В РАЗГОВОР С ИВАН КРИВОШИЕВ – УЧЕНИК В ПЛОВДИВСКАТА ДУХОВНА СЕМИНАРИЯ – ПРЕДСЕДАТЕЛЯТ НА ЦЪРКОВНОТО НАСТОЯТЕЛСТВО ПРИ ХРАМ „СВЕТИ АТАНАСИЙ“ В ГРАД ПЕРУЩИЦА, НЕГОВО
ВСЕБЛАГОГОВЕЙНСТВО ПРОТОЙЕРЕЙ СИМЕОН МАТЕВ, РАЗКАЗВА ЗА СВОЯ ДУХОВЕН ПЪТ. ЗА ТРУДНОСТИТЕ В РАЗВИТИЕТО НА ПОВЕРЕНАТА МУ ЕНОРИЯ, ЗА СВЕТИНИТЕ, СЪХРАНЯВАНИ В ХРАМА, И ЗА ЗНАЧЕНИЕТО НА ТОЗИ ВЕЛИКОЛЕПЕН БОЖИ ДОМ ЗА ГРАДА И НЕГОВАТА ИСТОРИЯ.
– Ваше Всеблагоговейнство, като председател на храм „Свети Атанасий“ в град Перущица, бихте ли разказали как започна Вашият духовен път и какво Ви вдъхнови да поемете трудното, но благословено служение на свещеник?
– Ръкоположен бях за свещеник през 2003 година от блаженопочившия Пловдивски митрополит Арсений. Две години покъсно – през 2005 година – получих назначение в храм „Свети Атанасий“ в Перущица, където започна моят път като пастир.
Наследството, което заварих, беше изключително тежко, тъй като десет години преди моето идване храмът се намираше в ръцете на разколниците от така наречения Алтернативен синод. Това означаваше, че трябваше да започна не просто от нулата, а дори под нея, защото духовният живот на паството бе насочван в посока, различна от православието.
Започнах бавно, стъпка по стъпка и „камък по
камък“, да изграждам онова, което днес вече може да се нарече една устойчива енория – вярна на Църквата и утвърдена в православната вяра.
Неделното училище при храм „Свети Атанасий“ в очакване на Възкресението
– Влизайки в храма вече като духовник, пред какви трудности се изправихте и как беше възроден енорийският живот?
– Както вече споменах, началото беше изключително трудно.
От една страна, атеистичният режим бе оставил дълбоки следи в духовния живот на Перущица, а от друга – разколът в нашата Църква преди около 30 години също оказа негативно влияние върху енорията.
Честно казано, изграждането на такава енория,
каквато винаги съм мечтал – жива, с редовно богослужение, отслужване на Божествена света Литургия, на която мнозина присъстват и пристъпват към Христовите тайни – Драгоценното Тяло и Кръв Христови – беше нелека задача. Започнах буквално от самото начало, но с Божията помощ и с много любов и грижа към своите пасоми заедно успяхме да постигнем плодове, които смятам за добри. Така постепенно изграждаме православен начин на живот в Христа Иисуса и в Неговата света Църква.
Храмовата икона на Свети Атанасий
– Кои светии Ви вдъхновяват в ежедневното Ви пастирско служение?
– Пример и вдъхновение за мен е свети Йоан Кронщадски – духовник, до чиито висоти трудно можем да се изкачим, но с Божията помощ се стараем да подражаваме и да вървим по неговите стъпки. Наш семеен покровител е свети великомъченик Георги Победоносец, а моят особен закрилник е свети Атанасий Велики, от когото можем да почерпим неизчерпаема мъдрост и духовна сила, защото е един от великите отци на Църквата.
– Как се развива енорията и как бихте искали да я видите след години?
– Към момента енорията се развива добре и енориашите активно участват в духовния живот. Преди две години, с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай, открихме неделно училище, в което днес се обучават около 30 деца. Те не са само от Перущица, но идват и от Пловдив, Брестовица и други близки населени места. Радвам се, че интересът е толкова голям. Надявам се с Божията помощ свещеникът, който един ден ще поеме след мен, да продължи да развива неделното училище и цялостния енорийски живот, за да се укрепва и обогатява духовният живот на Перущица.
Копие на Бачковската Света Богородица
– Какво е значението на храма за града? Има ли светини, които пазите в църквата?
– Храмът е от изключително значение за Перущица, тъй като в момента е единственият действащ в града. Той е и найстарият запазен храм – истински стълб на вярата. За мен е огромна чест и привилегия да служа именно тук, в църква, която е преживяла толкова много исторически събития. На първо място сред тях е Априлското въстание – събитие с ключово значение както за нашето отечество България, така и за Православната ни църква.
Преди около година храмът бе благословен с една
велика светиня – копие на чудотворната икона на Бачковската света Богородица. То е изработено от същия майстор, който е създал и едно от копията, намиращо се в самата Бачковска света обител. Получихме тази икона като дар, като ѝ отредихме достойно място в църквата, като закупихме специален проскинитарий. Днес тя е нашата най-голяма светиня и духовна утеха за вярващите.
– Какво е Вашето мнение за мястото на съвременния млад човек в Църквата?
– Съвременният млад човек трябва да има своето достойно място в храма. За съжаление, врагът на човешкия род непрестанно напада с най-различни изкушения и по всякакъв начин се стреми да отдалечи, да отблъсне и да обезсърчи младежите в тяхното приближаване към Бога. Именно затова свещениците имат дълга да ги привличат, наставляват, възпитават и обгрижват духовно.
Радостно е, че в Перущица има млади хора, които
редовно посещават неделната света Литургия, изповядват се, причастяват се и активно участват в духовния живот. За мен това е голямо постижение, защото си спомням първите години, когато на богослуженията присъстваха едва по двама-трима души, и то в напреднала възраст. Слава Богу, след много труд и усилия енорията днес е жива и процъфтява – към храма се присъединяват все повече млади хора и семейства не само от града, но и от околните населени места.
Някои истории заслужават да бъдат прочетени на хартия. Подкрепете мисията ни, като закупите списанието от тук: линк
