряните заставаха на моя страна. Дори когато се наложи да се изправят срещу свои близки, те повече държат на справедливостта и истината.
Китният двор на храма е любим на вярващите в град Съединение
– Какво Ви помага да преодолявате трудностите?
– На моменти, когато съм сам, се чувствам по човешки слаб, но утеха намерих в Божиите слова: „… стига ти Моята благодат; защото силата Ми се в немощ напълно проявява“
(2 Кор. 12: 9). И потвърждавам, както продължава да пише Апостолът на любовта: „Затова с много по-голяма радост ще се хваля с немощите си, за да се всели в мене силата Христова“ (2 Кор. 12: 9). И слава Богу, че са събратята ми, с които често се събираме, даваме си кураж и обменяме опит. През годините при всички изпитания съм намирал опора в братството в Христа.
Светата Литургия е средоточие на християнския живот
– Кои са предизвикателствата пред пастира в XXI век – век на нови технологии и утопии за човека?
– Технологиите непрекъснато се обновяват, но хората са все едни и същи. Казват, че сега имало нови проблеми.
Според мен проблемите са същите, но са станали някак по-завоалирани. Най-големият проблем все така си остава грехът. Както казва апостол Павел: „Чрез един човек грехът влезе в света, а чрез греха – смъртта“ (Рим. 5: 12). Именно ние много се страхуваме от смъртта, защото душите ни не са чисти. Ако са чисти, те ще са при Бога, следователно няма от какво да се боим. Съвременното общество просто се грижи изключително за тялото, което подлежи на тление.
В двора на църквата намерихме надгробна плоча
от 1865 година с надпис: „Никъде в никое светско веселие не можахме да намерим наслаждение, освен у Бога. Тук почиват Костадин поклонник и Ненка поклонница“. Много мъдри думи наистина. Поуката е, че Бог е единственият, на Когото можем да се доверим. И че насладата при Него не може да се сравни с никое от земните удоволствия. Без Господа, каквото и да правим, сме обречени на празнота.
Икона на свети Атанас Александрийски
Някои истории заслужават да бъдат прочетени на хартия. Подкрепете мисията ни, като закупите списанието от тук: линк
