мисия на списанието
Скъпи приятели!
Мисията на списание „Духовен път“ е изграждането на диалог с всеки от вас за православната вяра и християнския мироглед, отразяващи се в живота както на отделния човек, така и на обществото като цяло.
Всеки брой на списанието съдържа интервюта с архиереи, свещеници, монаси, богослови, които разказват за собствения си духовен път и възрастване. Техният пример насърчава, а историята и образите, свързани с местата на служението им – църквите и манастирите, обогатяват този диалог.
Както знаем, православната вяра оказва решаващо влияние в развитието и утвърждаването на българската култура, а културата, от своя страна, формира характера и поведението на всеки човек! Затова нашето списание публикува и статии на богослови и учени, посветили се на изследвания с културно-историческа и богословска тематика. Авторите ни споделят с читателите своите размисли и проучвания, значими за националното културно наследство – от средновековната книжнина, през литературата от Възраждането до приложните изкуства, архитектурата и живописта.
Надяваме се, че нашето списание ще ви помогне не само да се докоснете до богатството и многообразието на духовния свят на Православната църква, но и да намерите отговори на проблеми, които засягат живота и личното духовно пространство на всеки от вас! Убедени сме, че всичко това ще спомогне на мнозина да направят и своята първа стъпка в духовното си пътуване.
С братска обич в Христа!
Архимандрит Петър (Еремеев),
главен редактор
Рождетсвенски Фотофестивал "С Нами Бог"
Вестник „Стандарт „посвети страницата за статия Религия на Рождественски Фотофестивал „С нами Бог“, който се провежда и е организиран от Пловдивската Света Митрополия през Декември 2025 и Януари 2026г.
В интервю с председателя на Организационния комитет на фестивала – Архимандрит Петър (Еремеев), журналистите обсъждат не само въпроси свързани с Фотофестивала и с различни дейности, но и значението на празника на Рождество Христово за всеки един от нас.
Днес живеем в свят на ускорение, но в навечерието на Рождество Христово все повече хора търсят място, където смисълът се завръща – не като идея, а като присъствие. Именно в такъв момент Пловдивската Света Митрополия поставя началото на първия Рождественски фотофестивал „С НАМИ БОГ“ – събитие, което събира в едно богословие, история, изкуство, човешка съдба и вътрешна светлина. За смисъла на празника, за тайната на Рождество и за силата на православното изкуство разговаряме с
д-р Архимандрит Петър Еремеев – главен редактор на списанието на Пловдивската Света Митрополия „Духовен път“ и председател на Организационния комитет на фестивала.
– Ваше високопреподобие, фестивалът „С НАМИ БОГ“ предизвика силен международен интерес още в първите дни. Освен България вече има участници от Гърция, Румъния, Полша, дори Шри-Ланка. Каква е богословската и духовна идея, която стои зад това начинание?
-Православната Църква никога не е разглеждала духовността като нещо абстрактно или откъснато от човека. Въплъщението на Божия Син – тайната на Рождество Христово – е най-ясното доказателство, че Бог влиза в нашия свят със светлина, която може да бъде видяна, докосната, преживяна.Затова образът, изкуството, иконата – и всичко, което разкрива красотата на човека в Бога – има място в живота на Църквата. Фотографията е продължение на това. Фотографията улавя „мига на благодат“, който в шумния свят често пропускаме. Фестивалът е под благословението и със закрилата на Негово Високопреосвещенство Митрополит Николай, който с духовната си прозорливост насърчава инициативи, свързващи православната традиция със съвременното творческо изразяване. Нашият митрополит вижда в това не просто културно събитие, а възможност Църквата да говори на съвременния човек на неговия език с дълбочина, красота и истина.
И е удивително, че интересът идва не само от България, но и от други страни. Хората искат да покажат своята вяра, своите търсения – чрез фотографията.
– Какво отличава една истинска „църковна“ фотография от просто добре заснет кадър?
Мисля че фотографиите които участват в един православен фестивал трябва да имат три неща:
Първо – истинност. Църквата няма нужда от театралност. Важно е духовното присъствие да е истинско, неподправено.
Второ – благодатна светлина. Не говоря за техническа светлина, а за онзи вътрешен блясък, който показва, че човекът се докосва до Бога.
Трето – смирение. Истинската църковна фотография никога не се стреми да впечатли — тя се стреми да свидетелства.
– Отец, фотоконкурсът е само едната част от по-голямото събитие Рождественския фотофестивал „С НАМИ БОГ“. Бихте ли разказали повече за цялостната програма и за идеята зад различните събития?
Да, фотоконкурсът е само първата част на фестивала. Ние искахме да създадем не просто изолиран конкурс, а цялостно духовно-културно пространство, в което човек може да се срещне с православието по различни начини – чрез изкуство, чрез общност, чрез обучение и чрез милосърдие. Затова структурата е многопластова:
Международният фотоконкурс.
Той дава възможност на фотографи и всички желаещи да фото заснемат и да споделят своя поглед към живота на Църквата. Конкурсът вече тече и има множество кандидатури от хора от България, Гърция, Румъния, Полша, Сърбия, Русия, Украйна дори Шри-Ланка и Латиснка Америка.
Официалната изложба.
От 19 декември 2025 до 19 януари 2026 г. Дом на културата „Борис Христов“ ще стане място на среща между човека и образа.
Мастер клас по църковна фотография
Това е много важен момент. Искахме да дадем не само сцена, но и инструменти на младите начинаещи фотографи. Ще има обучение за композиция в храм, духовна етика на снимането, както и практически насоки от доказани майстори.
Благотворителна вечер и аукцион.
В края на фестивала ще организираме благотворителна вечер, където ще бъдат продадени фотографии на представени от нас партньори – уникални кадри със собствената духовна история на авторите.
Всички събрани средства ще бъдат дарени на кауза, свързана с деца.
– Отец Петър, нека се обърнем към самия празник. Защо Рождество Христово е толкова дълбоко вкоренено в човешкото сърце? Какво празнуваме всъщност?
-Празнуваме момента, в който Бог се въплъщава. Празнуваме раждането на надеждата. Преди Рождество Христово човекът живееше в тъмнината на отчуждението. След Рождество светът има смисъл, защото Творецът отново застава в центъра на човешката история. Празникът е радост не заради атмосферата, а заради реалността:
Бог стана Човек, за да може човекът да стане участник в Божествения живот.
Това не е философска идея, не е символ. Това е реален факт, който напълно преобразява света. Затова Рождество Христово е празник, който дори хора без силна вяра усещат.
– Ваше високопреподобие, редакционната колегия на списание „Духовен път“ активно участва в организацията на фотофестивала. Как се свързват тези две мисии – духовното слово и художественото свидетелство – и какво означава това за развитието на самото списание?
– Благодаря, че формулирахте този въпрос така. За нас в редакционната колегия на „Духовен път“ участието във фотофестивала не беше просто организационна задача, а естествено продължение на нашата мисия. От самото начало виждаме списанието като място, което събира хората около истината и красотата на православното християнство. Фотофестивалът даде на това дело още едно измерение – визуално творчество. Структурно фотоконкурсът, който е част от фестивала, е построен върху сайта на списанието, а съдържателно – върху същата духовна линия на редакционната политика: християнската проповед с всички достъпни средства.
Разбира се, още е рано да се говори за каквито и да е резултати, но чисто статистически фестивалът допринесе не малко за популяризирането на списанието. За изключително краткия период от официалния старт на списанието нашите публикации вече са достигнали до над 1.2 милиона профила във Facebook и социалните мрежи в България.
Това не е статистика за похвала, а свидетелство за нещо много по-важно: че съвременният човек има духовна жажда, че търси смисъл и автентично слово, и когато му го даваме – той го разпознава и го споделя.
Затова за нас е чест и радост, че именно чрез фестивала, „Духовен път“ стана още по-разпознаваем – не заради популярност, а заради възможността да докоснем повече хора в момент, в който те имат нужда от светлина.
Какво бихте пожелали на читателите на прага на Рождество Христово?
–Да позволят на Богомладенеца да докосне сърцата им. Да не се страхуват да бъдат истински. Да не се страхуват да бъдат добри. И в тишината на празника да кажат в душата си думите на пророк Самуил:
„Ето ме, Господи!“
