ЧОВЕК ВИНАГИ ТЪРСИ СВЕТЛИНА, ОСОБЕНО КОГАТО ЖИВОТЪТ ГО ВОДИ ПРЕЗ ТЪМНИ ПЪТЕКИ. В СЕЛО ПЪРВЕНЕЦ ТАЗИ СВЕТЛИНА ОТ ВЕКОВЕ ИДВА ОТ МАЛКИЯ ХРАМ „СВЕТА ФОТИНИЯ“. ТАМ СЛУЖИ ОТЕЦ ДАНИЕЛ ТАЛЕВ – СВЕЩЕНИК, КОЙТО НЕ САМО ИЗВЪРШВА БОГОСЛУЖЕНИЕ, А И ВЪРВИ РЕДОМ С ХОРАТА В ТЕХНИТЕ РАДОСТИ И СКЪРБИ. С НЕГО РАЗГОВАРЯ ХРИСТИЯН ПАТИШАНОВ – ЗА ВЯРАТА, ЗА СИЛАТА ДА УСТОИШ И ЗА СМИСЪЛА НА ДУХОВНИЯ ПЪТ.
– Ваше Благоговейнство, разкажете ни за Вашия личен духовен път: какво Ви вдъхнови да станете свещеник и какво Ви доведе до служението в храма „Света Фотиния“ в село Първенец?
– Бог прояви велика милост към мен в определен момент от моя живот да попадна в свещеническо семейство. Бащата на моята презвитера беше свещеник, свещеноиконом Георги Манолов. Бях приет сърдечно в неговия дом.
Общувайки с отец Георги, аз получих отговорите
на много въпроси, свързани с Бог и с нашата вяра, които си бях задавал още от юношеските си години. Отец Георги бе всеотдаен в служението си, търпелив и внимателен, той се отнасяше с голяма любов към хората. Това се оказа преломен момент в житейския ми път и аз избрах да поема по пътя на служението на Бог и на ближния.
Идването ми като енорийски свещеник в църквата „Света Фотиния“ в село Първенец през 2018 година, а покъсно и като председател на храма през 2022 година, стана с благословението на Негово Високопреосвещенство Пловдивския митрополит Николай.
Архиерейска света литургия в храма
– Мисля, че храмът в Първенец единственият в България, посветен на Света Фотиния – Самарянката. Какво е значението на тази светица за Православната вяра и как се отразява това в ежедневието на енорията?
– Света Фотиния е Самарянката, с която Господ Иисус Христос беседва при Якововия кладенец за живата вода (виж Йоан 4:5-42). Православната църква е увековечила паметта ѝ под гръцкото име Фотина – просветителка. Свещеното писание ни я описва като самоотвержена благовестница за Христа.
Призована на съд от император Нерон, тя твърдо изповядвала вярата си в Спасителя. Затова тя и семейството ѝ, четири сестри и двама сина, били подложени на жестоки мъчения и смърт. Самата Фотиния след ужасни изтезания била хвърлена в кладенец.
При кладенеца някога тя получила от Спасителя
своето първо духовно озарение и изпила първата чаша „жива вода“, и пак кладенецът ѝ послужил като врата, през която тя преминала във вечния живот.
Мъченическият венец, с който се удостоила света Фотиния, е доказателство колко силна е била вярата ѝ в Христа, каква жертвоготовност и смелост е притежавала тази жена. Нейният подвиг вдъхновява и насърчава по пътя на вярата и закриля жителите на село Първенец.
Иконата на света Фотиния в едноимения ѝ храм
– Църквата има богата история, датираща от около 1700 година, с периоди на опожаряване и възстановяване. Какво ни учи тази история за устойчивостта на вярата в региона и как я предавате на по-младите поколения?
– През годините храмът е опожаряван и отново възстановяван неколкократно. Днес с благословението на Негово Високопреосвещентво Пловдивския митрополит Николай храмът е напълно реставриран и обновен, благодарение на силната вяра на жителите на село Първенец, която ги обединява. Благодарение на несломимия им дух, на техния труд, на огромното им желание да върнат благолепието на храма.
Всичко това ни учи, че Църквата Христова обединява хората, млади и стари, бедни и богати, хора с различни професии и интереси. И тази твърда вяра, която са имали през вековете жителите на селото, е нужно да я предадем на по-младите поколения. Моя отговорност и задължение като свещеник е да ги насърчавам да вървят по пътя на вярата.
С проповед да предам евангелското слово и чрез общуването с всеки един християнин да ги приканвам да бъдем съучастници в светата Евхаристия, тайнството, с което да достигнем вечния живот.
– Какво според Вас е предизвикателството пред свещеника в съвременния свят, свят на бързи промени, нови технологии и дори изкуствен интелект, но и свят на духовен глад?
– Предизвикателствата са много и те са за всички нас. Новите технологии, сами по себе си, не са нещо лошо. Зависи от това как и за какво ще бъдат използвани – за нещо общополезно и добро в помощ и улеснение на живота на хората, или за причиняване на разруха, страдания, зависимости и дори погибел, духовна и физическа.
Забързани и улисани в ежедневието, често загърбваме духовното и даваме превес на материалното. Забравяме, че душата ни се нуждае от духовна храна и не се грижим за нея. Много млади хора посещават храма, при различни поводи, но не участват в живота на църквата. Приели са Свето Кръщение, но не практикуват вярата си. Не се възползват от благодатта, с която светата Църква удостоява всеки православен християнин – тайнствата на Църквата.
Затова отговорността на свещеника и семейството
е голяма. Той трябва да възпитава подрастващите в духа на Евангелието, на вярата, на надеждата и на любовта към Бога и към ближния. Да следват Христа в живота си: „Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва“ (сравни Мат. 16:24). Какво представлява нашият собствен кръст? Това е нашето лично служение на Бога, търпеливо да понасяме трудностите, скърбите и болестите в живота. Да вървим след Христа значи да Му подражаваме преди всичко в любовта. Христос беше въплъщение на любов. И ние, като Него, да обичаме ближните си и не само тях.
Да Го приемем с радост в сърцето си и да Го последваме в живота си, защото Той е „Светлината на света“ (Йоан 8:12), Той е „Пътят, Истината и Животът“ (Йоан 14:6).
Христос – Светлината на света, Която просвещава всяко сърце
– Светата Евхаристия е центърът на християнския живот. Как съвременният човек да пристъпва към Светата чаша?
– Както в миналото, така и в настоящето, човек винаги трябва да пристъпва към Светата чаша с дълбоко смирение и благоговение. Да се е подготвил подобаващо, изповядвайки пред свещеника съгрешенията, които е извършил.
Причастявайки се с Тялото и Кръвта Христови,
човек освещава душата и тялото си, съединява се с Христа, източника на живота, приема благодатта Господня.
„Христос е същият и вчера и днес и во веки“ (сравни Евреи 13:8). Да не богатеем само за себе си, но и за другите, а най-вече за Бога, като си събираме съкровища на небето, които ни ръжда и молец яде, ни крадци подкопават и крадат.
Да бъдем милосърдни, да вършим дела на добротворство и братолюбие. Да живеем по Бога, да вървим по пътя на нашето собствено спасение.
Някои истории заслужават да бъдат прочетени на хартия. Подкрепете мисията ни, като закупите списанието от тук: линк
