ПЕРУЩИЦА Е СКЪТАНА В ПОЛИТЕ НА РОДОПИТЕ.
НЕЙНАТА ИСТОРИЯ ПРЕМИНАВА ОТ ПРАИСТОРИЯТА , АНТИЧНОСТТА, СРЕДНОВЕКОВИЕТО, ВЪЗРАЖДАНЕТО И ДОСТИГА ДО НАШИ ДНИ, КАТО НИ РАЗКРИВА БЕЗЦЕННИ И, ЗА СЪЖАЛЕНИЕ, МАЛКО ИЗВЕСТНИ ИСТОРИЧЕСКИ И ДУХОВНИ ПАМЕТНИЦИ, СВЪРЗАНИ С ХРИСТОВАТА ВЯРА – ПРАВОСЛАВНИТЕ ХРАМОВЕ.
ТЕ ВЪПЛЪЩАВАТ БОЖЕСТВЕНОТО НАЧАЛО И СА ОСНОВЕН КРЕПИТЕЛ НА ПРАВОСЛАВНАТА ВЯРА И НАЦИОНАЛНОТО САМОСЪЗНАНИЕ НА БЪЛГАРСКИЯ НАРОД ПРЕЗ ВЕКОВЕТЕ. ЕДИН ОТ НАЙ-СВЕТЛИТЕ ПРИМЕРИ В ОТЕЧЕСТВЕНАТА НИ ИСТОРИЯ Е ЦЪРКВАТА „СВЕТИ АТАНАСИЙ ВЕЛИКИ“ В ГРАД ПЕРУЩИЦА
Перущица – храмове и памет, в които историята и вярата се срещат
ИСТОРИЧЕСКИ СВЕДЕНИЯ ЗА ХРАМА
В историческите извори няма податки кога е построен храмът. Предполага се, че е възстановен след последните кърджалийски нападения над Перущица, при които е ограбен и изгорен манастирът „Свети свети Теодор Стратилат и Теодор Тирон“ през 1793–1797 година.
Църквата е изградена на възвишението „Мовроги“ на края на селото от преселилите се тук българи от Костурско, Егейска Македония (днешна Гърция).
Ниската „стара черква“ се е виждала отдалеч, както разбираме от спомените на Христо Груев Данов от неговото учителстване в Перущица.
Част от иконостаса на храм „Свети Атанасий“
СВЕЩЕНОСЛУЖИТЕЛИТЕ ПРИ ЦЪРКВАТА
Първият известен ни свещеник е Костадин Рачев, който служи в църквата „Свети Атанасий Велики“ през втората половина на XVIII век. Помни се, че той пръв започва да събира перущенските деца в своя дом, да ги възпитава в страх Божи и да ги учи на четмо и писмо, „за да запази на перущенци матерния им език и писменост“. Отец Костадин не вземал никакво възнаграждение за труда си, а едничката утеха намирал в работенето за пробуждането и подкрепата на народния дух. Нападението и разорението на селото от кърджалийските банди на Мехмед Синап през есента
на 1794 година прекъсва неговата богоугодна и народополезна дейност.
През 1796 година за свещеник е избран неговият ученик Стоян Рипчев, който служи в храма само две години до 1798 година, когато внезапно умира. На негово място в манастира „Свети свети Теодор Стратилат и Теодор Тирон“ е ръкоположен друг ученик на първия будител на перущенци Никола Иванов.
Отец Никола обгрижва духовно и просветно перущенци до 1815 година, когато умира. През следващата 1816 година духовното и просветителско поприще поема неговият прилежен помощник
Кръстьо Ненчев, родом от Етрополе. За перущенци отец Кръстьо се оказва подходящият човек с доброто си образование (учил се е в Копривщица, вероятно в килийното училище на Хаджи Геро
Добрович-Мушек, баща на известния български книжовник и учител Найден Геров) и любов към духовността. Цели десет години до 1826 година свещеник Кръстьо Ненчев съвместява и двете богоугодни и народополезни длъжности – свещенството и учителството, но поради преумора и заболяване е принуден да се откаже от преподаването и се отдава изцяло на църковното си служение.
В продължение на четири години до
1830 година за просвещението на перущенските деца се грижи даром игуменът на манастира „Свети свети Теодор Стратилат и Теодор Тирон“. Тогава за учител е назначен синът на отец Кръстьо – Петър, подготвен добре от баща си. Под негово ръководство броят на децата се увеличава и училището се разраства, но през 1834 година „болестта на баща му се усилила дотолкова, че не бил вече в състояние да свещенодейства“ и се налага да бъде избран нов свещеник. Естествено изборът пада върху младия и старателен учител. Въпреки младостта, желанието и начетеността си, новоръкоположеният отец Петър Ненчев поради нарасналото население на Перущица не е в състояние да носи сам двойния товар на свещенството и учителството. Това налага нов избор и през 1835 година в Рилския манастир е ръкоположен Тодор Михайлов, който изиграва огромна роля за духовното пробуждане на перущенци. При завръщането си от светата Рилска обител отец Тодор донася препис от „История славянобългарска“ на преподобни Паисий Хилендарски, от която чете на своето паство по време на проповедите си.
За съжаление, добрият пастир не успява да продължи дълго своята будителска дейност. През 1838 годна на връщане от венчавка в близкото село Чурен той е убит от засада от чуренските помаци. Страшната вест покъртила и потопила в скръб и сълзи мало и голямо. Огорчени, перущенци погребват своя духовен наставник и будител в двора на църквата си „Свети Атанасий“. Така те губят един млад, но много уважаван, начетен и надежден свещеник, който служи само три години и не успява да отдаде всичките си сили на своето паство.
Кръстът, пред който перущенските възтаници полагат клетва за свобода
ИЗГРАЖДАНЕ НА ВТОРИ ХРАМ В ГРАД ПЕРУЩИЦА
След трагедията, за да не страдат църковните и училищните работи, е избран и ръкоположен доста възрастният син на отец Стоян Рипчев – Петър Попстоянов Рипчев, който приема служението в памет на своя баща. Страхът от посегателствата на устинските и чуренските мохамедани възпрепятства силно църковния живот в храма „Свети Атанасий“. Според историците на Перущица, Иван Кепов и Константин Гълъбов – енориашите се страхуват да посещават богослуженията, особено сутрин рано за утренята и за окъсняващите вечерни служби. Това и увеличеното население са факторите, които принуждават перущенци да построят нова църква вътре в градеца.
Строежът трае две години от 1847 година до 8 ноември 1849 година, когато новият храм е тържествено осветен от тогавашния Пловдивски митрополит Никифор.
От тази дата може да се приеме, че „горната“ църква „Свети Атанасий“ престава да се използва и служението изцяло преминава в долната, голямата, изградена в центъра на града църква „Свети Архангел Михаил“, до която година по-късно през 1850 година е построено и училището, наречено на светите равноапостолни братя Кирил и Методий.
Семейна реликва с изящен обков – дар от Олга Скобелева
ВЪЗСТАНОВЯВАНЕ НА ЗАБРАВЕНАТА ЦЪРКВА
Близо 15 години храмът на възвишението е изоставен и запуснат. Тогава към 1867 година събудените и замогнали се перущенци вземат решение да възстановят забравената черква. Само за една година тя е обновена и повторно осветена на „ 27 октомврий 1868 година“, както свидетелства писмото – покана на Перущенската църковна община до „уважавания от всички ни г.-н. Н. Герову“, открито в архива на големия ни възрожденец и народен будител от известните пловдивски историци Александър Пижев и Свобода Запрянова.
Иконописецът Атанас Гюдженов
пише в спомените си, че заедно със своя учител и братовчед Стефан Андонов изписват иконостаса на „Свети Атанасий“.
Така в Перущица действащите църкви стават две с трима вече ръкоположени свещеници, обгрижващи духовно около 3000 души, без да се има предвид манастирът „Свети свети Теодор Стратилат и Теодор Тирон“. Свещеник Георги хаджи Тилев, бъдещият архимандрит Теофилакт, който съвместява свещенството с учителските си задължения, през 1872 година е избран за архиерейски наместник на Пловдивския митрополит
Паисий в Татар Пазарджик и напуска родния си град. Свещеник Стоимен Атанасов става предстоятел на обновения храм „Свети Атанасий“, служи в него до 27 април 1876 година, когато при опита за преговори с башибозуците в село Устина е немилостиво съсечен с „дете (Владо) в ръце“.
Свещеник Петър Велчев поема изцяло служението в „централната църква“ „Свети Архангел Михаил“. Той освещава клетвата на перущенските съзаклятници на 23 февруари 1876 година в присъствието на Георги Бенковски. Отец Петър успява да опази и съхрани по време на въстанието напрестолния кръст на черквата „Свети Атанасий“, датиран от 1810 година. С този кръст са заклети всички въстаници, обрекли се в името на свободата на своята Перущица и на България.
Застъпничеството на чуждите консули и дадената от османското правителство, под натиска на Великите сили, амнистия, спасяват единствения оцелял от въстанието свещенослужител на Перущица от обесване. След завръщането си от затвора, през август 1876 година, добрият пастир отново е на духовния си пост. Обикаля оцелелите си енориаши в схлупените им колиби и съставя списък на загиналите им роднини, за да не избледнее след време паметта за тях. Помага, утешава и вдъхва надежда на всички, носейки със себе си светият напрестолен кръст. Умира в края на годината, покосен от тиф, като предава кръста на своите близки заедно с неговата Библия. Дълги години двете реликви са съхранявани от внучка му в град Варна и след това са предадени в Исторически музей – Перущица, където са реставрирани и могат да бъдат видени от всички.
Напрестолно Четвертоевангелие – живото слово, дарено на Перущица
ХРАМЪТ КАТО ЦЕНТЪР НА РЕВОЛЮЦИОННИЯ КОМИТЕТ
Революционният комитет, под ръководството на Петър Бонев, избира черквата за една от четирите главни позиции (IV) за отбрана на Перущица, която да защитава и контролира от стратегическата си височина цялото селище. Тук на 23 април е взето решението за обявяване на въстанието. Уповавайки се на каменната й ограда, в която са пробити бойници за стрелба, и на стабилната масивна сграда, комитетът решава Божият дом да бъде място за убежище и продоволствие. В двора са съхранени хранителните припаси и водата на въстанниците. Именно стратегическото местоположение на храма предопределя и съдбата му. Първото нападение на редовния турски аскер над Перущица на 30 април сутринта е насочено срещу горната черква „Свети Атанасий“. При първите оръдейни изстрели поддава арката на църквата. Следващите попадения отчасти я разрушават, заедно с оградния ѝ зид. В резултат на тежкия артилерийски огън, на който въстаниците нямат никаква възможност да противостоят, е предприето изтегляне към „Свети Архангел Михаил“ и къщите от двете страни на улицата между двете църкви. Така неприятелят овладява командната височина „Мовроги“ и от двора на „Свети Атанасий“ започва да обстрелва централната черква и цяла Перущица. В книгата си „Под Балкана.
Бележки за посещение в Пловдивска област през 1876 година“ англичанинът Робърт Джаспър Мор публикува гравюра, направена по фотография, в която на преден план се вижда оцелялата фасада на разрушената църква „Свети Архангел Михаил“, а на втори план на височината стърчат оцелелите външни стени, олтарът и притворът на „Свети Атанасий“. Гравюрата ни говори за добре замислена, построена и поддържана църква, разрушена от снарядите на турската артилерия и доразрушена от башибозушките орди. Участ, сполетяла всички православни храмове от въстаналите краища на отчеството. В архива на американския мисионер Джеймс Франклин Кларк четем, че на 3 август 1876 година „…всичките 320 къщи и двете църкви са разрушени … Когато аз бях, бяха вдигнати няколко сламени колиби за подслон“.
Иконата на Възкресение, която краси храма,дело на художника Мильо Балтов
ХРАМЪТ „СВЕТИ АТАНАСИЙ“ СЛЕД 1876 ГОДИНА
След погрома на Априлското въстание в края на 1876 година в двора на храма са построени 7 дъсчени шифосани бараки от благодетелката на българите лейди Емили Странгфорд, където са пренесени болните от тиф, като една от тях е определена за временна църква.
Още на следващата 1877 година, въпреки окаяното си положение, перущенци пристъпват към възстановяване на своята черква „Свети Атанасий“. Дарителството за храма върви успоредно със строителните работи, които продължават до 1880 година. При посещението си в Перущица майката на генерал Скобелев – Олга Скобелева, трогната от миналото и съдбата на перущенци, дарява семейната си реликва Напрестолно Четвероевангелие и 12 минеи, съдържащи службите на светците за всеки месец от годината.
През това време от завърналия се
за втори път иконописец Атанас Гюдженов са изписани иконите на иконостаса, като всички носят неговия подпис, имената на дарителите и датата на изографисване от 1878 до 1879 година.
Възобновената църква представлява
трикорабна базилика по плана на ранновизантийския християнски стил. На изток е традиционната шестограмна абсида. Снабдена е със засводени прозорци, по три на южната и северната стена.
Така след Освобождението храмът
„Свети Атанасий“ възкръсва от пепелищата на Априлското въстание и изправя отново снагата си на възвишението „Мовроги“. Поставя се началото на нова общност, на една нова надежда за хората от Перущица. Сега те имат църква, в която да се молят, да славят Бога и да останат българи, изповядващи православната вяра.
Първи свещеници към новообразуваните две енории са Костадин Пенов и Стоян Н. Божков. Отец Костадин служи до началото на 20-те години на ХХ век, като оставя спомени за историята на Перущица. Заместен е от свещеник Василий Липчев. Отец Стоян Божков служи до 1932 година, като съвместява и касиерската длъжност в основания на 19 февруари 1896 година Комитет „27 априлий“.
На учредения от първите свещеници след Освобождението комитет с пръв председател архимандрит Теофилакт (Георги хаджи Тилев), дължим запазването и съхранението на полуразрушената църква „Свети Архангел Михаил“, където на 27 април 1911 година в присъствието на хиляди хора от Перущица и гости от всички краища на страната тържествено са пренесени костите на загиналите за свободата перущенци. Тяхното служение приема първоначално свещеник Стефан поп Василев, който свещенодейства от 1932 година до 22 септември 1944 година, когато е арестуван от комунистите и отведен в местността „Симеонов мост“ в дефилето на река Въча, над град Кричим, където е разстрелян и после изгорен. През 1937 година започва да му помага младият свещеник Рангел Донев, който свещенодейства в храм „Свети Атанасий“ до 1980 година. Цели 43 години отец Рангел се труди на Божията нива за своето паство по време на войнстващия атеизъм, като през 70-те години остава единственият свещеник в град Перущица. По време на съвместното служение на тези двама достойни Христови съработници с дарителството на Атанас Кънев е изградена допълнителна пристройка към храма. Тя е във формата на параклис, отварящ се на изток. Стенописите са изпълнени от големия художник Мильо Балтов през 1934 година.
Композиционно са пресъздадени Раждането на Спасителя, смъртта Му и особено величествено и мащабно Възкресението.
Освен пристройката Балтов изписва и иконите: „Възкресение“, „Рождество Христово“ и „Възнесение Христово“.
Образи на Спасителя и Неговата ПречистаМайка, дело на зографа Мильо Балтов
ИКОНОСТАСЪТ НА ХРАМ „СВЕТИ АТАНАСИЙ“
След мъченическата смърт на отец Стефан тежкият кръст на свещенослужител в онова атеистично време е поет от свещеник Славчо Савов, който служи до 1965 година редом с отец Рангел Донев.
От 1965 до 1967 година втори свещеник е Серафим Митрев. По това време енориите се сливат в една. Отец Георги Мързев поема служението в храма от 1978 година до 1995 година. Мястото на енорийски свещеник от септември същата година заема отец Недялко Димитров, който чрез основаното от него енорийско издателство към църквата „Свети Атанасий“ и с помощта на възродения Комитет „27 Априлий“ редактира и издава второ преработено и допълнено издание на книгата на Иван Кепов „Въстанието в Перущица през 1876 година“ за „поука и назидание на младите перущенски поколения“. Той продължава служението си до месец май 2005 година, когато постът му е временно поет от отец Георги Славчев от църквата „Света Троица“ в град Пловдив. От месец юли 2005 година до днес с голяма любов към вярата и всеотдайност енорията и храма обгрижва отец Симеон Матев. По негов почин и със съдействието на църковното настоятелство през 2011 година са събрани средства за реставрация на всички икони в църквата „Свети Атанасий“, които след реставрацията красят храма и радват очите и сърцата на богомолците. Именно тогава се открива в пълнота уникалната икона на свети Николай Мирликийски Чудотворец, пострадала тежко в дните на въстанието. Образът на светеца е насечен с ятаган, очите са избодени, а одеждата му с изображенията на Бог Отец и свети Архангел Михаил са издрани от турците. След приключването консервационно-реставрационните работи голямата и красива икона с всичкия блясък е върната тържествено в храма на 6 декември 2011 година в деня на свети Николай Мирликийски Чудотворец и заема мястото сред останалите свети изображения при всеобщото възхищение на боголюбивите перущенци. На 22 октомври 2023 година по инициатива на протойерей Симеон Матев, с помощта на тогавашния кмет на община Перущица – Мария Вълканова, и с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския
митрополит Николай е открито неделно училище за деца от 7 до 16 години под ръководството на Анна Спасова, в което се обучават над 30 деца. През 2024 година църквата получава найголямата си светиня – копие на чудотворната икона на Бачковската света Богородица. Изработена е от същия майстор, който е направил като дар и копието за Бачковската обител. Иконата е поставена на достойно място в храма в закупен за целта проскинитарий и е достъпна за поклонение от верния Божи народ.
Заупокойна молитва пред тленните останки на героите от Перущенското въстание
Някои истории заслужават да бъдат прочетени на хартия. Подкрепете мисията ни, като закупите списанието от тук: линк
